Женска военна фантастика (засега без име)

Диалозите им са много официални за диванета като летците....
В армията най зли са танкистите и всички мотосрелковаци след тях кашиците ..... Свързочници и летци са неебавки и не си падат много по козируване и съросване... Господинстване в България.... Химиците също са весели диваци, ама такива като противотанкови роти и сапьори е голям чандж.
Има ли бронетехника в романа?

Това не е в България. Някаква международна гмеж трябва да е.
Дефинирай бронетехника.

Rahvin, стига си обърквал момичето! Това тук е Флота (с глвана буква). Какво даваш примери със сухоземни отрепки. Кога кашимерията е разбирала от добри маниери. Танкисти, Отровни (химици), сухоземни летци - това е армията, второ качество един вид. Краката им миришат, не могат да се напият като хората и офицерите им са разни "селяндури". Не може да очкваш, че ще знаят кога се козирува и колко важен е официалния жаргон в бойна ситуация.

Jane Undead, не го слушай! Във флота (даже и в космическия) офицерите са възпитани и въобще няколко класи над сухоземните плъхове. Те сухоземните нямат даже свестни оръдия и броня. Викат "бронетехника" на някакви "самозапалващи се" тенекиени кутийки. Корабната броня е колкото цялта ширина на танка... бронетехника имали! Ха!

Чета по-нататък "противотанкови роти" и "сапьори" - танк срещу крайцер да речем - майтап! Да се скъсаш от смях!

За бронетехниката момчето има предвид дали от кораба пускат като десант "тенекиени колички" (или еквивалента им)... н'ачи нещо като "Звездните рейнджъри" на Хайнлайн, ама по-примитивни. Знаеш какво пише там за "едновремешните танкове".

Една малка ракета потапя цял кораб. За справка войната в Аржентина... Иначе Джордж е прав, сухоземните сили, които идват накрая след като авиацията и флота са си тръгнали, наистина забъркват страшни каши. Целия команден състав е откачен, напълно от редника до генерала, като средните офицерски чинове са с тежки отклонения.
Всяка наземна операция се печели от пехота и бронетехника.
Бронетехниката е от бойната машина на пехотата, до тежкия танк. Без тях пехотата загива, а всяка битка е доста бърза принципно. Не повече от час е основната атака, през месеците и дните просто се маневрира, преди да навреш всичко в пъкъла.
Помисли какво се случва на земята, защото реално това е бил извечния проблем. Завзета територия има, но ако няма кой да я контролира си е на всеки след като я напусне последния танк...

Ето втора глава, с уговорката, че хореографията може би ще се редактира малко.





Тогава все още не бях съвсем наясно за какво точно се води войната. Бях млада и наивна - стигаше ми да знам, че ние сме „правите”. Едва по-късно осмислих цялата ситуация – когато разбрах, че малко след тази първа битка силицианците са наредили кораби от Калидора до Еритрея (коментар, ще се мести: наречена така заради наситения червен цвят на скалите си) и са ни погнали почти едновременно отвсякъде.
Пристигнахме в системата на Калидора, когато битката беше в разгара си. Нямаше повече простотии от страна на изкуствения интелект, мисля, че беше решил да се държи добре заради надзора, който му оказваха двамата информатици.
На мястото имаше няколко тежки и леки крайцери, които се сражаваха с превъзхождащия противник. Неприятелите се намираха между нас и планетата, все едно не можеха да решат нас ли да атакуват или нея. Вероятно имаха планове за нея, защото сякаш се опитваха да изтикат корабите ни надалеч. Рояци изстребители се гонеха около двете флотилии, а оръдията на крайцерите бълваха огън срещу корабите на каменните гадини. Те пък ни обстрелваха със снаряди, които бяха практически невидими, показваха се само когато поразяха целта.
- Тук „Гордостта на Аврора” - обади се радиото. – Вие кои сте?
- Ние сме „Веселия Роджър”. – отговори офицера по свръзката – Как да ви помогнем?
- Изстреляйте изстребителите и започнете да обстрелвате най-дребния им кораб. Той е координатора.
- Всички изстребители да излитат веднага! – разпореди се капитана
Следващата стъпка бяха оръдията. Макар да не бяха под мой контрол, самия факт, че ще стреляме ме караше да си гриза ноктите. А пък и пилотите – повечето бяха млади, току-завършили Академията. Дали Лари и Хуан щяха да се върнат от тази мисия?
- Втори пилот Станчева, приближете кораба до вражеския координатор. – беше следващата заповед
- Слушам, сър! – изтръгнах се от нервното си самовглъбение и започнах да изпълнявам.
Напънах двигателя и успях да ни закарам до въпросния кораб само за няколко минути. Спрях кораба само на няколко километра – оптимално разстояние за стрелба.
Щом се приближихме достатъчно, открихме огън. Те също ни погнаха, опитвайки се да защитят кораба си. Един от техните кораби, вероятно еквивалента на тежък крайцер, започна да се приближава към нас. Не се виждаха оръдия по него, пък и аз едва ли съм достатъчен специалист по техните оръжия, че да ги забележа, но беше ясно, че съвсем скоро ще трябва да отстъпим назад, за да се защитим.
Получихме заповед да отвлечем вниманието на тежкия крайцер, макар да не бях сигурна, че ще успеем. Но пък ние бяхме „най-свежото месо” и трябваше някак да го използваме.
Крайцера захапа стръвта и се помъкна след нас, което предполагам трябваше да го броим за хубаво, обаче на мен не ми харесваше идеята за сто хиляди тона каменарска стомана да ни преследва с кой знае какви оръжия на борда.
Оръдията ни не спираха да стрелят по него. Пораженията се виждаха ясно на единия екран, но пък техните кораби се отличаваха с особена издържливост, както и цялата им раса. Надявах се само да му правим достатъчно щети, че да си струва това, че се правим на парче царевица на кукичка.
Скоро техния крайцер престана да ни преследва и обърна курса към планетата. Ние тръгнахме обратно след него, като продължавахме да се стреляме. Когато стигнахме при другите кораби, видяхме че сега нашите са между Калидора и камънаците. Те получаваха доста големи щети, предвид че бяха големи и трудноманеврени, но сякаш засега това не ги притесняваше особено.
Цялото им поведение говореше, че очевидно чакаха да се случи нещо, което така и не ставаше. Не бомбардираха и планетата, но и ние не бомбардирахме тях с ядрено оръжие. Заповедите, които другите кораби бяха получили, бяха да хванем живо тяхното командване, за да ги разпитаме. А и изстребителите им бяха прекалено много, така че едва ли ракетите ни щяха да стигнат до техните кораби.
Първия пилот имаше идея – да хванем някой техен пилот и да го разпитаме. Но когато капитана предложи това на командващия „Гордостта на Аврора”, онзи отговори, че вече са пробвали и дребните риби не знаели нищо.
За момент вражеския тежък крайцер остана без защитата си от изстребители. Силите бяха неравни и командващия заповяда да изстреляме ядрени ракети. Можеше и да се „лишим” от един техен кораб, значи. А те дали можеха да се лишат от някой наш?
Новак изстреля три ракети с личния си секретен ключ и нашите „пиленца” полетяха към целта. Две от тях бяха свалени на средата на полета си от вражеските оръдия. Третото обаче улучи. Ядрената експлозия за момент засенчи всичките ни сетива. После видяхме, че и един от нашите кораби е бил свален.
Отначало не повярвах, че това е възможно. Но напразно – реалността не се нуждаеше от нашата вяра, за да прави каквото си иска. Трябваше да приемем загубата и да продължим да се бием.
В следващите няколко часа никой не използва ядрено оръжие, но радиоактивните частици продължаваха да се сипят из пространството около нас. Надлъгвахме се, сражавахме се с изстребители, но те бяха по-силните. Беше въпрос на време или да се изтрепем взаимно или ние да паднем.
Пристигна още един наш кораб, който също като нас бил някъде на учения. Чухме как командването от Гордостта на Аврора го инструктира в движение. На „Гордостта” имаше контра-адмирал, казваше се Дейвис и беше жена. Войнствения й алт даваше нареждания, а пък капитанката на новия кораб й козируваше през две секунди. Странно, че ние бяхме пропуснали да си полафим с нея.
Зачислиха новите да се бият заедно с нас срещу координатора на враговете. Шефа даваше нарежданията, а капитанката се съгласяваше с всичко.
Боя около малкия кораб ставаше все по-интензивен. Част от техните изстребители примамиха нашите някъде надалеч, а останалите нападнаха нас. Бяха прекалено бързи, за да можем да ги свалим, но пък те нямаха този проблем с нас. Когато изстрелвахме снаряд в ядрото на ятото, то сякаш се пръсваше и снаряда го подминаваше.
За наше щастие изстребителите скоро се върнаха и влязоха в бой с техните. Офицерите, обслужващи оръдията, успяха да си отдъхнат за малко, но после пак се съсредоточиха върху задачата да гръмнат координатора.
Съставихме план – новите да отвлекат вниманието му, а пък ние да го гръмнем. За целта нашите изстребители започнаха да отстъпват, а техните ги погнаха. Новия кораб, който беше лек и маневрен разузнавач, започна да обикаля наблизо до координатора, а той тръгна да бяга към другите им кораби. Нашия кораб ги следваше на разстояние. Когато още един от техните кораби започна да обстрелва разузнавача, капитана заповяда да изстреляме три ядрени ракети. Разузнавача продължи да кръжи около техните кораби още малко, след което се махна, за да направи път на ракетите. Две от тях успяха да се забият в координатора, а третата оцели опашката на лекия им крайцер.
След мощната експлозия за известно време настъпи хаос в техните редици. После се прегрупираха и тръгнаха да ускоряват далеч от планетата, за да влязат в подпространството.
Контра-адмиралът заповяда да не ги преследваме, а да побързаме на научим новините, за да се ориентираме в обстановката. Новия кораб носеше пакет съобщения за Дейвис. Офицера й по свръзката прочете едно от тях на всички:
- ... Силицианците нападат нашите бази от линията Калидора-Еритрея включително. Всички, свободни от бойни действия да се отправят към най-близката точка от тези системи незабавно.
Така този кораб се беше озовал при нас, а сега ние трябваше да тръгнем към следващата най-близка система. Извиках картата на главния холо-екран, така че всички да могат да я разгледат.
Планетната система, която беше следващата по пътя към Еритрея, се наричаше Нова Лидия и се намираше на няколко часа през подпространството.
Офицера по свръзката на Аврора пак се обади, за да раздаде траекториите през подпространството. Получили нашата, побързахме да ускорим, следвайки флагмана.
- Напред към Нова Лидия! – чу се гласа на Дейвис
Дамата определено можеше да надъхва.

Бърза вметка - пише се "изтребител", без "с" (идва от "изтребвам"). Усеща се контра-интуитивно за хора, които вече са свикнали с бг правопис, но това е едно от неприятните изключения.
Провери си и пълен/кратък член - ако имаш дума от мъжки род в началото на изречението или прилагателно към дума в мъжки род, почти винаги е пълен член ("първият", "боят", "офицерът" и т.н.)
Съдържателно не мога да дам отзиви засега. Битката ми се струва описана малко несериозно, но още е рано да кажа дали това е добре (с оглед на консистентното изразяване на героинята ти) или зле (защото прави нещата да изглеждат като забавление, а не като драма).
Неща, които не ми харесаха:
- Няма съвременна армия по света, която да кръсти военен кораб "Веселият Роджър". Не е имало и по времето на пиратите. Военните кораби трябва да внушават страх, да показват мощ и дисциплина. Обикновено им дават разни патриотични имена свързани с географията или историческите личности на дадената страна. (Едно от изключенията е бг фрегата "Храбри", която не носи собствено име, но все пак принципът на означаването е спазен.)
- Няма дума "капитанка". Има жена-капитан, ако много държиш да обозначиш пола. Обръщението към жени, заемащи постове в мъжки род е "госпожо капитан" (командир/контра-адмирал/ректор/директор).
- Да хванеш жив пленник в космоса? И то в космическа битка, където освен че стрелят по теб, наоколо летят парчетии и кабели от разрушени кораби, които пак могат да поразят кораба ти, дори да избегнеш обстрела? Помисли малко. За колко пилоти на самолети, пленени по време на въздушен бой си чувала? Впрочем, за да съм честна, има описани такива ходове по време на Втората световна война, но за да можеш да предприемеш подобно пленяване трябва да са изпълнени примерно 25 различни условия, по едно и също време - което прави възможността да хванеш пленник в летателен апарат ужасно малка. Т.е. това може и да бъде опит да се възползваш от моментната ситуация (имаш възможност и я използваш), но не и План (нещо, към което тръгваш с предварителна схема от стъпки).

Като цяло, ако ще пишеш военна фантастика, опитай се да влезеш малко повече в темата. Примерно, изгледай няколко научно-популярни или реални филми за военни кораби и подводници (подводниците според мен са много сходни с космически кораб заради външната среда). Ако решиш да четеш книги, може би някакви исторически изследвания върху развитието на армиите и военната тактика.

Знам, че ви човърка да ме ядете за дребни неща, но не е необходимо, поне засега. Текста си има по-сериозни проблеми от липсата на пълен член (който, между другото, е сексистки). За името на кораба - знам, че е тъпо. И неподходящо. Просто не съм измислила по-хубаво. Предпочитате ли да седи в текста като "Кораб1", например? (Дайте идеи, защото накрая ще го кръстя "Роджър Уилко" - и не, не се шегувам )
Освен това, езика се развива - ако искам "капитанка" да е нормална дума по онова време и място, ще я направя. Не виждам какво би могло да ми попречи.
Знам, че битките ми са малко дървени. Ще се опитам да ги пооправя, както и да се образовам повече по темата. Макар че може би предпочитам да изглеждат по-несериозно (но не и да са несериозни) - това облекчава четенето, както когато описваш гадничка ситуация по оптимистичен начин.
Също трябва да се помисли за това как се изменя радиационния фон в космоса - това си го слагам като бележка към себе си.

Правилно ,,капитанка" ми харесва на мен като идея. В англия имат една думичка, макар да е обидна bossy когато се говори за шефка
Имената на кораби са лесни.
Пробвай с имена на исторически личности - примерно на никой няма да му се стори странно да не са войници като: Ломоносов, Магелан, Ништце и прочее.
Много кораби са с едни интересни именца като: Городстта на......; Славата на ....;
И както каза професора по горе: Страшни, Дръзки, Гръмки, Смели, Бесни и прочее си е оферта също.

Битките са ти особени, поиграй малко старкрафт. Та, всичко се случва бързо ако ти умре целия флот за 14 секунди примерно в реално време може да е било 45 минути, само че помисли. Там има време докато презареди и стреля и прочее, така че всичко се вижда един вид на бърза каданс, иначе тоя дето играе ще остарее докато стане войната.
В боя е голям хаос, много често всички съсредоточват огън по една цел и громят там. Другите я пазят или я зарязват и гърмят по друга цел изобщо голяма неразбория.
Помисли и за декомпресията. При бронирани кораби като на противниците, човешките машини са ,,горкичко" след като го праснат някъде, защото въздуха е като водата изтича отвсякъде и то бързо....
И последно. Нали ще има земя в крайна сметка? Някакво приземяване или поне на космическа станция?

А така, сега и аз почвам да те "ям"!
Като ще слагаш "капитанка" виж това изречение: "На „Гордостта” имаше контра-адмирал, казваше се Дейвис и беше жена." - пиши я контра-адмиралка. Пък ако турнеш и една "боцманка" цена няма да имаш!

Вярно, че винаги може да се обосновеш с: "това си е моята вселена и в нея лазерният лъч гърми, съска и се движи със скоростта на товарен влак" - що Джордж Лукас да може, а ти да не можаш. Ще ти посоча една моя причина - звучи смешно. Ама ти си знаеш.

За името на корабът не виждам проблеми. Досега не е имало такова име, сега има. То е като "капитанката".

За битките друг път, първо да ги смеля.

Не знам защо, ама ме напуши смях. Добре де, "капитанка" е разговорно, вероятно няма да стане част от официалните чинове. Което не пречи героинята да е малко цапната в устата, нали?
Ще има някакво слизане на планети и станции, ще видим кога.
Ще помисля - по всички въпроси, доколкото имам акъл. Така става ли?

Става и оправи битката.
Битката е като боя. В боя всичко ти се струва как за секунди връхлитат нещата, почти нямаш контрол над ситуацията. Ако сте с равни сили противника и ти водите боя с променлив успех. Всичко е толкова бързо... отстрани изглежда смешно и жалко най - често.
Когато всички са в боя, най често заповедта е съсредоточи огъня към еди коя си цел... така е в флота, в авиацията и в пехотатата. При един полк гаубици към 12 машини, 13-тата командирската е прицелната. Тя стреля първа, след нея е залпа на всичките 12, тоест ако първия снаряд е в целта останалите 12 стрелят по същите координати. Така предполагам, че би било и в космоса... огън по тази цел, отстъпвай, настъпвай... космическия бой е много шекотливо нещо обаче, при тези скорости...
В миналото като са се биели корабите, са се били борд до борд и яко гърмене - някъде към 200-300 метра отстояние. На който му паднат мачтите, той губи защото не може да се врътне с борд и да се пази, оня отива откъм изодзадзе и го пръска... та мисля си че трябва да е малко по друг...
Адмирации за творбата. Продължавай все така.

Един добър човек, който прочете писанието ми, ми нарисува това (без да съм го молила):

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t34.0-12/961737_10153030300274414_588921902_n.jpg?oh=1f1214740fcc2f4588eef17b977c6e03&oe=54BD3BEE&__gda__=1421677619_e68947b3e97b3bd02a66a2fb76714e78

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t34.0-12/10934617_10153030300569414_13581862_n.jpg?oh=f8faedd43feb02e77f8364ed86580d4b&oe=54BD9821&__gda__=1421630465_f98ad5951e21c96a0c711e701db43351

Казва, че не е довършено, но аз се надявам да ги довърши някога (сега е малко зает с друг проект, доста по-важен от рисуването по недовършен роман с много грешки).

Какво ще кажете?

Рисунки - Георги Яначков.

Много радва. Но момата изглежда много миличка с това лице, няма нищо общо със сексуалната харпия която описваш.

Ами те сексуалните харпии често са с миличко лице. Не говорим за жената-вамп, тази която привлича с ексцентричността си, а за миловидното на пръв поглед същество, което си седи тихо в ъгъла и си колекционира мъже. И ако не го видиш лично в действие, никога няма да предположиш.

Не може да се видят файловете. И Джейн е права за милото лице, то не доказва нищо дори напротив. Никога не знаеш.