Бележки от Саракт

Леден Дракон писа: писа:

Ефикс, Джордж-Ал,
Имам чувството, че с вас си говорим на коренно различни езици. При мен окомплектоването на частта с подчасти става на база конкретните нужди и цели на частта. Гоненето на някакви определени бройки е... ами gbm вече е обяснил по въпроса. Дадена част претърпява загуби - ако има възможност, щата ѝ се попълва с резерви; ако няма - продължава така. Иначе наистина ще стане "омазване".

Дезертьори - къде ги намесихте, не знам. Към всеки хванат да дезертира, отношението е такова, че смъртта му се вижда като висша благословия.

Обозът и въобще логистиката е наистина важна точка, съгласен съм. Нея обаче мисля да я разглеждам отделно от структурата на "бойната част"

Да, явно говорим на различни езици. Аз съм привърженик на дистрибутивния дизайн и затова не се разбираме в това отношение.

Без дезертьори ми звучи наивно и нелогично. Но светът си е твой и го управляваш ти.

Като си готов с нещо по-завършено, отколкото бележките нахвърляни тук, може да го коментирам.

намесихме дезертьорите, както и факта че дивизии и бригади, често са непопълни за ти кажем, че числеността не е константа. ( по едно време тук е говорено за хилядници - искам да кажа че един хилядник само на теория командва хиляда души, но тази бройка варира - нищо не му пречи да командва хиляда и сто души)

Може би полудявам, но нямам спомен да съм посочвал точна численост на някое формирование. Още повече да съм твърдял, че всичките са с еднаква численост. Хилядниците са на Ефикс. Аз имам една три войскови формирования, които в последствие наричам дивизии. Изрично съм написал Първата част е с най-голям личен състав и първата, от което трябва да следва, че първата част (първата дивизия) е с по голяма численост от другите две части (другите две дивизии).

и когато се говори за полкове, не биват да се хвърлят някакви числа - защото един полк може да варира от числото Х до числото Y - в зависимост в каква бойна готовност е като численост и въоръжение , колко души са дезертирали, колко са големи загубите му след боя-

Числа - къде? Дезертьорите, пленниците, убитите, изчезналите - всичко това са загуби. Имам номера на подразделения. Имам съотношение на подразделенията в рамките на по-голямо подразделение. Друго нямам.

Естествено че след боя, не може веднага да се попълни един полк, но много често и преди боя не е изцяло попълнен. Римският Легионът Х е разкваритуравн някъде в него трябав да има 6000 души, но той поддържа минимална бройка - останалите са някъде другаде - кой временно е при семейство, ко по други задачи. Изведнъж избухва въстание - нямат време да окомплектоват легиона, с колкото хора има - с толкова ще се бие. Това се опитвам да ти кажа.
затова трябав да се пише дали една войскова част е пълна или непълна, защото в световната история много рядко е имало пълни части, които са влизали в сражения.

Сега ми кажи в какъв състав ще е легиона, ако тръгне в предварително планувано настъпление. Примерно да завладеее някое галско село. Пак ли ще са кой където иска или ще са събрани на едно място предварително и ще тръгнат в предварително уговореното време?

В армията често има смесени части - например - танково-механизирана сила.

Или ако се върнем в средновековието - събираш 600 копиеносци, 300 кдуши кавалерия и 100 души стреци. АБсурдо е да си начело на формирование само от стрелци или само от кавалерия и да си главнокомадващ, всяко формирование си исма силни и слаби страни, и лесно може да бъде блокирано - конете - с дълги копия, пехотата - съ стрели, стрелците - с лека кавалерия и пр.

Е нали точно това описвам? Така наречената "Първа дивизия" е съставена от грубо 3/4 пехота, 1/4 стрелци и малко инженери и магьосници. Всяко от формированията си има собствен командващ. А цялата тая пасмина се ръководи от някакъв главнокомадващ. Споменатата по-горе Денеира е командващ на дивизия. Отделните подразделения на дивизията си имат отделни командири.

Успехът на смесените части зависи от успешно взаимодействие помежду им. В Саракт не мога да създам танково-механизирана част, защото:
1) нямам танкове
2) нямам механизирана пехота.

За това имам кавалерийска дивизия, която е изградена от тежки кавалерийски поразделения, леки кавалерийски подразделения, близка (въздушна) огнева подкрепа.

Безмислено е да наричаш някого полковник, защото командва полк, защото не знаеш реално в един полк колко хора може да има. Първо виж времето в което се развива действието и съотнеси титлите към него.

Ако ще е римска епоха - , декуриони, центуриони, генерали, и офицери командващи по 600 души (на много ог офицериет само) им указват бройката на хората които командват
ако ще съответства на Византия- стратези (10-15 000 човека) , също и началник на конница и пр.
ако ще Първа световне - фелдфебел, поручик, и т.н.
моля те, съобразявай се с времето

Ако опитвах да напиша нещо в земен сетиг, щях да си направя проучване и да се съобразя с него. Пиша в сетинг, където нещата са ма-а-а-алко по-различни. Можеш ли да ми кажеш какви са били званията на офицерите от римската или византийската авиация? На лъконосците в СССР? На мечоносците Луфтвафе? На копиеносците във Вермахта? Пиконосците на RAF? Как да ползвам реални титли, когато такива няма. Отделно имам различни държави с различни армии и аремйски стурктури, които са обединени под едно общо съюзно командване. И тях ли трябва да стандатизирам? Те и в исторически план не са били еднаки навсякъде... или дори в рамките на една държава bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5...BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

"Трета тежка пехотна дивизия" повторено 10 пъти в текста ще го направи нечетим.

Много по-нечетим ми се струва, ако повторя десет пъти "третото армейско подразделение за изпълнение на План А". От друга след като веднъж наименовам подразделенията като "Първа тежкопехотна дивизия", "Втора многоцелева дивизия", "Трета лека пехотна дивизия" и т.н., после мога да ги извиквам с част от името им. Примерно: "Първа тежка беше разпределена за....", "... а тежкопехотната дивизия трябваше да...." или "Първа поемаше фронталната атака, докато втора...".

Да, явно говорим на различни езици. Аз съм привърженик на дистрибутивния дизайн и затова не се разбираме в това отношение.

Какво точно имаш предвид под "дистрибутивен дизайн"?

Без дезертьори ми звучи наивно и нелогично. Но светът си е твой и го управляваш ти.

Къде съм казал, че няма дезертьори? Не съм ги споменавал изрично, но не съм споменавал изрично и наличието на реки, примерно. За момента дезертьори, пленниците и другите MiA влизат в една обща графа с убитите - загуби. Когато сколасам да стигна до тях, ще се занимая по-подобно.

Като си готов с нещо по-завършено, отколкото бележките нахвърляни тук, може да го коментирам.

Значи някъде между края на Слънчевата система и края на Млечния път… Сега сериозно - в обозримото бъдеще не се очаква да имам достатъчно свободно време, за да седна и да развивам нещата. Преди 3 седмици, когато почнах темата, страдах от липса на натоварване в работата (за което и ММ ме репликира). Сега вече си имам зачислен проект, по който бачкам с пълна пара.

Магията е най-големия дебалансьор във всеки фентъзи свят. Ето няколко начина за нейното "обуздаване"

1. Компоненти ( съставки ) - за да се направи една магия са нужни съставки - примерно крило от прилеп, опашка от акула се смесват в супа от костенурка с добавени три капки от твоята кръв на Новолуние ( пример "Лорд и магьосник" )

2. Магически школи ( стил ) - магията е разделена на магически направления, наречени школи и всякоа магическо училище преподава своя стил. Примерно на острова на магьосниците се преподава водна магия, във въздушния магически град въздушна магия и т.н. ( пример "Heroes of Might & Magic поредицата )

3. Знание ( умения ) - магията е разделена по функционалности както когато човек извършва една работа и става все по-добър в нея с течение на времето. Примерно моряк връзва възли и с течение на времето ги прави по-добре, подобрявайки своето умение "Връзване на възли" и опита си. При достигане на определено ниво вече може да използва магията "Връзване на възли" вместо да прави физическото усилие за това ( примери: всички светове, където магията е нещо естествено като дишането на въздуха )

4. Местоположение ( природа ) - магията на някои места в света е силна, в други слаба, а в трети я няма поради различни природни явления, обекти, климат, релеф и т.н.

Дистрибутивния дизайн казва - вземи този начин, който най-добре пасва на твоя свят и го използвай.

Аз и на Джордж-Ал съм обещал да разясня за магията в Саракт. Темата е много комплексна и обхватна, защото по същество магията заема една от централните роли в света. Най-общо е подобно на описаната от тебе в 4. но не отговаря напълно.

Този "дистрибутивен дизайн" не ми харесва! Звучи ми като лего. Мисля си, че имам достатъчно въображение да не взимам нищо наготово.

Казвам си, че до сега не съм чел нищо от тази тема, но искам да попитам нещо:

- Леден, каква е идеята ти за този свят?

Какво имаш предвид под "идеята за този свят"?
Ако питаш за предназначението му — точно в момента и на мен вече ми е неясно.
Ако питаш за основната концепция — Свят, в който развитието дълго време се е въртяло около магията. После, в следствие на предизвикана от човека катастрофа, магията отслабва и света преминава през съществени сътресения, които водят до пренасочване развитието към технически отрасъл. Тъкмо когато техниката започва да се развива динамично, магията възвръща силите си и…
Ако питаш за причините за същестуването му — комплексни са и във времето се изменят.
Ако питаш за нещо друго - за кое точно?

Понеже си лафим с Ледения за нашите светове бих искал да получа уточнения от него как функционира магията?

Има една много малка част иноземна магия, която Моргараша и Сенките са донесли при преселението си. Тя е толкова рядка, че дори повечето от магьосническото съсловие на Нощната империя, не са чували дори слухове за нея. Концептуално, тя силно се различава от местната за Саракт магия и същестуването ѝ ми служи като постамент, с който да обоснова някои моменти, без да прибягвам до Божествена намеса (примерно метаморфозата на Мерцерия, докато е в магьосническата школа). Много трудна е за усвояване, със сложни вътрешни механизми, характеризира се със слаба разширяемост и трудна пригодимост към местните условия.

Основната част от магията в Саракт се базира върху придаването на нужната форма и/или състояние на вид първична енергия. Тя представлява естествено поле, генерирано между силовите линии, които опасват света. По същество те могат да се разгледат като кръвоносна система или обърнат водосбор. Линиите започват от вътешността на планетата и излизат като снопове на повърхността в определени точки /за момента носят работно название: енергоизточници или изоври/, след което се разделят и отправят в различни посоки. Най-голямо струпване на излази има на територията на Полуострова, което обуславя и по-големия му магически фон. Самите силови линии се разклоняват мрежовидно като при всяко разделяне, силата на генерираното поле отслабва. Към момента още се колебая дали отново да се сливат, след което да се връщат към недрата на планетата за преизползване или просто да се разделят и разделят, докато завършат в слепи краища. Нямат физическо проявление и могат да бъдат локализирани единствено от човек с афинитет към излъчването им (или специално конструиран уред).

Една отделна силова линия представлява поток от енергия, която "извира" от точка в земята и протича в определена посока. По време на движението ѝ се създава нещо подобно на силово поле или радиационен фон като колкото по-голяма (по-"дебела") е линията, толкова по-интензивно е полето/фона. С времето натрупаната енергия отслабва и се разсейва, което води до относително постоянните ѝ величини за конкретна локация. Консумацията ѝ от друга страна освобождава празно място, което своевременно бива запълнено от нови количества освободена енергия. Процесът по възстановяването отнема известно време, пропорционално на относителното количество използвана енергия.

Не всеки може да се въползва от благините на тази енергия. Необходимо е ползвателя първо да може да "види", да "усети" полето, а след това да "изтегли" необходимата му енергия. Повечето ползватели притежават талант, един вид естествена "настройка", която им позволява да "почувстват" полето/фона и да се свържат с него. Някои могат да бъдат "приучени" да се "настройват". След като енергията бъде извлечена и овладяна, ползвателя - магьоника - трябва да ѝ даде форма и посока. Това може да стане по различни начини - с използването на различни методи, с или без помощни средства, думи, символи и т.н. Съществуват различни съперничещи си школи, които олицетворятват различните начини за творене на магия.
Силата на магията зависи от силата на магьосника, а силата на магьосника се определя от количеството енергия който той - или тя - може да обработи за единица време. Най-могъщите могат да почерпят енергия директно от силовата линия, не само от емитираното поле. По Според начина си на работа, магьосниците най-общо биват:

Заклинатели -> канализират суровата енергия в магия чрез словестни заклинания
Магове -> използват основно жествове, чрез които да насочат магията
Чародеи -> поддържат определено количество "готови" заклинания в паметта си, които да бъдат освободени незабавно
Вещици -> влагат магия в предмет, от който да бъде освободена бързо. Предмета е консумиран в процеса на освобождаване
(Кабаисти)¹ -> използват допълнителни пособия или ритуали, през които да канализират енергията до краен резултат.
---
Техномагове -> магьосници-инженери. Създават уреди, в които е вложена "кондензирана" магия, която ги задвижва независимо от околните енергийни полета.

---

Магията е най-големия дебалансьор във всеки фентъзи свят. Ето няколко начина за нейното "обуздаване"

Опитвам се да я направя основен балансьор

1. Компоненти ( съставки ) - за да се направи една магия са нужни съставки - примерно крило от прилеп, опашка от акула се смесват в супа от костенурка с добавени три капки от твоята кръв на Новолуние ( пример "Лорд и магьосник"

Това по-скоро ми звучи като алхимия, отколкото като същинска магия. Кабаистическия уклон ползват подобно похвати, но за усилване и укрепване на магията. Считам, че така може да се усили доста ефекта от някоя магия, но същевременно самото ѝ създаване отнема прекалено много време, енергия и ресурси, за да я има необходимата възвръщаемост. Освен в конкретни случаи.

2. Магически школи ( стил ) - магията е разделена на магически направления, наречени школи и всякоа магическо училище преподава своя стил. Примерно на острова на магьосниците се преподава водна магия, във въздушния магически град въздушна магия и т.н. ( пример "Heroes of Might & Magic поредицата )

При мен школите са съсредоточени върху начина на "cast"-ване на магиите, не са върху вида на магията. Не се концентрирам върху концепция за елеметаЛна магия, а върху елементаРна.

3. Знание ( умения ) - магията е разделена по функционалности както когато човек извършва една работа и става все по-добър в нея с течение на времето. Примерно моряк връзва възли и с течение на времето ги прави по-добре, подобрявайки своето умение "Връзване на възли" и опита си. При достигане на определено ниво вече може да използва магията "Връзване на възли" вместо да прави физическото усилие за това ( примери: всички светове, където магията е нещо естествено като дишането на въздуха )

Това малко не го разбирам. Как физическото усилие изчезва? Възлите почват да се връзват сами само защото гледаш въжето? Звучи ми много странно.

4. Местоположение ( природа ) - магията на някои места в света е силна, в други слаба, а в трети я няма поради различни природни явления, обекти, климат, релеф и т.н.

Местоположението играе важна роля за силата на магията и за усилието, което се изисква за събирането на необходимата енергия. Като цяло няма места, където магията напълно да отсъства. През Третата епоха обаче силата на енергийните линии е много редуцирана, респективно енергията, която емитират, е по-слаба и магиите стават по-трудно. Но пак опира до магьосник. Например на Мерцерия в далечния студен Юг не ѝ прави особено впечатление - тя си седи в замъка и черпи енергия директно от извора. Дори и с намален дебит, той осигурява достатъчно енергия.
Местоположението също е в основата на "Заключването", тъй като черпи енергия директно от енергоизточник и по този начин намалява съществено енергията, която продължава по линиите от него, респективно намалява енергийния фон около тях. Вторичен ефект е, че консумира енергия и от всички преминаващи през зоната му на действие линии, с което отслабва и тях.

---

как функционира психическата магия - колко вреем за подготовак, как се предотвратя такаав атака, какви са пораженията, кои народи са добри във владеенето й
какво става ако някой наложи психически контрол над военачалника на една армия? или пък наложи психически контрол над доверено лице над доверено лице на краля с цел да го убие? Приемаме че ефекта на магията ще трае два-три дена, достатъчно за се прояви и да свърши целта си.

Съществува. Може да се разглежда като аналогична на БОВ. Не е на конвенционално въоръжение. Пораженията от нея могат да са твърде тежки. Предпочитам да не я вкарвам масова употреба.
Психическият контрол е ненадежден, а растоянието го затруднява неимоверно. За да трае ефекта два-три дни, магьосника, който го е наложил, трябва два-три дни да бъде "в главата" на жертвата си. Това оставя поставя собственото му съществуване в опасност. Психическият контрол не е хипноза, той е директно управление на чуждо лице. С

как се предовратява дирекна атака - както и същите неща, които питах за психичесакат атака.

Директна поразяваща магия може да се предотврати... като просто се избегне. Преследващите, самонасочващите, спящите (а.к.а. капани) и подбните им могат да бъдат спряни с контрамагия. Ефектът на всички може да бъде редуциран с магически защити или средства за защита от магии. Всичко опита до силата на атакуващия и защитаващия магьосник.

как се предовратяват проклятия, колко време отнемат правенето на проклятия и пр.
как действа бложгословията

Какво визираш под "проклятия" и "благословии"? Ако ме питаш за магии, които "повишават/понижават статовете на единиците", такива в чистия смисъл няма. Има такива, които влияят на предметите и те са нормални магии за въздействие. За да повлияеш на нечий боен дух не ти е нужна магия, а дар-слово.

как действата заклинанията - кои народи са специализирани в заклинания

Заклинанията са частен случай, когато магията се канализира чрез думи. За момента не съм отделял специален народ, който да е от "заклинатели".
Най-добрите магьосници произхождат от сенчестия народ. Самата раса има завишен афинитет към магията. Конкретно снечестите магьосници са най-често тип "Чародеи".
Сред хората най-големи магически заложби притежава народът на Ваксомия. От там произхождат най-вече потомствени вещици и вещери. И състезанията с метли.

какви са специалните видове магии - има ли лечителски магии или пък вредоносни магии(вуду магии)

Няма как да мина без лечебни магии, респективно вредоносни магии. Вуду/худу/муду/т.н. са конкретни школи от нашия свят. В Саракт си има също съществуват различни направления в употребата на магическото изкуство. Дали и до колко отговарят на земните е друг въпрос.

Вече получих описание на въздушните битки . били описал наземните такива. А има ли битки по вода с магия?

Ще се появят описания, когато имам времето за тях. За момента имам няколко идеи, но не съм ги доизчистил, за да седна и да ги развия. Отделно факторът "Време" напоследък ми играе кyрвачката.

също така някоиот описанията ми са мъгливи - пише Гноли като в Heroes III - не съм ги играл. как изглеждат гнолите?

Описанието е временно, може да претърпи промени.

същото се отнася и за сенчестия народ .Може ли малко по-точно описание.?

Трудно ще дам за момента точно описание. Аз самия не съм стигнал до окончателно становище по въпроса.

---

1. названието е временно. Обхваща осново ритуалисти, вуду-магьосници и други.

Леден, не че искам да се заяждам ама Кабала и Вудо не добре да поставяш в една категория. Основите на двете "учения" са коренно различни. Използването на "ритуали" за постигане на резултата е прекалено общ признак. Произнасянето на "заклинания" и правенето на определени жестове също са ритуали. Нещо бъркаш понятията. Ритуалите са следствие от особеностите на "магическата" или "мистичната" школа, не обратното.

Не искаш да прибягваш до "божествена намеса"!? Ами според теб как "работят" Кабала и Вудото? Отгоре на всичко Кабала не е "магия", а "мистицизъм".

Може би е добре да прочетеш малко повече за значението на думите: "магьосник", "заклинател", "чародей", "шаман", "чудотворец", "вещица" и т.н. Прекалено детински изглежда начина, по който си ги разделил, тия понятия, които използваш трудно могат да се нарекат основополагащи за типизирането.

Имаш интересен поглед върху магията. Бих ти говорил много по тази тема, като дългогодишен магьоснически играч в различни игрови формати, но мисля, че така ще ти "изкривя" първоначалната натурална твоя идея за това какво е това магия и какви видове магия съществуват.

Все пак някои въпроси считам за наложителни да си ги зададеш, преди да продължиш напред:

1. Магия ли е, ако кажеш правилните думи в правилния момент на даден човек? И ако да, за кого това е магия - за казващия думите или за слушащия думите?
2. Природата ли е "източник"-ът на магията в Саракт или разумът, който го обитава и се е "отделил" от Природата, за да поеме по своя път?
3. Ако аз умея и запаля огън, владея ли огнената магия?
4. Магия ли е нещо, което не си виждал преди, се случи пред очите ти и не можеш да си го обясниш?
5. Какъв би бил Саракт без магията? По-скучен, по-земен, по-човешки?

За Кабалла има едно интересно филмче - Bee Season (2005) и ако имаш възможност погледни как Ричард Гиър обяснява Кабалла през "западната" призма.

gbm писа: писа:

Леден, не че искам да се заяждам ама Кабала и Вудо не добре да поставяш в една категория. Основите на двете "учения" са коренно различни. Използването на "ритуали" за постигане на резултата е прекалено общ признак. Произнасянето на "заклинания" и правенето на определени жестове също са ритуали. Нещо бъркаш понятията. Ритуалите са следствие от особеностите на "магическата" или "мистичната" школа, не обратното.

Не искаш да прибягваш до "божествена намеса"!? Ами според теб как "работят" Кабала и Вудото? Отгоре на всичко Кабала не е "магия", а "мистицизъм".

Може би е добре да прочетеш малко повече за значението на думите: "магьосник", "заклинател", "чародей", "шаман", "чудотворец", "вещица" и т.н. Прекалено детински изглежда начина, по който си ги разделил, тия понятия, които използваш трудно могат да се нарекат основополагащи за типизирането.

Под "божествена намеса" визирам спуснато нещо свише, всемогъщо, необяснимо, неповторимо от друг, освен от бог или неговия провдник, което не се подчинява на никакви известни (природни) закони. Още - Чудо.
В нашия свят "магията" е необясним феномен, до колкото хората са склонни да вярват в съществуването ѝ. В Саракта магията се подчинява на определени закони и норми. Една магия може да бъде повторена със съвпадащ резултат от достатъчно хора, които могат да канализират енергията за получаването ѝ.

За кабаисти, вуду и т.н. говоря за общоприетия (или ироничния) образ, където първите се размотават с нос, забит в книгата и мърморят под нос, а вторите бодат с игли кукли. Не говоря тълкуване на свещени книги (Библията) или система от религиозни учения. Вуду .
Заклинателството и ръкомахането също могат да се считат за ритуали, да. Когато говоря за ритуална магия в Саракт, аз се фокусирам конкретно върху ритуалната магия, която е свързана с палене на свещи по ъглите на пентаграма, чертаене на фигури с кръв и т.н.

Разглеждам школите като формирани на база предпочитания подход към дейността при относително сходен резултат. Нещо като разликата между ползване на скайп, хенгаут и вайбър. Или if-else-if срещу swithc-case срещу if-if-if...

Наименованията...
Магьосник го използвам като събирателно за всички, които умеят да си служат с магия.
Заклинател го отъждествявам с английското Spellcaster, някой, който "казва" заклинания.
Вещер и вещица - вещ, умел в нещо. В случая - вещи в умението да "складират" магия в талисмани и муски, от които да я освобождават при нужда.
Маг - съкратено от магьосник.
Чародей (чаротворец) - Върти ми се, че е русизъм за магьосник, за маготворец. Човек, който се занимава с чар (магия).
Чудотворец - Това, до колкото знам, се отнася до религията, по-конкретон до християнството. При канонизацията на някого за светец е необходимо да се докаже, че е творил чудеса.

Не типизирам магията. Разделям школите според това как те учат да я ползваш. Може би най-близкото в земен аспект трябва да е фехтовалния стил, не съм сигурен.

Efix7 писа: писа:

Имаш интересен поглед върху магията. Бих ти говорил много по тази тема, като дългогодишен магьоснически играч в различни игрови формати, но мисля, че така ще ти "изкривя" първоначалната натурална твоя идея за това какво е това магия и какви видове магия съществуват.

Все пак някои въпроси считам за наложителни да си ги зададеш, преди да продължиш напред:

1. Магия ли е, ако кажеш правилните думи в правилния момент на даден човек? И ако да, за кого това е магия - за казващия думите или за слушащия думите?

Думите са думи. В тях има точно толкова сила, колкото в думите в нашия свят. За да се превърнат тези думи в магия, към тях трябва да бъде "прикачена", да им бъде подадена енергия. Горе-долу е аналогично на това да сочиш някого с накрайник за маркуч (изричането на думите) и да сочиш някого с маркуч, по който да пуснеш вода (изричането на думите с подаването на енергия).

2. Природата ли е "източник"-ът на магията в Саракт или разумът, който го обитава и се е "отделил" от Природата, за да поеме по своя път?

Източника на енергията, която захранва магията, се намира дълбоко в недрата на света. От там извира на повърхността като поток. Може за момента да приемем, че вътресарактовите сили пораждат първична безформена енергия - ефир (алхимичен, не физически), квинтесенция, прото-енергия, каквото ти хрумне. Този "свърхразум", или божествен промисъл съществува и той е създал Саракта и света като цяло. Магията обаче не се захранва непосредствено от него.

3. Ако аз умея и запаля огън, владея ли огнената магия?

Ако насочиш поток (магическа) енергия към нещо и то се възпламени, това е магия. Ако търкаш две дървета, докато ти пис... докато се запалят, това си е физика.

4. Магия ли е нещо, което не си виждал преди, се случи пред очите ти и не можеш да си го обясниш?

Това е чудо. Магията е подчинена на собствени закони, с които можеш да я обясниш... донякъде.

5. Какъв би бил Саракт без магията? По-скучен, по-земен, по-човешки?

По-невъзможен. Какво би била земята без литература? Или без изобразително изкуство

За Кабалла има едно интересно филмче - Bee Season (2005) и ако имаш възможност погледни как Ричард Гиър обяснява Кабалла през "западната" призма.

Някой хубав, мрачен и дъждовен век ще имам време да седна и да проуча всичко, което ми е нужно. По мои сметки не би трябвало да ми отнеме повече от 200-300 години.

Чародей е човек, със "зъл поглед" като те погледне и имаш лош късмет.* Екзорситите на Ватикана специално съм признали че таков нещо съществува, чародей е първата от три спепени за човекщ обладан от зли сили,, третата и последна е човек облдан от бяс.

*почват да падат гръмотевици около теб, керемиди падат в близост тебе, спъваш се непрестанно, лошят късмет те преследва, защото някой тее изгледал "лошо" и има "зли очи" (силно си е пожелал нещо лошо за теб наум)

Чародеите са специалисти по проклятията. думата "лош поглед" не си ли чувал? "този ме гледа лошо"

Леден, имам един съвет. Избери си фентъзи автор или фентъзи игра или някой автор от тия дето правят "сериозни" проучвания по темата. Който щеш вземи, ама да е само един или поне се придържай към една школа. Не щипвай оттук оттам по малко, че става смешно.
След като си почнал да си правиш собствена ценностна система по-добре се придържай към фентъзи версиите на магията.

Аз по темата с магиите повече няма да се намесвам. Нямаме база върху, която да дебатираме. Съвременното фентъзи и прословутата Укипедия са нещо като буклукчийска кофа. Може да намериш всичко във всякакви безумни интерпретации. Няма да оцелея след още един спор "земята е плоска".

Жоропедията не я чети! Последният пост на адаша е... без коментар! Вдъхновение свише един вид Георги-АЛ както винаги пише без да мисли и без да вниква в понятията.

Успех!

П.П. Ако ще правиш такава детински интерпретации на "класическите" магически и мистични школи няма да ти чета историите! Аз съм пристрастен!

Магията в Саракт:

В света Саракт съществува естествена сурова магическа енергия. Системата може да се оприличи донякъде на кръвоносна система - Енергията "извира" от недрата на планетата в определени точки (енергийни възли), от където се "разлива" в потоци (енергийни линии) в различни посоки. Колкото повече се отдалечава един поток от възела, на толкова повече по-малки поточета се разделя и разпада докато накрая просто свърши. Около всеки поток се образува естествен магически (подобен на радиационния) фон (емитиране на магическа енергия, която насища ефира) около потока, който се бавно се разстила и разпръсква в околността. Постепенно неизползваната магическа енергия се отлага и поглъща от земята, докато не се завърти отново в кръговрата си. Тъй като емитирането и абсорбцията на магическа енергия са непрекъснати и равномерни процеси, а възлите и потоците не се местят, то обичайно магическият фон е относително константен за определените места. Когато магьосник се намеси и използва натрупания в ефира енергиен резерв, то абсорбцията се забавя, докато не се достигне баланса, след което процесите се уравновесяват отново. Изчерпването на енергията от определена зона не води до намаляне дебита на потока към последващите зони до заплване на текущата, но от съседните зони започва "преливане" на фон, което при което се намаля тамошната абсорбция. Общата идея сходна преразпределението на въздушните маси за уравновесяване на налягането...
Самото понятие "зони" е доста относително, тъй като не са очертани с някакви реални граници и препядствия. На места наистина съществуват естествени прегради, които намалят или дори директно спират "преливането" на магия, но това е по-скоро изключение, отколкото правило. Някои природни материали се явяат силни изолатори, които възпрепятстват свободното движение на магическата енергия.
Въпросните потоци енергия не са видими с просто око като реално много малка част от най-надарените ползватели на магията могат наистина да "видят" същинския поток. Същевременно всеки по-чувствителен към магия може да "усети" близостта му. Повечето от енергийните потоци протичат непосредствено през повърхностния слой на земата, наполовина в нея, наполовина над нея, докато малко от тях са разположени във въздуха или под почвения слой.
На теория магическата енергия достига навсякъде и покрива всяко кътче от Саракт. На практика обаче се срещат места, където магическият фон е изключително тънък или напълнo отсъства. При отсъствие на магически фон съответно магьосничеството и маготворчеството са невъзможни без външен източник на магична енергия. От слаб или тънък слой пък могат да извлекат енергия само най-чувствителните и най-могъщите магьосници. От друга страна такива места пък са предпочитани от люде, които искат да се отърсят от магичното влияние като отшелници и мислители.

Две събития в историята на Саракт са оказали влияние върху магическите енергии на света. Първото е войната между двамата богове - Ауриал и сина му Багуриал, в следствие на което самата карта на света е преначертана и магическите линии са изместени, усукани или изкривени по воля на боговете. В следствие на това самата тъкан на света е разкъсана, което позволява на Сенчестия народ и неговата богиня Моргаша да пристъпят за пръв път на Саракт и да се заселят. Причините за бягството на Сенките са загубени през вековете, известни единствено на богинята Моргаша и нейният съпруг Багуриал, а раната в Световната тъкан отдавна се е затворила и зарастнала без да остави белег или следа.
Второто събитие, което е повляло на магическата енергия, е Великата война между обединените човешки армии под върховното командване на Светата църква и войските на Нощната империя, завършило с освобождаване на Заключващата магия. Поддържането на магическия купол, който покрива и поглъща земите на Нощната империя, изисква колосално количество енергия. За това ритуалът и заклинанието са изпълнени върху най-големият магически възел на територията на Нощната Империя, а по съвместимост - и в целия познат Саракт. Купулът обаче консумира успява да консумира повече енергия, отколкото възелът провежда на повърхността. Това води до "засмукване" на енергия от дълбините на света и в следствие на това - отслабване на магическите възли навсякъде другаде. Енергийните потоци намаляват, а някои дори пресъхват. Магичният фон намалява, повяват се множество зони, където толкова изтънял, че практически липсва. Все по-малко новородени деца проявяват магически заложби и усет...
Липсата на баланс между притока и разхода на магическа енергия постепенно дестабилизира купола и близо 20 века след разгръщането му, той започва да се пропуква и срива. Това поставя началото на третото събитие, което ще промени енергийните нива на света или по-точно ще възстанови старите такива, преди човешките магьосници и техните съюзници да се набъркат в природните дела.

<Светът е стигнал до тази точка, когато куполът започва да се пропуква и разпада подобно сапунен мехур на по-малки такива.>

Внимание: Пре-алфа, списаното долу не е минало никаква редакция, нито по-задълбочен втори прочит.


Преди много време нейде из северните равнини на Земите на нощта съществувал прекрасен хотел, прочут надлъж и шир с лукса и красотата си. Намирал се насред живописна местност, а край него минавал важен път. Собственикът бил бивш морски капитан от флотът на Нощната империя, а съпругата му била от Сенчестите хора. Те имали две дъщери, Тифани и Мерцедес, а домашният им любимец бил огромно животно, Звяр, което капитанът бил донесъл от плаванията си.
Хотелът се развивал чудесно и никога нищо не липсвало в него. Двете дъщери посрещали и настанявали постителите, а за удобството им се грижели множество слуги. На разположение на гостите бил майстор-готвач, за когото се твърдяло, че готвел всякоя ястие само по веднъж; танцова зала с умели учители; просторни конюшни, които съперничели дори на имперските; и още и още...
Случило се веднъж в разгара на могъща буря дрипав конник на стара дръглива кранта да пътува по пътя. Сред дъждовните пелени съзрял уютната светлинка, която се прокрадвала през спуснатите капаци на хотела, а не след дълго и самата сграда. Подскочило на човека сърцето от надежда, че е намерил скривалище от безмостните стихии и забързал натам. Стигнал той до белосаната ограда и се скрил под навеса над портите. Дверите били затворени, ала имало връвчица, свързана със звънец. Дръпнал я човекът и скоро чул стъпки отвъре. Двете сестри били дотичали да отворят, макар и да не очаквали гости в момента. Ала щом съзрели оръфаните дрехи и немощното добиче, бързо затръшнали вратите пред него без дори да го изчакат да продума. Само някакво малко прозорче се отворило и едната сестра, исторята мълчи коя, му заповядала незабавно да се маха от прага им. Замолил я човечеца да го пуснат с животното му на завет. Не молел нито за топла постеля, нито за пищна маса, а само за малко сушинка и ако им останали огризки от трапезата. Ала надменни били момичетата, и коравосърдечни освен това. Присмели се на нуждите му и го нахокали, че заради него са трябвало да излизат на студа. Видял, странника, че добро няма да получи и се свил до колкото можал под навеса над портите.
Ала не се харесало това на момичетата. Искали дрипльото да е възможно най-далеч от красивия им хотел. За това изтичали те при баща си, вдигнали от леглото стария капитан и му казали, че някакъв безпаричен натрапник висял на портата. Дали че го будят, дали че някой искал нещо безплатно или за друго никой не знае, ала стария капитан мигом побеснял. Грабнал верния си боздуган и се завтекъл да прогони нарушителя. Отворил широко портите и замахнал яростно навън, и само късметът помогнал на непознатия да избегне удара. Ала старата кобила бозуганът я нацелил право в главата, раздробявайки черепа. Добичето мигом рухнало и не помръднало повече. Обърнал се старият капитан към натрапникът и го заплашил, че ще го сполети същото, ако мигом не се омете. Опитал се дрипльото да каже нещо, ала яростта на собственика го спряла. Грабнал си само дисагите и побягнал в дъжда. А капитанът и дъщерите му се прибрали и си легнали в топлите легал, сипейки ругатни подир клетника.
Но не обикновен дриплю пропъдили надменните хотелджии, а някогашен велик жрец. И макар отдавна да се бил отказал от ранг и звание, все още пазел искрица от мощта си. И не пътувал сам. Дрипавите катища дрехи придържали привързан към него невръстният му внук. И не за себе си, а за него търсел подслон и топлинка. Детето страдало, покосено от тежка болест или проклятие и вехнело с часове. Щом разбрал, дядото се завтекал без да жали ни сили ни средства да го заведе в при най-добрите лечители и жреци, като пътьом изтощил до смърт не един и два коня. Това било причината и за окаяния му вид.
Бурята, умората и болестта обаче били изтощили малчоганът и той спял. Дядо му направил всичко възможно да се погрижи за детето, но и той бил на ръба на силите си. В пороя не успял нито да намери достатъчно сухи дървета и да накладе огън, нито да го стопли с магия... За това просто вървял напред и дирел някакъв заслон. Най-накрая намерил някаква сухинка и спрял. Но било вече късно. Дали от студеното време или от студенината в хората, или пък болестта го била надвила, но детето вече спяло сън, от който никога нямало да се събуди. Огорчението и мъката сграбчили сърцето на стария жрец и цялата му печал, цялата му горест и целия му живот се излели в тежко проклятие, най-тежкото, което си спомнял от много време.
Проклятието издигнало, концентририрало и, подхранено от смъртта на детето и дядо му, и по изгрев слънце се стоварило с неописуема мощ върху хотела. Земята се разтресла неописуемо, сградата започнала да се разпада, а невидима преграда задържала цялото семейство на капитана и пероснала им в рушащия им се дом. Някои от гостите успели да се измъкнат, други - не. Цялата красота на земята наоколо помръкнала и тя се превърнала в песъчлива пустош. Ала рухването на хотела било само началото. Не смърт сполетяла хванатите в руините. Наместо това те се намерили другаде, в друго измерение, където несекваща върволица от всякакви същества влизали в хотела и изисквали най-високо облужване. А ако някой ми откажел нещо или се оплачел, целият персонал изпитвали неописуеми страдания. И само от време на време, когато съществата спирали да идват, хотелът се появявал за нощ, две, или няколко в нашия свят, където да посрещне заблуден пътник. Ала ако пътникът не си тръгнел до сутринта, то той завинаги оставал част от хотела.

Леден много ми хареса разказът ти. В него има елемент от добрите стари народни приказки, в които злите братя прогонват дядо Господ маскиран като пропаднал старец и си получават наказанието. Финалът е с елемент на Ст.Кинг - супер.
От мен - шест от шест точки.
Само не разбирам как това се връзва със света на Саракт, но това няма значение, разказа си е готин.

Може би ако замениш хотел с хан връзката ще се прояви. Става въпрос за обект в Нощната империя, за който се носят разни предания (имам още едно наум).

Насред малка песъчлива пустош се намират руините на самотна сграда близо до която минава изоставен път. Наоколо често може да бъдат чути смях и изкушаващи, съблазняващи гласове, които зоват преминаващите да се присъединят към тях. Имало е много митове и легенди за мястото във времената на Нощната империя, но повечето сега изгубени. Някои от тях са оцелели на Централния континент като детски приказки.

не си ме разбрал, или аз не съм се изразил хубаво. Връзка очевидно има, и няма значение дали говорим за хотел, хан или староприемница. Мисълта ми бе, че досега ти описваше цял сетинг, извършваше светостроене, и обясняваше сложната магия, боговете и пр.
И изведнъж - един -частен компонент, една история, която е интересна, но нито обяснява сътворението на Саракт, нито се случва в двореца на някоя от империите или кралствата на Саракт, нито дори е роден кралски принц
Не, просто е представен един хан/хотел и събитията около него. В Саракт има сигурно 100 000 хана, та въпроса ми бе каква е връзката? с какво е по-специален този, че действието трябва да ни бъде представено именно оттук, а не да речем от кралския дворец?