Изгубени край Амазонка

"Изгубени край Амазонка" - приключенска книга-игра на автора Р.А. Монтгомери. 1-ва част от поредицата "Избери своето приключение".
На пръв поглед ме грабна книгата, но в интерес на истината не ми хареса и ще кажа какво точно не ми хареса. Автора може и да има талант, сладкодумен е, харесва ми описанието на р.Амазонка и като цяло ме въведе в история и тъкмо да ми стане интересно и да се надъхам да чета и книгата свърши.
Точно за 15-20 минути я изгирах успешно. В играта трябва да тръгнеш да търсиш своите колеги, които са се изгубили в амазонската джунгла. Спуснах се с едно кану с моя водач, след това видяхме 1 племе, говорих с вожда и той ми каза че са били живи и ще сформира група от войни и ще ги спасим и КРАЙ. После изиграх още няколко вариянта, че имах още 5 свободни минути но общо взето не ми хареса. Ако беше някоя дебела книжка 800-900 епизода нямаше да има равна като приключения.

Имам интересен спомен относно книгите от поредицата "Избери своето приключение". Помня, че при преиграване, всеки път историята беше напълно различна. Не говоря за пътищата през които минаваш или за различни събития породени от избора на читателя. При различен избор историята се променяше из основи. Например твой приятел изчезва безследно и тръгваш да го търсиш. Ако отидеш да го търсиш при ваш общ познат, откриваш че той също е изчезнал и по-късно се оказва, че просто двамата са отишли на сафари в Африка. Ако отидеш да го търсиш в покрайнините на града, откриваш улики, които ти помагат да разплетеш загадката и се оказва, че е отвлечен от похитители, които искат откуп. Ако го потърсиш на работното му място, се оказва, че са го отвлекли извънземни, които отвличат и теб, и т.н.
Не съм сигурен дали всички книги от поредицата бяха на този принцип, но помня, че поне при някои от тях нещата стояха така.

Всичките бяха на този принцип, това им беше основното с което привличаха. Иначе самите книжки бяха много слаби- слаба история, никаква игра, ама за деца може би стават. И с "Изгубени край Амазонка" е така. Сега на тези години едва ли бих седнал да я чета, но тогава ми беше интересна, макар и не много.

milan195 писа: писа:

Ако беше някоя дебела книжка 800-900 епизода нямаше да има равна като приключения.

Не, Варварският Бог пак щеше да е 20 пъти по-добра, да не говорим за Сонора. Щеше да е просто 800 епизода тъпа книга.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Щеше да е просто 800 епизода тъпа книга.

Като се замисля, май да. Щеше да стане скучна и безинтересна още доста преди да се стигне до средата.

Уейн, бих ти препоръчал да погледнеш поредицата от друг ъгъл. Дори да е слаба, кои са силните й страни? Многото финали и паралелните истории, дори да се отключват със случайни решения. Нито едно от двете не сме го виждали от теб или който и да било друг автор (освен Торо, който предлага 2 финала на спасението на Аврея и Котаракът). Така че е най-лесно да заплюеш поредицата, вместо да се опиташ да вземеш най-доброто от нея.

Рони# Мейдей писа: писа:

Многото финали и паралелните истории, дори да се отключват със случайни решения.

Това (по начина, по който е имплементирано в книгата) е едно от най-скапаните неща в КИ и наистина няма да го намериш не само при мен, ами и в нито една свястна книга. Всъщност май само при Сим го има, което се подразбира.

Например твой приятел изчезва безследно и тръгваш да го търсиш. Ако отидеш да го търсиш при ваш общ познат, откриваш че той също е изчезнал и по-късно се оказва, че просто двамата са отишли на сафари в Африка. Ако отидеш да го търсиш в покрайнините на града, откриваш улики, които ти помагат да разплетеш загадката и се оказва, че е отвлечен от похитители, които искат откуп. Ако го потърсиш на работното му място, се оказва, че са го отвлекли извънземни, които отвличат и теб, и т.н.

Такова нещо може да сътвори само автор, който изобщо не вдява основната концепция на КИ. Имаме си един жив пример. Това за мен не е книга-игра, а гавра с най-основните КИ принципи:
1. Една реалност, както в реалния живот.
2. Причинно-следствена зависимост.

(Иначе става нещо като буквар на шизофреника.) Така че не смятам да взимам каквото и да е от тази серия - освен американската й публика. Ако имах врагове виж, щях да им пожелая да "вземат най-доброто" от нея, но уви нямам.

Може и да си прав, че е странно. Ако ще атакуваш САЩ, имай предвид, че голяма част от хората там познавали само ИСП (така поне казва Нийл Ренисън). Така че може и да гледат малко странно, ако им поднесеш нещо с много сложни правила.

Мислех си, че ако не бяха ББ може би изобщо нямаше да има зарове в КИ. Така вечния спор "с или без зар", на който няма верен отговор, нямаше да съществува.

Преди да продължите да оплювате поредицата искам да прочетете самото му име - Избери своето приключение.
След като си направил даден избор то е ясно, че приключението ще продължи в различна насока. Това целят самите автори, за да увеличи преиграемоста на играта.

Уейн вместо за пореден път да плюеш по Сим ще ти спомена нещо - заедно със Сим вие пишете по идентична схема, тип вилица.

Рони# Мейдей писа: писа:

Може и да си прав, че е странно. Ако ще атакуваш САЩ, имай предвид, че голяма част от хората там познавали само ИСП (така поне казва Нийл Ренисън). Така че може и да гледат малко странно, ако им поднесеш нещо с много сложни правила.

Мислех си, че ако не бяха ББ може би изобщо нямаше да има зарове в КИ. Така вечния спор "с или без зар", на който няма верен отговор, нямаше да съществува.

Проблемът на "Избери своето приключение" не е толкова липсата на правила, колкото неодостигът на смислени избори и събития. "Битки Безброй" се пръкват тъкмо като прилагане на ролеви елементи (главно зарове) върху същата основа - простата интерактивна история на ИСП. Тематиката се стеснява до съобразни с ролевата мода фентъзи баналности, а възможните развръзки намаляват. И така в крайна сметка се постига ново, по-систематично равнище на безсмислие.

SatanicSlayer писа: писа:

Преди да продължите да оплювате поредицата искам да прочетете самото му име - Избери своето приключение.
След като си направил даден избор то е ясно, че приключението ще продължи в различна насока. Това целят самите автори, за да увеличи преиграемоста на играта.

Уейн вместо за пореден път да плюеш по Сим ще ти спомена нещо - заедно със Сим вие пишете по идентична схема, тип вилица.

Извинявам се, ако излизам в офтопик със следващите си думи.
"Няма попътен вятър за кораб без посока" - все пак приключението трябва да има някаква предварително зададена цел. Не ми се иска да се мотам из книгата без да знам защо и накъде. Как се справям, не ми става ясно, както и защо съм сбъркал - говоря за Майсторът на Таекуондо и Загадъчното съкровище на Тибет. Специално Амазонка не съм я играл.

Ами приключението си има зададена цел, но вече с изборите, които правиш историята се променя и попадаш на различно приключение. Това проблем ли е?

SatanicSlayer писа: писа:

Ами приключението си има зададена цел, но вече с изборите, които правиш историята се променя и попадаш на различно приключение. Това проблем ли е?

Ако различното приключение е като в Огнена пустиня, нямам проблем. Знам че напредвам към крайната цел, знам че съм можел да мина и по друг път. Това е ОК. Но за това ли става дума в ИСП?

Не. Не става дума за това. В Избери своето приключение става дума за друго - това са няколко разказа преплетени в една книжка и в съотвествие с избора, който си направил се прехвърляш в другия разказ и продължаваш да четеш. После след новия избор разказа продължава с нова история и така докато стигнеш до някой от финалите.

Според мен идеята не е лоша, обаче ако беше разгърната в по-голям обем, със смислени избори, увлекателна история и някакви интересни правила на игра- само че всичко това липсва в тази поредица. Разбира се, трудно би се получило в една свястна книга да има чак толкова много паралелни истории, но поне две или три би станало, макар и трудно.