Ръкописът по БНТ1

Ама... защо се заглеждаш в участниците!? Сред тях е нормално да има всякакви, предназначени да забавляват. Потрисащото е от другата страна.

Научих кой е спечелил "Ръкописът" и не съм изненадана, но се затвърждава негативното ми отношение към целия формат.
Предполагам, че проблемът е в моите разбирания. Поради някакъв догарящ идеализъм си мислех, че условието участниците да нямат публикуван роман е донякъде свързано с това да са дебютанти т.е. да се открият нови хора, които нямат достатъчно обществена известност, поле за изява и връзки в литературните среди и за които би било сравнително трудно да пробият и да издадат първата си книга. Да, победителят формално отговаря на условието за романа, но ето извадка от биографията му:

Георги Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Той е зам.-декан на факултета и ръководител на катедрата по Социално-икономическа география. Автор е на десетки научни и популярни разкази. Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Преди две години разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” се превърна в най-четения български разказ в интернет. Дългогодишен сценарист на няколко телевизионни предавания.

Ако този човек просто си беше занесъл ръкописа в "Сиела" или в което друго голямо издателство си избере, не се съмнявам, че щяха да го публикуват и без участие в риалити. А "петата ракия" ми е познат още от времето, когато стана хит в поделението, където работя, и си имаше куп фенове, които си предаваха една компютърна разпечатка с възхита от ръка на ръка. Не че имам нещо против човека или разказа, но точно тази случка в едно поделение, където хората не са сред най-четящите, за мен красноречиво говори за популярността на автора.

Да, признавам, че е възможно Георги Бърдаров да е бил най-добрият участник с най-силен ръкопис - няма как да знам това, не съм го чела, нито пък останалите. И не, не смятам, че задължително трябваше да спечели участник от типа "самоуката баба Пенка от обезлюденото село Горно Нанадолнище". Обаче фактът, че спечели един от най-опитните, най-добре подготвените и най-известните участници (не казвам изобщо най, защото може и да греша, гледах много малко от предаването) за мен обезсмисля първоначалната идея, идеята за дебют, която за мен винаги е свързана с някаква неопитност и неизвестност.

В заключение - предизвестен край на едно като цяло скучно предаване, което като цяло не гледах и не смятам, че съм изпуснала нещо съществено. Обаче въпреки това съм разочарована. Очаквах повече.

Ако погледнем случващото се от гледна точка на това, че Сиела са си направили предаване, почти сигурно предимно или изцяло с чужди пари (все пак, те имат много опит в усвояването на пари от Европа - не се бъркайте, Сиела съвсем не е само издателство), рекламирайки свои автори и редактори, нещата се наместват, нали? Защо да не си направят безплатна реклама? Хем извличат изгода, хем утвърждават позицията си на издателство, което се грижи за българската култура. Ако на някого му се струва отвратително... в този наш свят не е отвратително, просто бизнес.

Благодаря на Краси за възможността да прочета един смайващ разказ на талантлив български автор. Сарказъм е, разбира се - не благодарността, но всичко останало. Човек, който неумело борави с думите, е съчинил нещо посредствено, което някак си е станало популярно сред малка група чувствителни същества без вкус към добрата литература, най-вероятно склонни към мелодрами.

Ако някой не разбира защо този текст е отвратителен, не разбира от добра литература:

Животът е кипял, пръскал се е като вълна момински смях, разпилявали са тишината с игрите си деца. Хората са се карали, обичали, помагали, погребвали, раждали, женели, разделяли, раздавали. Ляла се е люта ракия пролет и руйно вино зиме. Наторявали са земята с прахта си, а от тази прах е пониквал животът чрез десетките плодни дръвчета, които сега са прорасли насред изоставените дворове и изкорубените каменни останки.

Горното може да го напише някой склонен към мелодрама гимназист, който не е наясно със значението на думите, но има в излишък склонност да реди красиви според него думи и изрази в безсмислени изрази и изречения.
Целият текст изобилства с такива тъпотии, не е като да съм се старал да извадя един лош пасаж.

А когато един смешник реши да предава автентична реч на местни жители, добре е да проучи малко повече нещата, вместо да слага в устата на местните нещо, което на него му се струва диалект, подходящ за родопчани. Все пак, имаме си Хайтов, който е показал, че говорът на родопчани може да бъде проучен и предаден в художествени произведения. А диалозите на този тип... Ако не си слушал как говорят стриптизьорки, проститутки, наркодилъри, биячи, полицаи, а също и възрdстни родопчани... пишеш си за нещата, от които разбираш. И да, вероятно ще са скучни на хората. Ама като навлизаш в непознати територии, само лъсва некомпетентността ти.

Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”.

За целия ми жизнен опит единствения правилно проведен конкурс беше на Таласъмията. Там бяха вложили мисъл и бяха намерили една почти съвършенна система за оценяване от журито.
Друг конкурс и какво да е не съм усетил да е реален, особенно ако се запознаеш с методологията става трагедия.

Аз продължавам да гледам. На средата на седми епизод съм, след шести малко се променят нещата - хората са по-малко и е по-лесно да ги следиш. Задачите също са интересни, обаче не са еквивалентни. На едните дадоха да пишат за Гео Милев и изчезването му, след като е осъден - сравнително тривиална задача. На другите им дават да пишат текст за песен - всичко това в реално време. Ако бяхме поети, нямаше да участваме в това състезание, за мен това е много трудна задача. Освен това забелязах още нещо (де факто го забелязвам от началото на участието си) - недодефинираните задачи и мъглявите критерии за оценяване. Например в задачката с песента не ми беше ясно какво търсят - най-доброто стихотворение, най-добрия текст на песен или текста, който се връзва най-добре с песента?
За прозаичните задачи също - дали целта е да разгадаеш мистерията (ако в условието е включена такава), да обясниш присъствието на хора и предмети, които не би следвало да са там, да даваш урок по морал или просто да караш журито да се смее? Колко предистория трябва да се включи? Колко следистория? А самата история да я включваме ли? И всичко това в 1100 знака или за 30 минути реално време. Направо да изпушиш.

Георги Бърдаров освен всичко друго е и сценарист в "Стани богат". Какво да кажа... Като се замислим относно формата, идеята му, журито и прочее, това е един логичен победител. Освен неговата биография, сред другите финалисти личаха имена като Любомир Халачев (ректор на НАТФИЗ), Любослава Трайкова (HR във Върховния Касационен Съд), Васил Панайотов (човек на Ваня Щерева от журито) и т.н., и т.н. Няма място за учудване.

Аз като видях Любомир Халачев си казах - е може ли така да се излага. Колкото по известен е един човек толкова по-зорко се предполага че ще го гледат неговите познати. Ако се провалиш хиляди завистници ще потриват ръце "А така провали се публично, този нищо не струва" Ако пък успееш ще кажат "Хъм....пуснаха го само защото беше известен". Затова не се явих. Познават ме над 3000 души Халачев за мен не показа някакви умения, пуснаха го "по милост"

Целта на Халачев беше да се "сравнява с младите". Т.е. да измести достатъчно от тях, а после да се откаже "с жест на великодушие". Сиреч, "прецаках достатъчно от вас, сега си тръгвам, за да не ме плюят, чао ви". Ха-ха.

според мен целта на Халачев бе да натрупа още повече известност - в рамките на няколко дни го видях в три предавания. Вероятно се Готви за някакъв пост и иска да се покаже колкото се може повече по телевизията, за да натрупа макимална известност, а това че така измества недотам известни хора, но по талантливи от него - на него не му пука

Да напомня моето участие, че като няма кой да ме похвали...

П.С. Тъй като засега не искам да го качвам в ютуб, го качвам архивирано (щото може). Може да го дръпнете, разархивирате и погледнете.

Аз го изгледах и не ми стана ясно защо тази "комисия" се извисила така "нависоко" като някаква Инквизиция, която трябва да разпъва хората така. От тях лъха негативна енергия, която не виждам как ще ти помогне по-нататък в творчеството. Може би някакъв престиж, че си участвала там, но това е съмнително.

Все пак те поздравявам, че си се решила да участваш и имаш отговорите за себе си. В себе си!