Има ли "напрежение" между обичайните "книги"-игри и "електронните" такива?!

Яне, не мисля, че има напрежение, според мен си се заблудил.

Моето лично мнение като човек, който се занимава с дигитални адаптации на книги-игри от 7 години насам, е, че най-чистата форма на дигиталната книга-игра - автоматизиран дневник с хиперлинкове, умря на Запад. Чисто като пазарен интерес и това го доказват продажбите на всички, които се занимават с това професионално от повече от 10 години насам.

Изискванията за интерактивна текстова игра вече са много по-високи, за да грабнат потребителския интерес. Всъщност, разказвам за това в част от лекцията си тази събота на конвента на книгите-игри в Старозагорски бани.

Хем усещам, че има интересна тема някъде тук, хем не мога да разбера точно въпроса. То е ясно, че между две неодушевени медии няма как да има напрежение, та каква е точно чуденката?

Няма как да има напражение тъй като хартиения и електнонния вариант са насочени към различен тип читатели. Ако автоматизацията не е пълна и пак ти трябва лист за да си водиш дневника това е неудобство за класическите читатели. Акой пък е пълна то вече се отиква към борба с компютълните игри които имат друга аудитория.

Съгласен съм и аз със Спас - двата формата си имат плюсовете и минусите, както и различна аудитория. Не бих казал, че са взаимно конкурентни, ако това се има предвид под напрежение. Аз съм част от сечението на аудиториите и по-скоро зависи от ситуацията какво ще избера.

Парите не са ми фактор и за двете, времето отдавна ми е много по-оскъдно, като говорим за такива суми.

Книгите(игри) на хартия са ми част от забавленията "не пред екран" и ми е важно да имам такива - това е огромно предимство. По-релаксиращо е. Колекционер не мисля че съм, но ми харесват физическите книги като нещо, пред което да седна и да разгледам. Обичам си библиотечките. Хартиените книги-игри се конкурират за мен най-вече с нормалните книги и понеже имат различни предимства изборът е по-скоро въпрос на настроение.

Дигиталните забавления, които се конкурират за времето ми са много повече и като едно от тях дигиталните книги-игри намират по-малко място. Най-често ги чета или ако има някоя особено интересна набелязана, или на телефон като се окажа някъде на "изчакване"; а и на телефон си запазват частично предимството за комфортно четене в леглото. На стол пред компютър има далеч по-превъзхождащи ги формати, които освен също толкова добра история могат да предложат грабваща визия, музика, богат геймплей, озвучаване от актьори, често стотици пъти по-богато съдържание и т.н. Да играя книга-игра на компютър ми е малко като да си пусна радио на телевизора, ако ме разбирате. Почти същото е като да седна да чета обикновена книга на компютър, като автоматизацията... къде е в плюс, къде е в минус... но не ми е ключов фактор.

Грубо сметнато съм прочел около 400-500 на хартия и може би 200 дигитални. Голяма част от дигиталните като редактор (защото ги няма/ги е нямало на хартия), около 50 от Линденбаум/Уиндхамър (защото смятам че е нужно новите автори да се наблюдават и подкрепят и някой да се "жертва" да прочете много недоказани и често неуспешни неща, за да подбере за останалите стойностните) и може би под 50 за чисто забавление, най-много на Delight games.

Ал Торо писа:

Съгласен съм и аз със Спас - двата формата си имат плюсовете и минусите, както и различна аудитория. Не бих казал, че са взаимно конкурентни, ако това се има предвид под напрежение. Аз съм част от сечението на аудиториите и по-скоро зависи от ситуацията какво ще избера.

Парите не са ми фактор и за двете, времето отдавна ми е много по-оскъдно, като говорим за такива суми.

Книгите(игри) на хартия са ми част от забавленията "не пред екран" и ми е важно да имам такива - това е огромно предимство. По-релаксиращо е. Колекционер не мисля че съм, но ми харесват физическите книги като нещо, пред което да седна и да разгледам. Обичам си библиотечките. Хартиените книги-игри се конкурират за мен най-вече с нормалните книги и понеже имат различни предимства изборът е по-скоро въпрос на настроение.

Дигиталните забавления, които се конкурират за времето ми са много повече и като едно от тях дигиталните книги-игри намират по-малко място. Най-често ги чета или ако има някоя особено интересна набелязана, или на телефон като се окажа някъде на "изчакване"; а и на телефон си запазват частично предимството за комфортно четене в леглото. На стол пред компютър има далеч по-превъзхождащи ги формати, които освен също толкова добра история могат да предложат грабваща визия, музика, богат геймплей, озвучаване от актьори, често стотици пъти по-богато съдържание и т.н. Да играя книга-игра на компютър ми е малко като да си пусна радио на телевизора, ако ме разбирате. Почти същото е като да седна да чета обикновена книга на компютър, като автоматизацията... къде е в плюс, къде е в минус... но не ми е ключов фактор.

Грубо сметнато съм прочел около 400-500 на хартия и може би 200 дигитални. Голяма част от дигиталните като редактор (защото ги няма/ги е нямало на хартия), около 50 от Линденбаум/Уиндхамър (защото смятам че е нужно новите автори да се наблюдават и подкрепят и някой да се "жертва" да прочете много недоказани и често неуспешни неща, за да подбере за останалите стойностните) и може би под 50 за чисто забавление, най-много на Delight games.

Всичко абсолютно точно, като аз бих отишъл и по-далеч - това да се играе книга-игра на днешните смартфони, където върви Diablo и LoL (важен е порядъкът в случая, а не специфичния жанр), пак е като да си пуснеш радио на телевизора. Поради което пазарът от хора, които купуват книги-игри за телефони се сви страшно много. Просто едно забавление дигитално ли е, трябва да отговаря вече на определени потребителски изисквания. Разбира се, винаги ще има такива като мен и Лисичков, които ще ги четем

Yann Gamgee писа:

Аз само че пак не схванах - какво означава последното изречение? "че само Виктор и Лисичков четат електронни книги-игри"? Ами вече не съм съгласен!

Яне, не ти е точен цитатът, който си оградил в кавички. Написал съм такива като мен и Лисичков, защото очевидно, ние сме сред тях, а не че множеството се изчерпва с нас. Бива ли така да ме четеш