Конкурс номер три - Статия!

А, не, не! Харесва си ми заглавието! Не го сменяй!

[offtopic]

Leidrin писа: писа:

А, не, не! Харесва си ми заглавието! Не го сменяй!

Знаех си, че така ще кажеш. [/offtopic]

Статия за Дракони

[offtopic]ДРАКОНИ

Aвтор: Sparhawk

Драконите са едни от най-популярните същества както в жанра "фентъзи", така и в различните предания и легенди. Как са се появили във въображението на хората е трудно да се определи. Най-правдоподобна е теорията, че въображението на хората е покривало с плът открити кости на динозаври от времената, когато науката не е била развита.
Думата "дракон" е старогръцка по поизход и означава "змия, змей", което предопределя външния вид на елинските дракони - те са огромни змии. Най-известен от тях е грозния звяр, който пази Златното Руно.
От римската епоха е най-известния драконоубиец - мъченика от времето на император Диоклетиан свети Георги, който е и патрон на Англия.
През Средновековието драконите стават доста по-живописни и опасни от античните змейове. Те вече си имат криле, лапи, нокти, огнен дъх и още смъртоносни атрибути, които правят живота на Рицарите на Кръглата Маса, а и на много други герои, доста труден. Един от най-коварните дракони е Фафнир, някога бил джудже. Заграбил съкровищата на рода си, той приема новия си вид, за да пази по успешно богатствата си. Край на живота му слага героя Сигурд. Това е описано в "Песента на Нибелунгите".
Дори и той обаче бледнее пред Косматия Звяр - ужасяващо изчадие, което освен, че бълва огън е покрито и от гъста, непробиваема четина, от която отвреме-навреме се изстрелват и противните му отровни и остри като стрели косми. И той обаче бил убит, след като му разрязали опашката.
Паралелно с "ъпгрейдваните" дракони, множество змейове също вгорчавали живота на героите от приказките или митовете. Ламбтънската змия например се съединявала, колчем някой успявал да я съсече. Находчив млад английски рицар обаче я нарязал по течението на реката, частите не успели да се съединят и палавата животинка умряла.
Не така просто стоят нещата с дебелия и братовчед Йормунганд, известен повече като Вселенския Змей. Той, според легендите на викингите, спи, опасал цялата земя и когато се събуди, прави прочутите дракари на трески. Мита гласи, че Йормунганд и вечния му враг бог Тор ще се избият взаимно в деня на Залеза на Боговете.
На фона на тази картина, източните дракони са изключително миролюбиви същества, макар да са не по-малко могъщи. В китайските митове те са пазители на дъждовете.
След разцъфтяването на фентъзито, драконите отново пленявт въображението на хората, като гледните точки за тях са толкова много, колкото са и авторите. Толкин например ги вижда като ужасни създания, носещи разруха. Подобна роля създанията имат и в книгите на Салваторе за "Forgotten Realms" или "The Crimson Shadow". В "The Second Demon Wars" обаче дракона Аграделеус показва и хубави черти в характера си, помагайки на главната героиня срещу злите и врагове.
Драконите са благородни и величествени в книгите на Реймънд Фийст за "Войната на Разлома", на Тери Гудкайнд за "Мечът на Истината", на Кристофър Паолини в "Ерагон".
За сметка на това в "Малореон" на Дейвид Едингс дракона е просто една голяма, хищна и не много умна птица, която обаче за нещастие е неуязвима за магии и трудна за кълцане.
Добри срещу лоши дракони се изправят в книгите от легендарния свят "Dragonlance", където характера им се определя от цвета и божеството, на което служат.
Трудно е да се определи какво точно прави дракона така популярен образ. За да разкрием загадката, трябва да разберем същността на митичния образ, това, което е под люспите. Драконите, независимо добри или лоши, са символ на независимост, могъщество и несъобразяване с каквито и правила. Освен това те са древни, пазят много стари тайни и имат знание, което надхвърля човешките представи. Съчетано с тяхното безсмъртие, това ги прави всичко, което обикновените хора (и други същества) не са. Затова и за тях може да се изпишат цели томове и те ще продължат да възбуждат човешкото въображение. И ще се появяват нови и нови книги, където те участват.
А ние ще се наслаждаваме на полета им.[/offtopic]

Интервю с Богдан “Робърт Блонд” Русев и Александър “Ейдриън Уейн” Султанов

[offtopic]Интервю с Богдан “Робърт Блонд” Русев и Александър “Ейдриън Уейн” Султанов


(Забележка на Ян: Интервюто се оказа огромно и се публикува с известно съкращение.)



Ян: Здравейте, Блонд и Ейдриън! Благодаря ви от името на Цитаделата, че се отзовахте на поканата за това интервю. Нека за първи въпрос да кажете нещо за себе си…



Робърт Блонд: Ами аз съм филолог по образование, но писател по душа. От малък все пиша нещо и наистина се радвам, ако на някой това му харесва. В момента пиша детски приказки, които скоро ще бъдат преведени на френски…



Я: С какво се занимавате в момента ще бъде основен въпрос малко по-нататък в интервюто. Ейдриън, а за теб нещо?



Ейдриън Уеин: Ами по първия въпрос, уча английска филология все още и се занимавам с фентъзи от 13 години насам…



Р.Б.: Хахаха…. И аз също от толкова време!



Я.: Колко книги-игри сте написали – заедно и поотделно?



Е.У.: Заедно са повече от десет…



Р.Б.: Може би са повече…



Е.У.: С преиздаваните сигурно са повече…



Я.: Е, преиздаваните не се броят!



Р.Б. Че кой друг освен нас има преиздавани книги-игри в България?



Я.: Ами Колин Уолмбъри май имаше преиздавани книги-игри…



Р. Б.: Кой друг освен него?



Е.У.: Да бе, вярно, че Колин Уолмбъри имаше преиздавани книги…



Я.: “Огнена пустиня” и “Замъкът на таласъмите” са преиздадени.



Е.У.: По случайност!



Р.Б.: Хахахахаха…!



Я.: Иначе като сме заговорили за преиздавани книги, наистина стана добре, че преиздадоха вашите книги, защото новите излязоха с поправка. В оригинала на “Принцът на Алкирия” още на първи епизод липсва “Мини на 6.”. Това, слава богу, е поправено в новата версия…



Е.У.: Абсолютно!



Р.Б.: Истината е, че това беше тест за читателите!



Я.: Баси теста! Ами я си представете, че някой съвсем нов фен си купи книгата и попадне на тази грешка – това завинаги ще го отврати от жанра!



Е.У.: Това беше поредната издънка на “Плеяда”.



Р.Б.: И сега идва моментът да разкажем някой неща за “Плеяда”…



Е.У.: Хехехе… Да се върнем на въпроса за книгите. Значи пет книги заедно. Моите отделно са също толкова – три или четири… На Боби са нещо като двадесет самостоятелно… Или по-малко?



Р.Б.: Мисля, че общо моите, заедно с тези на Ейдриън, както и с преиздаваните са тридесет и две.



Е.У.: Ти си ги сметнал! Супер!



Я.: Добре! Как ви хрумна “Варварският бог” – вашата първа книга? Казват, че била най-добрата ви книга.



Е.У.: Горе-долу толкова казват също за “Принцът на Алкирия”.

Р.Б.: Ами доколкото си спомням, прочетохме няколко малки книжки-игри на английски и решихме, че са доста глупави – смисъл, че не използват потенциала на жанра и всъщност искахме да направим нещо, което на нас да ни е интересно. И аз, честно казано, смятах цялата тази история по-скоро за хоби, обаче всъщност Сашо предложи да се опитаме да я издадем и ъъъ… да я покажем на “Плеяда”, защото по това време само те издаваха…



Е.У.: Щото междувременно излезе “Огнена пустиня” и се убедихме, че това е пътят.



Я.: Значи не сте чели български книги-игри, а сте започнали направо със западни?



Р.Б.: То нямаше български книги-игри, когато започнахме да я пишем.



Е.У.: Всъщност от тия книги, които четохме, една от тях излезе после в България. Ян, ти може би я знаеш – беше нещо за Виетнам…



Я.: А, да, “Ярост във Виетнам” на издателство TSR.



Е.У.: Същата! Та те бяха шест книги в поредица и тая беше първата и ако погледнете внимателно в правилата на “Варварския бог” ще видите, че са взети от там, което още веднъж доказва това, което казва Боби.



Р.Б.: И така започнахме и тогава той предложи да я покажем на “Плеяда”. Аз бях много скептичен, обаче от “Плеяда” пък веднага ни скочиха и казаха “Дайте! Правете я!”, а ние в тоя момент бяхме написали сигурно около една десета от книгата, та се наложи да седнем и да работим известно време…



Е.У.: Цяло лято беше това, ей!



Я.: “Варварският бог” беше ненадмината по обем – мисля, че беше цели 777 епизода…



Е.У.: Да, толкова.



Я.: Май само “Краят на коридата” на Майкъл Майндкрайм я конкурираше, която беше от 1300 и кусур епизода…



Е.У.: От по един ред!



Р.Б. Освен това не знам за някой друг герой на книга-игра, който толкова пъти да е бил прострелван в рамото.



Е.У.: Хахаха!



Я. Следващ въпрос! Чувствахте ли се известни след като пробихте?



Р. Б. Не, като пробихме изобщо не сме се чувствали, но малко по-късно, когато почна да има Панаири на книгата в НДК и ходихме да даваме автографи, тогава вече малко по малко почнахме да разбираме, че всъщност има една огромна специална група от 14 годишни момчета, които са ни фенове и ние бяхме супер разочаровани, защото очаквахме да имаме фенки, пък то кво стана…?!



Е.У.: …И да изкарваме пари, пък то кво стана?! Самият факт, че първото ни интервю го даваме чак сега, което е точно 14… ъъъ, 12 години след първата ни книга си е бая показателен за това колко известни сме били.



Р.Б.: Да но пък от друга страна и до ден-днешен ми се случва пак с някакви момчета да се запозная, които в момента са на по 19-20 години, и те ми казват как като били малки са ми чели книгите – “А, ти ли си Робърт Блонд?!”.



Е.У.: Да, това е истина. Навсякъде те познават хората, които са родени в тези години на книгите-игри.



Р.Б.: Имаше и момичета…



Е.У. Хахаха!



Я.: Правила срещу литература? Къде ви беше силата?



Е.У: Ами правилата…



(дълга пауза)



Е.У.: Май аз бях по правилата, макар да не ги обичам особенно…



Р.Б.: Аз пък движех нещата като цяло, още повече, че пиша малко по-бързо и ъъъ…. абе пишем. Имаме много добри разкази книги-игри, които си бяха почти чиста литература…



Е.У.: Например, “Последният убиец на дракони”, “Олтарът на тъгата”…



Р.Б.: От друга страна имаме страшно много нововъведения в правилата, които ние за пръв път сме използвали. Правила за движение по карти, технически ситуации и други такива работи.



Я.: Боби, твоя беше идеята за “мрежовите игри”, нали?



Р.Б.: Е, сега не знам дали е била моя, или съм я чопнал от някъде, но във всеки случай в България за пръв път се използва.



Е.У.: Истината е, че в България нещата се развиха страшно бързо – нещо като 2-3 години, или максимум 5. Искам да кажа, че постигнахме много за време, което други народи стигат за десетилетия.



Я.: Но така и така не написахте спортна книга игра! Хахаха!



Р.Б.: Ние мразим спорта!



Е.У.: От друга страна Майкъл не оставаше място на пазара.



Р.Б.: Да, всъщност ние поне написахме идея за спортна игра…



Е.У.: … За първенство по пинг-понг!



Я.: Ето нещо, което Майкъл не написа!



Р.Б.: Аз си мислех, че той ще напише и шахматна книга-игра най-накрая – толкова просто беше полудял! Преди да го вземат казармата де, после нещо замлъкна…



Я.: Защо се разделихте?



Р.Б.: С Майкъл Майндкрайм ли?



Е.У.: ХАХАХАХА!



Я.: Не бе! Вие двамата защо се разделихте?



Е.У.: Ами много просто – в гимназията като бяхме, седяхме на един чин. После след 11 клас, аз останах в Търново една-две години, а Боби замина да следва в София. И разбираш, просто нямаше как да продължим да пишем заедно.



Р.Б.: Време беше за един солов албум, нищо повече! Хахаха!



Я.: В какви отношения сте с другите автори на книги-игри?



Е.У.: Хладни! Хахахаха!



Р.Б.: Имаше и готини автори…



Е.У.: Имаше ли? Верно?



Р.Б: Джордж беше О.К. По-скоро другите бяха толкова неприятни, че самият той спрямо тях беше цвете!



Е.У.: С Пепи Станимиров се чух наскоро, ама какво да кажа… Баси!



Я.: Играли ли сте Ролеви игри? Какво знаете за тях?



Р.Б..: Играли сме на унгарска ролева игра.



Е.У.: И то много преди да се чуе изобщо за Рпгта в България – в далечната 1992 г.



Я.: На коя система?



Р.Б.: Една унгарска система, която си имаше всички екстри – томове правила, ръководства… Аз тогава ходех с една унгарка и с нея и нейните приятелчета унгарци играхме на ролеви игри в унгарското посолство с Dungeon Master и всичко както си му е редът.



Я: А чували ли сте за Ендивал?



Р.Б.: Как няма да сме чували за Ендивал като един от неговите създатели (Божидар Грозданов, “Bave” – бележка на Ян) е наш голям приятел.



Е.У.: Аз също го познавам!



Р.Б.: Аз Dungeons & Dragons да си призная никога не съм виждал, но ми е попадала ShadowRun (ролева игра на изд. Fasa, в която се описват елфи и орки в един измислен кибер-свят – бележка на Ян).



Я.: С какво се занимавате в момента?



Р.Б.: Ми аз работя по разни списания и превеждам книги. Също така преведох филма “Властелина на пръстените” – и трите части.



Е.У.: Аз използвам английския, обаче не съвсем по предназначение. Преподавам уроци от много време насам и с това се издържам. Също така имам свои планове за издаване на ролева система в чужбина, която е момента разработвам, но за това нищо повече няма да кажа….



Я.: А имате ли неиздавани книги-игри?



Р.Б.: Имаме, да. Продължението на “Патрул за ада” така и не видя бял свят.



Е.У. Абе няма да казвам, ама като нищо можем да го издадем…



Я: А опитвали ли сте да издавате книги в чужбина?



(Следващата част от записа е прецакан!)



(Няколко минути по-късно)



Я.: И накрая – нещо, което винаги сте искали да кажете, но никой не ви е питал?



(Неловка пауза!)



Р.Б.: Ами хмм… Не сме гейове!



Е.У.: ХАХАХА! (притеснено) Това ще го пишеш ли на сайта?!



Р.Б.: Майкъл Майндкрайм е гей!



Е.У.: Абсолютно!



(двамата) ХАХАХАХА!



Е.У.: Истината е, че Майкъл е като всички останали – той е автор на книги-игри, не писател. А да си писател в най-великата работа! И литературата винаги остава преди всичко. Истинската литература.



Р.Б.: Да. С две ръце – да!

копирано от сайта: www.citadelata.com/info/interviews/EdrianIblond.htm [/offtopic]

Интервю с писателя Любомир “Колин Уолмбъри” Николов

[offtopic]Интервю с писателя Любомир “Колин Уолмбъри” Николов


Часът е 18:25, а аз се намирам в Културен дом “Средец” и чакам да дойде не друг, а самият Любомир Николов – може би най-култовата личност от моето детство. Човекът написал десетки книги игри и превел книгата на века “Властелинът на пръстените”. Поводът е интервю, което аз посвещавам на любимия си сайт, на който Колин има толкова много фенове. И така, Негово Величество Любомир “Колин Уолмбъри” Николов…



Ян: Здравейте, г-н Николов. От името на цялото фентъзи общество и всички стари и нови почитатели на Толкин и книгите игри ви благодаря от сърце, че ще отговорите на това интервю. За начало може би най-добре е да кажете нещо за себе си…



Колин: Ами и аз благодаря за интервюто… Какво да кажа? Човек на 54 години, роден почти в средата на миналия век, 10 януари 1950 година, но още не ми е дошъл ума в главата. Още щурея по компютърните игри, изглежда, че това е начин на бягство от реалността… макар и да не играл на кой знае колко много. Няколко съм пробвал и за най-велика игра на всички времена смятам, че това е “Цивилизацията” твърдо и това е така, защото просто тя положи принципа. Е, да, първата “Цивилизация” е безкрайно остаряла и досадна, но пък какво от това, ако ми харесва. Иначе какво да кажа? Женен съм за втори път и много си обичам жената. Много си обичам и фантастиката естествено. Мразя идиотските нововъведения в българския език като думата “вкъщи” и “поновому” слято, както и прочие глупости. Ъъъ… Много ми е трудно да кажа какво представлявам, знам ли?



Ян: Може би това най-добре могат да го кажат читателите.



Колин: Затворен съм и не общувам много-много, макар че обичам приятелите си. Освен това държа на морални принципи. Малко е старомодно, но държа да има морал…



Ян: Така трябва да бъде!



Колин: То покрай книгите игри се сблъсках с неприятни ситуации. И покрай фантастиката съм се сблъсквал…



Ян: Колко книги игри сте написал?



Колин: Ми около 30, не съм ги броил, но някъде толкова, като някои от тях много ми допадат. Най-много си харесвам “Полетът на грифона” и “Прокълнатата книга” (която излезе като “Гримоар” бележка на Ян).



Ян: Може би първите – “Замъкът на таласъмите” и “Огнена пустиня”?



Колин: Да, те ми харесваха, но като литература най-добри са “Полетът на грифона” и трилогията “Реката, от която никой не се завръща”…



Ян: И “Леденият вихър на смъртта”?



Колин: Да, това е третата част, но аз казвам трилогията.



Ян: Както и “Нокти срещу огън”?



Колин: Да бе, но аз имам предвид, че тези книги спокойно могат да минат и за чиста литература… То бяха славни времена и по-специално издателство “Мега” беше велика работа, макар и да не издържа на финансовата ситуация в страната.



Ян: Как ви хрумна “В лабиринта на времето” Знам, че това ви е първата написана книга-игра навремето…



Колин: Да, тя е много силно копирана от първата книга-игра, която четох на френски. Тя се казваше “Леговището на дракона” само дето беше фентъзи, а аз с подобна структура направих фантастика. Това ми беше така пробното, експеримента.



Ян: Може би е повлияна от “Машината на времето” на Хърбърт Уелс?



Колин: Е, това е съвсем отделно вече. Като структура и схема беше повлияно от тази книга “Леговището на дракона”. Мисля, че беше на Иън Ливингстън, но не съм напълно сигурен (Колин бърка, „Леговището на дракона” е написана от Джак Бренан).



Ян: Чувствахте ли се известен след като пробихте?



Колин: Не точно тогава. Известен се чувствах 2-3 години по-късно, когато изведнъж се оформи фенското движение на книгите игри, но това не беше най-важното. За мен най-важното беше друго, а именно това, което беше и големият успех на книгите-игри. Те създадоха любители, които се оказаха мислещи момчета и момичета… Ъъъ, момчета най-вече. Момичета по-малко. И аз сега след години ги виждам как са се развили страхотно. Очевидно играта и то от този тип, не компютърната, а ролевата игра действа страхотно, защото колкото и да приличат на компютърните, те се различават от тях. И, разбира се, има по-голямо участие на читателя. Вече в ролевите игри участието е още по-голямо и то създава определен тип хора и начин на мислене. Аз ги виждам, че след това много прописаха и то успешно. Изобщо писател се става от ранни години. Това ми е най-голяма радост, че тези книги освен забавления се оказаха и методическо ръководство. За фантазия, а не за известност, което не е толкова важно. Известността е ценна, ако с нея човек може да направи нещо. Да помогне по някакъв начин на хората например, макар че у нас това е утопия.



Ян: Все пак вие сте видели много млади автори, предполагам? Може би сте им помогнали за тяхното развитие?



Колин: Според мен, помощта е най-вече да го насърчиш човека, защото аз имам един принцип – за да стане автор един човек трябва да напише една камара боклук, но съм твърдото убеждение, че пише най-хубавите неща на света. Според мен това е неизбежен етап в развитието на автора. Той първо трябва да има самочувствие и второ, желание да пише. Малко по-малко усвоява правилата и става сериозен автор.



Ян: А правилата срещу литература, къде ви беше силата?



Колин: При мен беше в литературата.



Ян: Някой казваше навремето, че Колин не умее да пише правила…



Колин: Както казвах на майтап, в книгите ми няма дневници, няма и нощници. Всеки си има сила. Например Майкъл беше много силен в схемите. Джордж беше много силен в правилата. Той създаваше според мен най-солидните правила, макар че на мен ми се струваха тежки.



Ян: Книгите на Джордж бяха математически чудовища…



Колин: Именно! Като компютърни вируси почти. Но за всеки си имаше отделна публика. Беше утопия да вярваш, че някой може да грабне цялата аудитория. Това беше наивно. Аз мисля, че се справяхме много добре, но донякъде с тия спорове сами се погубихме. И другото е, че не успяхме да усетим навреме гибелта на жанра, за да вземем мерки. Просто се натрупаха прекалено много маймуни на клона и клона се счупи и край. Сега вече терена е свободен и всеки, който иска целия пазар може да го завоюва.



Ян: И затова спряхте да пишете?



Колин: Нямаше как. Останаха недовършени неща, но няма за къде. Например продължението на “Ледените пирати” така и не видя бял свят. Но интересното всъщност е друго – игрите започнаха да се развиват по много динамичен начин. Започнаха да стават все по-сериозни, а аз лично се стремях да наложа и познавателните книги игри.



Ян: Например книгата-игра “Операция Звезден гост”, която имаше висока научна стойност?



Колин: Да, вмъквах много полезна информация.



Ян: В какви отношения сте с другите автори на книгите-игри?



Колин: Ми в абсолютно никакви отношения не съм. Запазил съм най-топли чувства към Джордж, макар че не съм го виждал безкрайно отдавна. С Елена (Върджил Дриймънд) се виждам от време на време, но тя е толкова особена фигура, че аз не мога да кажа, че я познавам. Просто я оценявам като един от най-добрите фантасти в момента, но тя си живее в свой свят.



Ян: А за Майкъл какво ще кажете? Той ви беше колега в “Мега игра”…



Колин: Бяхме много различни по характер. Толкова различни по характер бяхме, а и той беше толкова амбициозен и целеустремен. Искаше непременно да пробие и да хване цялата аудитория. Но това му беше грешката. Читателите бяха толкова много и трудно можеше да се привлекат изцяло. Много се надявам да е поузрял и да е усетил, че стремежът към успех не е най-важното. Иначе аз не мога да имам нещо против него, защото той беше в момент на развитие. Сигурен съм, че сега е друг.



Ян: Интервюто с вас ще бъде публикувано на сайт за фентъзи и ролеви игри. Чували ли сте за подобни игри? Знаете ли Подземия & Дракони? Ендивал?



Колин: На мен ми е попадала “ShadowRun” (това е игра на издателство Fasa и описва елфи, орки в един фентъзи кибер-свят – бележка на Ян). Също така по някое време в редакцията на Мега разполагахме с “Драконова атака” на TSR, но малко съм играл. Това се дължи на факта, че за ролевите игри трябва да имаш добра компания и човек не може да ги играе сам. Трябва добър водещ и още по-добри играчи. Аз много ги харесвам (ролевите игри), но за съжаление нямам среда, в която да играя.



Ян: С какво се занимавате в момента?



Колин: Превеждам и с това се издържам. В момента превеждам един страшно дебел исторически труд за Йерусалим и евреите, но не е фентъзи. Мъча се да се освободя и да намеря време да напиша нов Толкин и както съм казвал много пъти, целта ми е да напиша не мои Толкин, а Толкин такъв, какъвто само самият Толкин би написал. Това е много трудна задача. Поне увода, който написах се получи на ниво. Всички, които са го чели казват, че прилича страшно на Толкин – и да няма следа от моята личност. И интересното е, че пиша най-вече за себе си. Да видим какво ще се получи.



Ян: И един последен въпрос, който може би е най-изчанченият от всички – нещо, което винаги сте искал да кажете, но никой не ви е питал?



Колин: Много е трудно да се каже нещо, което наистина да си струва. Бих казал това, че онзи другият свят е по-важен. Нямам предвид отвъдното, разбира се, а светът на ФАНТАЗИЯТА.

копитано от сайта: www.citadelata.com/info/interviews/Colin.htm [/offtopic]

Номинация за сайт на годината (2011-та)
сайта Книги-игри.НЕТ

[offtopic]- Книги-игри.НЕТ
Номинация за сайт на годината (2011-та)
Date: 17.11.2011
Author: Darth Sparhawk
Този сайт е създаден от фенове за фенове! На неговите страници всеки може да намери информация за всички излезли книги-игри в България, както и статии за бъдещи заглавия от този жанр, които предстоят да бъдат издавани скоро. В сайта също така могат да бъдат видени картинки от корици на книги-игри, снимки на известни автори, включително карти с локации от фентъзи светове по една или друга игра. Сайтът ни притежава свой собствен форум, който събира фенове на раздумка и лаф от цялата страна, а в самия форум съществува раздел „Книжна борса”, в който всеки един желаещ може да обяви, че продава, търси да закупи или просто иска да намери дадено заглавие от жанра за себе си. Към сайта също така функционира и Ролеви раздел, в който ще стане дума за любимите ни ролеви игри, а също така функционира и секция „Видео”, в което могат д се гледат интересни клипове, свързани с игрите на български. Като инициативи, които сайтът развива, ние сме участници в няколко изложения, където продавахме, раздавахме и показвахме книги-игри на посетителите. Скоро време сайтът ни ще предложи кампания, наречена „От големи за малки деца”, в която заедно с подкрепата на Министерството на образованието, ние ще направим така, че във всяко едно по-голямо училище в страната, да има библиотека с пътуващи книги-игри. Предстоят ни още много забавления, за които ще научите, ако дойдете при нас в сайта!

Забележка: Представянето е дело на автор от съответния сайт[/offtopic]

Легенда за Загор

[offtopic][align=center]Легендата за Загор [/align]
[align=center] [/align]
Тук навлизаме в класически Боен Фентъзи, Легендата за Загор . Това е двадесета книга в успешната Fighting Fantasy gamebook серия, този път изцяло от Ian Livingstone . Той е разположен в царството на Амарила и ни изправя срещу опаснния Загор .

Книга Описание: Загор ! Самото име на на планина Огненвръх, поражда ужас във всички, които го чуят. Прокудени от света на Титан, магьосника бавно, но сигурно си възвръща силата. В рамките замъка Аргент в царството на Амарила, Загорr се превръща в демон. Това е неговата сила, той трябва да бъде унищожен. Има няколко авантюристи, желаещи да работят като доброволци - силният Анвар , варварин войн Браксус, Стъбъл джуджето, Салазар съветника - но само един ще бъде избран. Вие ли сте този герой?

Злият магьосник Загор се е върнал, за да причини повече неприятности. Изглежда, че той е толкова нетърпелив за изпращане на хора до тяхната смърт, тъй като той не остава мъртъв задълго. Ето защо този път той трябва да бъде повече, отколкото убит! Този път ще бъде още по-трудно и една грешка ще ви прати до преждевременна смърт.

Проблемът започва, когато е имало прехвърляне на демони между световете. За съжаление съществува вратичка и Загор успял да премине от света на Титан да света на Амарилия, където е започнало това приключение. Разбира се, те не бяха подготвени за появата му и се падна честа на един от четирите смели авантюристи да приеме предизвикателството. Тук е мястото, където нещата стават добри! Това е само Бойно Фентъзи приключение, където можете да избирате между четири знака, всички с предварително определени първоначални резултати. Това само по себе си е популярна идея!

Всъщност можете да избирате от варвари, воин, джудже или магьосник. Има различен начин да преминете през книга за всеки авантюрист и различни задачи, които с всеки от тях трябва да изпълните. Всеки авантюрист има различни качества и един от начините,е добър за варварин и без съмнение ще доведе до сигурна смърт за съветника. Има голям акцент върху събирането на талисмани, които на свой ​​ред ще отслабят Загор за последната битка. Те са заключени в сандъци в целия Замък Аргент, мястото, където Загор е под формата на зъл демон.

Този път трябва веднъж завинаги да унищожи Загор . Вместо недокрай убивайки го както големи авантюристи са правили в миналото, сега трябва да изгорите духът му дълбоко в замъка. Няма да има лесен маршрут за това и слуховете са в изобилие, че демон от старите му войни му служим. Ясно е, получаване на миналото, които няма да бъде лесна задача. Има също така много отвратителни чудовища,, бродещи из целия замък, които ще са доволни да видят твоята смърт.


Преведена статия от:
www.fightingfantasy.com/index.php?option...icle&id=63&Itemid=37 [/offtopic]

[offtopic]Хо-хо! Господин Георгиев! Нямаше нужда от фамилиарничене! [/offtopic]

Още едно добро интервю! Направо се чудя сега за кое да гласувам.

Сърце от лед

[offtopic][align=center]Сърце от лед[/align]
[align=center] [/align]
В двадесет и трети век светът умира. Само няколко милиона човека са останали живи, придържайки се към съществуване, тъй като времето се е влошило и лед стяга неумолимата хватка на планетата.
Причината на тази бавна смърт е Гея, сателитна AI система, предназначена за регулиране на климата на Земята. Но Гея е полудял, а вместо рай, тя е направила на света замразен ад.

Последния проблясък на надежда на човечеството е "Сърцето", кристален метеорит, смята, че е бил изкован от Големия взрив. Той има способността да оформя една вселена, този, който се докосне до него да стане спасител на човечеството и да придобие силата на бог или дявол.

Силата да направиш себе си господар на ново творение е примамлива награда. Най-големите герои на епохата пожелали "Сърце" за себе си и състезанието започнало.

Търсенето на върховната власт ще ви отведе в един смъртоносен свят, срещайки ви с чудовища, мутанти и отчаяни мъже,в обитаван от духове град на Ду-Ен в средата на юг от ледовете на Сахара.

Ще ви трябва цялата си находчивост, за да изберете правилните съюзници, да надхитри конкурентите си и да бъде пръв, за да достигне до "Сърцето".

Публикувано от Дейв Морис в неделя, 24 януари, 2010
Статията е преведена от: mirabilis-yearofwonders.blogspot.com/201...er-discover-for.html
ZIP файл с PDF формат на играта на Английски език можете да свалите и да играете от ТУК: docs.google.com/leaf?id=0B63rIuFhh29eYmR...JkZTE0YTRhMzkz&hl=en [/offtopic]

Къща на Ада

[offtopic][align=center]Къща на Ада[/align]
[align=center] [/align]
Тук навлизаме класически Боен Фентъзи : Къщата на Ада . Това е седмата книга в успешното серия "Бойна Фантастика", този път, написана изцяло от Стив Джаксън .В книгата е поставен необичайно модерен и тъмен сюжет от към ужаси.

Описание на книгата: Много далеч на сред нищото , в една тъмна и бурна нощ, единствената надежда за убежище е странен, пъстър цвят на имението, който можете да видите едва в далечината ...

Но навлизането в Къщата на Ада ви хвърля в приключение от което гръбначния стълб-ще ви се прекърши и кръвта ще ви се пресече от църящоя вътре терор.

Опасностите на преливната буря отвън не са нищо в сравнение с кошмарните създания, които ви очакват зад ужасните стени. Внимавайте! Трябва да се опитваш да овладееш страха си ,защото ако събереш твърде много точки "Страх" ти ще умреш. Можеш ли да го направиш през нощта, без да си уплашен до смърт?

Част история, част игра, това е книга, с една разлика ,книга -в която ти ще се превърнеш в герой! Молив и гумичка са всичко, което ти трябва за да направите твоето пътуване. Ти решаваш кой път да се предприеме, за да се преборош с опасностите на риска.

Къща на Ада е модерен приключение, далеч от света на Бойната Фантастика на Титан. Ужас историите на Стив Джаксън се виждат докато разглеждаш стаи и коридори на дома на Лорд Келнор, надявайки се да излезеш от мястото, с живота си.

В крайна сметка се озоваваш в най-страховитиата къща, след като си хванат в ужасна буря.Белокос мъж ти дава фалшиви посоки. Докато шофирате заедно в колата си мислите, че сте се загубили и с увредено зрение, на пръв поглед удари един човек, който послучайност изглежда точно също като белокосия мъж, който ви даде направление. Въпреки това, когато оставите колата си, за да разследва мъртвото тяло, той си е отишъл! За щастие (или поне така си мислите!), Има една къща наблизо, където се надявате да има работещт телефон за помощ.

След като влизате в къщата, ще срещнете Франклинс, икономът. Той ще ви доведе да Лорд Келнор. След това ще научите нещо на вашия враг, тъй като Вашия комфорт скоро се превръща в терор, като ровите допълнително в дълбините на къщата. Проучването на къщата е ужасяващ опит като попаднате на всички видове на Вил символи и обичайния набор от немъртви създания. Вашата крайната цел ще бъде за решаване на улики и намиране на начин да победите Лорд Келнор. По пътя си, ще минете през различни капани и пъзели, които ще изпратят тръпки по гръбнака ви.

Няколко особености в тази книга са факта, че вие ​​започвате без никакво оръжие и фактор на страха. По време на приключението ви, ще трябва да си намерите някакво оръжие, ако искате да бъде най-най-ефективен. Фактора Страх добавя ново измерение към тази книга и много от вашите набези в къщата без съмнение ще ви видят уплашен до смърт, когато налягането стане прекалено много, за да се справите.

Книгата е може би най-страшното от всички бойните фентъзи приключения и е изключително популярна от дълго време на фенове на серията. Вие сте достатъчно смели, за да успеете в опасностите на Къщата на Ада ?

Статията е преведена от: www.fightingfantasy.com/index.php?option...icle&id=50&Itemid=37 [/offtopic]

Ето и от мен, няколко "мъдри" слова... Евентуално мога да променя заглавието ако се сетя нещо, което по-ми харесва до крайния срок... Нещо не мога да си прехвърля цялото форматиране и оцветяване от word, но това също утре ще го оправям...


[offtopic]НА ШЕСТ ОЧИ: ИНТЕРВЮ С ПОДГЛАСНИЦИТЕ ОТ КОНКУРС НОМЕР 2

Gamebooker дочиташе условията на Конкурс номер 3. Наградите изглеждаха мотивиращи (особено третата), но някак усещаше, че не му се пише статия... Вниманието му привлече дискусията под правилата, в която се достигаше до заключението, че и автоинтервю на участник в Конкурс номер 2, също се брои за статия. Gamebooker се замисли – така или иначе беше планирал да коментира Конкурс номер 2 и писанията си за него в съответната тема, а ето че сега се откриваше възможност да го направи и по друг начин. Колеба се кратко, след което посегна към шишето с бистра ароматна течност и надпис „Еликсир на многоличието”…След като го преполови, на вратата се почука и влязоха двама очаквани гости.

***

Gamebooker: Здравейте, благодаря, че приехте поканата за интервю!
Дзвери Брат’чед: Здрасти! Благодарим за поканата!
Gamebooker: Конкретният повод за разговора е участието ви в Конкурс номер 2 и разказите „Люлката” и „Прахосникът от огнената планина”. Но, нека преди да се спрем на тях, да започнем с кратко представяне на авторите...
Дзвери Брат’чед: Е, какво толкова да представяме – аз съм светлата ти страна, а Оня без име го играе тъмната, отдавна се знаем с теб... А на аудиторията едва ли сме толкова интересни, за да задълбаваме в реалната ти (много)личност...
Gamebooker: Все пак, една кратка визитка?
Дзвери Брат’чед: Добре – накратко – „грамотен, неосъждан и ерген”. Работи във финансовата сфера, харесва почти всички видове фантастика и слуша екстремен метъл...
Оня без име: Предостатъчно. С елементи на досие...
Gamebooker: Има ли и други „страни”, освен вас двамата?
Дзвери Брат’чед (хили се): Има много, но не ги познаваме лично...
Gamebooker: Кога за пръв път прочетохте книга-игра и как се „запалихте”?
Дзвери Брат’чед: Преди около 20 години, през 1992г., в самото начало на жанра у нас – първите две бяха „Изгубени край Амазонка” и „Барабан на смъртта”. Като дете доста ги харесах. Спомням си, че с един брат’чед, „Изгубени край Амазонка” я четяхме заедно и я изиграхме по всички разклонения. Тогава продължавах да чета и други книги, извън игровия жанр, основно приключенски.
Оня без име: Скоро след това прочетох „Гората на Обречените” и „Узурпатор”.Тези две заглавия ме убедиха – да не чета нищо друго освен книги-игри в следващите няколко години.
Gamebooker: Значи, основно преводните заглавия са ви „зарибили”. А кое беше първото ви заглавие от български автор?
Дзвери Брат’чед: „Варварският бог”. Тогава, естествено, все още не знаехме, че авторите са българи...
Gamebooker: А кога спряхте и как се върнахте отново към жанра?
Дзвери Брат’чед: Може би в края на 1996г. и началото на 1997г., през голямата криза...Както и много приятели, които също бяха фенове на жанра.
Gamebooker: Смяташ ли, че кризата е причина за западането му?
Дзвери Брат’чед: Причините не са една и две, но кризата е една от основните, според мен...
Оня без име: Често подценявана от мнозина фенове на книгите-игри. Тежки времена бяха... Имах приятели, чиито семейства нямаха пари за хляб, какво да кажем за книги... И точно в такова време на несигурен пазар и свито потребление, се бълваха много заглавия. Малко по-късно навлязоха по-масово и компютърните игри. Сигурно комбинацията от тези основни причини плюс някои по-второстепенни е довела до краха на жанра...
Дзвери Брат’чед: Спомням си как се редях на опашките за хляб с учебник в едната ръка и книга-игра в другата – няколко часа на опашката – учех уроци, а в почивките разпусках с книга-игра. Няколко години по-късно, през 2002г. или 2003г. вече студент, на един панаир на книгата, случайно намерих първите две книги от „Кървав Меч” за смешни пари и старата краста пак се завърна. Но от тогава, преди появата на форума миналата година, съм намирал сравнително малко заглавия и все по случайност. А от появата му до днес, се чувствам по-запален и от едно време...
Gamebooker: Кои са любимите ви заглавия в жанра? А извън него?
Дзвери Брат’чед: Например, „Синът на пустинята”, „Последният убиец на дракони”, „Замъкът на таласъмите”... А извън жанра – „Пътеводител на галактическия стопаджия”, „Цветът на магията”...
Оня без име: В игрово отношение – като система и схема на игра, както и като атмосфера, определено „Битки безброй” поредицата, също „Гората на демона”, а като история – „Хлапето с револвера” и поредицата „Пътят на тигъра”. Извън жанра – „Властелинът на пръстените”, както и „1984” на Оруел.
Дзвери Брат’чед: Може би най-точно вкусовете ни се засичат в „Кървав меч 2: Царство Уирд”.
Оня без име: Точно.
Gamebooker: А любими автори на книги-игри?
Дзвери Брат’чед: Не бих казал, че имам изцяло любим автор, който във всяко отношение да ми харесва повече от останалите. Всеки си беше силен в определен аспект. Например, Майндкрайм ми харесваше със схемите и логическите задачи, Блонд с литературния си стил, Любо Николов с увлекателните истории и нелинейната структура на книгите си...А Джордж и Върджил направиха уникални нововъведения...
Оня без име: Може да прозвучи апокрифно, но моите любими са англоезични – Марк Смит, Джейми Томсън, Дейв Морис, Оливър Джонсън, Иън Ливингстън. Дори някои от онези кратки истории на Алън Шарп, много ми допадат.
Gamebooker: Кой е най-важният критерий, по който оценявате една книга-игра?
Дзвери Брат’чед: В игрово отношение – нелинейността и възможностите за преиграване. В литературно – историята, която разказва.
Оня без име: А също и атмосферата – но това е ключово за всяка книга, според мен.
Gamebooker: Да се насочим, по-конкретно, към двата разказа от Конкурс номер 2. Каква беше мотивацията за написването им? Защо два, а не един?
Дзвери Брат’чед: От дете мечтая да напиша книга-игра, но нямах нито време, нито опит – до сега, в целия си живот имам само един недовършен опит за фентъзи разказ, който се затри някъде на стария ми компютър преди повече от десет години. След като видях регламента, ми се искаше да опитам – поне да се понауча малко да пиша, но краткият срок в началото ме отказа, а и като видях трейлърите на конкуренцията бях убеден, че нямам никакви шансове за класиране в първата половина на участниците... Но, имах някакви идеи за пародии на някои наши любими книги-игри и така се хванах с една от тях – „Магьосникът от Огнената планина”. От друга страна, от различни дискусии във форума, бях останал с впечатлението, че доста са малко феновете на „Битки безброй” поредицата, а много от заклетите и фенове (като Оня без име), харесват мрачната атмосфера в повечето книги от нея, особено във фентъзитата. Помислих си, че ще е интересен експеримент да се направи подобен разказ, но атмосферата да се замени с комедийна...
Оня без име: На въпроса, защо са два – първоначалният план беше да е само един – „Прахосникът от Огнената планина”, но постепенно реших и аз да си направя експерименти – да променям настройката към по-мрачна, още, докато Дзвери го пишеше. Мисля, че това е начин да му върна за гаврата с „Битки Безброй”!
Дзвери Брат’чед: Определено във финалите на „Прахосникът...”, сериозно се намеси!
Оня без име: В крайна сметка, тествахме комисията с доста противоположни емоции в двата разказа, а скоро ще тестваме и читателите...
Gamebooker: Дзвери, специално за „Прахосникът...”, какво е мнението ти като автор и до колко е близко до рецензията?
Дзвери Брат’чед: Първо, отново използвам възможността да благодаря на журито за оценките и рецензията. Второ, мнението ми доста се различава от тяхното – като цяло, мисля че общата оценка е завишена, а в частност – по отношение на литературата. Разказът си има не малко недостатъци, не знам защо системата и силния бос на края са точно изведени като такива, а други – не. Босът наистина е труден, дори в новата „балансирана” версия. Но, без да спойлвам, твърдя, че има начини играчът да си улесни тази битка. Също така, дали останалите противници ще имат шанс, зависи много от комбинацията на различни решения на играча, влияещи върху умението му преди началото и по време на играта. И убедено твърдя, че системата работи.
Gamebooker: Все пак, защо първоначално направи боса толкова труден?
Дзвери Брат’чед: Защото съм фен на трудните книги-игри и го реших, без дълго да се замислям... Но и това си има определена цел – да стимулира преиграване. Може да прозвучи радикално, но за мен книга, в която се побеждава още при първото изиграване, е прекалено лесна.
Gamebooker: Какво не ти харесва в литературата?
Дзвери Брат’чед: Принципно, „литературността” на дадено произведение е доста субективно понятие. В рецензията пишеше „Прахосника от огнената планина", е едно истинско фентази превърнато в книга игра”. Това, според мен, в пълна степен важи за книгата, по която е правена пародията, не толкова за самата пародия. Разбира се, в „Прахосникът...” има и довнесени някои нови неща от мен, които са в посока комичност, но не и фентъзи. „Прахосникът...” е по-скоро чалга-фентъзи... „Литературата” се движи между поп-фолка и жълтата преса, а диалектната версия си е трудно читаема.
Gamebooker: В тази връзка, защо използва диалект и как се вписва той в хумора на разказа?
Дзвери Брат’чед: Целта на диалекта, особено в увода, беше придаване на по-селска атмосфера, но май не се получи съвсем. За всеки случай, направих и версия без диалект...Хуморът е малко плосък, пък и след средата, идеята на Оня без име за „Люлката” взе все повече да се оформя и да ангажира вниманието, докато още пишех „Прахосникът...”. От гледна точка на история, май има някои не съвсем логични моменти (ако трябва да погледна разказа през призмата на „общоприетата” логика), но, ако се замислим, в не малко произведения на изкуството е така... Вероятно има някакви правила как се пише пародия, но аз не съм търсил и спазвал такива.
Gamebooker: Каква е идеята на чалга асоциациите на няколко места в разказа?
Дзвери Брат’чед: Не е кой знае каква идея – като фен на метъла, често обичам да се бъзикам с чалгата.
Gamebooker: Но не я ли популяризираш по този начин?
Дзвери Брат’чед: Не мисля, че някой от читателите е незапознат с нея, независимо какво слуша – тя просто ни залива отвсякъде. Съответно не вярвам, че допълнително се популяризира по този начин. От друга страна, като се замисля, в разказа става дума за богатство, което някак интуитивно ми се връзва с чалгата...
Gamebooker: Как си обясняваш класирането на този разказ на трето място, толкова близо до първите два?
Дзвери Брат’чед: Нямам логично обяснение. Но, забележи, че и разказите на следващите две места също са много близо, първите пет са само в рамките на една точка... Очакваното от мен класиране беше максимум шесто място, на много точки зад първите пет, и с много голяма вероятност още два-три, освен тях, да са пред мен. Подозирам, силно позитивно влияние върху класирането, е оказала дамаджаната с домашно вино – един от „вълшебните” предмети в разказа. А Вилорп беше споменал някъде нещо за алкохолните предпочитания на голяма част от рецензентите... Като цяло, „Прахосникът...” е лигава чалга простотия и следва да се разглежда по-скоро като упражнение по писане, от колкото като нещо сериозно, понеже е първият ми интерактивен текст (и първият ми завършен "художествен" текст изобщо).
Gamebooker: Като говорим за дамаджаната, какво обичате да пиете?
Дзвери Брат’чед (хили се лукаво): „Питай ме некое друго въпросче”...
Оня без име: Всъщност, почти не пия, освен по празници за тост.
Gamebooker: Да преминем към „Люлката” – разказ, коренно различен от „Прахосникът...”. Как се родиха идеята и решението да участва в конкурса в последния момент?
Оня без име: От известно време ми се въртеше в главата една идея за кратък разказ (може би не интерактивен), но си бях набелязал само един-два основни момента и планирах да започна да го пиша след конкурса, пък – когато стане готов... И после да го пусна в „Лично творчество”. Все още се питам – дали това нямаше да е по-правилното решение? Но, като знам склонността си към постоянно отлагане и доизкусуряване, сигурно щях да се забавя няколко месеца, ако не беше конкурсът с крайния си срок... „Люлката” е съвсем различна, защото целта там е да провокира определени дискусии – в игрови и литературен план. Продължавам да вярвам, че ще се хареса на много малко хора. Необходима е някак мрачна настройка...Аз обаче, бързо се настроих за писането и за това си харесвам поне историята...Но, понеже е писана за около ден и половина в края на срока, открих редица пропуски в литературно и игрово отношение, някои от които са посочени и в рецензията.
Gamebooker: По-конкретно, можеш ли да посочиш някакви примери?
Оня без име: Например, специално точковата система (оценката на играта), в началния си вариант, е писана за 10-15 минути и после се наложи корекция след излизането на рецензията. Както и много други корекции, които обаче са по-конкретни и няма да се спирам сега на тях, за да не правя спойлър. Но, честно да си призная, не съм фен на „оценката” на играта в книгите-игри.
Gamebooker: Защо?
Оня без име: Ами, от една страна, никак не обичам оценяването на изборите от „морална” гледна точка – винаги съм си мислел, че читателят би трябвало сам да си прецени действията в това отношение. От друга, обаче, много е трудно да се избегне това при точкуването на кодовите думи, особено онези, които са следствие от такива избори. Говорим за количествено измерване на качествени неща, нали разбираш...И не мисля, че има автор, който може да го избегне, даже вярвам, че повечето не се и опитват.
Gamebooker: Защо тогава включи „оценка на играта”? Смяташ ли, че е било грешно решение?
Оня без име: Реших го буквално в последния момент – знам, че е нещо модерно още от както се появи по време на „Старата вълна”. И сега в „Новата вълна”, май не съм виждал произведение, в което да отсъства. Може и да е било грешно решение, но щом е взето – няма връщане, съответно попреработих тази част след рецензията. Все пак, опитвам се да оценявам колко информация е събрал играчът и как я е използвал, но не мога изцяло да елиминирам „моралната” оценка...
Gamebooker: А какви други неща откри, които не са споменати от рецензентите?
Оня без име: Очаквах от журито критики за алогичността, но не последваха такива. Очаквам ги обаче от читателите, когато се публикува – но, това е една от целите – да постави под въпрос самата идея за съществуване на обективна общоприета логика... Съответно и сетингът е такъв – субективно алогичен, с рязко и непредвидимо изменяща се окръжаваща среда.
Gamebooker: Тогава, как си обясняваш високата оценка за „кефометър” и съответно високата обща оценка?
Оня без име: Може би, самата история е харесала на комисията, не съм сигурен...Но друг важен въпрос, който ме вълнува в тази връзка е – дали такъв тип история и сетинг въобще са приложими към интерактивната литература?
Gamebooker: Според рецензията, жанрът е психотрилър. Съгласен ли си с това определение?
Оня без име: Никога не съм чел или писал психотрилър, мисля, че съм гледал два-три филма, които попадат в този жанр, но не съм съвсем сигурен. Не бих могъл да определя жанра с точност. За мен си е фентъзи, но с елементи от други жанрове.
Gamebooker: Какви бяха реалните ти очаквания за класиране на този разказ?
Оня без име: Девето-десето място, в най-добрия случай. Като цяло, разказът си е извратен експеримент. Очаквах да е много зад „Прахосникът...” на Дзвери. Залага се на неща, които не са ясно описани като база за решения и развитие на историята. Но това беше и с друга идея – да проверя, до колко подобно изграждане на „логика” върху непълна информация, е приложимо в интерактивния жанр.
Gamebooker: Това ли беше най-трудното при писането?
Оня без име: Донякъде – да, но имаше и редица други трудности. Например, много трудно е такава история да се разкаже рамките на обемите (епизоди и думи), зададени в условията на конкурса (даващи бонус точки). Особено нелинейно – затова прибягнах до разклонения и цикли. Оттук следва и един интересен игрови въпрос – дали винаги циклите са нещо лошо? В крайна сметка, до колкото разбрах, поне в челото на класирането, не е имало случаи на равен брой точки между две произведения и съответно не се е налагало в челото на някое да се дават бонус точки, за това, че са спазени тези ограничения.
Gamebooker: Нямаше ли да е по-добре, тогава, въобще да не се съобразяваш с тях?
Оня без име: Може би... Но това изначално си беше с цел – да проверя какво мога да направя при такива ограничения. Винаги съм смятал, че в по-малко от 40 епизода не може да се развие хубава нелинейна история. Но, както и в не малко други случаи, реших да си направя живота труден като се вместя в ограничението „20+/-10 епизода”. А и ако беше в дъното на класирането, както очаквах, една-две бонус точки евентуално биха го качили едно-две места нагоре - разбира се, при положение,че има равни точки с някой друг от последните...
Gamebooker: А от литературна гледна точка, какво те затрудни?
Оня без име: Целенасочено избягвах дълги описания и пояснения – не мисля, че там е силата ми, въпреки, че във форума често съм многословен от твое име. Трябваше, хем да съм максимално ясен, без да казвам всичко в прав текст, хем – максимално кратък и на места рязък – понеже героят-разказвач на историята, няма как да има сладкодумието на един Омар Хайям, примерно...Да не говорим, че никак не му е работа на такъв герой да задълбава в пейзажа или в образите на другите персонажи, но едновременно с това трябва някак да се предадат на читателя основните елементи от тях. И всичко това – да се постигне за ден и половина – трудна работа – сега всеки път, като го препрочитам, откривам неща за коригиране. Дори си мисля, че на места в увода доста съм разтеглил някои изречения.
Gamebooker: Защо финалите са „такива”? Каква е целта?
Оня без име: Най-общо казано, за да се стимулира препрочитане. Всичко по-конкретно ще е спойлър и за сега няма да коментирам.
Gamebooker: Какво е мнението ви за конкурса и конкурентите? Прочетохте ли някои от публикуваните във форума разкази?
Оня без име: Прочетох „Пътят на Светлината” от списанието и „Изкупление”, качен във форума. „Пътят на Светлината” доста ми хареса. Има някои недоглеждания, но не мисля, че са по-големи от моите. А от „Изкупление” съм направо впечатлен – невероятна атмосфера и идея! Препоръчвам слушане на дет или блек метъл, докато го четете. Вярно, нужна е сериозна редакция, но това е поправимо. Естествено, на мнозина, които не са фенове на толкова екстремни неща като мен, хорърът в тази история им идва множко.
Дзвери Брат’чед: От останалите, аз съм чел само трейлърите, пуснати във форума и много ми харесаха. Не знам как продължават. Надявам се, скоро да остане време да прочетем и останалите публикувани, а и възможно най-скоро да бъдат публикувани още. С нетърпение очаквам да прочета и разказа-победител, макар че до излизането на списанието ще мине доста време...
Gamebooker: Освен вашето класиране на второ и трето място, какво друго в конкурса ви изненада?
Дзвери Брат’чед: Изненада ме класирането на автори като Джордж и Козия извън тройката...Все пак са професионалисти в писането... Нямам обяснение защо са на тези места, макар по точки, разказите им да са много близо до челната тройка.
Оня без име: От рецензията оставам с впечатление, че при Джордж основното, което е снижило оценката е фактът, че е откъс, а не цяло произведение – но не съм го чел, за да говоря по-конкретно. Очаквах също, „Изкупление”, да бъде в топ 3, поне на база на трейлъра. А след като го прочетох, съм повече от убеден, че заслужава това. Изненадан съм от оценките за правопис на много от авторите, вкл. и при мен за „Люлката” – или не знаем да пишем правилно, или не наблягаме на това – а при такива малки финални разлики, половин точка правопис нагоре или надолу, би променила съществено класирането... Вероятно и бързането в последния момент си е казало думата, в много от случаите.
Gamebooker: Съжалявате ли, че сте толкова близо до първото място, а не успяхте да се преборите за него?
Оня без име: Ни най-малко. Както казах, целта на „Люлката” е да бъде дискутиран разказ, а не харесван. Струва ми се, че реалната разлика ще е по-голяма в полза на Лейдрин, макар да не съм чел разказа му – предполагам го на база други неща, които съм чел от него...
Дзвери Брат’чед: Важното беше участието и да разберем какви точно неща се харесват на жури и публика. За журито разбрахме и те нямат общо с очакванията ни, да видим с читателите как ще е...
Gamebooker: Чувствате ли се съавтори?
Дзвери Брат’чед: В началото на „Прахосникът...” – донякъде – да, а сега – по-скоро конкуренти...
Gamebooker: „Конкуренти” не предполага ли надпревара в сходен жанр или нещо такова?
Оня без име: Конкуренти за контрол над съзнанието ти.
Gamebooker: Един „клиширан” въпрос – какви са „творческите” ви планове за бъдещето?
Дзвери Брат’чед: Конкретни планове нямам и не обичам да правя...Обаче, имам мечта – да напиша дълга книга-игра, но вечно нямам време и едва ли скоро ще опитам...
Оня без име: Дълга и нелинейна, с множество възможности за преиграване...
Gamebooker: Имате ли идеи за сюжет и жанр?
Оня без име: Да, за различни сюжети в няколко жанра, но няма смисъл да говорим за тях, преди да сме се захванали с реализацията им, някой ден. А е малко вероятно да стане скоро – не мисля, че ставаме за автори на книги-игри, а и времето наистина не стига.
Дзвери Брат’чед: Освен това, борбата между комичното и мрачното все още не е решена, което също отлага избора – какъвто и да е жанра...
Gamebooker: За какво друго мечтаете?
Дзвери Брат’чед: Да се наспим!
Gamebooker: За финал, какво ще пожелаете на читателите?
Дзвери Брат’чед: Не се вземайте на сериозно!
Оня без име: Игрите с вас!

***
Gamebooker: Оня без име, кога ще си измислиш псевдоним?
Оня без име: Нямам идея, ще опитам до публикуването на „Люлката”, където и да е то...[/offtopic]