Поредицата "Битки Безброй" (Fighting Fantasy)

Бяха интересни за четене - имаше много голямо разнообразие на интересно описани противници и местности за преминаване, имаше много обикаляне и изследване но битките бяха изцяло на късмет и аз ги пропусках.

stalk писа: писа:

А, за Битки Безброй, честно казано, не съм чел нито една книга от тази поредица, не знам как съм ги пропуснал. Трябва да ги потърся.

Не си пропуснал много, особено щом не си падаш по заровете. Там логическите избори са рядкост, така че повечето книжки от тази поредица наистина са по-зле от "Островът на динозаврите". Може би най-качествената от "Битки Безброй" е "Командир на роботи", където и системата на игра, и сюжета са малко по-оригинални и усложнени, повечето от останалите са фентъзи и предлагат предимно битки със зарове срещу тролове, таласъми, орки до втръсване.

Не съм виждал нито орки, нито таласъм нито трол в Битки безброй - съвсем различни създания имаше !

vg, прощавай, но мнението ти е абсолютно неразбираемо за мен. Книгите от тази поредица (която и да е книга) са сред изискващите НАЙ-ГОЛЯМО мислене от страна на читателя в сравнение с останалите книги игри. Къде другаде е необходимо да си чертаеш карта, за да знаеш къде си и да не се загубиш из безбройните разклонения? Битките са много и разнообразни срещу най-различни същества и това наистина за някои може по едно време да стане досадно, но за мен силата на тази поредица е, че точно ТРЯБВА да мислиш кой път откъде идва и къде отива. Даже по тази поредица карта на целият континент в който се развива действието в повечето от книгите си бях направил. Един пълнокръвен свят с градове и селца, реки и планини, жарки пустини на юг и страшен студ на север.
За да играеш книга от Битки безброй, трябва да имаш свободно време и желание да мислиш и рисуваш (чертаеш), а като бонус срещаш много и разнообразни противници. Една такава книга можеш да я преиграваш много пъти и всеки път си на различно място. Но определено не е за хора без фантазия

Пхахаха... значи за да изпитвам удоволствие от сляпото лутане в безсмислени лабиринти изградени на принципа на старите дунджън кроул РПГ, където е едва ли не задължително да пукнеш няколко пъти, за да е "по-весело", независимо колко добре си играл... та значи явно нямам достатъчно фантазия да се насладя на такава тъпотия... ма се чудя фантазия ли ми липсва или желание да се чувствам като коза в лабиринт...

E всеки с вкуса си. Това, че вкусовете ни са различни не е лошо - даже си е добре. Красотата идва от разнообразието. А ако си чертаеш или скицираш откъде минаваш, ще видиш че "лабиринтите" в Битки безброй въобще не са сложни и объркващи. Мен си ме кефят

Знам, за това изръмжах.
Не е въпрос до фантазия, а до вкус. Но като цяло до сега преводна поредица не ме е зарибила толкова, колкото много от нашенските автори. Честно казано чувствам се толкова оплетен в ББ, колкото в книга на Сим. И ми е също толкова приятно да се плета.

Аз също имам добри спомени от поредицата. Да, шанса е много и битките не винаги разнообразни, но като качество на фентъзи света, в доста отношения бяха по - добре замислени от доста от родните в същия жанр. Хами, като коза в лабиринт можеш да се почувстваш в "Магьосника от Огнената Планина". Но там идеята е такава. Да принуди читателя да преиграе книгата, докато не намери верния път. Като за първа книга е доста добро попадение. Поредицата става по - интересна след това. Жалко, че някои от най - интересните заглавия не са преведени. Като еквивалента на "Черната Маска" например - "Appointment with F.E.A.R". Имай предвид, че тези книги тръгват точно от DnD идеята. После обаче смятам че се развиват. Стийв Джаксън прави доста нововъведения, докато Ливингстън си държи на старата бойна система, което в крайна сметка май и слага края на поредицата - липсата на раднообразие. Но да не забравяме че хората и досега се кефят на подобни приключение - виж Fighting Fantazine.

Leidrin писа: писа:

Хами, като коза в лабиринт можеш да се почувстваш в "Магьосника от Огнената Планина".

У нас избязоха в следната последователност :
1. Звездолетът скитник
2. Гората на обречените
3. Магьосникът от Огнената планина /по принци първата книга - игра от FF/
4. Леговището на Снежната вещица

Емм, първите две са ми любими, просто щото бяха едни от пълвите книги - игри, които прочетох. Звездолетът може и да е третата - четвърта книга - игра изобщо у нас. И гората много ми хареса.

Ама...Магьосникът настина е неиграем без карта. Това е една от двете книги , които на най - много ме изнервиха, другата е на бат Сим - Прокълната земя.

Но имаше една, излезе по - късно Градът на крадците - е тука имаше наистина невероятно атмосфера.

В интерес на истината най - добра като че ли беше Леговището на Снежната вещица. Имаше си лабиринт, не толкова брутален както м Магьосника, има е действие и преди и след лабиринта, имаше другар до себе си - Ръдсуифт май се казваше, а финалът си беше направо епичен - в търсене на лечител да те отърве от плоклятието/болестта.

Да, определено "фантазия" не беше най-подходящата дума, която да използвам. Просто поредицата много ми допада. А за магьосника - тя е по-трудничка за ориентиране по две причини
1. Тъкмо вземеш да вникваш какво представлява лабиринта и 1- 2 магически телепорта те запокитват на непознати места и почва едно чертане и напасване докато се ориентираш коя пътека откъде идва, с коя се свързва и накъде продължава
2. Чисто нашенското (всъщност може и не само при нас да го има) изпитване до колко върл фен е читателя с някоя друга грешна препратка Като се има предвид, че четеш внимателно и стриктно си чертаеш и рисуваш къде колко вървиш, накъде завиваш и какви разклонения срещаш - за да се сдобиеш с карта на лабиринта (а ако и тъкмо си излязъл незнайно къде запокитен от някой от гореспоменатите телепорти ) - като нищо може да те изкара извън релси
Но книгата е страхотна и страшно ме кефеше като я играех навремето.

За мен най-интересна от Битки Безброй е "Космически убиец". Играта е необичайно разнообразна. Повествованието е смахнато. Изпитанията са непредвидими. Противниците не приличат на нищо познато. Има оръжия с различни щети, някои винаги са смъртоносни. Има и една битка с такове по специална система, това може би е първата циклична бойна схема в книга-игра, в нея има свободно движение по малка карта, а противникът има нещо като изкуствен разум и е непредвидим.

една от първите ми книги-игри беше от тази поредица, казваше се "Космически убиец". не знам дали някой я помни изобщо, аз самият - твърде слабо...

На Рене Вален е Галактическият Гигант- авторът е българин.
А, за поредицата, определено не би ми била от най-интересните, но въпреки това ще я потърся.

Спомням си, като хлапе лежах в болницата за някакви изследвания и се скъсах да чета и играя "Гората на обречените" (и Гората на демона). Много се кефех на тази книга, за пръв път попадах на подобна фентъзи атмосфера, по не знам колко пъти минавах през едно и също място. Илюстрациите бяха готини, спомням си една яка рисунка на жена-котка, а корицата кърти. Наскоро се опитах пак да ги играя (Боец на колела, Леговището на СВ и пр.), ами не става, минало им е времето за мен. Но за детските ми години си бяха супер яко изживяване, направо потъвах в тяхната атмосфера. Смятам, че там им е силата - околната среда (enviroment).
Може да прозвучи фенски, но игрите на ММ ми доставиха удоволствие дори и сега (на 31г.), докато Битки безброй не можаха да ме грабнат, въпреки очевидно добрите си качества. Най-големия им недостатък според мен е липсата на Характери (личностни качества).

Не ми харесваха книгите от поредицата. Битките се влияеха много от заровете и аз винаги приемах, че съм победил, без да смятам наистина. Може и преводачите да са виновни, но и стила на описание не ми харесваше.