Уимбълдън (книга-игра за Григор Димитров)

augmentedrealityadventure.com/bg/grisho/Grisho.pdf
Ставайки тази сутрин бях посрещнат във ФБ от съобщение за нова книга-игра. Виждайки корицата помислих, че е пак ебавка, защото беше същата като за фалшива книга-игра публикувана на 1-ви април. В крайна сметка се оказа абсолютно истинска и достъпна за сваляне история в 100 епизода.
Автор е Петър Агапов, българин живеещ в САЩ и пишеш в англоезичните канали за книги-игри, развивайки гейм-теории.
Със страст на закоравял пушач я пуснах в чата на форума, а малко по-късно си я свалих и с чаша кафе седнах да я играя.
Надявам се повечето да я изиграят.
Та за Сюжета:
Влизаш в кожата на Григор Димитров и обхваща времето от юношеските му години до спечелването на бъдещия турнир Уимбълдън през 2018-та.
Историята е доста линейна и се скача от случка в случка, като самите случки са с години разлика. Не се набляга чак толкова на тениса. Реално се трупат оценки, а в "тенис-мачовете" се проверяват тези оценки. Лично на мен ми се струва много амбициозно в 100 епизода да се обхване такъв период, защото всичко е само щриховано. Минава се през юношеската академия, през връзките с Маша и Никол, печеленето на първия ATF... Тенисът не е залегнал много, много, но и авторът си казва, че не е много навътре в играта.
Като игрова механи - ами с някои дребни забележки нещата са окей вкарани са много неща. Приветствам използването на QR кодовете, иновативно е! Логическата загадка не е изобщо трудна, но я има. Има схеми, по които да се правят избори. Има умение, което с добавяне на число отваря скрит епизод. Точките енергия неутрализират късмета, може би наистина по-добре било да се залага още преди проверката на зар, защото в момента е твърде лесно. Има още кодови думи и точки.
Като избори...ей това може би е слабата част в играта, както и това че линейността е твърде голяма, дори за тези 100 епизода.
Като цяло въпреки че се опитвам пак да звуча възможно най-позитивно произведението не е нещо особено.
Интересен (предполагам първи) опит на автора като бих видял с радост и други негови неща в бъдеще.

Какви са тези небивалици...
та Гришата има спечелен Уимбълдън още в първата си профисионална година като младеж

Така... бих желал първо да благодаря на всеки, който е отделил от скъпоценното си време (което в съвремието е незаменим ресурс) за да сподели мнението си, позитивно или негативно, за тази книга-игра. Аз, като един творец със самочувствие, ще се опитам да приема стоически критиката, без да се дразня или обиждам. Въпреки това, искам (без да споря) уважително да обясня къде, какво, как и защо. Повярвайте ми, в тази книга няма абсолютно нищо случайно и недогледано. Ще започна в обратен ред с най-краткия коментар.

Неделчо, наистина Гришата има спечелен Уимбълдън като младеж. Това дори е описано в книгата. Искрено се надявам да не почива на тези стари лаври и да успее някой ден да спечели истинския Уимбълдън. Ако нашият национален отбор по футбол за младежи спечели европейско първенство, това според теб, равнява ли се на европейско злато на мъжкия национален отбор?

Уважаеми г-н Вилорп, напълно сте прав за забравените правописни правила на родния ми език, за което искрено (пише се с едно "н", ако не се лъжа: много често срещана грешка в диктовките) се извинявам. Истината е, че не съм ги забравил толкова много, колкото писах много бързо и нямах време да редактирам. От друга страна, често се бъркам в диалозите и в пълния член, защото правилата за тях са много различни в езика, на който основно пиша. С повече време и желание, можех и това да поправя, но нямах нито първото (време) нито второто (желание) да навлизам по-дълбоко в тази книга. Това ме навежда на следващата ми мисъл. Книжката трябваше да е само 50-70 епизода (или параграфа, както е по-правилно да се нарече литературно), но стана малко по-дълга, защото исках да бъде едно само стъпало по-високо от аматьорска боза. Не съм фен на тениса. Не съм фен на Гришо. Нито един тенис мач не съм изгледал от начало до край през живота си. Не ми е приятна тема. Написах книгата, защото имаше интерес към една първоаприлска шега, а в рубриката "няколко думи от автора" съм обяснил подробно защо исках тази шега да се превърне в реалност.

Благодаря за похвалата за външните линкове! Можех и вътрешни да сложа, но произведението е само 100 параграфа и в 90% от случаите се постарах да се върти не повече от 1-2 страници (имайте предвид, че всичко е писано на Word 2000 без никакъв софтуер за книги-игри). Вътрешните линкове реших, че ще ми отнемат доста време, а и вероятността за допускане на грешки там е огромна. Всъщност, гордея се, че никой не е намерил счупена връзка между параграфи в книгата досега. Това беше и все още е огромен проблем с книгите-игри не само в България, но и в световен мащаб.

Името на конкурса е Уиндхамър (Windhammer), а не Уархамър (Warhammer), и там няма ограничение на епизодите, а на брой думи в произведенията и тяхната дължина. Повечето автори се придържат към стандарта 400 за книга-игра, който беше поставен от бащите на интерактивната литература Steve Jackson и Ian Livingstone в тяхната поредица "Fighting Fantasy" или както се превежда на български "Битки Безброй". От там се получи и стандарта за кратка интерактивна литература, който не е задължителен, но много автори го фиксират на 100 параграфа.

Автора Сланг не ми е известен. Дори не съм го чувал досега. Предполагам, че е български автор, а аз работя предимно с англоезични такива (за мое съжаление). Механиката за промяна на късмета в зарчето чрез използване на точки Енергия се породи от едно кратко произведение на Ashton Saylor, който беше определил, че при по-ниско ниво на трудност, играчът може да хвърли зар втори път, ако резултата от първия не го устройва. Трябва да си призная, че идеята да се определят колко точки Енергия ще бъдат използвани преди да е хвърлено кубчето на късмета е чудесна и ще се постарая да я използвам в бъдеще. Дори ще направя пост в LloydOfGamebooks на тази тема. Благодаря за тази страхотна идея!

Приемам критиката за постоянното напомняне по отношение как и кога се използва Енергията в книгата. Сигурно съм прекалил доста с това. В края на краищата, ако играчът забрави за тази възможност, това си е негов проблем и означава, че представянето му е незадоволително.

Благодаря за похвалата по отношение на загадките със схеми! Имах още доста идеи за прилагане на геометрични задачки (това е единствения начин книга-игра да се приближи до компютърна игра), но поради липса на време и достатъчно желание, останаха извън това произведение.

Относно въпроса за държавата на Федерер, с който трябва да си проличи доколко познаваш противника си теоретически... бях приложил този подход към всеки един от последните трима противници: Джокович, Надал и Федерер. Това беше остро разкритикувано при консултациите ми с Майндкрайм и с Ал Торо. Заотва замених тези въпроси с още тестване на качествата и геометрични задачки. Само да отбележа, тази стратегия беше много силно заложена в Демоните на Майндкрайм и още тогава си помислих, че има много логика в това да се провери доколко играчът познава противника.

За Никол... Ех, тази Никол Шерцингер! Ами, много е важно за един професионален спортист да има щастие в личния си живот. Без нея, изиграването на книгата става малко по-трудно. Тя е една от големите логически задачи в книгата, но е замаскирана. Няма начин да се обвържеш с Никол ако не използваш Енергия (Чаровността не може да достигне 10 точки мисля) и на пръв поглед изглежда, че разликата в това да не си с нея ще ти коства 3 точки Енергия заради раздялата. От друга страна, ако тя остане с теб (което ще изисква използването на няколко точки, може би повече от 3, Енергия), получаваш 3 точки заради щастието от това, че е предпочела теб пред бившето си гадже. Уловката е, че на пръв поглед става въпрос за 3 точки, което не е много, но разликата между -3 и +3 = 6, а това вече е сериозна цифра. Ей това е една от най-тънките и най-гениалните логически задачки в книгата и много се гордея с нея, но понеже е замаскирана толкова добре, повечето дори не я виждат, камо ли да я оценят.

Сългасен съм с теб, че епилогът можеше да бъде по-добър. За съжаление, написах го на много високи обороти, защото исках книгата да бъде публикувана преди Гришо да изиграе първия си (и за съжаление последен) мач на Уимбълдън тази година.

Много добър хумор има в коментара, че се подрежда на престижното второ място при спортните книги-игри от новото поколение. Разсмя ме от сърце и ме накара да се гордея, защото второ място звучи чудесно за мен

Уважаеми г-н Монев,
Повечето от нещата във вашата критика съм ги засегнал по-горе, защото се позастъпиха с другия господин. За динамиката на книгата и за амбициозността да я събера в 100 епизода... това не е амбициозност, а мързел и недостатъчно познаване на материята от моя страна. Просто исках да превърна една първоаприлска шега в реалност и да зарадвам малко българските читатели с нещо ново и безплатно. Нямам нито време, нито желание да пиша 400 епизода книга за тенис. Материята ми е непозната и дори на моменти неприятна. Ако не забравяме това, мисля че се получи много добро кратко интерактивно произведение благодарение на моите консултанти Мартин Катев и Пламена Драгойчева. Освен това, книгата е лесна, защото е писана от човек, който не е фен на тениса и е писана за читатели, които също не знаят много за този спорт. Можех да я направя по-трудна, но тогава нямаше да мога да се фукам пред близки и роднини, които хабер си нямат от тенис, че съм написал книга-игра за Гришо, която е на достъпно ниво за четене за средностатистическия човек, който никога не е гледал тенис мач и не е хващал ракета в китката си.

Относно линейността на изборите. Ей това е огромна тема, но ще се опитам да я съкратя максимално. Вижте, в световен мащаб, исторически имаме две основни течения в книгите-игри. Едното е подхода на битки безброй или "Fighting Fantasy", където има само един правилен път за изиграване на книгата. Умира се много често и играта трябва да се изиграе много пъти, за да се стигне до успешен край. Този вид подход е по-скоро свързан с проучване на непозната територия и съставяне на нейна карта (дали на хартия или в паметта на играча, няма значение). Поради факта, че книгата се играе много пъти, почти всички параграфи са прочетени преди успешен завършек. Така няма загуба на време и физическо пространство за писане на епизоди, които никога няма да бъдат прочетени. В другия подход, който в теорията се нарича "Delayed Branching" и има статия за него във форума на Choice of Games почти напълно премахва загубата на време и място, като използва максимално кодовите думи и оценките на играча, за да раздели приключението на успешно или неуспешно по-късно в книгата. Така не се получава прекомерно използване на внезапна смърт и се предоставя по-голямо удоволствие от вживяване на читателя в историята. Като цяло, така книгите стават по-приятни и по-гладки за четене, без да се пише алтернативна линия на приключението, която може никога да не бъде прочетена. Развих едно време тази теория за алтернативните пътища на приключението в поредица от статии за Вълшебния Диамант, но пак се оказа, че има прекалено много загуба на време, физическо пространство и удоволствие с този подход и го загърбих.

За да обобщя:
линейност = по-малко загуба на времето на автора за епизоди, които никога няма да бъдат прочетени
линейност = по-малко загуба на физическо пространство в книгата за епизоди, които няма да бъдат прочетени
линейност = по-голямо удоволствие за читателя, защото успява да прочете мксимално голяма част от всичко, което се случва в книгата, минава през всички загадки и изпитания, което допринася за по-гладък и непрекъснат прочит на приключението.

Както виждате, няма абсолютно нищо случайно в тази книга и тя е плод на години проучване на механиката, която задвижва този жанр. Почти всяко нещо, което сте намерили като недостатък е много добре обмислено и е по-добро от алтернативата (като изключим това, че пришпорих малко нещата заради недостига на време)

Г-н Монев, приемам вашата оценка за предимно позитивна. Благодаря за това и до нови срещи!

sipko1 добре дошъл на форума ни!

Оставям настрана книгата-игра, която си написал, защото аз не разбирам от тенис, но бих желал да те попитам:

1. Дали имаш други написани книги-игри, които можем да прочетем?
2. За какво гейм-теории става дума, можем ли да прочетем някъде, пусни линк на това, която смяташ, че ще ни е интересно?
3. Кои са твоите любими, осввен линейността, гейм механики и кои би ни препоръчал?
4. Смяташ ли да си по-активен във форума или просто отговаряш на коментари на читатели?

Благодаря ти за интереса, Efix7.

1. Не, нямам други книги написани все-още. Започнах анализите и дисекцията на жанра, защото търся своя собствен стил все още. Всъщност, това че написах "Уимбълдън" ми помага много, защото приемам критиките философски (или поне се опитвам да е така) и се поучавам от тези, които смятам за правилни. Затова съм благодарил на критиците по-горе. Това е важно за моето развитие. Аз знаех, че "Уимбълдън" не отговаря на стандартите и затова не исках дори да опитам да го публикувам официално в списанието. Това си е аматьорски опит и вярвам, че мога да градя над него. Следващото, което искам да напиша в много близко бъдеще е за футболист от школата на Лудогорец, който помага на отбора да достигне върхове в Шампионска Лига, както и на националния отбор в следващото Световно Първенство. След това ще се заема с писане на английски. Имам идея за книга-игра, в която се играе като личен охранител на Американския Президент и някои от трудните избори, пред които е изправен този агент. Последният от изборите в играта ще бъде дали да поеме куршум, за да спаси Президента, който не му е симпатичен или да остави света в състояние на политическа криза с надежда, че ще бъде по-добре от алтернативата: ядрена война. Както казах, това ще е на аглийски и засега нямам амбиции да го превеждам на български.

2. За гейм теориите. Всичките са на английски. Можете да ги намерите ето тук (сортирал съм само моите публикации): www.lloydofgamebooks.com/search/label/Gamebook%20Theory
Имам си и собствен блог, който изоставих, след като бях забелязан и поканен да пиша в LloydOfGamebooks лично от Stuart Lloyd. Старият ми блог развива теории, които не смятам за адекватни в момента, но бяха необходими в стремежа ми да открия себе си и моят личен стил в книгите-игри. Ето го и въпросният блог: visualgamebookadventures.blogspot.com/

3. Това за моите любими механики е дълъг въпрос, на който ще отговоря по-късно. Като цяло, опитвам се да търся логика и трудни избори в книгите-игри.

4. Не съм сигурен, че мога да заделя време да бъда много активен във форума. В момента просто отговарям на коментари с благодарности и обяснения защо съм постъпил така. Аз не пиша на сляпо. Всичко е плод на дълги години анализи и изследвания. Тепърва ще надграждам върху това. Мисля, че е време да спра да критикувам и да се прехвърля от другата страна, където да получавам критика от кадърни хора в жанра.

Още веднъж, благодаря на всички за проявения интерес. Повечето коментари в чата ме разсмяха от все сърце. Сега е време да поспя, че съм в друга часова зона.

Мда без г-н е по-добре.
Ще пиша по две от засегнатите неща.
Първо има си ограничение 100 епизода в windhammer

As this is a competition for short gamebook fiction it is required that the total length of the entry does not exceed 100 sections and a word count of 25,000 words.

И второ,Вилорпе, знам, че величаеш и ти бг книгите, бива ли да не знаеш бг книги само с един верен път - прокълнатата земя и окото на Сим се сещам веднага, но има много други. Ще ти направя списък

Вилорп, щом си приятел с Катев и се виждате понякога да пиете "чай", значи живееш в моя край и след 2 седмици ще трябва задължително да изпиеш един чай и с мен. Явно съм ти ел мислите. Двете книги, за които си ми писал, "Финалът" и "Паднали Ангели" си ги поръчах преди месец и вече ме чакат да се прибера в родината, за да ги прочета (или поне да ги взема, а ще ги чета малко по-късно, когато се върна отново на работа). В защита на Катев, аз не го отрмозих много, защото той нямаше много време да ми отдели. Ако съм се изложил в тенис теорията, това няма нищо общо с него.

Не гоня доближаване до компютърни игри. Правил съм и такива една-две, но любовта ми е не към бързото натискане на клавишите, а към вземането на важни избори, както в книгите-игри, така и в живота. Щом си чел публикациите ми, трябва да си видял тази, която разграничава механиките на компютърните игри (могат да бъдат оценявани координация и скорост на играча) и интерактивната литература (оценяваме само решенията на играча).

Да, странно е, че писах само за два вида книги-игри, но "Избери своето приключение" ми беше и все още ми е най-противното нещо на света. Даже настръхвам само като пиша името. Отне ми доста време да разбера каква им е идеята. Много слепи избори и още повече на брой препрочитания. Който ги е измислил и писал, трябва да го съдят в Хага за престъпление срещу цялото човечество.

За списанието... тази книжка просто не става за публикуване и аз си го знам. Нека да си остане първи опит, който е само едно стъпало по-високо от пълна боза! Не мога да редактирам или да доразвия тема, по която съм гол и бос. Ще дойде време, когато може да публикуваме нещо друго мое, с което няма да се срамувам да ме обвързват всички (не само критиците в жанра). Все още търся себе си.

Към Ринглас: Добре заварили! Благодаря и на теб за интереса. Ако мога да съм от помощ, ще се радвам да си пишем, но така като гледам, има доста хора тук, които имат градивна (и понякога хаплива) критика. Не съм сигурен, че мога да допринеса с много в теорията тук. Въпреки това, ако някой иска мнението ми, ще се радвам да го споделя. Ако обичаш, обясни ми в детайли от какво точно имате нужда!

Към Efix7, благодаря че си споделил проучванията ми в темата за теорията и механиките. Надявам се да се харесат на читателите.

До всички: Да му се невиди! Надявах се да направя пробив като Майндкрайм с неговата книга "Боговете на футбола" по време на световното, но основната разлика е, че нашите футболисти стигнаха до полуфинал и 4-то място, а мен Гришо ме предаде и изложи още в първия кръг. Сега ако беше станал шампион на Уимбълдън, колко интервюта трябваше да давам, не ми се мисли Сигурно трябваше да озаглавя книгата Гришо-плейбой и да не слагам никакъв тенис в нея. По-скоро щеше да има червена точка с 18 на корицата

Понеже започнах работа вече по следващата книга и си давам самооценка (заедно с вашите "похвали") за предишната, учудвам се много, че никой не посочи най-слабото място на Уимбълдън, а именно че спортните оценки за Сила на удара и Техника на удара никога не се раздават конкретно според изборите в книгата, а винаги се казва на читателя да избере коя от двете да увеличи. Това според мен е най-най-най-слабото място в Уимбълдън.

Иначе, Никсата ми сподели на прайвит какво мисли и аз в един самокритичен тон, ще ви кажа неговите мисли.

Минуси:
1. Тенис частта е трагедия. Всеки един избор е безумен от спортна гледна точка: щях да неглижирам този недостатък и да ги приема като хумористично, ако не беше високопарния тон, с който беше обяснено защо това не е правилният избор.
2. Книгата е ту шеговита, ту странно сериозна. Ако се хване една линия, трябва да се държи до края. Или е пародия, или е сериозно спортна.
3. Има какво да се желае още от стила... доста даже. Едни такива художествени описания се бият с доста по-стегнатата част.

Плюсове:
1. Има много игра в такъв малък обем.
2. Добре е направено как всеки избор просто се отразява по различен начин.
3. Игровата част.
4. Тематиката.
5. Неспортните ситуации са весели и забавни: любовното съревнование с Хамилтън ме изкефи.

Приятна и свежа игра. В никакъв случай не е за хора, които разбират от тенис - много неща ще ги издразнят - но си е свеж нововъведение в света на спортните книги-игри ако играчът не се взима сериозно. Играта е доста линейна, и следва напълно живота на Гришо, което е може би най-големият й недостатък. Например не е възможно да останеш с Шарапова докрая или пък да не се свалиш с Никол Щерцингер. Неприятно впечатление ми направи, че някои от най-големите имена, които Гришо е срещал като АНди Мъри например ги нямаше (Гришо има 7 срещи с Мъри на голям турнир 6 от тях спечели от Мъри, а Мъри го няма, а е набутан за голям съперник симуланта Надал, за когото имаше съмнения за допинг???). Също така ги нямаше Вавринка, Чилич, Ферер - предимно хора от неговото поколение, а белгиецът Давид Гофен, бе определен като слабак??? при все че е стигал до номер 13 в ранглистата, на АТР, до финал на турнир и има 208 победи срещу 131 загуби. Егати слабака, че то Гришо, не е много по-напред! въобще авторът леко се е изсилил с прилагателните и е показал, че не гледа много тенис.
но както вече казах книгата не е за познавачи на тениса, тя е просто свежарски опити да си прекарате приятно.
Хареса ми, че самият автор си признава че не разбира от тенис.
Хареса ми идеята на автора да вкара качество "патриотизъм" ново е в книгите -игри и мисля че се е справила добре. ИМ място където трябва да избираш между физически качества, романтик и патриотизъм. Като цяло изборите са равностойни, което е добре, но играта е лесна, напомня ми за "Финалът", където играеш с Бистришките тигри. Като цяло се справих лесно . ОТ първия път стигнах до Федерер, там здравата го подпуках, дори използвах тайния удари, но накрая той ми измъкна мача. Втория път минах играта.
Не ми хареса, тази линейност. Искаше ми се да мога да остана с Маша.
Между впромем Смятам че в играта рускинята е доста онеправдана, първо Гришо ходи с нея две годин и постоянно бяха в устата на медиите, а има четири-пет епизода за връзката им, второ Никол Щерцинтер доста прехвалено е определена като "прекрасна" , но сега това няма да го анализирал.
Като цяло - с дребни забележки намирам играта за свежарска, стига да не се вживяте прекалено. Най-големият недостатък - хем следва реалният живот на Гришо, хем няма реализъм по отношение на спорта.
Поздравявам автора и му желая повече да гледа тенис - интересен спорт е.

минуси
най-големият минус е че хем не можеш да се отклониш от живота на Гришо, хем има ужасно непознаване на тениса и липса на реализъм.
Мария Шарапова е изкарава виновна за разпада на връзката, въпреки че в действителният живот Гришо имаше куп изневери. ИЗлезе информация се се за връзката му с дългогодишната "врагиня" на Шарапова - С.Уилямс; после се говореше за връзка с Николета Лозанова;появиха се и други слухове.
-няма как да промениш живота на Гришо - най-големият минус - да кажем, че искам да остана завинаги с Шарапова - няма такава опция; Да кажем че искам да не се запознавам с Шерцингер - и такава опция няма. Ама може да искам Гришо да свали Вики Бекъм и да сложи рога на Дейвид - и такава опция няма. Въобще няма как да излеш от предопределението. Единственото което можеш да избираш - ерген или с Никол Щерцингер (ако накрая я чупиш)
-половината от разказа се върти около сексуалният живот на Гришо. Аз съвсем не съм противника на секса в книгите-игри, но тук той е водещата част, а същевременно цензурата е орязала възможността за нещо "по-така"
-тенис частта е нещо средно между комедия и Трагедия. Първо липсва един от най-силните противници на Гришо - Анди Мъри. Той има само една загуба от Гришо, а е тупал Гришо 7-8 пъти. Второ Надал е симулант, имаше съмнения за допинг, две години активно не игра, после пак се оказа сред тези които ползват мелдоний и се оправда с "астма". Тук е сред най-големите играчи. Вавринка, който е от най-големите таланти и е от поколението на Григор Димитров липсва. Липсват също Чилич, Давид Ферер, Томаш Бердих и прочие - все големи имена, а ни е представен Гофен, който е определен като "слабак" . Не бих се съгласил с това определение, човека е стига номер 13 в схемата има финал на малък турнир, но нека да кажем, че вместо него Гришо можеше да срещне Вавринка като далеч по-убедителен конкурент. Впрочем ако ще се гони реализъм - Гришо е паднал във "спечелени" мачове
-като цяло над неспортните ситуации е можело да се поработи повече, най-малкото авторът много лековато хвърля разни бомбастични определения, например че Никол Шерцингер е "красавица". Това са неща с които не всеки може да е съгласен. Ще го посъветвам да кара по-леко с определенията.
- несериозно ми се струва че бяха отделени толкова малко епизоди на връзката между Гришо и Мария Шарапова. Наистина двамата имаха връзка само две години, но пък медиите ни занимаваха едва ли не всеки ден с тях


плюсове-
-книгата е по-скоро шеговита и няма претенции за сериозност
-книгата въвежда качество "патриотизъм"
-книгата ти дава два равностойни избора - да се занимаваш с политика или да останеш аполитичен.
-книгата се старае да ти дава равностойни избори, доколкото това е възможно
-тематиката - за сега нямахме нищо на тема тенис
-механиката по-скоро ми хареса - имаш въможност да избираш Сила или Техника да качваш, научаваш Тайни удари, а и няма високо ниво на сложност.


бих добавил , че идеята дали да наблягаш на мацки или на тенис ми харесва (частта където можеш да отделиш време на Шарапова или на тренировки), може да се развие, не е нужно Гришо да бъде плейбой, голяма част от неуспехите му идват от липсата на психика и на нежелание да работи здраво по себе си.
хареса ми идеята и за тайния удар

като цяло играта ми хареса, но не бих я номинирал като фаворит за "Златна никса"

Забавна книжка.
Нищо не разбирам от тенис, но това не ми попречи да се забавлявам. Историята вървеше малко като накъсана автобиография и като че ли твърде повърхностно е описан главния герой. Най-много ми допаднаха сцените с жените, където се налагаше да правя социални избори.
Геймплеят е стандартен, като мога да отбележа иновацията с кодовете за умен телефон.
Не успях да я превъртя от първия път, така че имайте предвид, че не е лесна, защото целта не е само една!
Поздравления за Дебюта!

Минуси:
„Грапаво“ представяне на историята
Според мен трябваше да има представяне на основни понятия от тениса, на база на които после да се правят избори, така че читателят да може да направи правилни умозаключения.
Главният герой е слабо представен. Може би се разчита на това, че читателят вече е запознат с известната личност.

Плюсове:
Цветни вътрешни илюстрации
Интересно изглеждащи избори със схеми за хора, които разбират от тенис
Забавни ситуации свързани с флиртуване, романтика и ревност.
Добър подбор на тематика.
Приятна гейм механика
Разнообразни степени на трудност

Покрай посещението на Григор Димитров в Чикаго, два от трите български вестника в САЩ публикуваха статия за книгата-игра "Уимбълдън". Случайно или не, материалът в двете издания попадна на страница 13, което е рождената дата на дъщеря ми Калина. Както вече знаете от рубриката "Няколко думи от автора", щерка ми е един от основните виновници тази първоаприлска шега да се превърне в реалност.

Опитах се да използвам тази възможност за популяризиране на жанра като цяло. Ето така изглежда главната страница на вестник "България" и статията на страница 13.


Ето и извадка от интервюто, в което целенасочено се опитвам да предизвикам интерес към жанра книги-игри:

- От колко време се интересуваш от интерактивната литература?

- Още от юношеските си години. Цяло едно поколение се забавляваше с книгите-игри тогава. Съмнявам се да има момче или момиче, отраснало през 90-те години, което не е чувало поне за тях. Всъщност, този жанр на литературата даде много повече на онези деца от една чиста любов към книгите. Интерактивната литература не само развива мисленето им, а също така ги учи да предвиждат възможните рискове и последствия от своите решения.

- Би ли препоръчал на нашите читатели други произведения от този жанр?

- Понеже вече съм горд баща на малко момиченце, горещо препоръчвам на всички родители да се сдобият с безплатната книга-игра “Големите приключения на малкото таласъмче” от Никола Райков. Това интерактивно приключение за най-малките има около 100 различни начина за прочитане, т.е. при всеки прочит, приказката е различна. Най-хубавото е, че тази книга е направена с идеята родители да четат на децата си, като малчуганите трябва да вземат решения какво да прави малкото таласъмче. Книгата не само показва на най-малките това, че техните решения винаги имат последствия, но и предоставя неповторима възможност за сближаване между родители и деца по време на едно невероятно приключение, което те изживяват заедно. “Големите приключения” може да свалите свободно от prikazka-igra.com

На днешните юноши бих препоръчал двете книги за “Котарака” - “Котарака и Черният Нарцис” и “Котарака и Абаносовият Дракон” от Ал Торо (Александър Торофиев). Освен това, най-старите фенове, очакваме с огромно нетърпение новата книга на иконата на жанра в България - Майкъл Майндкрайм.

Който има желание да прочете цялата статия или да разгледа останалата част от вестника, може да свали този брой на в-к "България" в PDF формат ето тук: augmentedrealityadventure.com/bg/grisho/...a_38_18-1-32-web.pdf