(разказ-игра) 3-те кръга на ада

Първо да предупредя, че играта е трудна, по онзи труден начин който не ти позволява да я завършиш. И е по скоро за разтуха докато превеждам новите епизоди от пътя на тигъра. което ме подсеща, че някой доста от епизодите които ще срещнете тук са на нивото на пътя, като литературно качество =/. Ако някъде закъсате твърде много, добавете 1-ца.


1. В просъница чуваш някакъв дразнещ шум, който се опитва да наруши прекрасния ти сън за мускулести мъже по кожени прашки.
Ако решиш да игнорираш шумът и да продължиш да сънуваш блажено премини на епизод 2.
Ако решиш, че това е кошмар и искаш да се събудиш от него мини на 5.

2. Първобитния който решил че шумът в храстите зад него е просто вятър, а не от промъкващия се мастодонт не оставил наследници. Ти защо няма да го направиш защото когато планетата избухва продължаваш да се гушиш в постелките си. С други думи умираш, край на приключението.
Можеш да започнеш от 1 и с повече мисъл занапред.
Ако не искаш да умреш за едното нищо мини на 3.

3. Много мъдро се отказваш от последното си решение и се заемаш с малко разпускаш джогинг, хапваш едно парфе в близкия локал и минаваш на 4.

4. Уморен от какво и да си правил лягаш на познатото ти местенце, като лапваш един аспирин предварително, ей така за профилактика на сърцето. Мини на 1.

5. Отваряш очи, но мракът не си отива, размахваш ръка пред очите си, ефектът е съшия.
Ако космически кораб засланя слънцето мини на 12.
Ако си ослепял в следствие на убождане от трифид приеми съдбата си на 6.

6. Сляп като сляпо куче, защото къртиците все пак виждат по малко ти опипом се изправяш и започваш да крещиш за помощ. След малко се усещаш, че може да привлечеш още от ходещите растения с жила като камшици които убиват плячката си а после седят до нея докато се разложи. Подушваш мишницата си и решаваш, че че е крайно време да се изкъпеш, да не би някое от въпросните цветенца да се обърка и да те изяде жив. Мина в банята на 7.

7. След нечовешки усилия се докопваш до помещението за което имаш смътен спомен че беше свързано с хигиената. Разтриваш ударената и глава, ожулените си колене и пренебрегваш болката в палеца на крака си. Напипваш нещо което може и да е кранче или връвчица и го завърташ, дърпаш, не си много сигурен кое как се нарича. Дочуваш някакво клокочене по тръбите и
... ако те облее киселина мини не 2.
... ако се сетиш, че си зергската кралица Сара Кериган мини на 8.

8. Киселината те облива премахвайки гурелите от очите ти. Е налага се и доста търкане, но в крайна сметка когато отново проглеждаш светът придобива обикновените си хексагонални очертания. Сритваш ларвата и тя спира да плюе сериста киселина отгоре ти изпъваш пипалата на главата си готова за подвизи, а подвизите та чакат на 9.

9. Повеждаш две осемнадесетки зерглини право към новооснованата човешка колония на ръша, защото не ти се чака да се излюпят муталиксите . За зла участ обаче тераните са монтирали огнехвъргачки по подстъпите към поселището си.
Ако играеш с Унк, значи нямаш представа какво е огнехвъргачка и минаваш на 10.
Ако играеш с друг герой минаваш на 3.

10. Размахвайки бойната си тояга предприемаш изненадваща фронтална атака, разстроен от факта, че си се загубил във времето, макар да не знаеш какво е „загубил” или дори какво е „време”, нещо често срещано в предисторията. Измъкваш някаква костенурка която пищи ужасено и се опитва да те засипе с огън и ѝ показваш къде зимуват раците, в случая побит на педя под повърхността на земята. Останалите черупчести се опитват да избягат, но един разярен неандъртал не е нещо от което може да се избяга. През ума ти минава история за един пурпурен змей, но пък всяко правило си има изключение, тъй като няма как да свиеш рамене свиваш дулото на една едрокалибрена картечница и това не знаеш какво е, но все ти се струва че някой във вселената ще е наясно. Айде сега мини на 11.

11. След нахлуването в колонията настава касапница. Навсякъде хвърчат крайници и части от тела, някой дори можеш да ги разпознаеш от какво са били. Абе въобще неприятна история.
Ако решиш че е крайно време за почивка мини на 4.
Ако пък вече ти е гадно от всичко което видя затваряш за малко очи и минаваш на 5.

12. Вглеждаш се по добре в непрогледния мрак и установяваш, че нито е мрак нито е непрогледен, просто някакъв космически кораб засланя прозореца ти. Замисляш се за малко и се установяваш че...
...си Артър Дент и си забрави пешкира в банята, изругаваш грозно и минаваш на 2.
...си Унк, загубен в лабиринта на времето неандъртал търсещ любимата си, взимаш бухалката си и с боен вик се отправяш към 13.
...си Ферди мравката и това не е космически кораб а окото на мравояд воайор, побесняваш и минаваш на 17.

13. Вече от няколко месеца живееш на таванското помещение в една кооперация до орлов мост в столицата, тъй че един обикновен космически кораб не може да ти привлече дори бегло вниманието за разлика от нагризания фалафел търкалящ се до леглото ти. Измъкваш кофичката кисело мляко от хладилника която намери когато се нанасяше и слагаш една лъжица от нея за да подобриш вкуса на фалафела, след тази питателна закуска минаваш на 14.

14. Оригваш се здравословно и поглеждаш задачите за деня в iPhone-то си:
- Да минеш на ръш кампанията със зергите на Старкрафт
- Да събереш таксата за охрана на цветарите от подлеза.
- Да предложиш на продавача на пуканки да се застрахова при тебе.
- Да разбереш как се влиза в метрото.
- Да разпиташ някой дали е виждал Аюл.
- Да...
В този момент се ритваш в захвърления на пода Макаров, вероятно от самия теб. Изреваваш силно и блъскаш главата си в ниския тавански трегер , като напълно забравяш а ожулените си колене в следствие от интеракцията с една мургава дама снощи. По големия проблем обаче е обаждането на стомаха ти който май се готви да изкара съдържанието си на протест.
Ако решиш че проблемът е от фалафела хуквай към самотната стая на 7.
Ако пък си сигурен, че кисело мляко може да седи отворено с годи без да се развали мини на 15.

15. Разбира се, че проблемът не е в киселото мляко, практиката е показала, че дори всичко в една стая да плесеняса и загнои кофичка отворено кисело мляко остава непроменена по цялата дължина на времепространствения континиуум . Това се води нещо като скрития епизод на автора, в който ти казвам някой неща за себе си. Да ама понеже епизода не е скри ще пропусна тая част. Ако имаше оценки в тая книга щях да кажа да си я повишиш, ама сега просто мини на 16.

16. Получаваш обаждане то генералния щаб да се явиш веднага за започване на мисията, тъй че нямаш никакво време да се чудиш за каква мисия става въпрос ами направи минаваш на 9.

17. Най-много мраза воайорите, затова дръпнах щорите на дупката в мравуняка която се водеше и врата и прозорец и си потърсих бинокъла, съвсем скоро пчеличката Мая щеше да започне айробиката си. Мини на 18.

18. Мая излезе както обикновено от кошера точно в 9,24 облечена в пълен комбинизон на черни и жълти хоризонтални райета, именно за това, мислех си аз, я наричаха пчеличката. Години по-късно разбрах че прякора ѝ идвал от това че вадела зайци от шапката на всеки който пожелаел, макар да не разбрах какво е връзката с пчеличките и цветята. Точно тогава:
...термити нападат колонията ми чети епизод 11.
...не ми се случи нищо интересно мини на 19.

19. Не ми се случи нищо интересно. Толкова ми беше скучно че реших да мятам монета. Хвърлих я във въздуха и се падна:
ези, продължи на 2.
тура. продължи на 16.

20. Докато псуваш грозно на староирландски от космическия кораб се подава главата на Ейзъл, държи я твоя стар приятал Форд Перфект, който ти помахва със своя пешкир и те телепортира на кораба миг преди Земята да бъде унищожена при неуспешния опит да за завърши магистрала Хемус.




Класически разказ-игра в най-добрите традиции на жанра плюс объркана препратка.
Гадния аптекар, който не е магистър фармацевт, а просто някакъв консултант козметик ти е объркал рецептата и вместо черен нарцис... тъй де аспирин ти е продал психотропно вещество затриващо ти всички спомени до момента, освен това те кара да сънуваш кошмари. Разбира се като лирически герой няма как да знаеш това.

Ето и блок схема на приключението: dox.bg/files/dw?a=2c2e68c8bd



Би трябвало да се забелязва прекрасната фуниевидна структура, която може да те харзулне надолу при всяка невнимателна стъпка. Идеята беше да са 21 епизода но затрих този между 11 и 5, а ме мързеше да го пренабирам тоново, тъй че преномерирах всичко =Р май не е по малко работа.

За да вържа темата с тази за често допусканите грешки в книгите-игри, споделете какви неприятности сте имали с изиграването на тая. Дори да ми беше за кодош ще мие интересно и полезно да чуя мнението ви. Надявам се и не само на мен.

Откоригирано с добавени обяснителни линкове за Регина и на който му е интересно.

Пародията в края е много добра, макар че нямам представа накъде е насочена :clap:
Дам, забавна е цялата и ми изгуби 3 минути във въртене, докато стигна до края... Искам си ги обратно!

Efix7 писа: писа:

Целта се губи.

Лична оценка: 4 от 10.

Дам малко конструктивна критика няма да навреди. Примерно защо си дал цели 4 точки? =) Човек толкова се старае, и накрая някой го закопае с висока оценка.

Ами целта си е ясна. Да се покаже практичността на кръговата фуниевидна схема на игра, даваща огромни възможности за преиграване и благодарение на липсващата препратка към финалния епизод играта те прекарва през всички епизоди в повествованието правейки я недоволно дълга.

Малко по сериозно виновник е Танер, който изтъкне че в някой книги на Сим Николов присъствала подобна схема при която шансът да издрапаш нагоре по фунията е минимален, но винаги можеш да се харзулнеш до самото начало.

Стараем се Стараем се!
Сега ако познаеш и защо се нарича трите кръга... =Р