Конкурс за книга игра без име 2019

Най сетне таласъма дето ме беше полазил ме отлази. Та мога да се изкажа публично.

Според мен победителя заслужава да лъсне в пълната си прелест на страниците на форума. Поне да видим аджеба, как е успял да се пребори и прочее.
Поне ще е интересно да коментираме някой който не е собственик, модератор или админ на форума. Макар че имаше един и той си изтри акаунта след коментарите ни....

Очаквам с нетърпение резултата и без да се заяждам ми е интересно как се определят местата?

psicho_lg писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Кадена разбира и нашенски?

Да, Кадена чете български. Не може да го говори/пише за жалост. Но вече е превеждала български книги игри на руски.

Бих желал с модераторска помощ резултатите да бъдат включени в първата публикация.

След дълго и усилено четене на творбите на тримата участници аз и Kadena взехме единодушното решение финалната подредба да е следната:
1. Efix7 с "Мостът на Лагран"
2. Rahvin с "30 минути в бъдещето"
3. George-AL с "Зараза"

Тъй като един от състезателите (в случая победителят) не даде съгласието си творбата му да бъде споделена публично, считам, че споделянето за другите двама няма да е съвсем правилно също така. Рецензии ще бъдат пратени лично на всеки от участниците. Нека всеки от тях се чувства напълно свободен да ги сподели тук, както и да сподели нашите рецензии, реплики и дуплики (ако е имало), както и да потърси мнението и на другите от форума.
Ще ми е интересно да прочета творбите и на другите хора, които така и не предадоха - arsonist, Асен и прочее, когато сте готови.

Отделно, моля темата да остане отворена, за да можем да публикуваме ъпдейти относно наградите. Статусът им засега:
- Към Efix7, наградата за първо място включва обрисуване и оформяне на произведението, превод на руски, както и разиграване на стрийм. За разиграването на стрийм ще говорим лично, защото то ще изисква известна съвместна подготовка. Мога да ти осигуря контакт с Kadena, ако го нямаш, за да общувате относно превода. С илюстрирането и оформлението си готов, така че ще имам алтернативно предложение. Чакай ЛС (вече си го получил де, но така звучи по-ефектно).
- Rahvin, твоята награда ще бъде разиграване на стрийм. Тъй като досега не си бил част от разиграванията, ще ти обясня на кратко за какво иде реч. Преди това държа да поправиш техническите грешки (сбърквани/пропуснати препратки) и точките. Ще имам лично предложение относно самото разиграване също така.
- Geoge-AL, твоята награда ще бъде разиграване на стрийм. Може да получа критика за това си решение, но тази награда няма да ти бъде предоставена преди сериозна преработка на творбата. Ще ти пиша лично относно основните ѝ проблеми в мои очи. В този си вид нейното разиграване би донесло по-скоро негативни емоции както на публиката, така и на теб.

Благодаря на всички, които се включиха в конкурса. Дерзайте и пишете повече, други хора!

Първо искам да Благодаря на Къртача и Кадена,
за организирания конкурс и рецензиите. От това имах нужда -от градивна критика, а не от мълчание или обиди както постъпват някои хора. Винаги съм апелирал за прозрачност (както много добре знаете) затова ще приложа рецензиите. Коментари по тях нямам. Приемам грешките си; ако нещо имам за споделяне ще го споделя на ЛС/мейл с журито след внимателно изчитане на рецензиите при евентуален процес на прераработка на творбата. Проблемът е, че (поне този месец) съм ограничен откъм време.
Съжалявам ако съм досадил по темата за сроковете, но имам принципи. Мисля че стана очевидно за всички, че дори с удължението нямаше наплив от предали хора, за което съжалявам (предпочитах по-висока конкуренция), но важното е, че удължаването на срокове рядко помага да се вдигне активността. Надявам се конкурса да стане постоянен и следващия път да бъдем повече хора.
Би ми било интересно да прочета и рецензиите на другите двама участника, но това е техен свободен избор и не искам да им го натрапвам. (Eфикс вече каза, че не желае публичност)

Рецензии:

---

1 пост за тази седмица

30 минути в бъдещето – Kadena

Тази книга игра е най-дългата от трите, около 240 епизода. Авторът определя основната темата като комунистическа България, а от гледна точка на плота, книгата е за млад мъж на име Момчил, който си намира работа в някакъв вид научна организация. Действието описва как Момчил става част от проекта на Антон Велев за пътуване в бъдещето.

Темата за пътуване във времето може да бъде интересна в много аспекти. Един от тях е човешкото възприемане на реалностите в друг времеви период и този аспект е описан много добре в книгата. Визитите на Момчил в бъдещето са кратки, но героят и неговото объркване са достоверни. Контрастът между съветския период и съвремието е добре описан.

Общо взето писането е окей и намирам достатъчно интересни моменти в текста. Героят, Момчил, е типът човек, в чиито обувки лесно може да влезе всеки, хванал съветската реалност през детските си години. Мога да се припозная в доста неща и някои от тях са доста забавни. Изглежда, че много от нас са имали тази градска легенда за тайната лаборатория. За мен беше интересно да видя и културните разлики между Съветска България и Съветския съюз.

Основна черта на текста са дългите епизоди. Те помагат за внасяне на доста детайли, диалози, обяснения и цвят. В първата част на книгата ми изглеждаше много интересно за четене. Обаче, прогресирайки през нея, историята започна да е прекалено раздута и динамиката ѝ започна да куца. Това се усети особено силно във втората част (Момчил в армията), където очакваш развитието, но има доста армейски приказки и дневна рутина вместо това.

За жалост това не е единственият минус на тази книга игра. Сред другите проблеми ще спомена хаотичният разказвачески стил, който проличава все повече и повече. Послесловът на автора обяснява този момент, но това не го прави по-добре от читателска гледна точка. Виждам и някои характерни за олдскуул книгите игри белези – много епизоди „КРАЙ“, линейни тенденции и не добри избори в стил „Искаш ли да продължиш приключението или не?“ Не мога да не отбележа че има и липсващи препратки и други грешки в текста.

Като цяло доста нетипична работа, която има своите плюсове, но също така страда от липса на изглаждане на детайлите и от лоша динамика

30 минути в бъдещето – kartacha

След около час с тази творба си мислих, че вече имаме победител. Разказът беше малко словоразточителен, но увлекателен. Изборите не бяха нещо, за което да разкажеш на всички си познати, но определено бяха достатъчно ангажиращи и разнообразни. Главният герой, в своето объркване, беше идеален проводник на читателските емоции и действия.

Цялостната конструкция на разказа и различните възможности за протичане на събитията в първата част на играта работят идеално за мен. Като влакче на ужасите, което ти управляваш. Лашка се лудо наляво-надясно, ти вземаш решения, чийто пълен мащаб не осъзнаваш (или поне това чувство имах). Дори до момента, в който ме пратиха в лагера на военните не знаех дали не отивам към някой епизод КРАЙ. Имах прекрасното чувство, че мога да завия във всяка посока и история да ме очаква там. Някъде с отиването във военния лагер това чувство се пречупи обаче. Ще се върна на това после.

Първите проблеми, обаче, започнаха да се обаждат още преди Момчил да бъде хванат от военните. Аз лично не бях особено ангажиран от свалката с Ивелина и цялостно се стремях да не си губя времето с нея. Направих два избора, които ме лишиха от срещата с нея, както и ме пратиха да видя майка си как се гали с някой чичко до баничките (глупавата кифла Ива не можа да ме прати на другия край на Зарата... тц, тц, тц). Второто беше първата червена удивителна за мен, защото там получих инструкции да си добавя 5 точки „стрес“ (или каквото беше). Точки, за които не бях и чувал преди това. В последствие (май на следващия ден) ми беше дадена инструкцията да си създам такава графа. Настрани от това, че демонстрира писане на парче, нещо което по принцип не бих критикувал, ако не беше грешката (всеки има право на методи на работа по негов вкус), цялата работа с инструктирането какво ще трябва и какво няма да трябва да следи играчът, трябваше да бъде свършена в началото, преди произведението да започне. Колкото до Ивелина и свалката с нея, от която избягвах всячески, не почувствах, че играта го взе предвид. Както Момчил, така и Ивелина в по-късна фаза на играта се държаха все едно има нещо между тях, а в моята история дотогава нямаше и претекст за това.

Това, както и по-рано споменатото отиване във военния лагер ми разбиха представата за свобода в тази книга игра. Не че някой ми беше обещал свобода де, просто веднъж като те гостят богата, очакваш и втори път, и трети...

След първото ходене до бъдещето във военния лагер, нещата тръгнаха надолу по хълма за мен. Атмосферата беше достоверна и работата по нея беше много повече от добра, но като динамика, като интересни избори нещата не бяха както в първата част на играта. А след военния лагер просто добутвах разиграването докрая. Особено там получих усещането за много претупана работа.

Друго малко противоречие беше, че Момчил се притесняваше ужасно много за първото си ходене в бъдещето след военния лагер, което за мен не беше логично, тъй като беше описано, че многократно го е правил докрая на лятото.

А и в онези късни фази авторовите мнения и оценки прогресивно се промъкваха все повече и повече. Най-много ме загуби това, че играта се превърна от объркано описание на случките на Момчил, последвано от два кратки и ясни избора, в не особено ясна ситуация с 10 реда дълги избори, състоящи се от 5 думи описание на действието и авторов коментар в останалото. В творбата имаше изключително много политическа пропаганда, религиозни поучения, сексизъм, хомофобия, генерален хейт, конспирация и въпреки това самата творба стоеше „правилно“ точно заради липсата на авторова намеса в конфликтите. Точно заради това още повече ме е яд, че в последната третина тази част на книгата беше опорочена.

И последно, но не и по значение, е техническото изпълнение. То беше лошо. Първо, съвсем не усетих нуждата от показателя за стрес. Имаше много малко проверки с него (сещам се за две) и спокойно можеше да е заменен от кодови думи. В късната фаза играта беше много недовършена и това се усещаше. Изпуснати или грешни препракти, недовършени инструкции: „добави си там някакви точки“. Отделно, необяснимо е за мен как авторът може да пише стилово приятно, но да е толкова неграмотен едновременно. Грешките са много и голяма част от тях показват вопиющо неразбиране на езика. Бях си поставил за цел да не променям за лична консумация нищо по произведенията и да ги изчета в оригиналния им вид, но това конкретно ме пречупи и не удържах обещанието си.

Като цяло „30 минути в бъдещето“ е много солидна история с много голям потенциал в доста лош моментен вид.

Благодаря за рецензията. Беше ми доста полезна.
Правописните са нещо много особено за мен. Първо самата идея която е ,мейд ъп байнсомеоне къде и как да се слагат запетай и членове има своята логика, но според мен кастрира изразяването и прочее като пример за това е поезията където явно може всичко.... Ако можех да се науча да пиша правилно да съм го направил, обаче уви имам усещането че на тия години няма как да стане. Интересното е че повечето думи, които ги дава в червено са непознати за самата програма, а не са грешни.
Знам че членове и запетай са малко фантастика.
Бях решил като завърша книгата да и оправя точките.... лошото беше че файла получи тежка рана и онези две седмици останаха неизползвани.
Второ е самото послание. Доколкото разбирам ти повече си усетил книгата от момичето. Имам подозрението че не си бил никога в армията? Липсата на избор и напрежението от което се създава в тази организация съм го предал правилно, ама явно се разбира грешно...
тоест аз това съм го изпитал на мой гръб, но ако не изгубил година от живота си там всичко изглежда твърде сюрреалистична реалност. Посланието беше, за това че всички са сериозно луди, сериозно могъщи, сериозно безрасъдни, сериозно жестоки - контраст с реалния живот в първата част.
Третата част няма игра заради една причина, тя е подобна на третата част на книгата на ММ за пътуването в ада.. там трябва да усетиш, да прогледнеш, да оцениш цялата картина. Няма толкова нужда от игра колкото от история.
Явно не печеля купата
Мисля скоро да седна и да я пооправя, сериозно съм решил да я издам в даден момент. Затова е и нежеланието ми да я поставям в самия сайт. Тъй като има да я оглаждам, да я оправям и да си намеря редактор на текста ще мине време сигурно една две години.
Иначе като я оправя в доволен вид бих бил силно заинтересован да се изиграе на твоя канал. От моята гледна точка би било интересно какво е разбрал някой който е в пъти по малък от мен... предполагам че найндобре биха я разбрали само хора на 40+ като послание.
П.с. езика на омразата и прочее си е цялостното виждане на обществото през онова време....

Искам да кажа още нещо. Седя и си мисля, не само седя, занимавам се с змейове, кранове, режа с флекс и прочее... та
Военния ъъъ лагер (ракетен полигон за изпитания на далекобойност, най големия в страната 120 км дълъг който минава през Пустошта място между Казанлък и Стара Загора където на 20 кв. км няма села) е най - добрата част за мен.
Там се надявам да съм успял да опиша.
Военен порядък на народната република в стил войници и сержантски състав.
Офицери и политкомисари.
Тайни доносници и българския спецназ който работи като пожарникари и спортисти подобно на съветски.
Висш състав на БНА.
Ген. Зикулов командир на Българското военна контраразузнаване, което инициира и осъществи смяна на режима в България, като до ден днешен определя дневния ред в Държавата.
След това съм описъл цели формирования на съветския спецназ, осназ и спецназа на печално известната Таманска дивизия.
За мястото където се постарах беше срещата с ген. майор Ивашутин, страховития шеф на Операции, началник на ГРУ , командир на съветския спецназ най могъщия човек в Съветския съюз когато става дума за Оборонката.
Никой не каза нищо за една култова друга личност, която предполагам че се е набила на очи доста ама за нея друг път.
Та... За мен като автор началото ми е доста наивно и там се радвам, че съм ви спечелил. Наистина защото на моменти не бях никак сигурен в него.
Та, в ролята на онези мистични разговори преди фейсбук, вестник психо, искрено и лично и прочее имаше хора, като майор Горанов, които работеха за една упадъчна система, не си го слагаха напреки и бяха човеци.
Опитал съм се да покажа една изчезнала България която можем да срещнем само в разговори с по - стари хора и то ако знаем какво да ги питаме.
За мен шедьоври на своето време са книгите на Георги Марков, вкл. мемоарите му, Захари Стоянов и Калуня маля мисля че се казваше книгата за помака Калуньо който искал да оправи света, там беше развита великолепна гледна точка.

П.с. Двете ревюта ми дават добра представа донякъде и ме насърчават да я завърша напълно с всички точки и проверки за да може Къртача да я изиграе на канала си.

Честито на победителя и призьорите!

Надявам се да си постегнат нещата, за да ги разиграем на стрийм тази година.

Що се отнася до моя разказ - завърших го преди няколко дни и сега си го чета, преигравам, намирам проблеми и ги оправям. В края на месеца сигурно ще става за показване, но в момента е зле. Вече не съжалявам, че не успях да предам навреме, защото се получи доста неочакван (да не кажа - спорен) резултат. Според мен е неподходящ за четене на стрийм, с изключение на един конкретен ден в годината. Не знам какво бъдеще има нещо толкова некомерсиално. Ще поискам мнение от Торо, когато привърша с редакцията.

В крайна сметка, Къртача се оказа прав, че е по-добре да се доработи нещо старо, вместо да се започва от нулата. За този конкурс изгорях, но ако получа добър отзив, ще пренасоча разказа към ПГ.

Искам задължително да прочета разказа на Рахвин!
Честито на Ефикс! Нареди се до големите Ал Торо и ММ! Вече е издаван в Русия!

Благодаря на Kadena и kartacha за организираният конкурс и възможността да участвам.

Рецензията им е много полезна и определено мога да преработя и подобря произведението по набелязаните места. Само трябва да се разберем дали имам (и колко време) до стрийма/превода, за да разиграем/преведем на руски език подобрената версия.

Определено, големият игрови опит на kartacha си казва думата и той може да ми покаже къде точно да пипна, да променя/да изпиля нещата, за да се получи по-добър и гладък геймплей. Даже вече имам няколко идеи, които ще подобрят посочените по-слаби места.

Поздравления за победителя, очаквам да прочета един ден творбата.
Неделчо може да има честа да участва в разиграването на Къртача или да почака малко къммгодина - две докато я издам, освен ако не му се рисуват банални графики срещу заплащане за да я илюстрира.