Женска военна фантастика (засега без име)

И аз така чакам, защото дотук нищо военно не виждам, освен военното училище като фон.

Точно първите две седмици са най-спарените - тогава има такъв стрес, че и на най-загорелия не му става. Първите две седмици точно за да няма простотии и нещастни случаи и гаври каквито има изключително строг контрол и дисциплина, юркат те до дупка и единствената ти мисъл е да се наспиш. Лягаш и умираш. А някои хора се бяха научили да спят и прави в строя. Това е навсякъде - във всички армии.

Друго - посмали я на капитан и може би ще има някаква логика. Майор вече спада към висшите военни чинове за което се изкисква военна академия, стаж като офицер и т.н.. Освен ако не тече война и всички висши офицери са загинали за една седмица. А преди военната академия има военно училище от което именно излизат лейтенантите. Академията е различно нещо.

Иначе в момента за да станеш пилот всъщност освен военното училище трябва да завършиш и технически университет и чак тогава може да започнеш специализация за пилотиране. В долна митрополия например вземаш и гражданска специалност за инжинер освен пилотирането. За две години да се научиш на всичките тези неща без фантастичен елемент за супермените в бъдещето няма как да стане .

Капитан също е доста висок чин. По български са ето така:

- Редник
- Ефрейтор
- Младши сержант
- Сержант
- Старши сержант
- Старшина школник - Фазан
- Старшина
- Лейтенант
- Старши лейтенант
- Капитан
- Майор
- Подполковник
- Полковник
- Генерал - лейтенант
- Генерал - майор
- Генерал

Ами ние имахме учения - стрелба, маневри, учехме устава, правилата на караулния, правилата на дневалния, сглобяване и разглобяване на калашник, изчисления за таргет на Стрела и най-вече белот

младши офицерски чинове - лейтенант, ст. лейтенант, капитан (командващ рота и последния чин който се занимава пряко с войници).

Старши офицерски чинове - майор, подполковник, полковник

Да имаш 25 годишен майор е точно толкова нелепо колкото генерал който лично води войниците с едно знаме отпред


Но по-смешното е как всички се ебат в най-големия стрес и подложени на непрестанни тренировки и юркане - това е невъзможно физически и то за мъжката част от уравнението :geek:

Може пък първите две седмици героинята да се е забавлявала със жени, какво и пречи. Иначе сега мъжо ми вкара уточнението, че за пилоти има някакъв шанс да станат майори още млади-зелени, щото авиацията по-бързо ги произвеждат в по-горни чинове. Йосарян от "Параграф 22" бил капитан (според мъжо, аз не помня вече), а той е на 24 години в книгата. А Майор Майор, който му се пада май връстник си е истински майор. Но там си е вярно, че пилотите измираха на поразия във войната и беше неизбежно да се расте бързо в йерархията. Сигурно и немските офицери около Сталинград са преживели светкавични издигания с няколко чина за няколко месеца (макар че в пехотата по принцип по-бавно се сменят чиновете) преди руснаците да ги заловят или да ги избият.

Да де ама никъде е пише, че се вихри стръвна война

И както всеки може да провери в гугъл капитаните кандидати за издигане тепърва почват наново училище за висши офицери, не ги повишават директно .

Секса по-скоро идва по към края на обучението когато никой не те гърчи за дреболии и си оставен да се развиваш и работиш по-спокойно. И нашите офицери тогава се почват

Ще го имам предвид. Имай предвид, че не ми трябва да гледам Гугъл, щото това се развива в друг свят.

Ако го направиш като поредицата за Майлс Воркосиган -супер

Джордж ми изясни някои неща. Танер, имай предвид, че във флота има отделна, флотска номенклатура. Не както е било при вас.
Ето, това е първата глава.



Ускорявахме. Целия палубен екипаж беше притиснат в креслата срещу претоварване. В скута на Първия пилот, а също и в моя, лежеше по един дистанционен терминал, с помощта на който регулирахме движението на кораба. Още малко и щяхме да постигнем нужната скорост, която щеше да ни вкара в подпространството.
Трябваше да стигнем възможно най-бързо до мястото на конфликта. Все още никой не го наричаше „война”, но началниците ми (капитана и първия пилот) цял ден ходеха с подозрителни сенки под очите. Сигурно и аз имах, защото не можах да спя. Бяхме разбрали, че в посолството на силицианците е избухнала бомба, имаше много загинали, посланника беше сред ранените. Съседните сгради също бяха разрушени. Взрива ще да е бил особено мощен, защото бетона и камънаците (както наричахме силицианците) бяха особено издържливи.
После техни кораби се появили около планетата, нашите кораби също не закъснели и онези открили огън. Това беше последното, което научихме и което постоянно премисляхме. Планетата, на която се беше случило това, се намираше недалеч от Евменида, затова и ние бяхме от първите, извикани на помощ.
Когато влязохме в подпространството, станахме по-„слепи” и по-„глухи” отпреди – радиовълните не можеха да се разпрастраняват там и съответно нямахме никакви комуникации. Капитана ми нареди да въведа координатите за изход и аз го направих; първия пилот провери данните. Нататък можехме само да чакаме.
- Капитан трети ранг Станчева, поемете дежурството. Капитан втори ранг Новак, вие сте свободен до 18:00. – нареди капитана.
- Слушам, сър! – отговорихме двамата едновременно. Новак се разкопча от креслото и тръгна към изхода на командната зала, а аз се наместих по-удобно и се заех да наглеждам подред системите.
Наглед всичко беше наред – скоростта беше нормална, ускорението нула. Показателите, които показваха състоянието на кораба, също бяха наред. Малко след като свърши моето дежурство, на теория трябваше да сме излезли от подпространството. Останах след шест-нула-нула корабно време, за да наблюдавам по време на излизането. В шест се появи и Първия пилот. Проверихме още един път данните – всичко беше наред.
Кораба излезе от подпространството в шест часа и петнайсет минути. Почти веднага усетих, че нещо не е наред. Екраните не показваха никакво слънце, а само черна пустощ. Уредите не засичаха никакви планети наблизо.
- Капитан втори ранг Новак, докладвайте координатите! – заповяда капитана
Новак изрецитира четирицифрените числа. Всичко съвпадаше. И все пак бяхме попаднали не където трябва.
- Станчева, Новак, какво става?
Ние се ровехме в данните за кораба особено интензивно.
- Мисля, че нещо с координатния софтуер. – обадих се аз най-накрая
- На такова прилича. – потвърди Първия пилот
- Капитан-лейтенант Джонсън, извикайте главния програмист! – заповяда капитана
Адютанта му (въпросния Джонсън) излезе в тръс към изхода на командната зала.
- Господин Андрюс, разгледайте подробно софтуера и се опитайте да намерите грешката!
В залата стана сякаш с няколко градуса по-топло. Можех да усетя как се напрягат много чифтове очи, втренчени в главния екран, където сега се изписваше сложен код. Не разбирах чак толкова от съвременно програмиране, но и аз се втренчих там.
Още преди да пристигне главния програмист, Андрюс (дежурния информатик) беше разгледал файловете и стигна до извода, че изкуствения интелект е решил, че x и z координатите са обърнати и на свой ред ги беше обърнал. В резултат на това се бяхме озовали буквално «на майната си» Когато главния програмист дойде, веднага започнаха заедно със заместника му (Андрюс) да препрограмират изкуствения интелект. След около един час бърникане на код, двамата успяха да отстранят проблема и тръгнахме обратно към подпространството.
Морала на екипажа беше значително понижен от това, че изкуствения интелект ни магери и заради него загубихме цял ден. След като влязохме отново в подпространството, капитана ме освободи за през нощта и аз се повлякох почти претрепана към каютата си.
Пред вратата ме чакаше Хуан и даже се усмихваше насреща ми.
- Здрасти. – поздрави той
- Здравей. – отговорих му – Какво те води насам?
- Рекох, че може да ти се прииска компания.
Бях изтощена и исках да спя, но от друга страна нямах желание да го гоня само за това.
- Нали няма да ми се качиш на главата и да искаш да се обвързваме по някакъв начин? – попитах го накрая, защото не исках да си извади някакви грешни изводи.
- Няма, спокойно. – успокои ме той
- Тогава влизай. – примирих се аз и докоснах панела на ключалката с показалец.
Вратата се отмести наляво с тихо свистене, аз хванах Хуан за ръката и го поведох навътре.


Събудих се по някое време късно през нощта от чисто биологичен импулс – бях прежадняла. Хуан лежеше заспал до мен и се беше отвил, затова най-напред го завих и после отидох до шкафчето, където си държах термоса с вода. Разрових из чекмеджето, където имаше какво ли не – от манерка с пиячка до игли за шиене в пластмасова кутийка, намерих го, напрегнах мускули, за да го отворя – беше подсигурен срещу ускорения, и отпих. Хладната вода ме ободри и след като леко си наплисках лицето, се върнах обратно на койката си.
Хуан продължаваше да спи като пън, за което искрено му завидях. Досега бях спала безпаметен сън, но нещо ми подсказваше, че няма да успея да заспя повторно. Сложих си нощницата и седнах пред бюрото с терминала, за да проследя какво става с кораба. Бяхме минали на автопилот, явно капитана беше пуснал Новак да си отспи няколко часа. Разцъках няколко копчета, за да проверя кой е на вахта. Никак не бях изненадана – капитана беше останал да наблюдава заедно с главния информатик.
Ръгнах два пъти другарчето с лакът, обаче той не реагира. Реших да го оставя да спи. Написах му бележка със светещата ми писалка, че отивам на мостика, и я лепнах на гардероба отсреща. След това се облякох набързо и излязох. Осветлението навън беше приглушено – знак, че на кораба е «нощ». За по-бързо се качих в ескалаторния тунел и след двайсетина секунди вече бях в командната зала.
- Капитане, сър, специалист, - козирувах им аз. Формално не бях длъжна да козирувам на информатика, защото не беше с по-висок ранг от мен, но само на хартия. Принципно се водеше един от няколкото човека на кораба, подчинени директно на капитана и определено по-старши от втория пилот.
- Свободно, майоре. – отговори ми спокойно капитана – По моите сметки в момента трябваше да спите. Или да забавлявате колегите си пилоти.
Навика ми да се свалям с летците на изстребители отдавна беше предмет на безобиден хумор сред командния състав на кораба.
- Направих каквото можах сър, - отвърнах му аз в същия стил, докато се чудех на записа на коя камера точно ни е видял. Сигурно на тази отляво на вратата на каютата ми, реших накрая, тя беше от по-възловите. – Пилотите обаче заспаха и реших да дойда да видя какво става тук.
Капитана ми се усмихна и ми показа записа на курса ни до момента. Всичко се движеше по график (малко преработен график, разбира се), а информатика беше следял зорко за възможни „своеволия” на софтуера. Трябваше да излезем от подпространството след още два часа, така че аз седнах в креслото на втория пилот и продължих да следя показателите на кораба.
Беше минал около половин час, когато ни разтърси експлозия.
- Какво става? - обърна се информатика към капитана
- Някой ни обстрелва от подпространството. – отговори капитана – Станчева, визуализирай щетите.
Бях още изненадана от експлозията, но веднага се окопитих и захванах да цъкам по терминала и да показвам на екраните. Като че ли бяха ни ударили в носа, но само веднъж. Втори изстрел не последва.
- Сигурно е било случайно, сър. – отбелязах аз
- И аз така предполагам, но продължавай да наблюдаваш за всеки случай.
В следващите два часа обстановката на мостика беше напрегната. Не очаквах да ни ударят пак, но се притеснявах от това какво ще стане, когато излезем. Когато бяха останали само петнайсет минути до излизането, се появи и Новак, свежичък, обръснат и миришещ на одеколон. Може би трябваше да отделя време да се изкъпя, но вече беше късно.
Разказах му накратко какво е ставало в негово отсъствие и той пое управлението на кораба.
Минутите сякаш се влачеха, след цяла вечност паднаха на десет, после пет, ... три, две, една и преминахме.
Погнаха ни практически веднага.

А тази мацка, щом живее в свят където жените масово са войнички, няма ли конкуренция на тоя кораб? В сми, на способности сигурно конкуренцията издиша, ама таковата, за леглото?

Войната сякаш си е предимно мъжко занимание и си мисля, че един матриархат няма да промени това особено. Така че състава си го представям да е в най-добрия случай нещо подобно да математическа гимназия.

Джейн поздравления, че пишеш!
Аз много обичам военната фантастика, може да се каже че ми е любимата от всички фантастики. Тъй като съм изчел доста голяма част от тази, която е излязла в България ще си позволя и да дам мнение.
Първо почвам с похвалите.
Много ми хареса идеята за секс. Това е страхотно, защото избягването му прави така сякаш манджата е безсолна. Жалко че няма никакви по висши чувства, това много прави плосък околния фон в смисъл всеки може да е обект, което не е лошо, но някой са винаги повече от другите.
Много добре е че ще имаш бой в космоса, явно има и сражения на земята и в атмосферата, а защо не и в морета или под водата.
Действието не е лошо, но още главната героиня твърде много и върви очаквам момента в който нещата се прецакват значително.
Много ми хареса името и, браво! Особено за потното начало на войната беше убийствено добър.

Мрън мрън малко:
Особено поне за мен описваш славянска общност, което най - не ми харесва е когато войници искат да пият, да се друсат или прочее. Това е похват на американската армия и на прочее западни армии. Във всяка казарма се пие, но просто не всички пият и ми е непонятно защо винаги когато четеш книга главните герой разпускат с пиене.
Защо не опиташ да напишеш КИ така?
Замисли се за икономиката на твоя свят. Колко струват полетите в космоса, това пряко отговаря какви битки има в космоса, какви на земята и колко хода бой може да издържи една или друга страна и какви мощности имат за да бълват ново въоръжение.

Между другото, ако видиш имената, ще разбереш че на кораба май само тя е славянка. Другите са от някакви западни народи. Освен това само засега липсват "висшите чувства", поне от страна на главната героиня, все пак е само първа глава. Само дано не се превърне в любовна история. Ох, какво съм й приготвила! (Минутка за самореклама.)
За икономиката и военния потенциал наистина трябва да се замисля.

Може ли да си позволя да ти препоръчам да прочетеш малко славянска фантастика Много добре е уловен духа в трите части на Прогресорите и Странниците от Стругацки особено в Обитаемия остров, който за мен е върховен епос.
Може да прочетеш и всички книги за Ендър на Кард, но първата е с действие, другите са по - скоро велик сам по себе си филосовски епос.
Относно икономика и сюжет има много добро попадение в Хиперион, а реализма е поставен здраво във трите част на Войната на небесните господари.
Предполагам си чела всичко.

Иначе е добре, но искам тази героиня да страда в огнената пещ на живота, за да може да се изкове като истински герой на наковалнята на войната.
Амин.

Мисля, че ще си пострада доста. Но не съм сигурна дали по правилния начин.
Иначе, чела съм за Прогресорите и Странниците. Но останалите изредени - не.
На Лунна дъга отдавна се каня на втората част, а то има и след нея още книги.