Конкурс номер три - Статия!

Това ще е интересно конкурсче. Да взема да се включа с нещо семпло за да не губя форма. А какво е формата без съдържание ?

Някой започна ли да пише по конкурса? И защо никой не пуска нищо тук? Айде, че аз вече съм готова.

Аз вече понаписах една чернова, в която се самоинтервюирам за двата си разказа в Конкурс 2. Наложи се, поради доста изненадващото за мен класиране... Просто един планиран дълъг пост в темата за Конкурс 2 реших да го напиша като интервю. Обаче, към момента коментарите вътре са много общи - понеже още не знам кога и къде се планира да се публикуват двата разказа, за момента съм се стремил да не правя спойлъри и не коментирам конкретни неща от сюжета или начините на изиграване. Исках да напиша и едно кратко ревю на книга-игра, но едва ли ще имам време до петък - събират ми се и много странични задачи до тогава...

Ами добре, просто исках да се убедя, че не се състезавам със себе си.
Тук по-долу е моето нещо.
[offtopic]Искрено и лично с Реджина (Интервю за досегашните й книги-игри във форума)
Скъпи приятели, в духа на самокритиката, ще прочетете следващото интервю. Ина Редж vs Реджина. Въпросите, които винаги сте искали да ме питате, или не сте знаели, че искате да ме питате.

- Здравей, Реджина, ще ни кажеш ли нещо за себе си?

- Ами, запалих се по книгите-игри от дете, като повечето във форума. Но хванах точно края на Първата вълна. Повечето от книгите, които прочетох съм намирала в библиотеките след 1998 г. Още от тогава си мечтаех един ден да напиша КИ. Дори бях започнала нещо като бях на 11 г. Впечатлявах се и от анимациите, които вървяха по това време и сюжета беше оттам.

- Аха, и как завърши този първи опит?

- Ами никак. Така и си спря на пролога и първите няколко епизода. Малко по-късно дописах няколко различни начина, по които главния герой умира. Не знам защо бях затънала на тази тема. Бяха много драматични.

- А коя беше първата книга-игра, която прочете?

- Не помня. Мисля, че е било нещо на Роуз Естес. Интересно, че не мога да се сетя и кога започнах да чета книги-игри... Може да съм била на 9 или 10. Не мисля, че някой ме е запалил, по-скоро случайно намерих една и започнах да чета. Винаги съм имала афинитет към четенето. Помня, че една от книгите, които прочетох беше „Тъмната страна” на Майндкрайм и много се впечатлих. Само че след това направо ми се изтри от главата къде я бях намерила. А нямаше откъде да я купя. Всъщност минаха години, докато най-накрая я намерих отново. Не си спомням да съм търсила така друга книга.

- Имаше ли любими автори?

- О, да! Тогава и идея си нямах, че всички те са българи, заради западните псевдоними. Та какво остава да ми дойде наум на напиша писмо до някой от тях...

- Та на въпроса?

- А, да – Майндкрайм, но също и Колин, и Блонд. Разбира се, най-много книги имам от Майкъл. Някакси стилът му най ми допадна.

- Мислиш ли, че българските писатели бяха добри?

- По онова време и през ум не ми е идвало да критикувам или сравнявам стила, на който и да е автор. Всъщност бях щастлива, че има нещо за четене, различно от другата литература. Да, имаше разлики. Някои пишеха само литература и избори. Други наблягаха на играта – точки, схеми, дневници. Във всеки случай мисля, че нашите развиха жанра. Масово повечето западни автори залагаха на еднотипни схеми, скучни битки, и избори от типа „наляво ли ще завиеш или надясно”.

- Но след първоначалния опит, виждам, че не си се отказала да пишеш.

- Да, но това не е втория опит. Има много неща, които съм започвала и захвърляла. Докато се стигне до Арената.

- Ето, че стигнахме до темата на интервюто. Има няколко въпроса, които сигурно си задават и читателите ти. Защо имената на всичките ти герои започват със „С”?

- Ха-ха. (смее се) По същата логика може да питаш защо почват със "Си”! Ами нарочно! Исках всички да са с една и съща буква. Арената е просто парче от друга история, когато я нахвърлях едно време, разбирай повече от 7 години. Тогава беше много по-орязано, само профилите и именцата си ги имаше, и действието беше от гледна точка на Главния Герой. Трябваха ми "някакви" имена.

- Е, можеше да кажеш и че са се били в сряда, затова е трябвало да се казват със "С".

- Да, но името отразява характера им. За някои съм имала прототипи, реални или не. Например Сиро - герой от МК Конкуест сериала. Силвио звучи някак изтънчено, префърцунено и донякъде и той е такъв, поне на пръв поглед. Сайлъс - ами самото име говори за нещо простичко. Синър – "грешник". Синистър – "зловещ". НС – прякор. Сийгъл – "чайка", но донякъде звучи тежкарски. Страйкър е "бияч".

- Как се реши да напишеш турнирна КИ.

- Беше за конкурс 2, обявен на сайта. Включих се малко късно и импровизирах. Нямах време дори да редактирам... (това последното звучи малко извинително)

- Аха, тук те хванах! Нали уж е Арена Магика, пък само бой, бой и пак бой. Къде остана магията?

- Е, това не означава, че всички трябва да са магьосници. Иначе няма да го има това неравенство на силите. Както забеляза Силвио и Синистър са явните магьосници. Но някои от другите имат "магически" умения. Например, Сиро общува телепатично с животните, той е повелител за зверовете, но това не е явно споменато. Не мисля, че всичко трябва да се казва на читателя. НС - има разни познания от улицата за видовете магии. Сийгъл има магическа устойчивост и жестока концентрация. Страйкър е просто един садист, но познава всички уязвими точки на човешкото тяло, може да блокира потока на енергията. Синър е лечител, но в битка няма как да го приложи. А Сайлъс, е той е адски упорит, но няма и грам магия.

- Сложила си една анкета. Засега някой познал ли е към чия история е Арената?

- Да, но това засега ще го оставя в тайна.

- Мислила ли си да развиеш героите в отделни истории?

- Да, някой от тях си имат готови сценарии. А има читатели, които директно си „поръчват” история за някой боец. (смее се)

- Аха, добре, но виждаш ли аз си написах домашното и установих, че си писала нещичко, дето не се връзва с книгите-игри по принцип...

- Така ли? Какво ли би могло да бъде? (Редж се прави на ударена)

- О, да те подсетя ли? „Да бъдеш или да не бъдеш Кифла”.

- А, това ли. – (Реджина ме поглежда виновно) – Е, тя не е завършена. Бях я почнала с една идея, но книгата сякаш ми се измъкна от ръцете, заживя свой живот и се движи, на където си ще. (хили се)

- А ще я завършиш ли все пак?

- Вероятно. Но аз се опитвам да я направя максимално реалистична. Нещо като експеримент: какво би се получило при подобни изходни фактори, може ли човек да се промени или изцяло се повлиява от средата.

- Аха, значи не е толкова повърхностна, колкото звучи на първо четене. Но все пак, не мислиш ли, че си малко крайна?

- Не бих казала. Това е книга-игра, трябва да се посочат всички варианти за развитие на дадена ситуация. В крайна сметка читателят (героинята) може да избере друго. За разлика от повечето книги-игри, където при грешен избор, героят умира, тук няма такова нещо. Грешните избори водят до едно или друго развитие на героя. В нашия случай – деградация.

- Почти като в реалния живот.

- Да, това е идеята. Да се направи максимално реалистично. Писането за дракони и принцеси е хубаво забавление и е много по-лесно. Но да пишеш за реални неща и хора, е истинското предизвикателство.

- Това значи ли, че имаше реални прототипи за героите си?

- Не, но „Кифлата” е характерен типаж. Тя е клише. Мен ме интересува как става целия процес, обратим ли е или не.

- Това значи ли, че ще има и не-кифленски край?

- Това означава, че ще има много различни финали. Но никой от тях не е по-добър или по-лош. Всичко зависи от читателя. Той решава.

- Ти си единственият автор във форума написал две коренно противоположни неща – „Кифлата” и „Арена Магика”. Как се обединяват двете неща?

- Не се обединяват... Между тях няма никаква връзка. Но не мисля, че и трябва да има. Не може един автор да задълбава в един стил, едни герой, една ниша. Трябва да има разнообразие.

- Ще ни разкажеш ли нещо за бъдещите си творчески планове... (този въпрос е голямо клише, но скъпи читатели, трябва да се зададе)

- Ами смятам да се включа в конкурса, обявен от ЙоЙоВец.

- Звучи интересно. Каква ще е темата на КИ-то ти?

- О, това е забавната част! Още незнам.

- Аха, значи не само ще е разказ-игра с неочакван край, но и с неочаквано начало?

- Очаквайте неочакваното. – (Реджина кимва с лукава усмивка.)[/offtopic]

Никой не проявява желание да вземе интервю от победителя в конкурс 2 . Имате още много малко време . Не се стеснявайте, аз съм обикновен, скромен човек, не хапя.

На Регина интервюто се е получило много интересно, та в краен случай можеш и ти така.

Лейдрин искаш ли да ми дадеш интервю?

Аз искам - тия дни съм аттенчън хънгри!

@ Regina - защо пък да не искам?

Leidrin писа: писа:

@ Regina - защо пък да не искам?

Добре, в момента ти мисля въпросите. Ще ги пратя по-късно тази вечер. Но е добре да им отговориш до утре по някое време, че крайния срок е 03.02.

Ще ги имаш.

Това е вторият ми пост за Конкурса.
Първото интервю на победителя от Конкурс 2 на екип Дигитализация - Лейдрин. Знам, че тепърва ще прочетете творбата му, но се надявам да позаситя апетита ви за информация. Доколкото знам, ще има и още едно интервю за Лейдрин... Но аз съм първа..

[offtopic]Лейдрин: Включих се за да спечеля!

- Здравей, Лейдрин, ще ни кажеш ли нещо за себе си?

- Здравей! Казвам се Светослав Георгиев. От Благоевград съм, но живея и работя в София. На 28, женен, с едно дете на четири месеца вече. Момченце. Чувството да си татко е невероятно. Пожелавам го на всеки. Не е толкова страшно.

- Кога се запали по книгите-игри?

- Запалих се в края на 1994г, когато ми попадна “Звездни Бойци” на Джордж М. Джордж. После прочетох Кървав Меч 2, после си купих наведнъж Пъклената Кула, Последната Врата, Краят на трошача и Номерът на Хю. Следващата беше Древното Зло. И така след това купувах всичко, до което успявах да се добера.

- Имаше ли си любими автори?

- Разбира се! Майкъл Майндкрайм, Джордж М. Джордж, Колин Уолъмбъри. Блонд и Уейн, но не всичко тяхно, което съм чел ми е допадало дотолкова, че да преигравам. Но пък съм чел основно късни неща от тях. От Олтара на тъгата нататък.

- А какво мислиш за българските книги-игри от онова време?

- Ами бяха различни. Всяка, или почти всяка беше с различна игрова система, имаше стилово различие. Доста ми допадаха повече от преводните. Преводните също имаха своите предимства, все пак.

- Чел ли си нещо от „втората вълна”? (акцентирам върху книгите на хартия!)

- За съжаление, на хартия все още не. Така и не успявам да намеря време да намина през “Паренсов”, но скоро ще предприема спешни коригиращи действия. Хареса ми “Спасението на Аврея”.

- Повечето читатели на форума са чели нещо от литературните ти откъси за Ловеца. Те издават определено ниво на ерудираност. От кога пишеш?

- О, благодаря ти! Пиша, или се опитвам да пиша още от гимназиалните си години. В този ред на мисли – двата разказа за Ловеца са писани преди повече от 8 години, а наскоро претърпяха редакция.

- Ти спечели Конкурс 2 на екип Дигитализация. Как се почувства?

- Ама наистина взех, та го спечелих, нали?! Почувставах се горд, че положените усилия са довели до търсения резултат.

- Очакваше ли го?

- Ами виж – аз съм откровен човек и може и да звучи нескромно, но да очаквах го. Включих се с конкретната цел да го спечеля и се радвам, че я постигнах.

- Успя ли да прочетеш нещо на конкурентите си?

- Успях да прочета две неща преди края на конкурса. След това прочетох публикуваните на форума и откъса на Джордж М. Джордж.

- Мислиш ли, че ти си най-добрият от явилите се?

- В конкретното съревнование явно е преценено, че съм. Не знам дали това ме прави най – добрия от участниците. В друг конкурс, при равни други условия (същите участници), никак не е сигурно, че пак бих спечелил. Но щях със сигурност пак да се постарая доста.

- Това ли е първата книга-игра, която пишеш?

- Не, това е първият разказ – игра, който завършвам. Имам два незавършени опита от ученик. Някой ден трябва да седна да ги преработя и завърша.

- В нея литературата е в обилно количество, без от това да страда игровата част. Как виждаш „идеалната” книга игра?

- Ами виж, мисля че трябва да има литература на добро ниво. Изградени образи, характери. И смятам, че е напълно постижимо в този жанр. Не съм съгласен с тезата, че тук по някакви “обективни” причини не може да се постигне пълнота на героите. Само че трябва да има и игра, вариативност. Темата трябва да е поднесена правилно, увлекателно. Да е различна. Стила да е автентичен. На тези години съм придричив.

- Не искам да издавам неща за разказа. Но така или иначе повечето читатели трябва да изчакат и да го прочетат в „Нова вълна”, затова ще ни кажеш ли нещо за самата история?

- Историята варира в стиловете комедия, мистика, драма, романтика, трилър, екшън, ужаси, примесено с щипка еротика за финал. Всичко това развиващо се в света на древна Корея.

- Как избра темата, доста е екзотична?

- Ами тя, темата сама ме избра още като студент. Завършил съм кореистика.

- Признай си, че си „взаимствал” разни нещица. Разказът ми напомня на приказка или мит.

- Ами признавам си. Всъщност би трябвало да напомня на няколко приказки. А стила съм се постарал да бъде такъв, имайки предвид встъплението в историята.

- Имаш ли други интереси извън книгите-игри?

- Ами интереси много, време малко. Основния ми интерес са съпругата ми и бебешока. Следващия е служебен и е свързан с продажби и управление на продажби. Пея не лошо. Пиша проза и поезия, надявам се, не лошо.

- Вижда се, че писането ти се отдава. Мислел ли си да напишеш обикновена книга?

- Отново ти благодаря. Мислил съм, мисля го още и от доста време дори работя по въпроса.

- Отново ще се върна на Ловеца. Мисля, че героя ти има потенциал. Ако имаш време да го развиеш в бъдеще, как го виждаш – сбор от разкази, мащабна книга или книга-игра?

- Ловеца е онова, върху което работя от доста време. Не, няма да е книга – игра, или сборник с разкази.

- Би ли работил в дует с други автори? Кои?

- Нямам нищо против и всъщност вече работя в квартет – и то по два проекта. Екипа е Ронин, Козия, Джордж М. Джордж и моя милост. Проектите са Второ Ниво на Паралелните книги-игри и една форумна заигравка, която се превръща в нещо по – сериозно.

- Има ли въпрос, който искаш да ти задам?

- Не се сещам в момента.

- Ще ни разкажеш ли нещо за бъдещите си творчески планове...

- Второ Ниво на Паралелните книги-игри на първо място, Хуаранг Ким Ги Су – ако има интерес към продължение. Ловеца е ongoing проект от доста време. Засега са тези.

- Благодаря ти за интервюто. Пожелавам ти успех! [/offtopic]

Хммм. Ма готино интервю,а? С едно гръмко заглавие. Сега ще си докарам беля на главата.

Leidrin писа: писа:

Хммм. Ма готино интервю,а? С едно гръмко заглавие. Сега ще си докарам беля на главата.

Ами другите версии бяха
Между Изтока и Запада
Лейдрин - Ловеца vs Кумихо
Но прочитайки всичко разбрах че акцентът трябва да е върху победата ти! Нали затова е интервюто