Ромски лабиринт - Книга-игра

Raz писа: писа:

Наистина бих искал някой да каже нещо сериозно по темата, без значение колко глупав е предметът на разговор.

Набавиха ми книгата и като се върна, ще я разгледам. А относно тематика и прочие - по-добре да чета за мангал в махалата, отколкото да ме гонят летящите хоботи на голямата гадна мръсна уста и да се будя облян в пот от вик Уррикуу. Да не отписваме книгата без да сме я чели, след като повечето от нас са успели да се преборят дори със Сим.

Една приятелка си я взе безплатна от Анивенчър 2010 и я разиграхме във влака за прибиране.Логически гледахме да изберем най-лошите възможни избори,а пък цигането прогресираше...

И аз я искам безплатна. Ако ми я подарите даже ще я прочета!

Понеже никой не ми я подари, с цел да подкрепя ромската култура и бит, си купих книгата. Очаквайте рецензията ми скоро.

Откъде?

Пингвините.

Мери, не знам колко пари си броил, ама ти давам 2 кинта когато решиш да се освободиш от нея - от очи.

Книгата не е слаба. Просто е свърхреалистична, а не фентъзи/фантастика/сайбър-пънк. И да, ти не си Героят - силен, умен, бърз, ловък, богат и красив, а си на точно на обратния полюс на социалната и анатомичната стълбица - младо циганско момче, израсло в дом за сираци, което току-що завършва гимназия. И колко тривиално - предизвикателството не е да спасиш света/кралството/кораба/приятелите си, да получиш медали, известност, пари или да изпълниш задачата на висшето командване , а да се види как ще се справиш с живота. И под ръка нямаш нито свръхзвукови космически кораби, нито вълшебни мечове, амулети от могъщи магьосници или съветите на верният ти съветник, а си оставен на собствените си физически сили, образование и социален усет.
Странно, че книга която е толкова далече от клишетата, всъщност е определяна като слаба. И да, това не е книга, която е създадена да забавлява. Идеята е точно да покаже на потенциалния читател (предполагаемо не-циганин, образован, с добро социално положение), какъв е животът на хората, които са нямали същия шанс в живота.

Jasta Prasta писа: писа:

Книгата не е слаба. Просто е свърхреалистична

Започвам анализа си с този цитат, понеже ще градя доказателството си върху точно обратната теза: Книгата е трагична. Толкова нереалистична, че направо клони към фантастика.
Книгата започва с млад ром, пристигащ в София да търси щастието си. Въпросният е живял в дом за сираци и е много умен, понеже си е открил банкова сметка и си е спестявал помощите от държавата в нея, вместо да се храни с тях. Момчето не пие, не пуши, почти има средно образование, никога не е крало или извършвало нещо престъпно. Каква е целта на играта и какво се случва в нея? Целта не е ясно формулирана, самият ром не знае за какво се бори. Сам казва "по-скоро ще умра в София, отколкото да се върна в провинцията", вероятно това трябва да е смисъла на играта - ромът да умре в София. Сюжет за съжаление няма, нито пък изграждане на някакви образи, за сметка на това в книгата се появяват около 100 имена, които си остават само толкова - имена. В 400 епизода циганинът извършва две действия: търсене на работа и търсене на квартира. Първото става чрез обикаляне по 10-20 епизода и хвърляне на зар. Ако се падне 1 или 2, то ромчето е прието на работа, където остава в следващите 4-5 епизода и е несправедливо изгонено да си търси нова. Ако се падне 3,4,5 или 6 то не го харесват и се почва отново. Може да се връщате на един и същи епизод и да си хвърляте зара, докато се падне единичка и същите тия дето са ви прогонили с полицията се усмихнат и ви назначат. С квартирите е същото. Когато не си търсите работа или квартира ви се дава правото да идете на кръчма. В тези случаи винаги нещата протичат така "Влизаш в заведението и там виждаш Мето - твоят приятел от интерната!". На мен ми се случва да видя случайно познат в София може би на 2-3 месеца, но ромчето намираше приятелите си от чуждоградския интернат във всяка кръчма, което разбира се е свръхреалистично. В крайна сметка след като работих 20 работи и смених 15 квартири за един час четене, моят герой - циганинът реши да замине за Канада и след 5 редово епизодче разбрах, че книгата е свършила. Забравих как се казваха авторите, но в сравнение с тях Сим Николов изглежда като Шекспир. Толкова суха и скапана литература не само, че не съм чел, но и не съм подозирал, че може да бъде издадена. За финал искам да ви покажа един епизод от книгата:

Офертата ми пада на 1 (един) лев.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Офертата ми пада на 1 (един) лев.

Не злорадствай - дадох 8 лева за това малоумие!

На мен ми я подариха. Въпреки всичко, според мен книгата не е лоша. Ясно е, че е писана като просветителска литература и със сигурност не е замисляна като "игра" (така че да се продава като попълнение в жанра "книга-игра" е малко подвеждащо). По-скоро е интерактивна книга със социалнокритически сюжет.

Meri, ако искаш да я продадеш бих я купил?