"Пътят на тигъра" (1-6)

Здравейте, колеги, наскоро си спомних за тази хубава поредица и с удоволствие я допълних с "Нинджа" и с "Изкупител" и я минах от начало до край (не бях го правил от около 20+ години, откакто купувахме изданията на Еквус Арт). Наистина, хубаво четиво. Последната книга ("Изкупител") е сравнително добра, макар и да има малко пропуски, особено към края, и прилича на хибрид между "Пъкъл" и "Узурпатор". Личи си, че не е писана от Смит и Томпсън, а от Уолтърс - стилът е различен (по-фактологичен и сух) и форматът е бледо копие на изданията от 80-те години (прочетох книгите, между впрочем, на английски - от много години живея в Америка и езикът не е проблем). Но, като цяло - четивото ме зарадва. Заедно с "Кървав Меч" тачех доста тази поредица. Съвсем наскоро открих този сайт и се радвам, че в България книгите игри не са изчезнали напълно.

Нещо интересно за Пътя на Тигъра, което не бях забелязал преди: авторите вмъкват някои реални имена, най-вече унгарски, като имена на герои или местности (Loremaster Szeged, Pest, Segesvar, Csaky - последната е героиня от "Изкупител"). Стана ми любопитно, тъй като съм бил по тези места - Сегед и Пещ са в Унгария, а Шегешвар - в Трансилвания. Въобще, цялата родова линия на нинджата Отмъстител има унгарски корени . Да се чуди човек защо...

Видях, че има предишни дискусии в тази тема за имената на божества или градове в поредицата - българският превод, поне този на Еквус Арт, не е съвсем точен наистина, но и оригиналът е пълен с имена, които и на английски не са книжовни думи, а каламбури и т.н. Между другото, книга 0 ("Нинджа") е изцяло "японизирана" и градовете и местностите в нея копират достоверно японски понятия и загатват за събития най-вече от времето на Шогуната Токугава. Досега не бях мислил за тези книги като нещо повече от фентъзи четиво, но явно авторите са направили исторически сверки. И тъй като донякъде се оправям с японския (уча го като хоби), ето малко интересна етимология:
Айгучи - 合い口 или 匕首 - "Кинжала"
Горобей - може би идва от 語呂可い - "близо до съзвучие"
Киямо - вероятно вариант на 木山, "дърво от планината"
Джикю - вероятно идва от 持久, "настойчивост, твърдост"
Оникаба - може би 鬼樺, "духът на брезата"
Яемон - или е каламбур към английското "daemon" или може да бъде 八重門 - "двойнствен/двуличен портал" - и двете му прилягат

Добре дошъл на форума и нека Куон да те води!

wyrdnemesis писа: писа:

Нещо интересно за Пътя на Тигъра, което не бях забелязал преди: авторите вмъкват някои реални имена, най-вече унгарски, като имена на герои или местности (Loremaster Szeged, Pest, Segesvar, Csaky - последната е героиня от "Изкупител"). Стана ми любопитно, тъй като съм бил по тези места - Сегед и Пещ са в Унгария, а Шегешвар - в Трансилвания. Въобще, цялата родова линия на нинджата Отмъстител има унгарски корени . Да се чуди човек защо...

Щото Марк Смит е с унгарски корени и явно това са му възможностите и разбиранията за създаване на професионален сетинг. Тези неща (и много други) се виждат веднага - и са много отблъскващи.

Но ако те кефи иначе книгата - затваряш си очите за тях, и това е.

wyrdnemesis писа: писа:

Здравейте, колеги, наскоро си спомних за тази хубава поредица и с удоволствие я допълних с "Нинджа" и с "Изкупител" и я минах от начало до край (не бях го правил от около 20+ години, откакто купувахме изданията на Еквус Арт). Наистина, хубаво четиво. Последната книга ("Изкупител") е сравнително добра, макар и да има малко пропуски, особено към края, и прилича на хибрид между "Пъкъл" и "Узурпатор". Личи си, че не е писана от Смит и Томпсън, а от Уолтърс - стилът е различен (по-фактологичен и сух) и форматът е бледо копие на изданията от 80-те години (прочетох книгите, между впрочем, на английски - от много години живея в Америка и езикът не е проблем). Но, като цяло - четивото ме зарадва. Заедно с "Кървав Меч" тачех доста тази поредица. Съвсем наскоро открих този сайт и се радвам, че в България книгите игри не са изчезнали напълно.

Нещо интересно за Пътя на Тигъра, което не бях забелязал преди: авторите вмъкват някои реални имена, най-вече унгарски, като имена на герои или местности (Loremaster Szeged, Pest, Segesvar, Csaky - последната е героиня от "Изкупител"). Стана ми любопитно, тъй като съм бил по тези места - Сегед и Пещ са в Унгария, а Шегешвар - в Трансилвания. Въобще, цялата родова линия на нинджата Отмъстител има унгарски корени . Да се чуди човек защо...

Видях, че има предишни дискусии в тази тема за имената на божества или градове в поредицата - българският превод, поне този на Еквус Арт, не е съвсем точен наистина, но и оригиналът е пълен с имена, които и на английски не са книжовни думи, а каламбури и т.н. Между другото, книга 0 ("Нинджа") е изцяло "японизирана" и градовете и местностите в нея копират достоверно японски понятия и загатват за събития най-вече от времето на Шогуната Токугава. Досега не бях мислил за тези книги като нещо повече от фентъзи четиво, но явно авторите са направили исторически сверки. И тъй като донякъде се оправям с японския (уча го като хоби), ето малко интересна етимология:
Айгучи - 合い口 или 匕首 - "Кинжала"
Горобей - може би идва от 語呂可い - "близо до съзвучие"
Киямо - вероятно вариант на 木山, "дърво от планината"
Джикю - вероятно идва от 持久, "настойчивост, твърдост"
Оникаба - може би 鬼樺, "духът на брезата"
Яемон - или е каламбур към английското "daemon" или може да бъде 八重門 - "двойнствен/двуличен портал" - и двете му прилягат

Добре дошъл на форума! Беше ми интересно да прочета наблюденията и коментарите ти за поредицата, най-вече за имената в книгите. Би било хубаво, ако наминаваш по-често от тук! Поздрави и не само Куон, ами и неговата Вършачка да бъде с теб

Щото Марк Смит е с унгарски корени и явно това са му възможностите и разбиранията за създаване на професионален сетинг. Тези неща (и много други) се виждат веднага - и са много отблъскващи.

Но ако те кефи иначе книгата - затваряш си очите за тях, и това е.

Не знаех за това - благодаря за информацията. Книгата наистина ми харесва и ме върна обратно към миналото. Наскоро случайно ми попадна промоционално видео на Джейми Томпсън, в което рекламираше подновената поредица и преиздаването й с илюстрации от френското издателство "Мегара", и реших да я завърша с книгите на Уолтърс. Доколкото разбрах, идеята за самата поредица е на Смит и датира от средата на 70-те. Но че той е с унгарски корени ми беше убягнало - споделих информацията със съпругата ми (която е унгарка) и май я запалих да обърне внимание и тя на поредицата.

Та книга 3 Узурпатор
Започва пак точно от момента, в който свърши предходната. Та Историята е доста по-линейна от предхоните, но пак има интересни моменти - преговори, обрати и наистина трудна битка с Узурпатора, който е се оказва просто човек...
Историята на нинджата отмъстител навлиза в нова интересна фаза на развитие, като и противниците стават доста по-сериозни.

Книга 4 - Властелин
Изключително интересна и разнообразна. Историята започва пак от края на предната книга. Та вече си Владетел и трябва да управляваш. Всеки се нуждае от умели съветници, та първото ти решение да назначиш 4-тирима души в твоя Таен съвет...Първата част на книгата е линейна, но изцяло свързана с управленски решения - като тук е изключително лесно да заминеш. Първо трябва да подбереш внимателно хората, които да те съветват, защото така те дават различни опции за действие (не може да действаш по предложение на някой, който го няма в съвета). След което трябва да взимаш важни решения за управлението на града - кой да охранява, каква армия да поддържаш, кой да те пази, да имаш ли шпиони и т.н. докато се стигне до най-важната част - данъците и парите! През цялото време трябва да държиш точките си популярност над 0, защото има редовно проверки и при 0 играта свършва.
Та тъкмо става интересно, защото предстои нападение над града и се очаква да си начело на хората ти и...твоят Бог Куон те изпраща на тайна мисия да върнеш скиптъра и кълбото на Орб...за целта трябва да се промъкнеш в храма на противните нинджи Скорпиони, покровителствани от Немезида...тук имаш отново доста изпитания + доста сложна битка с върховния им жрец...

Та ако успееш с всичко се връщаш в града си (по магичен начин) и заварваш обезпокоителна картинка + съобщение от Хонорик, че нищо добро не те чака!
Може би най-линейната книга от поредицата, но изключително интересна и трудна. Тук няма толкова битки като в другите, но са срещу силни противници.
Историята става все по-напрегната и увлекателна.

Книга 5 - Завоевател
Нещата в Орб стават все по-интересни Та върнал си се в твоя град, но положението е трагично...първо трябва да събереш останалите живи твои сподвижници и да изгоните нашествениците. Голяма част от бившите ти съветници са умрели или изчезнали...правиш нов съвет и ..Хонорик е тръгнал с огромна армия към теб, като ще бъдеш нападнат и от чудовища от Процепа...Сега трябва да намериш съюзник (имаш няколко варианта). Като намериш, трябва да разузнаваш, тактически решения, та дори и тактическа битка между армии. Изключително добри са изборите в тази книга! Има дуели, могъщи противници...може би най-добрата и интересна от поредицата В края ...ако си играл правилно, то твоят най-голям враг Хонорик е победен!

книга 6 - Пъкъл
Това е книга с wtf край , но ще стигнем и до това...та както са казали хората "много хубаво, не е на хубаво" (защо е лошо да ти се случват хубави неща не знам...) та всичко е наред, властващ си победил си силите на Хонорик и Процепа, малко кинтите са кът, ама се справяш....но нещо те тревожи, не знаеш какво, но нещо те притеснява. Та един светъл, слънчев ден получаваш вест, че край града има 2 жени...Фоксглъв, която мистериозно е изчезнала при нападението над града ти и както се оказва по-късно старата ти познайница Касандра...та както и да оказва се, че Касандра ти носи вест, че твоят приятел рейнджърът Глайвъс е пленен от новата владетелка на Процепа - Черната вдовица и нейните черни елфи. (Защото с целия си акъл решил да последва лудата глава льо Жун на едно походче из Процепа). Та няма как ще спасяваш приятеля си...взимаш Фоксглъв и започваш спускане...за първи път виждаш ужасите на процепа, разказва се за различните нива, йерархията, в един момент срещаш съюзници...и с тях влизаш в люта битка със старите ти познайници Таум, Тютчев и Касандра и тук идва безумният край.
Добре, че има 7-ма книга и дано никсата се захване сериозно с нея, та да видим сагата смислено завършена

Ако сте се чудили какво има на изток в Орб...

Светът на Орб е наистина чудесен Фентъзи сетинг, където наистина както казаха други се развиват "Virtual Reality" ("Ново поколение книги-игри"). От тях само 2 не са издадени в България: "Heart of Ice" ("Ледено Сърце") и "Twist of Fate" ("Обрат на Съдбата"). Очевидно, май се развиват там, защото в "Кълбото на Омразата" ("Coils of Hate"), (доста кастекламен и апокалиптичен Гайджу) правят "камео" Касандра и Тютчев. Също се развива и "Талисманът на Смъртта", която обаче е от "Битки Безброй" и е единствената, която там се развива. Прилагам "Енциклопедия", което реално е PDF-файл, който показва континентите и Историята на Света Орб.
Поздрави: Чаво

Тези дни се сдобих с българските издания на Отмъстител! и Убиец! (и Изкупител!, но за нея по-натам) от поредицата. За справка нямам подръка английските и нямам база за сравнение. Но какво ми направи впечатление с първото им изиграване, ще споделя сега.

Първото положително нещо е стегнатият начин на писане, всичките книги от поредицата имат приблизително 420 епизода в 290 страници. Поне изданията на Еквус и фенските, които са запазили формата, стила и изображенията. Авторите не са се отпускали в излишни обяснения, а където ги има, те наистина създават определено напражение в четящия или правдоподобно описват дадената ситуация. И ако нещо е останало неразбрано, картинките към текста додават малкото нужно на въображението, за да се създаде идеална представа за света на Орб. Тук е и първата ми критика към българското издание на Отмъстител!. Вероятно сте го коментирали вече, но променената тотално корица, формат и липсата на изображения вътре в книгата взимат голяма част от чара на вече създадената поредица - била тя добра или лоша. Самата история е доста увлекателна и на тия години, дето я изчетох. Така да се каже, остаряла е подобаващо. Цялото преследване на главните лоши и финалната битка акумулират чуден съспенс и фактически края е наистина интригуващ. Не помня да съм усещал нещо подобно в друга книга-игра, а това е само началната книга от поредицата.

Втората книга Убиец! е с малко по-забавено "движение" и по линейна, в смисъл на клиширана откъм действие, но също така е чудесно продължение на първата. Ако нещо ми е липсвало от оригинално издадените книги-игри (от Узурпатор! насетне) е, че липсваха логическите нишки с намерени предмети/умения, които да се използват в следващите книги, или срещнати/убити приятели/врагове, които реално да променят играта. Тепърва ще си припомням какво става в третата книга, но със сигурност като дете съм се чудил откъде, аджаба, да извадя некой мускал с отрова, магически пръстен, "вършачката на Куон" или нещо друго..

Играта в книгите, както съм запомнил обаче, си е трудна и наказваща. Подобно на "евро-пъзел" в настолните игри, понякога има едно правилно решение, ахаха а понякога и няма такова. Във финалната битка с Нинджата от пътя на Скорпион има точно такъв казус. Имаш или не дадено умение, и в двете препратки умираш. Или тотална гавра от авторите, или запълване на бройката епизоди... И още веднъж се връщам на това, че са издадени за пръв път преди около 40 години. Останали почти недостижими за времето си, включително от българската конкуренция в най-добрите и представяния. С изключение на тая поредица рядко гледах на чуждоезичните книги с добро око, но сега ще съм една идея по-благосклонен (с условието, че има спин-офф книги-игри от същия свят, както става ясно от предните коментари).

Въобще, заслужена предистория към иначе почти перфектните издания на Еквус. Бях забравил колко добре са омешали европейското фентъзи с японски мотиви, срещата с различни митологични създания е интригуваща, а самият свят като Централноевропейско царство от Средновековието също ме увлича в митологията на играта. С нетърпение ще доизиграя "старите" книги, за да завърша поредицата с Изкупител! и да видя там как е свършена работата. Едно заради българското издание и второ заради факта, че английското също е писано години след оригиналната поредица. Ако нещо ме човъркаше досега в четенето е, че първата книга използва едни имена/термини на герои/области/градове, то във втората са други, а в изданията на Еквус - трети. Доколкото знам последните са превод от италиански и това може би обяснява отчасти разминаването. Но пък съм свикнал и на изданията на фентъзи литературни поредици от началото на 2000-те, като например с Ник Перумов или Тери Пратчет, където преводачи и редактори се сменяха като тениски през лятото и се получаваха пълни недомислици...

Во кратце, да си кажа, изключително съм радостен, че се сдобих с новите български издания и бих прочел останалите, горе споменати, неиздавани книги от същия свят.

Привет! Благодаря за отзивите за любимата ми поредица. Като човек замесен във фенските издания ме зачовърка за кои имена има разминаване между Убиец! и книгите на Еквус. Тази книжка я превебдахме триам човека и наистина е силно възможно някъде нещо да е преведно различно от книжките на Еквус, но се надявах при синхронизацията да съм го хванал. Целта изначално е била всичко да съответства на книгите на Еквус.

Привет, благодаря и аз за възможността да изиграя играта на български. Буквално днес сутринта завърших втората книжка и почнах Узурпатор! и мисля, че нещо ми направи впечатление като разминаване. Но не мога да открия за сега такова. Възможно е и да съм се заблудил, ако намеря несъответствие, все пак, ще пиша.