Реч на Е. Уейн в УНИБИТ на Международния ден на книгата

Събитието, ако помните, беше на 24ти април, в рамките на Международния ден на книгата и авторското право. Представянето беше в Университета по библиотекознание и информационни технологии, озаглавено "Книгите-игри в новата епоха на е-книгите: Завръщане в бъдещето". Беше голям успех, съдейки по интереса по време на представянето и веднага след него - дотолкова, че ме озадачи как съм успял да провокирам въпросния интерес сред публика предимно от доценти и професори. Още повече, както винаги, нямах каквато и да е подготвена реч, а просто импровизирах на място и отговарях на въпроси.

Сега някой от организаторите си е направил труда да транскрибира казаното от мен, за да го включат в техен официален сборник. Предполагам, че ще е интересно да може да се прочете и тук, макар част от казаното вече да сте го чували от мен и по други поводи. Все пак засега това е най-близкото до представяне на жанра, което имаме. Тъкмо ще си кажете мнението какво бива, какво не и какво може да се добави, и така да имаме някаква основа, когато пак се наложи. (Към средата и края е по-фрагментирано, защото съм отговарял на въпроси.)

Всички знаем колко силни могат да бъдат книгите. Какви невероятни емоции могат да предоставят, ако имат силни герои, с които читателят да се отъждестви, и силни истории. Замисляли ли сте се някога как те биха могли да имат още по-силен ефект, ако това изобщо е възможно? На някого хрумвало ли му е как книгите, които обича, биха могли да имат още по-голямо въздействие върху него, когато ги чете?

Когато книгите са добре написани, се получава много силна емпатия и преживявате нещата все едно че се случват на вас. Ако махнем "все едното" и нещата действително се случват на вас, няма ли да е с една идея още по-интересно и вглъбяващо? Общо взето, това е идеята на интерактивната литература – героят действително сте вие. Това означава, че вие извършвате действието в книгата: взимате решенията, правите избори - а това е, което ни дефинира като личности и в реалния живот, и в литературата. Не гледайте какво говорим, а какво правим, какви решения взимаме. Следователно, ако една книга ви дава възможност да правите тези избори, автоматично ставате истински герой във всяко отношение. Как става това на практика? Елементарно е. Хората просто не са се замисляли.

Непрекъснато обяснявам това по всичките панаири и фестивали, на които представям книжките пред децата. И всеки път, щом разберат колко е просто, те отварят „ей такива“ очи и не могат да повярват. Просто книгата е разделена на епизоди, само че по-мънички, не като една глава по няколко страници, а по-скоро по една или половин страница. Започва се от първи, но не се минава на втори, като в нормална книга, а се спазват указанията. Минете примерно на единайсети, както е тук. И щом стигнете до избор за героя си, си пише една, две, три възможности. Мислите кое е най-умно да направите в тази ситуация. Предвиждате последствията, както и в реалния живот, или пък не го правите. И минавате на съответния епизод, на който ви отвежда предпочетеният избор, примерно 24, и там виждате какви са последствията от това, което сте направили. Последната ми книга например има 100 избора. Това означава, че непрекъснато решавате какво да направите, какво да кажете. Включително има избор на реплики. Възможните ситуации са необозримо много. Преговори, тактика, отначало момчето трябва да спечели доверието на момичето, т.е. една истинска свалка, макар и в исторически контекст. И това се оказа най-трудната част от цялата книга.

Пускам го на части, че иначе става огромна стена от текст.

Книгите-игри изключително неправилно биват наричани жанр. Те не са жанр. Жанр са криминалетата, фантастиката и всичко останало. Книгите-игри са форма, напълно различна медия, както, да речем, романите, от една страна, комиксите – от друга, филмите – от трета. Това е интерактивна медия, която позволява да се използват абсолютно всички достъпни жанрове. Спокойно може да има и криминале, в което вие, не Шерлок Холмс, обмисляте всички възможни подсказки, за да решите случая. Може да е фантастика, екшън. Може да е дори любовна история.

Иначе знаехте ли, че в България това са едни от най-продаваните книги изобщо? Аз знам. Ако искате, да говорим с цифри, за да е всичко ясно и точно. Излизаха от 1992 до 1998 г. За този кратък период от 6 години, преди едно от най-големите издателства да унищожи собственоръчно целия жанр, за тия 6 години бяха издадени близо 300 заглавия. Голяма част от тях са от български автори, което е уникално, защото това не се е случвало другаде по света. Дори англоезичните издания, които са излизали в доста по-широк период през 80-те и 90-те, са по-малко от нашите. Иначе, като говорим за разпространение, имаше отделни книги-игри, които се продаваха по 50 хиляди броя всяка в България. Както знаете, тогава се правеха и допечатки непрекъснато, съвсем безконтролно, нищо чудно да са били и повече.

Така че като резултат са ги чели може би половин милион деца общо. Цяло едно поколение през 90-те, от 1992 до 1998–1999 г., е израснало с тях и се е научило да чете с тях. Това може би беше и последното четящо поколение. После дойдоха компютрите и знаем какво стана. И неслучайно сега се опитваме да върнем всичко това. Оттогава са минали 12 години, което нищо не е, от една страна. От друга страна, е предостатъчно време, за да се завърти веднъж колелото на поколенията и да се почне наново. Естествено в наши дни няма да се продават по 50 хиляди. Ще се продават по една или две хиляди, но вие знаете, че това за България пак е повече, отколкото нормалните книги. Всичко това го казвам, за да покажа, че това е един много специфичен, но сигурен път сегашното поколение деца да започнат да четат пак. Това вече е станало един път. Няма никаква причина да не стане пак. Още повече че това е може би най-добрата пресечна точка на нормалната книга и на компютърната игра, което отваря широко вратата за съвременните деца.

Искате ли още? Айде последно:

И в тази връзка, знаете колко бързо навлизат електронните книги по света. В България, разбира се, всичко се движи с поне 10 или 20 години назад, така че няма какво да се безпокоим. Още поне десетина години ще има книги предимно на хартия. Но на световния пазар последните 2 години нещата се развиха с чудовищна скорост. Никой не го очакваше. В момента на някои пазари електронните книги вече превъзхождат не в проценти, а може би в пъти обема на книгите на хартия, т.е. в световен мащаб може би до 10 години книжните книги ще са отживелица. Което изобщо не ме радва. Но опитът показва, че с навлизането на електронните книги и четци се чете повече, отколкото преди. Мисълта ми беше, че интерактивният жанр просто няма как да не се завърне пак, защото е изключително подходящ за електронна книга и това му увеличава шансовете.

Как се пишат книги-игри? Изключително приятно. Изискват се доста по-различни качества, отколкото за обикновена книга. Макар че сега, в Новата вълна, някои заглавия неслучайно вече ги водим интерактивни романи, а не просто книга-игра, защото за първи път, за разлика от първата вълна, си имат истинска история, герои, художествен стил, обрати. А иначе авторът трябва да може да мисли и като гейм дизайнер. И да може да извлича максимално интересни избори от една ситуация, като те хем трябва да са непредсказуеми, да не са твърде очевидни, хем също толкова важно е следствията от тях да са абсолютно логични и обясними, макар и със задна дата. Иначе читателят ще хвърли книгата в стената.

Естествено има и много различни школи и стилове. Ние имахме петима или шестима от най-големите и известни български автори. Всеки от тях си имаше свой стил. За няколко години постигнахме неща, които в англоезичната сфера така и не направиха за 20 години.

В момента пишем книгите-игри предимно на ниво 25-годишни хора, тъй като бившите ни читатели, които преди са били на 10 или 15, сега са на 25-30. Аз самият, като съм писал първите книги от първата вълна, съм бил на 15. Сега съм на 36. Нормално е да ги пишем малко по-различно. Но няма начин да не стане, защото цялата тази публика от 90-те не е изчезнала. При половин милион човека, колкото и от тях да са се изгубили в емиграция, спрели да четат или каквото и да е, пак ще са останали достатъчно. Затова лично съм се хванал с подновяване на интереса към книгите-игри. Събрахме всички стари автори. Има и доста нови. Направихме ново издателство, за да може и на външен вид да са по-добри. До края на годината се надяваме да пуснем още 2-3 книги. След това, ако се включат и още автори, толкова по-добре.

В крайна сметка, книгите-игри, специално в българския контекст, са един много специфичен, но сигурен начин да постигнем това, за което всички се борим тук, а именно да стимулираме четенето.

Беше си доста интерактивно представяне. От самото начало се обръщах директно към публиката, не бяха риторични въпроси, и този стил се запази чак до края. Поне на десетина места (най-подходящите, които сте забелязали в текста) имаше групов смях, отговори на моите въпроси, насрещни въпроси и реакции. Но това няма как да се предаде тук, защото е транскрибирано като за книга.

Много хубаво, Уейн. Встъпването ти е доста бавно. Както съм споменавал преди, ти си писател на романи, а не на разкази и това ти личи.

Много хубаво пояснение, че КИ, противно на общоприетото, не са жанр. От друга страна, ако имаме ситуация като скорошната с едноминутния репортаж, тогава е по-добре да се спомене позната (в контекста ) дума.

Като заговори за тиражи, имаш ли информация за тези на турнирните? Вчера питах Нийл какво мисли за ъъ... подформата като за ориентир му споменах Eternal Champions. Отговори ми, че не знае дали биха се продавали добре и каза, че трябва да се провери информация за закупени бройки. При нас смело можем да предположим, че всичко отпечатано е изкупено.

Страхотна реч. Ще ми влезе в употреба. Нали може да цитирам из интернет ?

Страхотна реч. Ще ми влезе в употреба. Нали може да те цитирам из интернет ?

Ами да, би трябвало да свърши работа, макар че поначало съм го говорил с идеята, че е за пред тясна аудитория, наживо. Пиши ми все пак на ЛС или скайп какво конкретно би искал да направиш.

Колкото до началото, точно то според мен е най-добро - за хващане на вниманието на хора, които четат страшно много, но не знаят за КИ. И също толкова стегнато колкото останалата реч. Освен тва за никъде не съм бързал, имахме половин час. А там където обяснявам подробно как работи КИ, в същото време разгръщах книгата и показвах директно на страницата. Жорко ме е виждал как правя същото стотици пъти по представянията. Така за 20 секунди и с 5 изречения мога да обясня на ВСЕКИ какво представлява КИ - без да му изгубя вниманието някъде по пътя и с максимален "Уау" ефект.

Макар че сега, в Новата вълна, някои заглавия неслучайно вече ги водим интерактивни романи, а не просто книга-игра, защото за първи път, за разлика от първата вълна, си имат истинска история, герои, художествен стил, обрати.

Трогателно е, че имаш толкова високо мнение за "Котаракът и Черния нарцис" ( ), но първо, това заглавие никога не е маркетирано като "интерактивен роман", и второ - твърдението ти относно "старата вълна" е доказуемо не вярно.
Между другото, много от подобни твои неверни твърдения стават причина за неприятно отношение към твоята иначе доброжелателна личност - ако я караш полека със сравненията, мисля че няма да имаш такъв проблем.


П.С. На следващото изложение ми напомни да си споделя за един малък, но съществен проблем, все забравям.

Уейн,
мисля че Пешката е прав донякъде. Все пак Сонора си има запомнящ се герой - любител на ябълките, Магията на мрака е с динамика на събитията, а Пурпурният змей е сред най-оригиналните комедии, които съм чел. Олтарът на тъгата е със запомняща се атмосфера

Жорко, грешка е да четеш отделни изречения и абзаци все едно съм ги написал специално тук, за пред вас. Не съм. Това си е импровизирана реч пред незапознати хора, които ги интересуват само общите положения.

По тази причина и няма да се впускам да обяснявам разликите, които виждам м/у старата и новата вълна - просто ще изчакам да станат очевидни за всички със следващите заглавия.

Още веднъж, това тук е за незапознати с КИ, литературни хора, колкото да ги вкара в нещата. И да, ще гледам да напомня за каквото има да казваш, ама и ти не забравяй, още като се видим следващия път.

П.П.: Кирчо, наистина не ми се задълбава, но Магията няма никаква история, а останалите имат история като за разказ - с една-единствена врътка. Ако им се махне интерактивността, ще остане само един разказ от тях, а от Магията и донейде Сонора - нищо, само готините герои. Ако махнеш интерактивността от Асасините, ще остане една прекрасна трилогия трилър романи. Иначе ясно, че нашите (Блонд/Уейн) неща още едно време си имаха стил, хумор и запомнящи се герои. Но ако говорим за сюжет - каквото правим - Асасините например са няколко стълбища нагоре (макар да сте видели само началото на историята).

Е аз цялото го четох, и пак тази част е не вярна.

Ясно, че ако е незапозната публиката ще мине, но за запознатата е проява на много лош вкус да се маргинализира конкуренцията (която е по-скоро в историята, при това). А като търговска практика си е направо забранено със закон.

Няма нужда да го взимаш навътре, де, знаем че не си професионален Пи Ар, да знаеш за друг път просто.

Каква конкуренция? Старата вълна? Това няма смисъл. Нали съм част и от нея, колкото и от новата?

Освен това казвам самата истина - а не просто това, което на тамошната публика й се искаше да чуе. Много малко от старите КИ могат да минат за интерактивен роман - тоест, да отговорят на всички изисквания за обикновен роман. Процентът на такива произведения в Новата вълна ще е несравнимо по-висок (поне доколкото зависи от мен ). Ти самият си казвал точно това за Асасините - че би я прочел и като обикновен роман. Същото казвам и аз тук - но не само за нея, а по принцип. Освен това, както знаем, силната история води до слаба интерактивност и е колкото плюс, толкова и минус.

Иначе ясно, че не са ви особено приятни такива приказки - но се съобразявам и не ви ги говоря на вас, а на хора на които им е приятно да ги чуят. Вече, ако мислиш, че част от речта не е подходяща за зарибявка - това е друг въпрос. (Само в този аспект я гледаме, както бях подчертал още отначало.) Както и да е, съгласен съм, че в случая няма нужда да се низпоставят старите КИ, просто бегло и ненарочно споменаване от моя страна. Смисълът на абзаца е да подчертая, че КИ авторът в наши дни е добре да е поравно гейм-дизайнер и писател.

Ами, много от старите неща също бих ги прочел като обикновен роман.

А да се твърди, че книгите от старата вълна нямат " истинска история, герои, художествен стил, обрати." си е много, много евтина самореклама на гърба на другите. Сигурно искаш да кажеш, че си надминал литературния стил на Богдан Русев и Любомир Николов - единствените истински писатели от старата вълна, с издадени романи? Или че героите от новите КИ са несравнимо по-развити от много култови герои в старите?

Няма значение на кого говориш, а какво казваш - а в случая това са неверни неща. Забележи, няма нужда да убеждаваш мен, аз нямам нищо против това което говориш. Острата неприязън, която съм изпитвал към теб преди време отдавна се е стопила в добронамерено съжаление, и кой знае защо всеки път като се излагаш в мен се надига рицарски порив да ти се притека на помощ.
Насила обаче, уви, може само да навредиш...

ОК, разбрах те. Така поставено, наистина не е точно. (Основната разлика е само в сюжета, не другаде. А повечето текст в АнП си е пак на Богдан Русев, така че не го изтъквай в случая. ) Но ако говорим по принцип за всички стари КИта, което включва и преводните, не е лъжа, че повечето си бяха за подрастващи.

Разбираш, че за да говориш съвсем общо и принципно, както в случая, са ти достатъчни и 60% нали - не непременно 101%. Също така - да не обсъждаме на форума неща, които НЕ са казани в тукашния контекст. Ще си ги обсъдим наживо, в средата и случаите, в които се казват.

Последно, мерси за забележката, както казах, разбрах те напълно.

Мисля че тази част от речта може да се видоизмени малко, за да не звучи така негативно:
Макар че сега, в Новата вълна, някои заглавия неслучайно вече ги водим интерактивни романи, а не просто книга-игра, защото за първи път, за разлика от първата вълна, си имат истинска история, герои, художествен стил, обрати.
Макар че сега, в Новата вълна, някои заглавия неслучайно вече ги водим интерактивни романи, а не книга-игра, защото наблягаме повече на историята, героите, худ. стил, обратите.