Бележки от Саракт

Леден дракон, повече няма да пиша по темата в чата. Съгласен съм, че това, което е интересно за мен не е задължително интересно за останалите. Дори повече няма да пиша в тази тема. Ако проявяваш интерес да си обсъждаме създаването на фентъзи светове ще ти пратя на ЛС една поща. Тъкмо няма да се спами и да се разводнява.

Чакам да видя коя ще е първата интерактивна или неинтерактивна история в този свят.

Леденият дракон след някоя бира си каза:
"Ще има три книги-игри.
Две от книгите са изцяло цветни - и със стотици цветни илюстрации.
Две от КИтата ще имат твърди корици с напълно различен от меките арт.
Други две от КИтата са направо първи по рода си.
Една от тях е оригинална и основополагаща по повече от една линия."

Леден, представям ти Кехай Улну Прочети и си кажи мнението.

Океанът, ах океанът! Извор на живот и свобода. Ветровете се гонят по него, опиянявайки човешкото въображение, карайки го да иска да пътува. Да иска да бъде ..... истински живота, който ще изживее. Хората от твърдата земя не могат да разберат това. На тях им дай само войни, само да завладяват, да убиват и да палят. А океанът ? Можеш ли да завладееш океана ? Не можеш!
Кехай Улну, от родът Улну се обърна към събралите се капитани. Родът Улну притежаваше 31 кораба и беше една от силните фракции сред Червения коралов риф в източната част на архипелага. Умели търговци, те осъществяваха част от търговията с коралови скъпоценности, вулканично стъкло и плаващия камък с континента. Имаха няколко десетки по-малки и три по-големи острова под техен контрол.
Бяха се събрали да обсъдят последните действия на буканиерите, които бяха плячкосали 2 търговски кораба, връщащи се от континента. Буканиерите бяха една от двете големи фракции из целия архипелаг. С другата фракция, Корсарното братство, родът Улну подържате отлични взаимоотношения. Но буканиерите никой не можеше да контролира.
- Това вече преминава всякакви граници! – гневеше се най-малкия представител на фамилият Улну, Редик. – Аз казвам да им дадем хубав урок. Знаем къде да ги ударим, знаем и кои пиратски капитани са участвали в нападението. Какво чакаме ?
Вълна от одобрително мърморене премина сред събралите се капитани, но се разби когато стига до другия край, където стоеше стария Едхай Улну, бащата на Кехай. То се беше оттеглил от мястото на лидер на рода за сметка на първия си син. Едхай беше почитан от всички заради умелите си политически и търговски ходове, които бяха утвърдили родът свет силните в целия архипелаг.
- Охлади своя плам братко мой – изрече и вдигна повелително ръка Кехай. – Това ще означава война с буканиерите. Представете си морски капитани какво ще стане, ако един по един пиратските капитани започнат да нападат нашите кораби. Ще прекъснат търговията, ще плячкосат градовете ни, ще обезчестят жените ни, ще отведат в робство децата ни като гребци по техните кораби.
Капитаните засега виждаха в думите на Кехай стария Едхай и го слушаха, но Редик беше прав. Мерки трябваше да се вземат и то по-бързо преди напрежението да се увеличи. А и новините от континента не бяха добри. Война се задаваше, а това означаваше проблеми, защото във всяка война на континента Островитяния трябваше да решава коя страна да подкрепи. Или да остане неутрална, но това досега не се случваше. Кехай потръпна от мисълта за ново събрание на Централния остров. Щеше отново да види Дилара ....

Име: Кехай Улну
Род: Улну
Титла: Водачът Улну
Прякор: Кехай Непропускащият поглед
Раса: Човек
Години: 32
Кралство: Островитяния
Роля: NPC
Клас: Стрелец- артилерист
Оръжие: Лък, самострел/арбалет, балисти

Edit: Добавих и рисунка-прототип на Кехай с неговия самострел

facebook photos hosting

Monevwww писа: писа:

Леденият дракон след някоя бира си каза:
"Ще има три книги-игри.
Две от книгите са изцяло цветни - и със стотици цветни илюстрации.
Две от КИтата ще имат твърди корици с напълно различен от меките арт.
Други две от КИтата са направо първи по рода си.
Една от тях е оригинална и основополагаща по повече от една линия."

Книга-игра 2:
Работно заглавие: Шпионката.
Датировка: Края на Третата епоха, света на Саракт.
Предистория: Ти си специален агент и шпионин! До сега няма мисия и задача, с която да не си се справил. Е... може би основната причина е, че до сега нямаш реална полева мисия, а само учебно-тренировъчни. Но това само допълнително те мотивира да не се издъниш още на първата си задача.
Main Character: Главният герой е Алиса, от рода на лисицохората (временно наименование, докато се добера до благозвучен превод на 狐尾族). Гражданка е на Островитяния и току-що е завършила Академията при това с много високи оценки и сега е дипломиран шпионин. Представя се за Фенек, но реално принадлежи към малобройните им далечни братовчеди Китсуне. Вродените мистични умения на расата ѝ ѝ позволяват да прибягва до леки измами в преследването на по-високи резултати и поддържането на заблудата. Поради младостта си и малкия си житейски опит, Алиса все още има само една опашка, което също много помага за дегизировката.
Сюжет: Град Валурус (Валурус, не Вилнюс, не Валирия, не Валар, не Венус, не Винъс, ВАЛУРУС) е се намира на северния бряг на Новата човешка империя, на естуара на пълноводна река. Там се намира най-голямата корабостроителница за дълбоководни кораби в Империята, която разполага със собствен научно-изследователски комплекс - Работилницата. Донесенията на агентите на Островитяния сочат, че местен екип са разработили нова паросилова машина със значително умалени размери.

А бъдещето на младата Китсуне тепърва ще ѝ предоставя много нови мисии, които да очаквате с нетърпение.


Kнига-игра 3
Работно заглавие: Мамбата
Датировка: година ХХХХ, разцвета на Обединения Земен Империум (ОЗИ), Светът на ОЗИ
Предистория: Земляните много отдавна и по спешност са напуснали родната Земя. Контактиоте с планетата-майка са загубени напълно. Хората са се били помежду си, докато накрая на отделните фракции им се е наложило да се обединят в една свръх-империя = ОЗИ.
Main Character: Главният герой е първенеца на тазгодишния випуск на ИШБОК. Притежава ясно изразени лидерски качества и умее да увлича другите по идеите си. По време на следването си си е спечелил прякора "Лудия княз", след като (в нарушение на разпоредбите) организира с група колеги диверсия на имперския кораб "Княз Потьомкин". Изкуствения интелект на дреднаута е полудял и се е възприел за реален княз, който отказва да се занимава с по-нисши от него. ГГ се представя като княз и успява да убеди ИИ-то да го допусне на борда "със свитата му". След успешното скачване, групата студенти успяват да спечелят спор с компютъра и да го подведат да се самоизключи.
Сюжет: Тазгодишният випуск на ИШБОК (Имперска Школа за Боеви Офицери и Командири) е изпратен в далечна дрейфуваща станция, където да изчака подготовката на празненставата по дипломирането и разпределението им по армейски части. Оставени са сами да без ясни инструкции. Два дни след като транспортните кораби отлитат, комуникационните системи внезапно отказват. След няколко седмици пълно бездействие и системно унищожение на алкохолните запаси на станцията (които са огромни), на курсантите почва да им писва.

ЕПИЗОД 1
Във следащите книги от поредицата ще проследим израстването на Лудия княз и екпиажа му. Още след първата си мислия, Мамбата се доказва като добро конструкторско решение. След нея в космоса излитат и други есминци от клас Мамба. Зелената мамба и Черната мамба са зачислени към КВД (Космическо-въздушни десанти), а Мамбата, наричана по-късно и Малката Мамба остава на служба в ГВ, където многократно получава назначения в Ничиите земи. Има и една Мамба, която бива отвлечена от капитана си преди официално да получи име. Тя остава известна като "Мамбата на Джеймисън".
А няколко стотин години по-късно, когато избухва Гражданската война в ОЗИ, Малката мамба излита от стоянката си в музея. Новият ѝ екипаж са преки наследници на първия екипаж отново присъединиятат кораба към Гранични войски по време на плануваната от тях пълна интервенция. Инервенция, която никога не се е състояла, а целият флот на Граничарите изчезнал сякаш се продънил в небитието. Всяка една от тези истории си плаче да бъде разказана... Различните мамби, Гражданската война, Гранични войски... Очаквайте ги!


Книга-игра 1
Работно заглавие: Сваленият изтребител
Датировка: края на Втората епоха, Великата война, Саракт.
Предистория: Свещения съюз на светлите раси обявява война на Нощната империя и пренася бойните действия на нейна територия. Армия Клин предприема пробив дълбоко в земите на Нощта. Нападението е водено от Седма тежка кавалерийска дивизия и въздушната подкрепа на вещиците от 588-ми бомбардировъчен полк. 586-ти изтребителен полк е разпределен за въздушна защита на Армия Клин.
Main character: Меония Литвяк е вещица от 586-ти изтребителен полк, славеща се като безразсъдна, унищожила голямо количество летателна техника, включително и собствените си метли.
Сюжет: Въздушно сражение! Трети въздушен маг полита надолу, жертва на яростната атака на Литвяк. Меония се оглежда за миг в търсене на нова жертва. Ала зад гърба ѝ сее промънал враг. Топка тъмна енергия полита към младата вещица и тя едва успява да се се издигне. Ала сенчестата сфера все пак я застига и удря метлата ѝ. Руните по корпуса успяват да разсеят по-голямата част от енергията, ала дори и така поражението е фатално. По дръжката плъзва пукнатина и тя се пречулва. Опашката провисва безжизнено надолу, държейки се на тънко лико. С отчаян писък Мелония пропада надолу....


Прилагам:
Мека и твърда корици за Литвяк
Схемата на първата част за Алиса
Скица на новият генерален консул на Островитяния.

Ето и преработеното и разширени издание. Коригирал съм нещата съобразно твоите бележки, но имай предвид, че това е NPC, а не главен герой и не бива да изпадаме в ненужни подробности.

Име: Кехай
Род/клан/семейство: Тиндал
Титла: Морски лорд
Прякор: „Точното око“ - в много съревнования по стрелба той е печелил и е може би един от най-точните стрелци из архипелага
Раса: Човек
Години: 28
Кралство: Островитяния или просто Архипелага – зависи за коя епоха ще ти пасне героя, ти реши
RPG роля: Стрелец - Лидер
Клас: Стрелец ( лъкове, самострели ) – артилерист по корабите ( балисти, катапулти )
Оръжие: Самострелът на Кехай – по-хубавото име за арбалет, стандартен меч за близък бой, две ками за хвърляне, леки кожени доспехи
Кратка биография: Роден в Тиндар и отраства заедно с по-малкия си брат из архипелага под погледа на баща им – стария морски лорд Едхай. Губи майка си като малък има само откъслечни спомени за нея, които са по-скоро като в сън. Като по-голям 16-18 годишен е изпратен от баща си на големия централен остров, където се образова ( история, география, политика, етикет, обноски ) и намира своята любов Дилара, дъщеря учен-духовник от Островитяния. Тя е човек и е влюбена в древните текстове, историята и поезията. Социалния й статус е висок заради баща й и майка й, които са известни духовници в Островитяния. В любовта хич го няма и е голям срамежливец – липсата на майка си казва думата и за няколко 3-5 години обучение там само си краде погледи от нея и така и не признава любовта си към нея. Като се връща обратно в Тиндар се учи от баща си няколко години и после поема ръководството на клана. Често наглежда по-буйния си по-малък свой брат и по естествен начин той „става“ по-разумния и по-отговорния. Морски вълк с авантюристичен дух, но облечен вече в „управленски“ одежди и не харесва много-много „сухоземните“ хора, защото смята, че оттам идват повечето проблеми за архипелага.

Род/клан/семейство: Тиндал
Членове:
Нирам Тиндал – баща на Кехай, който се е оттеглил от ръководния пост „морски лорд“, за да отстъпи мястото си на сина си; все още неговата дума се чува в Тиндал, архипелага и на крайбрежието; развил рода още повече от дядо си и с мечта за голям търговски договор с някоя империя/кралство от континента
Редик Тиндал – по-малкия брат на Кехай и с по-буен нрав, но отличен мореплавател и мечоносец; охрана на търговските кораби е той и не го свърта на едно място винаги жаден за вълните, които да покорява; за разлика от брат си се „справя“ отлично с жените, но подвластен на емоциите си
Разни други роднини: ???
Флот: Корабите са търговски/транспортни и се защитават сами благодарения на поставените балисти на тях, които стрелят с копия; по аналогия на големи и малки оръдия – някои стрелят с по-малки копия, а други с по-големи; на всеки кораб има стрелци за защита и мечоносци в зависимост от курса – дали се плава в „по-спокойни“ или „по-опасни“ води
Брой кораби: 5-6 големи търговски кораба и 10-12 по-малки и маневрени кораби
Изработка кораби: Правени са в голямото пристанище-корабостроителница Х като големите са с тежко магически дърво ( по-бавно, но по-устройчиво на атаки ) а малките от леко магическо дърво ( по-бързо и плаваемо, но по-слабоустойчиво при атака )
Владения: щом не може из Червения коралов риф, ги разполагаме в западната част като „столицата“ им е град Тиндар на сравнително по-голям остров заобиколен от няколко по-малки където има по-малки градчета и рибарски селища
Икономика:
Износ: Търгуват с континента – редки плодове, които заради климата могат да растат само на определени острови във архипелага, китова мас / кости от рибарските поселища в региона, различни видове риба, корали / перли за украшения, дървесина от магическо дърво – леко и тежко
Внос: Жито – на островите има мелници, Метали – има няколко ковачници, платове и тъкани, и т.н. неща които нямат по островите, животински продукти по-слабо, защото по принцип ядат повече риба
Отношение: с Буканиерите – по-лоши с повечето капитани, с Корсарите – по-добри с повечето капитани
Политика:
В зависимост на коя страна ще са във Войната, ще могат да търгуват в едни пристанища, а в други няма да могат. Съответно стария Едхай имал мечта за сключване на голям импрески/кралски договор за доставка на стока Х в няколко пристанища с едната държава и завещал своята мечта за изпълнение на Кехай. Евентуална слабост на рода или военни действия биха развалили по някакъв начин доброто за момента име на Тиндал. Затова и Кехай е морски лорд, а не Редик.

Океанът, ах океанът! Извор на живот и свобода. Ветровете се гонят по него, опиянявайки човешкото въображение, карайки човек да иска да пътува. Да желае. Да бъде в истинските моменти от живота си! Хората от твърдата земя не могат да разберат това. На тях им дай само войни, само да завладяват, да убиват и да палят. А океанът ? Можеш ли да завладееш океана ? Не можеш!
Кехай Тиндал, от родът Тиндал се обърна към събралите се капитани. Родът Тиндал притежаваше търговски кораби и беше една от силните фракции сред архипелага. Умели мореплаватели и търговци, те осъществяваха търговия с коралови скъпоценности, китова мас и кост, риба, редки плодове и дървесина. Столицата им беше град Тиндар на едноименния остров.
Бяха се събрали да обсъдят последните действия на няколко капитана от буканиерите, които бяха плячкосали един от търговските кораб, връщащ се от континента. Буканиерите бяха една от двете големи фракции из целия архипелаг. С другата фракция, Корсарното братство, родът Тиндал подържаше отлични взаимоотношения с повечето капитани. Но буканиерите никой не можеше да контролира.
- Това вече преминава всякакви граници! – гневеше се най-малкия представител на фамилията, Редик. – Аз казвам да им дадем хубав урок. Знаем къде да ги ударим, знаем и кои пиратски капитани са участвали в нападението. Какво чакаме ?
Вълна от одобрително мърморене премина сред събралите се капитани, но се разби когато стига до другия край, където стоеше стария Нирам, бащата на Кехай. То се беше оттеглил от мястото на лидер на рода за сметка на първия си син. Едхай беше почитан от всички заради умелите си политически и търговски ходове, които бяха утвърдили родът сред силните в архипелага.
- Охлади своя плам братко мой – изрече и вдигна ръка Кехай. – Това ще означава война с буканиерите. Представете си морски капитани какво ще стане, ако един по един пиратските капитани започнат да нападат нашите кораби. Ще прекъснат търговията, ще плячкосат градовете ни, ще обезчестят жените ни, ще отведат в робство децата ни като гребци по техните кораби.
Капитаните засега виждаха в думите на Кехай стария Нирам и го слушаха, но Редик беше прав. Мерки трябваше да се вземат и то по-бързо преди напрежението да се увеличи. А и новините от континента не бяха добри. Война се задаваше, а това означаваше проблеми, защото във всяка война на континента Островитяния трябваше да решава коя страна да подкрепи. Или да остане неутрална, но това досега не се случваше. Кехай потръпна от мисълта за ново събрание на Централния остров. Щеше ли отново да види Дилара?

Въпрос: Какви са корабите? Гребни (антични и ранно средновековие), комбинирани (галери), преимуществено платноходи с помощни весла, платноходи.

Маловажни забележки.
Балиста изстрелваща копие не може да бъде аналог на корабно оръдие. С копие не може да разрушиш борд или палуба на кораб, с ядро от оръдие можеш - това е основното предназначение. Копията са неизползваеми за унищожаване на текелажа. Балисти-харпуни (ниско ефективни) са опитвали да използват римляните за да улеснят абордажа.

Не залитайте по корабни каменометки!
Балиста достатъчно мощна да разруши с камък дървен борд или палуба и достатъчно малка да се инсталира на кораб е фантастика.
Катапулт с висока параболична траектория има нищожна вероятност да уцели неподвижен кораб. Катапулт стрелящ с плътни ядра от кораб, който се люлее от вълните и има попадение в подвижна цел е фантастика. Катапулт изстрелващ гърнета с "гръцки оган" и бележещ попадения (освен случайно) е фантастика.
Намерете си средновековни гравюри на византийки дромон или италианска галера никъде няма "артилерия". Картинките с катапулти и балисти по тях са художествена измислица.
Преди въвеждането на огнестрелните оръжия единствената бойна тактика по вода е таран или абордаж. Подпалването на кораби с "гръцки огън" е много преекспонирано и не се прави с катапулти, а с едни сифони и устройства повече приличащи на" кранове".
Малки балисти и кулички със стрелци има при западните средновковни кораби, но те са за отблъскване на абордаж.

Балиста с копие (или камък) заместваща морско оръдие е смесване на епохите - уморих се вече да го пиша. Оръжие с някаква магия заместваща огнестрелно оръдие е приемлив фентъзи елемент. Наистина ли не виждате разликата между двете.

Вече приехме, че няма огнестрелни оръжия. Хайде пак да опитаме да систематизираме. Тоя път с конкретни примери.
1) Средновековен сетинг с огнестрелно оръдие от индистриалната епоха е анахронизъм.
2) Средновековен сетинг с оръдие възпроизвеждащо оръдие от индистриалната епоха, но работещо на фантсатичен принцип (да кажем пара) е стийм пънк.
3) Средновековен сетинг с балиста възпроизвеждаща огнестрелно оръдие е смесване на епохите.
4) Средновековен сетинг с магическо оръжие възпроизвеждащо огнестрелно оръдие е фентъзи.
5) Средновековен сетинг с футуристични оръжия е калпава научна фантастика.

Маркираните с червено според мен са недопустими във фентъзи свят.
Обаждам се пак, защото като се стигне до битки ще го ударите на престрелка тип: английския флот срещу "Непобедимата армада".

Имам забележка и към оръжието от картинката на Ефикс. Очитам, че сега е модрено да се рисуват изчанчени фентъзи оръжия. Има там един японски стил дето са уместни. Всичко друго е "липса на фантазия" или "оригиналничене" на художника.
На рисунката имаме дървенията от капсулна пушка, комбинирана с нещо приличащо на изкривен лък Юми, поставен хоризонтално и един нелеп щик щръкнал отпред. Може ли някой да ме светне как се стреля с такова оръжие и как въобще може да се използва в ограничените пространства по корабите.
Художникът май няма най-бегла представа защо е асиметричен японският лък и защо дългата му част е нагоре. То само като го погледнеш е ясно, ама "защо да ограничаваме фантазията на творците", нали така.

Продължавам да се заяждам щото съм гадени формалист! Тоя връх на стрелата с "кръстачката контра" и "листовиден връх" е подходящ за копие. Контрата е за да не се пронизва много дълбоко противника, което ще затрудни изваждането на копието. Забавянето ще е фатално в мелетата.
При стрелите идеята е да се забият и да се вадят трудно. Върховете се оформят с едни обратни "куки" или ако са предназначени за пробиване на броня са с коничен връх.

Уважавам твоя отговор на "гаден формалист", но понякога прекаленото издребняване изиграва лоша шега. Всичко зависи накъде ще насочи погледа повествователя - не може всичко да се изпипа във всевъзможни детайли, детайлчета и детайлченцета. Ако фокуса на повествованието е Войната на континента, всички тези Д. Д. и Д. ще останат в периферията и няма нужда да затормозяваме читателя с тях.

С две думи - детайлизираш онова, което ти е важно за историята и играта. За момента в Саракт няма морски битки, така че не ни трябват подобни неща. Има кораби, върти се търговия с това и онова. Толкова по въпроса. Ако се вкарат търговски преговори например, детайлизираш всичко около тях. Ако искаш работеща икономика с реален закон на търсенето и предлагането, детайлизираш този механизъм. Ако няма - не го пипаш.

То и в живота има такъв принцип - фокусирай се върху главното и остави маловажното.

Довечера ще подменя поста с по-обширен!
Основно корабите са ветроходи, някои са със смесено платноходно-веслово задвижване. В свят, където магията е на високо ниво, ми се струва логично да качиш двама-трима магьосници на борда, които денонощно да ти издуват платната, отколкото да се грижиш за сюрия гребци. Като въоръжение, повечето кораби разполагат със средства за унищожение на живата сила, не с противокорабна артилерия. Битките най-често са абордажни. При все, че повечето нападения са от страна на пирати, които се изхранват с плячката, вижда ми се малко тъпо да си потапят източника на доходи. Работя по въпроса с магическото и техно-магическото оръжие, но подобен арсенал няма да е общодостъпен и евтин за поддръжка (да речем: флагмана ще разполага единствен при флотилия от 5 кораба). Стийм пънк културата малко ме изкушава и имам разработка за екзотична гаубица с натриева запалка, но такива схеми са по-скоро "Танка на Леонардо", а не "Дебелата Берта".

Такова нещо като "издребняване" при градежа на цял свят ми се струва, че няма. Трябва да познаваш и най-дребната тревичка, че не знаеш в кой момент ще ти потрябва смъртоносна отрова и в кой - целебно биле. За момента нямам повествование, което да ми придава точен фокус. Йорал и Мандраса са корсари от архипелага, а Кървавия Джарма - буканиер. Враждата помежду им може да насочи фокуса на едно повествование в топлите екваториални води на Архипелага. Упадъка и завладяването на Ваксомия могат да го поставят върху земите на Малките кралства. Мерцерия може да го придърпа в ледения Юг и т.н.

Евентуално първите опити за тежко корабно въоръжение ще са нещо от на корейските оръжия от 14в. Подобон на авиацията, и тук в началото няма да разчитам на точност висока точност. Все пак основната цел на далечната стрелба ще бъде повредите по платната, а не огън за подавяне,
така че горящите стрели могат да влязат в някаква употреба.

Катапулт изстрелващ гърнета с "гръцки оган" и бележещ попадения (освен случайно) е фантастика.

Чисто теоретично: а ако целта е да се създаде огнено поле пред кораба (да се запали повърхността на водата), така че при преминаване на кораба през него сместта да полепне по корпуса? Един вид: разливаш напалм зад кърмата, за да повредиш или забавиш преследвачите? Или размяткваш с катапулти малко гърнета, които да се пръснат при контакт с водата и да разлеят горливата/горящата течност?

Efix7 писа: писа:

... То и в живота има такъв принцип - фокусирай се върху главното и остави маловажното.

Аха! Ето това се опитвам да ви втълпявам толкова време. Като ще се "създава свят" от общото към частното защо се почна са NPC-та и се пише историята: "Ах, морето" или "Краха на 855 изтребителен"

От друга страна ако ще се набляга на "Истории от света на диска" (тъй де Саракт) подробностите са важни. Има "хиляди тонове" калпаво фентъзи, трябва ли и Саракт да се включи в производството на отпадъци. Ефикс, писал си много по-добри неща затова те дъвча. Не ми излизайс лафа, че има кораби, флоти и пирати па няма морски битки. Освен това ми е писнало от изчанчени фентъзи оръжия. Все пак не правите комерсиален комикс. Коментарът за върхът на стрелата си е формализам.

Леден, ти си виновен! Не беше дал на какво ниво е корабоплаването.

За "теоретичният въпрос". Според мен визираш "драконовия огън" и отблъскването на атаката при "Черна вода" наДж Мартин.
Много зависи до колко е устойчив, как гори и каква температура развива тоя фентъзи "напалм". Да има някаква "лепливост" (както си писал) е много важно! Корабите са от дърво... ама дърво потопено във вода. Не са от картон импрегниран с парафин. Има едно такова нещо като "пламна температура" и "температура на горене" или при каква температура се запалва и гори материала. Водата се използва за гасене на пожари защото охлажда горящите обекти не защото е мокра. "Драконовият огън" на Мартин отговаря на зададените условия. Той е фентъзи оръжие на магическа основа.

За да има смисъл в открито море огненото поле трябва да е толкова голямо, че да не може да се заобиколи за разумно кратко време. Кораби, които се преследват не са "бегачи на къси разстояния". По-бързият кораб си е по-бърз, а моретата са огромни. Дали ще настигне по-бавния след час или след три часа е все едно. Ако си го намислил да палят огнени прегради из проливите между островите... измисли го как и защо няма да се разнесе от вълнението. Да кажем, че при Мартин го пуснаха по течението на реката и свариха противника със скупчени кораби... и изполваха цели корабни товари "драконов огън". Не гърнета от катапулти.
Ако ще използваш създаване на огнено поле когато корабите вече са се сближили става, но това е неконтролируемо оръжие изискващо елемент на изненада. Един път, втори път... и ще му намерят цаката за продиводействие.

Има и едно много по-естествено средство от "огнено поле", което се нарича брандер. Сигурен съм знаеш какво е. С брандери е по-естествено и огнени прегради да правиш вместо "дай да запалим океана с катапулти".

В чисто икономически аспект, кораб, който носи достатъчно "напалм" за непреодолими огнени полета няма да има място за полезен товар.

Огнени стрели за подпалване на платната има и не са само фентъзи мечта. Ама ти трябват преимуществено платноходи. Една галера при битка прибира платната и се управлява с гребла.
За да са ефективни огнените стрели ти трябва "масиран огън" или рояци стрели. Значи лъкове! Балиста се зарежда бавно и колко балисти може да има на една галера. То не е като при платноходите с оръдия на "долната палуба". Има ли гребла това място е заето. Балисти разположени по дължина на борда и по горната палуба!? Може ама ще пречат при управлението.

Видях още нещо с което съм съгласен. Платноход с "магически вятър" пък и с естествен вятър е много по-бърз и ефективен от гребен кораб. За "сюрията гребци" си прав с едно изключение. Когато гребците са едновременно войници и моряци! Среновековен пример - викинги.

Искам да направя една бележка, според мен достатъчно важна за да е в отделен пост. Не можете да се сътвори фентъзи свят, който да е изцяло различен от реалния и не е нужно да се прави. Съобразяваме се с реалната история без да я копираме.

Корабоплаване, военни тактики, организация на армии, оръжия т.н. "подробности" не са се пръкнали на празно място. Те са продукт на принципа за "максимална ефективност" съобразена с възможностите на епохата. Имаме "мечове, копия, лъкове" защото нямаме пушки. Нямаме корабна артилерия защото нямаме подходящи оръдия. Намаме дивизионна структура на армиите, а простото "център, флангове, резерв" защото нямаме командна структура съвместима с феодалното право.

Да вземем организационните армейски структури полк и дивизия, които Ледения използва. Те са неуместни и изкуствено привнесени в средновековен сетинг. При феодален модел имаме армия в основата си "опълчение на териториален принцип". Какви дивизии какви "пет лева". Това важи и за военните звания. Ледният описва нещо като "мобилизационно кадрова армия", дето може да има дивизионна структура, но не виждам как ще я пасне на феодален модел. Ако в Саракт сме надживели феодализЪмЪ, моля за извинение. Какъв е социалния модел на основните враждуващи сили?

Всичко, което може да измени принципът за целесъобразност или трябва да е с "ограничен обхват" (драконите) или да му се сложат изкуствени ограничения. Да оставем драконите и горгоните и да разгледаме едни прости кентаври по старогръцки модел, които имат феодална държава. Ми те кентаврите са естествена кавалерия с неоспорими преимущества пред човек на кон. Я си представете Кентавър с доспехи. Кой рицар ще му се опре ако са съизмерими по размер? От друга страна как я виждате "пехота от кентаври"? Армия от "конници, които не могат да слязат от коня" не е в състояние да превземе и най-калпавата крепост. Хайде сега да ви видя с кентаври феодали дето строят замъци и живеят къде - в конюшнята? Кентаври гребци на кораб или кентаври лазещи по текелажа да разпъват платната! Ами кентавър яхнал метлата?

Леденият иска много "звероподобни раси" във средновековен сетинг. Мога да си представя "нага текелажник" или "нага щурмуваща крепостна стена по наклонена рампа", ама нещо ни се губи нага на кон.

За "теоретичният въпрос". Според мен визираш "драконовия огън" и отблъскването на атаката при "Черна вода" наДж Мартин.

Ще ме накараш да направя нов опит в преборването на Мартин. Предният път с мъка завърших "Пир"-а, макар предните три да ми бяха харесали много.

Водата се използва за гасене на пожари защото охлажда горящите обекти не защото е мокра.

и

В чисто икономически аспект, кораб, който носи достатъчно "напалм" за непреодолими огнени полета няма да има място за полезен товар.

Обмислям "Напалма" ми да е с двукомпонентен състав - химическа смес, която да "готви", и китова мас като гориво, пълнител и да го държи над вода. Тук изхождам от опита си като скараджия, където горящата мазнина по скарата се гасеше като се задуши с плат (слабо-ефективно), залее се с оцет (реагира с мазнината) или (аз лично не съм стигал до там) пожарогасител. Мазнина от пилешка пържола - бут гори гадно и се гаси трудно, спокойно мога да преструктуриам мазоча на китовете в Саракт за подобни цели. Излозвайки китова мас до някъде елиминирам нуждата да се носи голямо количество напалм за сметка на полезния товар - самия полезен товар се превъща в оръжие. Подпалването му се обосновава с използване на ограничено количество вместо целия да бъде пленен и отнесен от пиратите. От друга страна носенето на литри оцет наистина кофти в икономически аспект.

Има и едно много по-естествено средство от "огнено поле", което се нарича брандер. Сигурен съм знаеш какво е. С брандери е по-естествено и огнени прегради да правиш вместо "дай да запалим океана с катапулти".

Aко искаш да го използваш, за да разстелиш полето - да. Да го оставиш като плаваща мина - също. Малък горящ ветроход, пуснат срещу противниковия съд - магьосника на борда не би следвало да има големи проблеми в отклоняването на лодка без управление на борда.

Като ще се "създава свят" от общото към частното защо се почна са NPS-та и се пише историята: "Ах, морето" или "Краха на 855 изтребителен"

Що се отнася до "Ах, морето", Ефикса се изживява като Тони Димитрова!
588-ми бомбардировъчен, 586-ти изтребителен, 7-ма Тежка кавалерийска и т.н. са кратки адаптации с цел да си представя по-добре реалното приложение на разработваните технологии. 'Щот' на хартия две летящи във въздуха метли с вещици на тях, които се замерват с огнени топки звучи добре. Но когато се пробваш да се поставиш на мястото да речем на Меония Литвяк, то нещата придобиват други измерения: Постоянното хвърчене напред-назад изтощава магьосника; От седенето на една пръчка задника почва да те боли; Косата ти се пълни с хвърчиплякторчета и т.н. и т.н. Аз тези неща мога да ги усетя само когато се опитам да погледна през очите на героя.

Леден, ти си виновен! Не беше дал на какво ниво е корабоплаването.

Пропуснал съм да го отбележа, съгласен виновен съм. Освен нивото на корабоплаването съм пропуснал и още десетки, ако не и стотици неща, които имам наум. Описването на всичко отнема повече време и енергия, отколкото нямам напоследък. Корабостроене в Архипелага: Най-големи са презокеанските кораби, които свързват Архипелага с Матерака. Тях си ги представям като силует подобни може би на караката (Carrack) - големи платноходи, с високи бордове и дълбоко газене. За момента въоръжението им продължава да е оскъдно, но пък трюмовете им са огромни. Корабите, които плават основно между островите, са по-малки, по-бързи, газят по-плитко и са по-ниски. Платноходи са, но част от тяха съоръжени и с весла. В момента не мога да ги асоциирам с конкретен тип и да съм сигурен, че е 100% адекватно.
Корабостроене при хората: Старата човешка империя е разполагала с малък морски флот от големи и масивни кораби. Доста често те са закупувани от корабостроителници в Архипелага. Крайбрежните кралства на изток от Планините поддържат единствено неголеми кораби с различно задвижване, ориентирани за маневри близо до брега.
Корабостроене при Сенките: Задачите на флота са концентрирани в крайбрежните води, което води до по-малки кораби. Корабите от северния флот са по-малки, с нисък профил и широка палуба; платноходи. Край южните брегове климатичните условия са наложили други изиквания. Бързите течения и свирепите ветрове силно понижават ефективността на платноходите, за това там се ползват дълбокогазещи колесни кораби. Задвижването им се осъщестявава от животинска сила. Към момента си го представям като голямо колело за мишки, в което търчи някой по-голям и по-як дзвер.
-> Смяна на епохата <-
Новата човешка империя в момента изгражда морския си флот. На вода излизат първите кораби с паросилова машина, в частност колесни параходи. Запазва се традицията те да са големи. Съществуващите конструкции на парна машина са големи и обемисти; не могат да бъдат успешно интегрирани в малки съдове. Скоростта на параходите е по-ниска от скоростта на ветроходите, разчитащи на магически вятър, но за сметка на това полезния обем при първите е в пъти по-голям.

Видях още нещо с което съм съгласен. Платноход с "магически вятър" пък и с естествен вятър е много по-бърз и ефективен от гребен кораб. За "сюрията гребци" си прав с едно изключение. Когато гребците са едновременно войници и моряци! Среновековен пример - викинги.

Войниците и моряците могат да уплътняват много по-ефективно времето си с други занимания, отколкото да натискат веслата. Предпочитам да имам сюрия стрелци по палубата с лъкове и горящи стрели, които евентуално да могат да въртят и меч. Освен това дракарите ми идват малко малки като размери, предпочитам да вкарам по-големи кораби. Остава и възможността да дупчим платната със en.wikipedia.org/wiki/Singijeon ;

Огнени стрели за подпалване на платната има и не са само фентъзи мечта. Ама ти трябват преимуществено платноходи. Една галера при битка прибира платната и се управлява с гребла.

Предполагам че подмяната не е от най-бързите операции и след преминаването към весла скоростта на кораба в по-дългосрочен план пада.

За да са ефективни огнените стрели ти трябва "масиран огън" или рояци стрели. Значи лъкове! Балиста се зарежда бавно и колко балисти може да има на една галера. То не е като при платноходите с оръдия на "долната палуба". Има ли гребла това място е заето. Балисти разположени по дължина на борда и по горната палуба!? Може ама ще пречат при управлението.

Не всички кораби са въоръжени. Стандартното разположение на балистите е на носа и кърмата върху въртяща се поставка. Ако има място за други, то те са по бордовете. Сред боеприпасите им се нареждат и харпуни, които има за задача да обвържат двата кораба, улеснявайки абордажната битка. Допълнително работя по магически и техно-магически оръжия, способни да нанасят поражения по корпуса на корабите. Още не съм съвсем сигурен за точния им пусков механизъм, скорострелността и боеприпасите. При всички случаи обаче подобно оръдие струва много скъпо (по някога дори повече от цял кораб), набавянето му е трудно, а боеприпасите - рядкост (отхвърлих варианта да ги генерира самò). Гравитирам към идеята оръжието и кораба да са неразривно свързани, за да не могат да бъдат пленявани.

За "теоретичният въпрос". Според мен визираш "драконовия огън" и отблъскването на атаката при "Черна вода" наДж Мартин.
За да има смисъл в открито море огненото поле трябва да е толкова голямо, че да не може да се заобиколи за разумно кратко време. Кораби, които се преследват не са "бегачи на къси разстояния". По-бързият кораб си е по-бърз, а моретата са огромни. Дали ще настигне по-бавния след час или след три часа е все едно. Ако си го намислил да палят огнени прегради из проливите между островите... измисли го как и защо няма да се разнесе от вълнението. Да кажем, че при Мартин го пуснаха по течението на реката и свариха противника със скупчени кораби... и изполваха цели корабни товари "драконов огън". Не гърнета от катапулти.
Ако ще използваш създаване на огнено поле когато корабите вече са се сближили става, но това е неконтролируемо оръжие изискващо елемент на изненада. Един път, втори път... и ще му намерят цаката за продиводействие.

Тактиката с горящата вода я гледам от друг ъгъл. Имам архипелаг, където острови с различни размери са изобилие. Не е задължително пиратския кораб да е по-бърз, достатъчно е да си стои кротко и да дебне в засада. Да речем имаме комодор Йоргал с неговата "Танцуващата дама", кроточко си стоят в закътан залив. На близо преминава търговския кораб "Моркса пяна" и вахтения я забелязва. Дамата изчаква другия съд да се приближи и с "форсиран двигател" (магьосника издува платната до скъсване) се устремява към нея. От Пяната обаче откриват навреме приближаващия се противник и разгръщат зад кърмата си огнено поле, което да забави Йорал. Докато огъня се разсее, "Морска пяна" ще се е откъснал достатъчно, а собствения им маг ще е подготвил и освободил вятър, който да ги изведе от опасността. В такъв случай мисля че теченията само ще направят работата на лоцмана на Дамата още по-трудни.
Слабости на примера, които знам и които съм обмислил:
Защо магьосника на Пяната не поддържа постоянно вятър в платната? Защото платната се износват и късат много по-бързо; защото преминаването с висока скорост през някои участъци е по-рисковано от среща с пирати; а, да, защото е човек и се уморява.
Защо капитана превежда кораба през пиратска зона? Защото целия Архипелаг е пълен с пирати; защото собственика настоява за по-голяма бързина, а другите маршрути са по-обходни; защото е смелчага; защото е глупак.
От къде е сигурен Йор, че ще засече кораб? Защото си е устроил леговището на страндартен маршрут и се е запасил с търпение, храна и пиенел; Защото е някой кръчмар му е продал информация за маршрута; Защото има вътрешен човек на борда; защото някоя русалка му го е прошепнала; 'щото дъщеря му, Мандръса сутринта е хвърляла боб и зърната ѝ (на боба, вие перверзници такива!) са изрисували от къде ще мине кораба.
На какво разчитат пиратите? На изненадата; на предварително подготвената обстановка; на магьосницата си - да издуе платната им; да скрие приближаването на кораба, примерно с мъгла; на харпуните в носа, които да свържат двата кораба;
Защо въоръжени сили не прочистят моретата? Защото липсва единна държава, която да ги организира; защото пиратството е изгодно за всички (понякога дори за ограбените - варианти 1: прототип на застрахователи; 2: плащаш на рекетиращ те буканиер, но друг ограбва кораба - първия трябва да те компенсира); защото Архипелага предлага много удобни скривалища за пиратите.

---

Да вземем организационните армейски структури полк и дивизия, които Ледения използва. Те са неуместни и изкуствено привнесени в средновековен сетинг. При феодален модел имаме армия в основата си "опълчение на териториален принцип". Какви дивизии какви "пет лева". Това важи и за военните звания. Ледният описва нещо като "мобилизационно кадрова армия", дето може да има дивизионна структура, но не виждам как ще я пасне на феодален модел. Ако в Саракт сме надживели феодализЪмЪ, моля за извинение. Какъв е социалния модел на основните враждуващи сили?

Пак съм задълбал в конкретен момент от историята. От едната страна имам Нощната империя, чиято структура е подобна на римската. От другата страна имам един голям съюз, в чиято армия влизат директно събрани различни армии. Скелета е от имперска армия с ясна структура и йерархия. Останалите армии са разцепени на парчета и са прикачени към нея така че да подсилят максимално салбостите ѝ със силните си страни. Средното ниво на организацията, бойния дух и взаимодействието между частите се колебае между "слабо" и "много зле". В рамките точно на една армия/група армии/фронт (не съм сигурен в момента за точното название) тези показатели са на много високо ниво и това е Армия Клин. Тя формирана от най-елитните подразделения измежду всички налични и части с максимално зачитане на културните и етническите особености (да се чете: събрани са най-добрите измежду тези, които не са в конфликт помежду си). На тази армия е поставена задачата да изпълни основната тактическа цел, а именно да "достави" и подсигури разгръщането на бойната група магьосници, които да отприщят предварително подготвената магия. Задачата на всички останали войскови формирования е блокирането на противника и ангажирането му в схватки (да се чете: пушечно месо).

Намаме дивизионна структура на армиите, а простото "център, флангове, резерв" защото нямаме командна структура съвместима с феодалното право.

Цялостния модел е ориентиран към "кадрова армия" или поне обучена гвардия. Такива подразделения би следвало да имат изградена огранизационна/командна структура, която да се явява гръбнака на армията. Може и да греша, но съм останал с впечатлението, че Рим е бил преди феодализма и римските легиони са имали относително добра организация, командване и комуникация. Пак питам: от такова значение ли са имената? Ако вместо полкове и дивизии, ползвах манипули, центурии, легиони и турми, по-добре ли щеше да е? Или ако въздушните ми части бяха ята и орляци, а наземните - дружини и чети?

Леденият иска много "звероподобни раси" във средновековен сетинг. Мога да си представя "нага текелажник" или "нага щурмуваща крепостна стена по наклонена рампа", ама нещо ни се губи нага на кон.

Аз защо съм останал с впечатлението, че конете хич не обичат да ги мъкнат по корабите? И защо задължително нагите трябва да слизат от хубавата, напечена от слунцето палуба, за да се включват в кавалерийска атака? С други думи - всяка жаба да си знае гьола. Не че змийското тяло на нагата не може да се увие окото тялото на някое силно животно с як гръбнак, което да я носи. Дори ще е по-добър кавалерист от човека, който разчита на седла, колани и т.н. защото ще може постоянно да контролира натиска върху животното и няма да ѝ се заплитат краката в стремената (примерно)

Да оставем драконите и горгоните и да разгледаме едни прости кентаври по старогръцки модел, които имат феодална държава.

Кентаврите са южни племена, живеят сред заснежените равнини на Южния континент. Изхранват се основно с лов, плодове и в до някъде с животновъдство. Физиологията им им позволява да преследват плячката си и да я ловят с копия. Не строят замъци и и крепости. Живеят с едноетажни колиби. Ако дип топкова искате кентаври в замъци, заменете витите стълбища с широки ъглести платформи. Ще се получат доста големи и ширкови, не особено високи, но пък ще бъдат годни за обитаване от кентаври. Само че това би противоречало на волната природа на конехората, предпочитащ и препукане в равнините, пред затваряне зад каменни стени.

Всичко, което може да измени принципът за целесъобразност или трябва да е с "ограничен обхват" (драконите) или да му се сложат изкуствени ограничения. Я си представете Кентавър с доспехи. Кой рицар ще му се опре ако са съизмерими по размер? От друга страна как я виждате "пехота от кентаври"? Армия от "конници, които не могат да слязат от коня" не е в състояние да превземе и най-калпавата крепост. Хайде сега да ви видя с кентаври феодали дето строят замъци и живеят къде - в конюшнята? Кентаври гребци на кораб или кентаври лазещи по текелажа да разпъват платната! Ами кентавър яхнал метлата?

Oпределено НЕ подкрепям клишето, че кентаврите са най-великите кавалеристи. Да видим: Денеира препуска с пълно снаряжение на черния си еднорог и срещу нея се появяав кентавъра Мауталай, също с доспехи и оръжие.
1) При първия сблъсък и двамата парират оръжията си и се разминават.
2) Денеира се обръща да нанесе удар по контавъра, докато се разминават:
-> Мауталай се извърта да посрещне удара => посоката, в която препуска излиза от зрителното му поле и лесно може да пострада. Еднорога на Денеира обаче си гледа напред и вижда къде стъпва
-> Мауталай продължава да гледа напред => Гърба - и човешкия, и конския - остава незащитен за атака.
*) Главата и шията на коня служат като допълнителна преграда, която може да понесе фатален удар. Тялото на кентавъра е на първа линия;
*) Конника се намира на гърба на коня, прикривайки го от удари; конското тяло на кентавъра е открито за опасни удари.
Ако стоят един срещу друг и се налагат... Е, предполагам че по някое време на еднорогът ще му писне, ще хвърли Денеира, ще ухапе Мауталай по носа и ще отиде да пасе. Което пренася битката между по-подвижния човек и кентавъра, чиито голям задник силно му пречи.

Е, ако кентавърът има ездач, нещата много рязкозавиват в друга посока. Кентаври на метли? Все едно конник на метла. Не, че е невъзможно, но издигането и поддръжката на такава маса във въздуха изисква доста енергия. Не е рентабилно. Кентавър, разгръщащ платна? Ако някой кентавър е достатъчно откачен, че да се засили по корабите, то нищо не му пречи да се подпрес с предните си копита на мачтата и да доситгне относително високо.

Нагите предпочитат да се препичат на слънце по островите, или още по-добре - по палубите на корабите. Като студенокръвни създания, по-студения климат на Матерака не им е съвсем по вкуса.

Въпреки всичко Островитяните произеждат статуетки на наги, яздещи кентаври... ама не ги продават на деца...

Корабоплаване, военни тактики, организация на армии, оръжия т.н. "подробности" не са се пръкнали на празно място. Те са продукт на принципа за "максимална ефективност" съобразена с възможностите на епохата. Имаме "мечове, копия, лъкове" защото нямаме пушки. Нямаме корабна артилерия защото нямаме подходящи оръдия.

и

Не можете да се сътвори фентъзи свят, който да е изцяло различен от реалния и не е нужно да се прави. Съобразяваме се с реалната история без да я копираме.

Напълно съм съгласен. Точно тази "максимална ефективност" се опитвам да пречупя през призмата на Саракт. Според мене също така не е правилно да за всичко веднага да се обръщаме към историческия аналог от нашата, земната история. При нас са съществували едни условия, които са обуславяли дадено развитие. В Саракт същевуват други условия, които водят до различно развитие. Напълно естествено е някои технологии и идеологии да са по-развити за сметка на други. Всъщост това се е наблюдавало и тук в различните култури преди цивилизациите да почнат интензивнан обмен помежду си.

Леден, харесва ми как запона да разсъждаваш. На първо четене нямам забележки освен една. Не твърдя, че кентаврите са най-великите кавалеристи (те и без това не са ездачи), а една от най-ефективните конници. За момента виждам една по-ефективна - разумни велоцираптори с размери на кон
В битката, която си описал си забравил, че имаме "кентавър с доспехи". Не съм съгласен с твърденията ти кой е по маневрен, каква видимост има и доколко шията на коня е защита (като гътнат коня. ко'прайм?). Това обаче е без начение. Твоя кентавър е по-бавен и по-кьорав от класическоя - ОК! Приемам! Аз си го представях различен от твоя.

Я виж сега от една "стена текст" само за какво намерих да се заям!

За наборна армия, дивизии полкове и др. подобни. Мисля, че схвана - не съм против използването им, а исках да не затъваме в клишето "рицарско средновековие". За Рим си напълно прав. Неговата рамия е единствената "професионална наборно кадрова" от античността до индустриалната епоха. Рим има много специфична управленска култура и армияк, която като организация векове наред няма равна.
Видах там нещо за корпуси, групи армии и фронтове. Без автоматично огнестерлно оръжие и моторизирани армии това е тъпо. Спри се до дивизия, това ти е оптималното оперативно поделение. Аз съм започнал една "лекция" малко да ти стесня обхвата на проучванията в тази насока, но все още е много дълга. Ще ти я пратя на файл.

Дж. Мартин и аз го мъча вече ввтора година. Още се боря с "Вихър от мечове". Иначе съм прегледал по диагонал излязлото от романиат и сега като няма "Дързост и красота" може и сериала да изгледам по реда на сериите.

Написал си домашното за кентаврите. Ограниението им е точно както си го написал - изолиран район и специфична култура.

Леден написа:
Цялостния модел е ориентиран към "кадрова армия" или поне обучена гвардия. Такива подразделения би следвало да имат изградена огранизационна/командна структура, която да се явява гръбнака на армията. Може и да греша, но съм останал с впечатлението, че Рим е бил преди феодализма и римските легиони са имали относително добра организация, командване и комуникация. Пак питам: от такова значение ли са имената? Ако вместо полкове и дивизии, ползвах манипули, центурии, легиони и турми, по-добре ли щеше да е? Или ако въздушните ми части бяха ята и орляци, а наземните - дружини и чети?

Един пример аз как съм си организирал имената във войската - редник, десетник ( старшинка ) , петдесетник ( лейтенантче ) , стотник ( капитан ), петстотник ( майор ) и хилядник ( полковник ) и петхилядник ( отива към генерал ). Така от една страна е лесно за преценка от страна на играча, хем не е нужно да зазубря някаква друга войскова именна система или да научи някоя съществуваща.

А ти защо така си си организирал войската? Седнал си и си нахвърлял някакви числа? За по-лесно, от цифрите си ползвал само 1, 5 и 0. Дали звучиш убедително за някой, който знае поне нещо за логиката, на която се подчиняват военните формирования?

Щом сте седнали да измисляте военна организация, не би било зле да попрочетете поне за няколко съществували такива организации (ама не статийка в уикипедия, а сериозни трудове, които навлизат в детайлни обяснения и човек може да хване логиката на еволюцията). Това ще ви даде идея как се структурира войска (например, как се е променяла числеността на легионите и защо). Ще ви отвори и на идеята, че числеността на отделните формирвания се променя с еволюцията на военните стратегия и тактика и се налагат промени, които отговарят на новите методики в ръководенето на войски.