Ръкописът по БНТ1

Като се замисля, Алекс, не е толкова лесно да се пише хубаво. Но това, което тази Божана е казала (извадено от контекста, очевидно) за мен е цинично - моето тълкувание е "БНТ ви лъжат, че е толкова лесно ние издателите да ви обърнем внимание". Ей това ме дразни.
А Светльо да не се прави на света вода ненапита, щот го мернахме в шоуто.
Като си оправя техническите проблеми, ще гледам втория епизод.

Божана Апостолова се обърна с призив към медията, от самия й ефир:
„БНТ, имайте смелостта да повярвате на българските писатели и стига сте давали толкова пари за чужди риалити! Ами поръчайте на някого българско риалити – има хора, които могат и ще го направят. Ние все имитираме…“

Тази жена май си мисли, че реалити-шоутата се измислят и правят от писатели. Как да я четеш с уважение нататък?

Писатели и издатели плачат, че обществото трябва да ги уважава... Жалко и недостойно.

Изгледах го. Имаше доста добри попадения като текстове, но журито на моменти дразнеше - не тях са ги накарали да пишат идея за роман за половин час, все пак, заедно със сцена от него. Малко унизително ми дойде това, дето насочват камерата да питат отпадналите какво мислят за отстраняването си от шоуто. Извън това, мисля че все пак е по-добро от бай Брадър, обясненията в любов към политически лидери и прочее повръщня.
Много ми е любопитно как са ме спретнали мене, макар и малко да се опасявам от това, че близки роднини ще гледат. Естествено, бих могла да ги помоля да не ме гледат (както можеше и да не участвам в шоуто), ама не виждам какъв е смисъла първо да се излагам, после да моля хората да си закрият очите. Искам да благодаря на Върдж, че ми каза за конкурса, на първо място. Без нея можех и да не забележа. И се извинявам на всички, дето ще гледат мутрата ми, особено ако изглежда крива.

Пиша втори пост, за да може евентуално да го видят повече хора. Тази седмица ще участва мое другарче, казва се Антон, ако искате може да го гледате. На мен ми е интересно как се е представил, особено на фона на останалите.

www.facebook.com/rakopisat/vide ... 775843196/

Понеже обещах да пиша кога ще е нашия епизод - ще бъде на 28.10. - тази сряда. Ето рекламното клипче:

bnt.bg/predavanyia/ra-kopisa-t/o ... t-epizod-4

Да се извиня предварително, че не знам как са го монтирали, нито пък имам представа как изглежда представянето ми отстрани. Моля не замервайте телевизора с гнили домати.

С нарастващо презрение "наблюдавам", реалити форматите, които ни заливат, но явно това се харесва на публиката. Изглежда, че хората си падат по леките и закачливи представления. Иначе нямам друго обяснения за техният разцвет в последно време.
Та така и БНТ - видя "жабата", че подковават коня и тя вдигна крак, не с друго ами с литературен реалити формат. Да оставим настрана, че имаме нужда от чисто граматически и смислени предавания от ефира на обществената медия - като "Език мой", "История БГ" и т.н. Но според мен опитът за нагаждане към реалити формата на всяка цена, не води до създаване и развиване на определени литературни умения и търпи сериозна критика, за начина по който е реализиран. На първо място, тук не става дума за оценка на предаденият текст на всеки един Роман-участник, а за изкуственото създаване на литературни задачки към участниците в които се оценяват някакви моментни техни хрумвания. Така и основната цел - да се оцени най-добрият роман се размива. Струва ми се, че създателите на формата, са си поставили предварително за задача да издадат това, което е най-удобно за издаване и отговаря на техният вкус, а останалото е само пълнеж.
Вторият съществен проблем е журито. Ясно ми е, че значими български интелектуалци, от калибъра на покойните Йордан Радичков, Валери Петров, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Ран Босилек, Чудомир, Радой Ралин и т.н. днес няма, а и да ги имаше, със сигурност те не биха се включили в подобен формат. Какво да говорим за литературни величини като Вазов, Йовков и Пелин например! Защото това са хора от които човек, би могъл да научи нещо. Днес просто такива авторитети няма, което води до включването на личности от типа на журиращите в Романът. Техните претенциозни изказвания и нелепи оценки обаче, не могат да претендират да обогатяват когото и да е и в този смисъл не спомагат за развиването на някакви литературни умения у участниците. Сбъркана е основната идея - оценяват се отделни текстове по литературните задачи, а не предаденият вече Ръкопис и текстовете от него. В този смисъл и състезание по предварително обявените правила на формата, не се провежда реално.
Не желая да разбирам съвременната българска проза и драматургия, но считам, че претенциите, не отговарят на възможностите им. А те са и с доста ниско ниво на развитие. Миналият вторник бях на театър и бях потресен и от нивото на съвременната ни драматургия...
В заключение: Имаме нужда от повишаване на интелекта на нацията, включително чрез различни брейнстормове, но това няма да се случи с предавания като "Ръкописът", които са неадекватни като журиране и поради това - неспособни да доведат до повишаване на литературните умения на участниците или на публиката.

Zort писа: писа:

На първо място, тук не става дума за оценка на предаденият текст на всеки един Роман-участник, а за изкуственото създаване на литературни задачки към участниците в които се оценяват някакви моментни техни хрумвания. Така и основната цел - да се оцени най-добрият роман се размива.
...
Сбъркана е основната идея - оценяват се отделни текстове по литературните задачи, а не предаденият вече Ръкопис и текстовете от него. В този смисъл и състезание по предварително обявените правила на формата, не се провежда реално.

Много точно казано!
Още през лятото, когато все още не беше много ясно как ще протича предаването, аз си мислех и за нещо друго: какво ще стане, ако някой е написал прекрасен роман, обаче няма екранно присъствие или заеква, или се притеснява твърде много от журито и от камерите и му личи, или не е добър в импровизациите на момента? Е, форматът потвърди, че завършеният текст, с който участниците са кандидатствали, не е толкова важен, колкото други техни качества и способности.

Гледах снощния епизод до някъде и като цяло досегашните ми впечатление се потвърдиха. Продължавам да се чудя защо са събрали толкова много автори, след като повечето се появяват за по няколко минути и изчезват завинаги. За съжаление, се съмнявам участието в предаването да помогне за творческото развитие на повечето от тези осем, които отпадат във всяко предаване още след първата задача, а и за другите е под въпрос.

Колкото до самите "ръкописи", отношението е толкова повърхностно, че повече няма накъде. Джейн може да каже дали разговорите с авторите и анализите на журито са били по-дълги и впоследствие са орязани, за да се вместят във времето, но в този вид зрителите получават само съвсем бегла и недостатъчна представа за какво става въпрос.

Разговорите бяха по-дълги, да. Всичко е рязано - включително текстовете ни. Някои от тях изглеждат доста по-безинтересни, отколкото са били преди намесата на ножицата.
Аз няма да изказвам толкова крайни мнения, видно е, че шоуто има недостатъци, но пък имаше и интересни моменти, поне отвътре.
Странно ми е това, че всички твърдят как щяло да има развитие на ръкописите, както и на писателските умения на участниците - това е смешно. Няма време за развитие и никой не ти дава такива насоки.
Все пак беше интересно преживяване за участниците, разбора на романите беше доста по-дълъг, даже ни бяха обещали по-задълбочена критика от тези, които са ги чели (журито не е чело всичко). Освен това в нашия епизод се появи всеобщия любимец Блонд. Ако не ми вярвате, гледайте.
Интересно ми беше поведението на финалиста и подгласничката. Той според по-широко тълкуване на правилата за кандидатстване не би трябвало изобщо да е във формата, тъй като не е точно дебютант. А тя беше решила, че правилата не се отнасят до нея и на първата задача спечели от това (беше написала много по-дълъг текст, който впоследствие съкрати) , а в асансьора загуби, защото отказа (според нейни думи съзнателно) да си разкаже романа на Блонд. Вместо това повтаряше като повредена латерна "Прочетете моя роман, прочетете го."

Принципно романът й да бъде прочетен е чудесна идея, защото в резюме нещо може да звучи страхотно (или много тъпо), но да е развито по бездарен (или пък отличен) начин. Е, съгласна съм, че определено това не е начинът за привличане на внимание. Всъщност понякога се чудя кой изобщо в България е успешният начин да привлечеш внимание Без да предизвикаш скандал, имам предвид.

Ами... на Марио Пузо не му е било по-лесно в Америка. Написал е "Тъмната арена", която ако беше написана от дядо Вазов, щеше да бъде обявена у нас за най-великия роман на хилядолетието. След това и "Щастливият пилигрим", после и една детско-юношеска книжка. Поне първите две са страхотни романи, които не привличат внимание. Издателят му казва, че му липсва "мафия" и ето ти го "Кръстникът". Но у нас за престъпните години има само трудносмилаема литература.

В журито са се събрали отбор несретници. Не знам дали някой им е казал, че за да вземат малко пари, трябва да се държат със самочувствие, или им идва отвътре. За два епизода не чух нищо умно от тях. Странно... участниците са само едни такива смачкани, или цензурата реже, ако някой настъпи журито?

Редакторът на Сиела... да си беше седял в Америка да бачка като черноработник, ако е можел (сигурно не е успял, щом е цъфнал обратно в България). Романът му "18 процента сиво" беше толкова хвален, а е такава боза (чел съм го, долнопробен екшън). И да се произнася авторитетно за чужди текстове, при положение, че трудно пише добър собствен... хайде по-кротко.

Владимир Зарев не съм го чел, но като му слушам размислите, не бих се прежалил и за кратък разказ. А Ваня Щерева... а защо не Елена Павлова!?

Идеята да разказваш романа си за една минута, все едно дали в асансьор, в джакузи, или удобно разтворен, е безумна и може да хрумне само на дебилите, които се хранят с парите на данъкоплатците. Всеки уважаващ себе си писател би трябвало да им се изплюе в лицето, ако държи на достойнството си.

"18% сиво" не съм чела, защото преди време една ентусиазирана приятелка така подробно ми го разказа, че ми мина желанието и сега чакам да го позабравя, преди да го прочета. Честно да си призная от никой от журито нищо не съм чела, но сериозно смятам да потърся поне "Обрацов дом" при следващото посещение в библиотеката.

Колкото до грабването на вниманието - за мен това е едно от най-трудните неща и изисква по-специален талант. Факт е, че не всеки пишещ човек може да бъде успешен агент на самия себе си. Поради тази причина на запад това е отделна професия, а у нас всеки се оправя както може. На мен лично често ми е некомфортно да говоря за себе си и за нещата, които пиша. Границата е много тънка и ме е страх хората да не помислят, че се фукам или им досаждам. А има го разбира се и обратният момент - понякога нещо, което изглежда върховно в резюме от 15 секунди или четири-пет изречения, в крайна сметка се оказва поредната боза.

Krassy писа: писа:

Колкото до грабването на вниманието - за мен това е едно от най-трудните неща и изисква по-специален талант. Факт е, че не всеки пишещ човек може да бъде успешен агент на самия себе си.

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0 ... 1%81%D1%82

[offtopic]

ze BG писа: писа:

Elevator's pitch (който е 15 секунди) може да ви се струва безумен, но това са реалностите на съвременния (западен) свят. Ако не можеш да формулираш няколко изречения, така че да грабнеш вниманието на потенциален издател/продуцент/whatever, то как се очаква да привлечеш вниманието на бъдещите читатели, онлайн или офлайн, те надали ще ти отделят много повече време.

18% Сиво не е лош роман, според мен. Не е второто пришествие, но не бих казал, че е "долнопробен". Екшън пък не знам ММ къде е видял вътре.

Силно съм се изказал за романа, повлияха ми държанието и приказките на човека в предаването. Трилогията на Калчев за мутрите беше долнопробна литература, онова беше просто скучно, мелодраматично... Екшън имаше, но не мога да се сетя с какво - пари ли бяха, оръжия ли, наркотици ли... Но си имаше сол и пипер в манджата, не беше само грозде.
Самият роман ме издразни с това, че влезе в списъка на любимите книги на българите. Разбирам, че Сиела са намерили начин да доят отнякъде пари, представяйки се за покровители на литературата, ама да си налагат авторите по такъв агресивен начин... дразни ме. Не че не го разбирам, но ме дразни, а като се дразня, реагирам.
Романът беше пълен с напъни за литературничене, с опити да се казват уж значими неща. Например:
“Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”
А когато поискаш да заспиваш до нея, вместо само да "спиш" с нея, това не е влюбване, така ли!?
“‎Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.”
А когато единият обърне гръб на другия и поеме към бъдещето, а другият не спира да се взира в този гръб... и двамата гледат в една посока, ама гледащият гърба дали гледа към бъдещето!?
Ей такива тъпотии и псевдоинтелектуалничения на човек, който прекалено много "чувства" и прекалено малко мисли.[/offtopic]