"Приключение е да си спомниш" А ти спомни ли си? (Конкурс)

Скъпи приятели на отново възродилия се жанр,

Сайтът Книги-Игри.НЕТ набира сила и с огромна гордост днес можем да Ви заявим, че ключовата дума „книги-игри” изкарва нашата страница на челно място в Google!!!

Но какво е сайт за книги-игри без книги-игри? Напротив, нови книги-игри на пазара вече има! Наскоро излезе култовата игра на варненеца Ал торо „Котаракът и Черният Нарцис”, а тези дни се очаква да излезе и перлата на Ейдриън Уейн и Робърт Блонд „Асасините на Персия”! Да, няма шега и няма измама, тази книга е вече дадена за печат и лично Джордж М. Джордж се е заел със странирането и печатното оформление на новата поредица за митичните арабски земи.

Но големите събития тепърва предстоят: скоро ни очаква ново изложение, в което да участваме с наш щанд от сайта, а през есента ще задвижим нашата нова кампания „От Големи за Малки деца”, в която ще раздаваме безплатно книги-игри из цялата страна! Изобщо, както се казваше в една книга на Тери Пратчет „дано да преживееш интересни времена”, а наистина е „Приключение да си спомниш” магията на книгите-игри и тръпката да играеш, разлиствайки между епизодите...

Стоп! Дойдохме си на думата! „Приключението е да си спомниш... „ но ТИ спомни ли си? Хайде бе, вече от няколко месеца ти повтаряме този лозунг като мантра, но ти спомни ли си наистина?! Спомняш ли си момента, в който чу за първи път за книгите-игри? Спомняш ли си как с трепет взе непознатата книга и седна да я изиграеш, без да знаеш какво те очаква? Спомни ли си онази митична слава на фенове и автори, която съпровождаше жанра от средата на 90те и която (може би от части) се усети и при нас през 2011 на изложението, на откриването на клуба до Попа, на страниците на форума, където обсъждаше теми с Уейн, Майкъл и Джордж? Хайде бе, спомни си! А ние от сайта ще дадем награди за най-добрите спомени, които ни пратите за нашия нов конкурс с име „Книги-Игри.НЕТ – Приключение е да си спомниш... А ти спомни ли си?!” Очакват те много награди и изненади, ако посмееш да се включиш, а за целта просто напиши едно кратко есе (до 3000 думи, или до 1 машинописна страница) и го прати чрез специалната форма за участие „КОНКУРСИ”, която вече съществува горе в дясно в лентата на сайта. На същото място може и да се гласува за даден спомен (по 1 глас за 1 разказ от 1 ай пи). Разгледайте, за да се убедите колко е лесно изпращането и гласуването за всеки спомен. И задължително пратете Ваш!

Първият спомен в конкурса (спокойно, той няма да бъде класиран на финала!) вече може да бъде прочетен в секцията и негов автор е лично един от създателите на сайта Книги-Игри.НЕТ – Дамян „Yann Gamgee” Христов. Неговият спомен носи заглавие: „Книгите-игри: В лабиринта на времето”.

Приятно четене и успех на всички участници!

Ето бърз линк към страницата на конкурса: knigi-igri.net/index.php?option=com_jmyl...sort=none&Itemid=131

Вдигам темата от праха, не за друго, а щото снощи наистина се присетих, какво беше...

Значи, преди всичко, едно време (1995-1996, че и после), не беше така. Нямаше компютри. Да не говорим за браузър игрички и фейсбук. Много хора даже кабеларка нямаха! Естествено, като всяхо хаймануващо хлапе, аз се чудех каква игра да си измисля, вместо да си уча уроците. Прозрението дойде бързо - в училище вече се говореше за КИ (бях четвърти клас), и всички се бяха чалнали по "новата мода" (Сонора беше особено популярна). Както съм споменавал, първата, която видях, беше

Изпитанието.

Погрижих се да разпитам собственика какво представлява странното "изобретение". "Значи, книга, само че си избираш какво да правиш. Имаш оръжия, ходиш на разни места..." Перфектно! Разгледах я - шарената корица, картинките на инвентара и оформлението като цяло ми грабнаха веднага вниманието, и някак си разбрах, че това е правено за да се ИГРАЕ!

Естествено, срещнах някои "административни" проблеми. Мамчето изслуша обясненията ми защо искам да си купя книгата с физиономията на стара мома от Инквизицията, и заяви че няма да се занимавам с глупости (забелязвате ли колко разпространен е този вид "компетентност" - "Не разбирам от нещо, не съм имал досег с него, но въпреки това мога да кажа, че е глупост, че и да си вярвам!").

За една цяла година трябваше да изоставя идеята да чета книги-игри, защото не получавах джобни, а покупката на "заклеймената литература" не беше дори на въпрос!

В едно от следващите лета, обаче, се озовах на гости на баба (лека и пръст на жената), с известно количество спестени парички, които да харча за лятото. Книгата беше "Ноктите на дракона". Казах си, че сега ми е паднало, и профуках 30 лева. Прав бях! Книгите игри бяха забавление точно за мен! Още същия ден се сдобих и с "Тъмницата на ужаса" и "Нинджа", на злополучния Монт Диас. Беше дошло Лятото на Книгите Игри!

След няколко дни реших да се бръкна и за "Кървав Меч 1" - описанията и схемите малко ме уплашиха, ама усещах, че се задава голяма игра. Много по-голяма отколкото в простичките книжки на Аполо прес. Докато се прибера в къщи бях попрехвърлил малко и вече ми се привиждаха чудовища и лабиринти! Нямах търпение да се заиграя. Естествено, като всяко хлапе бях прочел правилата отгоре-отгоре, и първото изиграване стана с магьосник второ ниво (сам), без да слагм степен на трудност на магиите или да си ги припомням, но пък беше фън! БЕЗУМЕН ФЪН!

И, така, колелото се завъртя. Мамчето ми вдигна още един скандал, като се прибрах в София, ама аз продължих да си кътам книгите и да ги чета тайно. Накрая дигна ръце от мен, и ме остави да правя каквото знам. Основната игра обаче ставаше, като бях на гости при баба или на село - никаква работа, никой не ме закача за нищо. А и обстановката просто предразполагаше за тия истории - когато си на 11-12 години гората зад оградата лесно се оказва населена с гоблини и таласъми, а ръжена се превръща в могъщ меч! Даже научих всичките хлапета от село да ги играят - то не бяха битки безброй, кървав меч, всичко вървеше!

Останалото се повтаряше... Появи се МЕГАИГРА, която ме възхити с първия си брой, и преди да успея да купя следващите изчезна... После обаче ги намерих на масите на Плиска (едно време откъм киното се продаваха такива работи). Няма да забравя, как симулирах учене - едното крило на бюрото - открехнато, а вътре - "Адът на Амазонка". Играя, и се ослушвам дали иде някой по коридора. Този гяволък ми струваше няколко контролни, но, да ви кажа - не съжалявам.

После МЕГА беше възродена, появи се поредицата за Хлапето, която ми обърна идеята за книга-игра, после се появиха и стратовете... Доста въздишах по "Карамба", но предпочетох "Черната маска" + МЕГАИГРА 8 - нямах бюджет за всичко. Някак скатах малко пари за "Мъртви звезди" - и бях възхитен. Естествено, голямата игра пак стана като бях на гости в провинцията, нямаше начин да се случи в къщи. Отне ми... 2 или 3 дни за първото изиграване? И романа беше перфектен.

Не посмях да се доверя на стратовете, или поне не посмях да си харча ограничените джобни за тях, и сега виждам че съм се минал доста - щяха да ми дойдат доста по-добре на времето. Междувременно, по някое време нормалните КИ-та почнаха да излизат доста на рядко, което хич не ми се харесваше. А и по една или друга причина загубих доверие в авторите - дали заради "Острова на Динозаврите" и "Принцът герой", или по друга причина, но вече не бях толкова ентусиазиран от книгите игри. А може и пубертета да ме е мъчил. :angel:

Както и да е, книгите игри си потънаха в забрава, докато преди 5-6 години не се присетих случайно отново за тях, и се заех да преровя кашоните по Славейков, за да си попълня колекцията. После се сдобих с интернет, и реших, че няма начин никой да не е писал за книги-игри по мрежата. Така се захознах с Ян!

Останалото го знаете...

Беше един много специален следобед. Прибрал съм се аз в един студен, но слънчев есенен ден след училище, и се свивам "като червей" под одеялото. Измъквам лекичко изпод леглото новия, засега единствен брой на МЕГАИГРА, с който тайничко съм се сдобил (с неистово лишаване от закуски), разглеждам го с кеф за известно време и го тиквам обратно. Нямам време да направя цяло разиграване сега. Все някой от нашите ще се върне, а аз не искам да си развалям кефа. Играта може да почака. Пускам радиото - Тангра, щот едно време и касетките бяха кът, а МП3-тата не бяха измислени. Полека -лека се унасям.

... - И в момента в ръцете си държа новия брой на списание МЕГАИГРА - казва водещия (това или нещо подобно), не съм сигурен кой беше, може би Васил Върбанов. Една част от дълбоко спящото ми Аз усеща, че изпускам нещо от първостепенен интерес за мен в момента, и с усилие се връщам в съзнание.

Водещия говори за списанието, което държа в ръце. Гости в студиото са Колин Уолъмбъри и Майкъл Майндкрайм. Изпаднах във възторг. Един след друг двамата разказаха какво е книга игра, как е възникнал проекта, към каква публика е насочен...

По едно време водещия отбеляза, че Майкъл е с фанелка на Рънинг Уайлд, и направиха музикална пауза (той и в някоя от книгите има снимка с такава фанелка, в интервюто със сигурност съм я монтирал).

После водещия прочете по малко от "Прокълнатата книга" и "ТОРНАДО 6" - двамата автори представиха накратко разказите си в първи брой, мисля че Мишо разказа малко за модела на игра тогава.

Беше един вълшебен следобед. Книгите игри бяха по радиото, слушах гласовете на любимите си автори, в този момент бях част от всичко това! Повечето от вас ще разберат за какво говоря, щото едно време комуникации като сегашните нямаше! Нямаше как да пуснеш компа, и да напишеш едно ЛС "Здрасти Джордж, как си днес?"! В ония дни контакта с авторите беше нещо, граничещо със сбъдната мечта, а в един ден слушах по радиото цели двама от тях, и то от най-именитите.

После имаше и доста радиореклами. Първо - на "Реката от която никой не се завръща", после - и на "МЕГАИРГА 2". С двете се сдобих доста по-късно, но рекламите помня и до сега. Вълнуващо си беше!

А вие помните ли това предаване? Запис на касетка сигурно би се завъртял добре на търг, стига на някой да му е останал работещ касетофон...

Айде пишете нещо и вие де. Като някаква баба съм, дето рови стари снимки и разправя какво е било...

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

По едно време водещия отбеляза, че Майкъл е с фанелка на Рънинг Уайлд, и направиха музикална пауза (той и в някоя от книгите има снимка с такава фанелка, в интервюто със сигурност съм я монтирал)

Тук май съм сбъркал, сега като се замисля като че беше Queensryche и Operation Mindcrime.

А, ама аз не за това се включих... Понеже на обяд ядох `Member-berries...

Ошумолявам се аз един есенен следобед на вече далечната 2010-та година, и ми звъни телефона.

- Жорко, Жорко, Жорко, кво прайш? - (познахте ли го?) - Абе я си пусни скайпа да ти покажа нещо...

Познайте какво ми показа...

Да ви кажа, първите месеци форума беше наистина чудесно място. После дали по една, дали по друга причина нещата почнаха да се променят, но в лошото не ми се навлиза - най-малкото и аз участвах, а може и да не съм прав за това което си мисля по въпроса. А за хубавото...

Ами, за начало - изкарахме "усмивките от старите ленти", така да се каже! Над 250 заглавия, и за повечето от тях всеки искаше да каже нещо - или доста неща.
Може би някои от вас не знаят, но Ян имаше идея за сайт за книги игри много отдавна, първия проект даже се казваше Бухал БГ - но след като илюстратор-уеб девелъпара изчезна яко дим нещата напълно спряха за известно време. После получих горното телефонно обаждане - и разбрах че Вилиан и Ян са направили вече тогавашния knigi-igri.net. За мен обаче същественото винаги беше форума, и всъщност - общността - в началото нърдовете които вече се знаехме - Ян, Вилроп (Вилорп, абе Спас), Бранко, а почти веднага и МНОГО ДРУГИ, които още не познавах (помня че Мериадок вече беше на форума като се регистрирах. А Ян ми изтри първата тема в раздел Кино - за Нещото - без да иска, хахахахахаха!).

В добавка новоизлюпената общност получи и цяла чисто нова книга игра в добавка към форума - оказа се че Ал напълно независимо от електронните напъни на Ян и компания беше извъртял книжка, която преди години щеше да мине за еталон в жанра!

После станаха разни работи - както очаквах бизнес интереси и контрол върху медия не се смесиха твърде добре, получихме обаче още една книга игра която, да кажем не беше лоша. Макар някои вече да я бяха чели на комикс. Ако не ме лъже паметта след цялата работа Уейн се беше изказал негативно за хайпа и прекомерната реклама...

После станаха други работи... Няма смисъл да ви преразказвам 6-7 години, за мен лично съществените неща дето станаха тук са - че се запознах с любимите си автори (в личен план) и че много хора почнаха да пишат, и не по-малко от тях се заеха да издават написаното.

С Уейн и Майндкрайм се знаех вече покрай Ян (интересно, и с тримата се видях на живо за пръв път в един ден). Полезното от едно от тези познанства беше че се научих да не бъда фен-бой. Едно е да бъдеш фен, ама да си фен-бой - не е хубаво. Води до проблеми от различен характер, от мен да знаете.

Интересно е че и с Любомир Николов се познавах (по-право казано се бях виждал, той едва ли помни кой съм) още от времето на Толкин форума. Тук бях малко по-разочарован, защото присъствайки и в двете общности успях да направя едно траги-комично наблюдение.
Значи, Любо пишеше фен-фикшън за Графството от доста време, и имаше видими надежди това да се хареса на общността. До голяма степен това се случи, но по някаква причина срещна и доста студено отхвърляне сред много от по-запалените и стари фенове. Макар че сътворената от него книжка (върви в пакет със "Сивият Път" от Изток-ЗапАд) беше просто чудесна и направо "дишаше" със света на Толкин общността там не изпадна в еуфория.
Обратното, тук Нарви винаги е бил (и предполагам ще бъде) на голяма почит, обаче всякога ми се струваше много резервиран към фен-общността на книгите игри. Дали заради стари преживелици с колегите си, дали заради това че видя какви ги вършим на моменти същите тези фенове - Колин реши да не се задържа наоколо.
Та получи се като арабина и германеца, само че на три инстанции - и хем изглежда забавно, хем не ми е - щото на моменти ми се иска Нарви да пише и тук.

Може би по същата причина от форума изчезна и Елена - а беше приятно присъствие. Даже не успях да получа автограф...

Най-приятната изненада беше че Джордж се появи още първите дни (ако Ян и Джордж позволят да преразкажа - "Хвърлих зарче дали да пиша на форума" ) Тук вече получих автограф! Върху чисто-нова не играна бройка "Лорд Дракон"
Мисля, че всички МНОГО се радват че Джордж е наоколо, ОСОБЕНО (сам-)издателите! Като знам какво съм виждал на форума, геройство е и че Джордж още пише тук...

Другото хубаво нещо - пишещите съфорумци. Честно казано не помня дали като се зароди това движение бях тук, ама по време на първото "електронно" списание със сигурност бях в отпуска. Труда определено беше от полза, защото Хуаранга и Сгнарк видяха бял свят на хартия, а Пътя на светлината май стигна чак до Тинмен? Съжалявам само че творбите на Джордж и Хамелеона бяха позабравени. Както и да е - заформилия се в последствие "кръжок" си беше крайно забавна група, където се свършиха доста неща ("Да намериш Дракон" даже тръгна от там), а когато не се вършеше нищо по същество - си хортувахме добре. Или се препирахме - според случая. Хамелеона написа Карибските Вълни, Рони - Мутиралата Плът. На моменти малко ми липсва общата дъндания.

Някъде по това време ми дойде наивната идея (дали беше моя?!) да опаковаме всичко това като фенско издание (което още си съществува като ПДФ), и да ви кажа май-стана по-добре че никога не излезе на хартия. Щеше да е невъзможен за ръчно опериране том.

За това пък - получихме "Призвание Герой" - нещо по-добре замислено, по-добре изпълнено (а също и финансирано), което се очертава да мине "проклятието на петия брой" - а надявам се и на четиринайстия. Само едно не ми допадна - под-заглавието всякога ми звучеше като "сборник задачи по математика", ама по него време вече се бяха изпокарали с Торо (мисля че беше за нещо наистина глупаво) та реших да не наливам допълнително.

Още по-хубавото което се случи още по-после е, че Спас и сие ВСЕ ПАК реализираха фенската периодика! Мога само да се надявам че ще виждаме повече неща и там.

Та, такива ми ти работи... Кой знае какво ще се присетя следващия път...

Разкошно спомени!

Ако се поразровиш във легендарната тема "Отдел Популяризиране", там имаше "длъжност" архиватор на спомени - бях се опитал да събера историята на Новата вълна дотук. Но стигнах само донякъде и спрях.

Та идеята е, че ти си идеалният човек да завършиш онова дело книго-игровое ...

Някой да преименува темата на "Мухътъ си спомниа" или нещо такова - и всички да пишат. Няма само аз да се изживявам като изкуфяла бабка.