Уимбълдън (книга-игра за Григор Димитров)

И така, най-накрая стигнах и до "Уимбълдън". Да започна с това, че не се интересувам от тенис. Познанията ми в този спорт бяха достатъчни, за да се справя със задачите, които бяха свързани пряко с него. Хареса ми, че не се изискват дълбоки познания в материята и можех да се справя с въпросите. Подозирам, че книгата няма да се хареса на върлите познавачи на спорта, защото мога да се поставя на мястото им, ако прочета подобна книга-игра за футбол или баскетбол. Ако приемем, че произведението е насочено към нови фенове на жанра и/или лаици в тениса, то авторът си е свършил чудесно работата. Да започна с нещата, които ми харесаха: Механиките. Вижда се, че Агапов е изучил материята и много умело е използвал различни техники, които правят играта разнообразна. Хареса ми идеята да изразходваш точки Енергия, когато шансът не ти достига. Така е и в спорта: когато нямаш ден и нещата не се получават с лекота, трябва да се изпотиш и да вложиш допълнителни усилия. След като вече установих, че реализмът е пренебрегнат в името на играта, започнах да се потапям в атмосферата на представения ми свят. Животът на Гришо е разказан като една приказка, в която той се наслаждава на малките и големите неща - тренировки в престижни школи, интерес от страна на нежния пол и известност. Стилът на писане на автора ми хареса, като на моменти, дори прекалените описания не ме подразниха, а ми се сториха като добро допълнение към приказката за нашия тенисист. Логическите задачи не бяха трудни, но не и толкова лесни, че да не вложиш малко време, за да помислиш над тях. Сега нещата, които според мен е трябвало да се изчистят: Както споменах, реализмът е отишъл на заден план, но някак ми се стори прекалено наивно, Гришо да трупа умения, като тренира с палавата студентка по медицина Русокоска. Да, с Шарапова на екзотичен остров звучи по-правдоподоно! По същата логика е странно такъв талант да не знае, че резултатът е тридесет-нула, а не два на нула. На мястото на автора, щях да напиша книгата за измислен тенисист и така тези неща нямаше да правят толкова впечатление, макар, че щеше да се изгуби ползата от известността на Григор Димитров. Сега малко и по самото писане: Забелязах 2-3 правописни грешки, които е можело да се избегнат, ако втори човек е минал през текста. Същото важи и за пунктуационните пропуски. На места не ми харесаха и няколко жаргонни израза, които един редактор със сигурност би променил. В заключение, давам висока оценка на "Уимбълдън", защото изиграването ѝ ми достави удоволствие. Чакам и следващи неща от Агапов

Прочетох и него, защото тази година тъй и тъй бях решил да гласувам, заради отговорноста си като организатор.
Като човек, играещ тенис на корт вече над 10 години няма как да не пропусна грешките, като това, че е искал да каже сет вместо гейм и на друго място гейм вместо сет,

проблема с бекхенда аз бих реализирал с по-задълбочени познания, като например да правя контрапие, топспин и т.н.т в зависимост от това къде се намира противникът ми.
В един епизод нарече Джоката "играч от близкото минало"
Това горе долу бяха слабостите, ако автора имаше по-отговорен съветник щеше да се справи с тези проблеми.
Важното обаче е, че книгата е изпълнмена добре за таргета, към който е насочена. Ако Уимбълдън имаше шанс да достигне до тинейджърите, съм убеден че щеше доста да се хареса. Загадките са лесни за опитни разбирачи, но тинейджърите дори и да знаеха отговора щяха да изпитват удовлетворение от решаването им.
Тайния удар, който много прилича на кодовите думи с цифри, също беше хубава хрумка и добре замаскирана, за малко да си пропусна шанса с него.
Според мен не е балансирана добре, защото се справих от първият път, без нито веднъж да прибегна до майндкраймовия механизъм, да използвам точки енергия за да си вдигам зара.
Завършвам отново с това, че книгата е добре изпълнена спрямо таргета, към който е насочена

Остава ми да прочета списание 10 и Проблясък, но като цяло излиза, че тази година най-добре са се справили детските автори

pcmania.bg/%D0%94%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%...etail&articleId=9095

Интересна книга, благодаря, че споделихте. Дигиталните книги невинаги са предпочитани от мен, но за тази бих отделил поне няколко минути.