"Предание за Мрак": разказ-игра от конкурс номер 5

Един читав разказ - дорбе си прекарах с него. Стилът ме впечатлява най-много - свеж и приятен, няма пресилени опити за хумор, което си е важно. На места успява да си е направо смешен И при това нямаме загуба на сериозността на сюжета, което се случва в "чисто забавните" произведения, лишени от друга стойност. Персонажите успяват много бързо да добият плътност и дори най-второстепенните такива успяват да са запомнящи се и да имат своя чар (например кръчмарката, магесника, отчето пазач, който направо ме разби на епизод 2). Голямо браво за нещата до тук от мен.
Макро историята от друга страна никак не ме впечатлява, а сюжетът е съвсем базов, което обаче е напълно "ок", аз дори не го отчитам като минус това за книга-игра. Според мен обаче са излишни тези опити на голяма част от пишещите да опишат цял свят, великата война, съдбата на света и какво ли още не. Бозливо е и не интригува и впечатлява читателя. Всякакъв най-обикновен ежедневен заговор щеше да свърши работа и бих минал и без епичността тук, тя така или иначе няма отношение с приключението. Тук вероятно ще има реплика, че всичко това е част от един много по-голям план, но това за мен не поправя нещата - не е нужно да се почва от голямото към малкото, всичко с времето си.
На места някои сцени са доста наивни и това вече си е минус, за тях по-подробно по-надолу.

Играта - играта си я биваше. Изборите по мое мнение бяха логични и интересни, показателите може би малко в повече за такава миниатюра - спокойно можеше да минем без отворени рани, моралът също е бегло заченат и последствията от него са нереалистично вкарани. По мое мнение играта няма да загуби от премахването на тези два компонента. Така или иначе, това дори не е забележка, по-скоро изказвам лични предпочитания.
Картата е много приятно попълнение, изглежда готина в пастелените си тонове. За съжаление е излишно претруфена и направо се отказах да чета къде какво има и нямах желание да се връщам към нея. Аналогично на историята, дори всичко това да е нужно за нататък, тук е излишно и пречи - получава се кич и покрай СПАМ-а става неизползваема и полезната информация.
Илюстрациите са златни и ми помогнаха да си представя времето и мястото, което не беше иначе описано.

---

От тук следват дребни забележки, които по-скоро може да са интересни за автора, отколкото за останалите и съответно има спойлери вътре, не четете ако не сте прочели вече "Предания за мрак". Всеки е добре дошъл да коментира коментарите, но лично аз не се нуждая от коментари защо не съм прав и няма да споря за тях Нека авторът си ги обмисли и се съгласи с които иска.

1. Някои сцени са откровено наивни и колиествено са доста за един такъв разказ - напрактика всички трудни за героя ми моменти бяха решени по много недостоверен начин. Ще спомена само няколко:
- епизод 9 - "Сат’Ър Блъд беше подслушвал през цялото време разговора ни с Рубин"; явно е много навътре в ситуацията и ме издебва брутално, а напълно игнорира колегата ми, сякаш е невидим и незабележим; няма логика в тази сцена
- епизодите 15/97 - този Кинжало е пълен аматьор, вързани неутрализираме него и двамата стражи, 1 час се опомня от разбит нос, чак героят има време да нанесе няколко удара на другите двама и да се освободи; мен като ми разбият носа се случва друго, а този се очаква все пак да има някакви характеристики, нали е от ЦРУ - да омекоти удара, да го очаква, дори да се провали в предните да контраатакува смъртоносно до половин секунда
- епизод 87 - с тази колбичка ако запалим някого или перде ще е ок, но да изгорят всичките галери от нея... не ми се струва никак решаваща за една такава битка някаква си 2d6 fire potion, но това си е авторово решение, ако реши може и силата на атомна бомба да има; просто не ми допада никак, нито се взема трудно, епично, нито се третира като кой знае какво и бях разочарован силно от епичните последствия; "... и ако познаеш и следващата гатанка ти давам този свитък за сриване на град и онзи за призоваване на 20 дракона, които си нося ей тук в задния джоб докато пия в кръчмата, а ако не познаеш, ще черпиш 2 бири"
- влизането в двореца и достигането до един от кралете - никаква охрана и проблеми, а даже можеше да се окаже, че сме недостойни за доверие; по-трудно ще ми е да се добера зад тезгяха на стар бъкс, отколкото стигнахме тук до кралицата слънце - няма логика, няма охрана, претърсване, нищо; несериозно е и претупано

2. Спестяването на преходи между епизодите според мен е слаба тактика, но тук не виня автора, а напълно излишната, недомислена точка в условието на конкурса да се търси бройка епизоди, която води до такива глупости. Не ми е приятно като имам разклонение да виждам 2 реда по-надолу неща, които не би следвало да видя, защото трябва преди това да мина другаде. Неслучайно в книгите-игри тази практика се избягва.

3. Дневникът е по-приятен в таблица; по-лесно се попълва. Прави се за 1 минута. Да не говорим, че може и да се нарисува и явно за автора това не е пречка.

4. Според мен не е нужно имената да са толкова артистични, освен ако произведението цели да звучи повече като приказка, отколкото като нещо сериозно. Отчитайки останалата част от разказа, не видях нищо несериозно, затова ми се струва стилова нехомогенност и не ми допадна.

5. Горният пласт в началото и края на историята ми се струва излишна - през погледа на някой, който си припомня какво е учил или който сега го учи. Поне на мен това начало не ми носи нищо, струва ми се, че по-добър вариант би бил просто да се даде стихотворението и след това вече да продължим към настоящите събития. Тази рамка, използвана тук като начало/край, е страшно клише и въпреки, че понякога е ефектна или допринася с нещо (някакво развитие в нея или развръзка), тук не е така. Както казах е и прекалено клиширана, че самата й употреба да впечатли някого.

6. Преходът към епилога - с прекалено голям скок е (от епизод 87 поне). Структурата тук е лошо объркана. Стоя на стената побеждаващ, изведнъж съм надвесен над някакъв поток, ранен и загиващ. После се обяснява какво е станало. Тази структура идва рязко и объркващо. Не е нужна. Просто трябва да се обърне реда на нещата - да се разкаже какво се е случило и после да се даде през погледа на героя на поточето.
Знам, че всеки иска да литературничи с някакви по-интересни подходи като този скок и ретроспекция на събитието след него, но определено рядко се получава добре и е хубаво първо да се научи човек да разказва нормално, а после да търси някакви такива завъртяни похвати, защото иначе се получава просто хаос в главата на читателя.