Поредицата "Битки Безброй" (Fighting Fantasy)

Като дете съм чел само две книжки от ББ – „Леговището на Снежната вещица“ и „Гората на обречените“. Втората затвърди негативното впечатление, което Леговището ми беше оставила и респективно повече не посегнах към тази поредица. На последната среща Пешката беше донесъл няколко книжки. Разгледах ги и си припомних защо тази серия не успя да ме грабне.

[u:3qte6547]Минуси:[/u:3qte6547]
- Страшно много слепи избори;
- Почти невъзможни за минаване без да чийтваш. Умирах толкова често, че в един момент спрях да играя по правилата и просто приемах, че побеждавам във всяка битка;
- Епизодите бяха изключително кратки. Никога не съм си падал по безкрайно разгръщане на страници и четене на 2-3 изречения;
- Преводите не бяха достатъчно качествени. Като почитател на Толкин не можах да им простя „елфовете“ (?!?), което срещнах в Леговището. Самият факт, че 20 години по-късно още си го спомням е показателен.

[u:3qte6547]Плюсове:[/u:3qte6547]
- Имаха добри илюстрации. От художествена гледна точка не бяха нещо впечатляващо, но определено въздействаха;
- Пресъздаваха доста приятна фентъзи атмосфера. Предполагам, че при по-добър превод това щеше да изпъква още повече.

P.S. Сега видях, че моето мнение се припокрива в голяма степен с горецитираното. Разликата явно е в това, че аз и като дете не ги харесах

nixata писа: писа:

Покрай предстоящото излизането на нова книга от поредицата "Битки Безброй" вдигам тази тема с молба всеки да сподели накратко своите спомени от Старата вълна за тази поредица. Кои са първите му книги, какво го е впечатлило, какво не... изобщо какви емоции са му донесли тези книги?

П.П. Мненията ще бъдат използвани за статия.

Я да видим... 3 от всеки 4 ББ книги, които съм вземал в ръце са ме карали да се усмихна от кеф на поредното странно място, на което ме пращат, поредната интересна вселена и т.н. 9 от 10 са ме карали да ръмжа, докато си правя героя. 9 от 10 са ме карали да бесувам от изнервяне, след поредната абсолютно случайна смърт, без право на обжжалване. Или поредната смърт, защото не си свършил нещата в точно опредления от автора ред.

Имаше и изключения, естествено, книжки като Командир на Роботи още ми събуждат топли спомени, но повечето ББ бяха с ужасен геймплей, множество случаи на случайна смърт и "кармично възмездие" и т.н. Като цяло е много лесно да бъдат оприличени с инди-игрите в дигиталния свят - може и да има добри попадения, но масово са си просто недоклатени, посредствени... произведения.

Покрай предстоящото излизането на нова книга от поредицата "Битки Безброй" вдигам тази тема с молба всеки да сподели накратко своите спомени от Старата вълна за тази поредица. Кои са първите му книги, какво го е впечатлило, какво не... изобщо какви емоции са му донесли тези книги?

П.П. Мненията ще бъдат използвани за статия.

Е, както се казва в такива случаи: Дърпаш ме за езика!
Не крия, че това е една от любимите ми поредици изобщо до ден днешен. Преди да стане такава обаче и да почна да си поръчвам книжки от сайта на обаче, първата книга, която си купих от поредицата беше "Гората на обречените" от една сергийка на "Попа". Тогава не знаех, колко приятни часове ми предстоят с тази книжка, а и с останалите от поредицата и се заех да я чета. Направи ми впечатление дълбокият бекграунд на историята, който макар и описан накратко, даваше възможност за потопяването ти в един приказен свят. Веднага изпъкваше и това, че се касае за качествено различен подход при изборите, предметите (елексири които могат да се избират и използват по твоя преценка) и бойната система, която се прилагаше, да не говорим за изпитването на късмета, който прогресивно намаляваше, като стойност при напредването в приключението. Особено впечатление, ми направи и факта, че за да намериш даден предмет, хубавичко трябва да претърсиш всички разклонения, в противен случай те очакваше краен неуспех. По този начин, играта допълнително се усложняваше, защото дори и да успееше да оцелееш в тежките битки, то съвсем не беше сигурно, че си постигнал успех и в куеста си, което направо си беше новаторско. Струва ми се дотогава в българските книги-игри, такова нещо нямаше, те бяха доста по-праволинейни. Също така, не мога да не изразя удоволствието си от самата механика на битките чрез хвърлянето на зарове, при което се получаваха интересни развръзки, да не говорим за ползването на късмет и в сраженията с цел нанасянето на допълнителни щети! Особено ако си хвърлил 1 или 2 при определянето на началното ти Умение - тогава всяка битка дори с по-елементарен противник се превръщаше в шанс за оцеляване. Друго предимство и на Гората и на всички книги от поредицата беше, че макар и лимитирани до 400 епизода, ти предлагаха доста дълготрайно развитие на действието. Играта никак не беше скучна, а изпълнена с мини куестове за намиране на предмети или съкровища, както и такива с капани. И до днес си пазя картите, които съм си рисувал и за Гората на обречените и за Градът на крадците. Направо съм полудявал, когато достигнал края на приключението, след тежки сражения и събрал всички необходими други предмети, губиш защото не си намерил коса от вещица! В тази насока не съм съгласен, че литературната част е била твърде кратка. Може би това ми съждение произтича от факта, че тя беше достатъчно съдържателна, срещайки те с разнообразни персонажи по време на приключението, което даваше воля и на въображението на читателя. В тези книги личеше и сериозната работа на авторите по създаването на истински Лабиринт на възможностите, който е най-характерен за Магьосникът от огнената планина, която беше следващата книга която си купих. За Звездолета скитник си спомням, че бях удивен от това, че на практика играеш с цял отбор персонажи и изследваш изключително натурално описани паралелни светове, които звучаха правдоподобно. Бойната система беше също качествено различна - при боя с бластери беше възможно, както е възможно и в живота при един точен изстрел, директно да ликвидираш опонента си. Разбира се, беше възможно и той да стори това. Подобно нещо така и не беше правено в българска книга-игра! Опитаха се да му подражават, но доста по-късно, когато кризата се разразяваше... Тази книжка ми я подари един приятел и до днешен си я пазя с писаното по дневника, защото вече нямаше откъде да се закупи. В Леговището на Снежната вещица помня това, че имаше множество подзадачи, които трябваше да изпълниш за да достигнеш до успешен край, както и продължителността на играта. За поредицата "Магьосничества" трябва да се напише отделно изложение! Мога да продължавам в тази насока още много. Изобщо емоциите които ми донесоха книгите на Битки Безброй са любов към една високо качествена поредица, характерна със свой собствен свят, много приятни часове и усещане за щастливо детство! Благодаря ти Никса, че ме върна към него! :clap:

Zort писа: писа:

За поредицата "Магьосничества" трябва да се напише отделно изложение!

Съвсем наскоро научих, че „Магьосничества” е част от „Битки Безброй”. Доколкото разбрах поредицата е излязла под шапката на ББ, но не участва в официалната номерация. Причината най-вероятно е това, че книжките са доста различни от стандартната концепция на „Битки Безброй”. Има избор на герой (войн или магьосник), както и възможността да изиграеш четирите части запазвайки неговите характеристики и придобитите предмети. Реално между отделните книжки има сериозна връзка и дадено действие/бездействие може да окаже влияние на много по-късен етап от приключението. Да не говорим за магиите, които трябва да наизустиш в случай, че играеш с магьосника.

От ББ както вече писах съм прочел само 2 книжки, но те наистина не ме впечатлиха. От друга страна ”Магьосничества” е една от любимите ми поредици.

А иначе страхотен коментар на Zort и ако бях някой, който тепърва се запознава с жанра със сигурност щях да започна да издирвам книжките запален от ентусиазма му :clap:

Магьосничествата и на мен са ми любимата поредица и продължавам да недоумявам защо толкова малко хора ги харесват. Имат уникални похвати при механиката и много силна атмосфера. В новата серия на файтинг фентъзи от 2002 година, магьосничествата присъстват като част от номерацията, дори не са поредни книги, което е странно, при положение че говорим за серия от предимно преиздавани заглавия.

Meriadoc писа: писа:

Магьосничествата и на мен са ми любимата поредица и продължавам да недоумявам защо толкова малко хора ги харесват.

Грешните препратки, но за мен и Магьосничества и FF са ми любими. Някой друг ден ще напиша, защо ме кефят.

Изкушавам се да попиша още малко за FF и ще го сторя при първа възможност, като коментари относно останалите книги от поредицата, но първо накратко относно споделеното от Мериадок и Комикс Рос.
Относно Магьосничества - разбира се, че и на мен са ми любими! Тъй като са част от FF поредицата обаче ще ги коментирам по-обстойно в съответната тема, която вече видях във форума. Не, че нещо лошо има ама нека е там... Но и сега с две думи мога да дам кратката си оценка за тази поредица, а тя е еманация на съвършенството! Тъй като е приложена от една страна бойната система на FF, а от друга е създадена наистина неповторима атмосфера с магии. Не случайно в Амазона в момента четирите книжки струват 100 паунда..., но да не се отплесвам! Според мен и Слейъра е прав - имаше досадни технически грешки, които способстваха за влошаването на геймплея, но за сериозен играч, не са кой знае какво. По-големият проблем според мен идваше в Харе, където сглобявайки крайното стихче, така и не се получаваше вярното число! Дали от грешка в превода или не, но и този недостатък беше факт. Честно казано в Магьосничества макар и да можеше да избираш между Воин и Магьосник, играта си беше непревъртаема без магьосник! Което пък обезсмисляше едната развойна линия на действието! Приемствеността между книгите за сметка на това беше на ниво. Това което не ми харесва в Битки Безброй и Магьосничества обаче е това, че всичко ми харесва!
Изобщо, добре направихте, че се рефрешна тази тема!

nixata писа: писа:

Eй това мнение на Кирчо от предната страница е много готино, така че ако той няма против ще го използваме:

kiril_ps писа: писа:

Спомням си, като хлапе лежах в болницата за някакви изследвания и се скъсах да чета и играя "Гората на обречените" (и Гората на демона). Много се кефех на тази книга, за пръв път попадах на подобна фентъзи атмосфера, по не знам колко пъти минавах през едно и също място. Илюстрациите бяха готини, спомням си една яка рисунка на жена-котка, а корицата кърти. Наскоро се опитах пак да ги играя (Боец на колела, Леговището на СВ и пр.), ами не става, минало им е времето за мен. Но за детските ми години си бяха супер яко изживяване, направо потъвах в тяхната атмосфера. Смятам, че там им е силата - околната среда (enviroment).

Нямам нищо против, но все пак го редактирах малко:
Спомням си как като хлапе лежах в болницата, заради изследвания и се скъсах да чета и играя "Гората на обречените" (и Гората на демона). Много се радвах на тази книга-игра, за пръв път попадах на подобна фентъзи атмосфера. Не знам колко пъти минавах през едно и също място. Илюстрациите бяха готини, като ярко си спомням една яка рисунка на жена-котка. Корицата също беше страхотна. Наскоро се опитах пак да играя ББ (Боец на колела, Леговището на СВ и т.н.), но не става, минало им е времето за мен. Все пак за детските ми години си бяха супер изживяване, направо потъвах в тяхната атмосфера. И наистина смятам, че именно там им е силата - околната среда (enviroment).

Имам само хубави спомени от поредица. „Гората на обречените” е втората ми книга – игра след „Тайната на пирамидите” и винаги съм я приемал като първата „същинска” книга – игра, която съм чел. На 12 – 13 годишна възраст ми хареса доста, но следва да се отбележи, че без карта на гората, книгата е почти невъзможта за изиграване. Същото с пълна сила важи и за Магьосникът от Огнената планина. Все пак има една странна възможност, която я няма в никоя друга книга от поредица - ако не намериш чука и дръжката му можеш пак да поскиташ из същите места.

От всички FF книги, които бяха издадени навремето, две са ми безспорен фаворит –"Крадът на крадците", заради уникалната си атмосфера и "Леговището на снежната вещица", заради разнообразните местности, които се обикаляха.

Спомените ми за поредицата се свързват само с три книги от нея, които съм си купувал: "Гората на обречените", "Магьосникът от огнената планина" и "Градът на крадците". Незнайно защо до сергиите в родния Пазарджик само тези са били стигнали (навремето ги обикалях през ден). "Гората на обречените" беше първата, която ми попадна и бях впечатлен първо от корицата и илюстрациите. Бяха много по-различни от тези в българските книжки и като че ли точно те успяваха да пресъздадат една приказна атмосфера, докато се луташ. "Луташ" е точната дума за игрите от тази поредица, но и това си имаше собствен чар, особено при някое препрочитане се натъкнеш на някой нов лошковец или да намериш нов предмет. "Гората" съм я препрочитал неколкократно и си остана сред любимите ми, но по това време българските автори яко бяха вдигнали летвата с нововъведения и интересни тематики, така че предочитах техните книжки пред тези от Битки Безброй.

Изглежда на почти всички първа книга от поредицата е била "Гората на обречените". За мен също! . Спомените от нея, както и от другите книги от ББ е, че бяха доста труднички... Дори и да имаш късмет в заровете пак имаше реалната възможност да минеш по някой път, по който да не намериш даден предмет и така да си стъжниш живота. Като се замисля май не мога да определя свой личен фаворит сред тях, всяка си имаше някакви качества (особено ако си падаш по разходките и лутането насам-натам. "Градът на крадците" дълго време не ми даваше да спя.. по коя улица примерно трябваше да мина... "Ключарска", "Свещарска" или там как бяха "Командир на роботи" беше доста иновативна с екстрите да си оставяш превозното средство някъде, а после пак да си го вземеш ако наминеш на там... Страхотна поредица и съжалявам, че само 14 книжки бяха издадени в България. От другата седмица ще са 15 де

alamo писа: писа:

"Градът на крадците" дълго време не ми даваше да спя.. по коя улица примерно трябваше да мина... "Ключарска", "Свещарска" или там как бяха

До болка познато...бчх си направил карта на града с отбелязани предметите, враговете и т.н....

Monevwww писа: писа:

alamo писа: писа:

"Градът на крадците" дълго време не ми даваше да спя.. по коя улица примерно трябваше да мина... "Ключарска", "Свещарска" или там как бяха

До болка познато...бчх си направил карта на града с отбелязани предметите, враговете и т.н....

А пък един френд дори я беше направил, като мини страт

Полезен ресурс, ако някой се е заглавичкал да ги играе всичките (като мен ):

fightingfantasy.com/index.php?op ... Itemid=107

Пълен комплект карти (фенски, ест) за почти всички заглавия. Това ако ви писне да търсите верния път в книгите, които са пъзели с-един-верен-път.

Сега виждам, че и Freeway Fighter (Боец на Колела?) също има алтернативи за преминаване. Nice! :dance:

Ъпдейт към горното - наличието на готова карта напълно променя преживяването. Става по-скоро като онези епизоди от игрите на Блонд, където движението е по карта, макар да е далечно сравнението.
Така де, те самите автори препоръчват човек да си прави карти, ама си е игра в играта... а и ги има готови.