Призрачният остров - Стивън Трейвс

Една КИ, която от една страна е с интересни хрумвания, а от друга - ужасно късметлийска. За щастие се чете бързо и не те оставя да скучаеш. Слепите избори преобладават, има голяма преиграваемост, много места за изследване - играта е тип експлорър. За съжаление трябва да призная, че това е най-слабата КИ на Ст. Трейвс, която съм играл - липсва динамика, липсва екшън. Може би духовете трябва да всяват страх, не го усетих. (ако бях на 12 години, можеше и да се получи ) .
Става за игра с една дума, но не е на добро ниво.

Кирчо каза всичко необходимо за книгата и се съгласявам напълно с думите му! Само не съм съгласен, че това е най-слабата КИ на Ст. Трейвс.

Призрачният остров е една от любимите ми книги на Стивън Трейвс. Атмосферата е брилянтна. Постоянно трябва да избегнеш срещата с призраците, които са навсякъде. Историята си я бива и за разлика от останалите три книги, които излязоха на българският пазар не е чак толкова линейна.
Схемата на игра е ситуационна, като те вкарва в точно 9 ситуации - 3 за да намериш помощните предмети и още 6 за да намериш нужните бокали.

Общо взето съм голям фен на Стивън Трейвс, тъй като в неговите книги-игри има това, което най-много обичам - приключението и търсенето на предмети.

Това е така, защото от доста места можеш да стигнеш до тях.

В малко повече от 170 епизода, доста игра, но наистина базирана на случайност. Светват те, че на близо има остров, на който са скрити 5 златни бокала. Ти, човекът, който ти каза за бокалите и неговото куче отивате да изследвате острова. Редуват се ситуация за предмет - ситуация за бокал, като шансът винаги е 33%, след 2-3то разиграване ще се намерят 5-те бокала, за които получавате информация, че 3 са скрити в замъка, а 2 из острова "Враговете" са духове, много голям карък трябва да имаш, че в едно изиграване да нацелиш 4тири духа и да приключиш. Атмосферата е ок, историята е детска, но става. Механиката е стандартна за книгите на този автор. Лично аз не бих казал, че това е най-добрата от неговите книги, но е ок.
Това е била първата от книгите-игри от тази поредица на автора, като по думи на автора има над 2 милиона продадени копия на книги-игри www.stephenthraves.com/interactive-books.html

Навремето не ми беше попадала, но преди няколко месеца направих безуспешен опит да я прочета. Отказа ме прекалено голямата роля на случайността и безсмисленото обикаляне. В КИ, в която шансът играе толкова осезаема роля, е трудно да се пресъздаде пълнокръвен герой, чието развитие или характер да оказват влияние върху действието. В този смисъл ми е трудно да приема, че книгата има атмосфера. Може би добре написано встъпление. Атмосферата в не малка степен зависи от това, доколко ще успееш да се идентифицираш с героя, а шматкането наляво-надясно никога не ме е радвало.

Вероятно в някаква степен натежава и фактът, че четох електронния вариант. Друго си е, когато говорим за печатна книга и атмосфера в едно изречение. Със сигурност в голяма степен натежава и изминалото време.

Какъв пълнокръвен герой в книга-игра, която е тип куест?
И в колко книги-игри имаме герои, които в самата книга търпи промяна?

Каква атмосфера в книга-игра, която е тип схематичен куест?

Всичко опира до индивидуалните предпочитания. За едни играта е на преден план, за други книгата.

[offtopic]

SatanicSlayer писа: писа:

И в колко книги-игри имаме герои, които в самата книга търпи промяна?

Тихото училище [/offtopic]

Тук играта се изчерпва с това, дали ще имаш късмет и дали знаеш правилните локации на бокалите...а атмосферата е по-скоро създадена от носталгията...

Да, и аз тази като дете е една от малкото преводни на Еквус, с които се бях сдобил, и като я видя и мен ме наляга носталгия.