Книгите на Алан Шарп

Не виждам смисъл да отварям тема само заради моята рецензия от конкурса, затова я поствам тук.
Ужас в 4-то измерение – Алан Шарп
Една интересна книга, или по-точно новела под формата на игра. Ти си първият човек, който трябва да тества машина за пътуване във времето. Целта е ясна, да се завърнеш в своето време, доказвайки че машината работи успешно.
Играта е тип изследовател. Пътуването в различните епохи става чрез илюстрации в книгата, визуализиращи командното табло на машината. Чрез това табло избираш определена цифра, която те препраща в епизод с даден период от историята на нашата планета.
Историята на книгата напомня класически фантастики за пътуването във времето (например разказа „И гръмна гръм” на Рей Бредбъри), но за съжаление не е достатъчно добре разгърната. Потенциалът на хубавата идея се загубва след няколко прехода в епохите. Твърде кратки епизоди, като приключенията са оскъдни. Най-много е наблегнато на периода от Римската империя, като другите стоят по-скоро като безцветен фон.
Играта е само чрез избори, без статистики или дневници. Липсва, каквато и да е система за битки. Това прави преиграването почти безсмислено и безинтересно.
Завършвайки играта, читателят остава по-скоро жаден за повече. Краткостта на книгата и липсата на многообразие оставят чувство на неудовлетвореност, защото въпреки това стилът на автора е завладяващ, а концепцията „пътуване във времето” богата на възможности.
Ако желаете кратко приключение, ако желаете непретенциозна игра, която да прочетете за броени минути, изберете Ужас в 4-то измерение.

Преди 15 години може би нямаше да ми харесат тези книжки, защото са твърде малки, нямат дневник и т.н. Сега ги оценявам като приятно четиво с добра литература и интересни истории... Не очаквайте някаква кой знае каква игра или кой знае какви решения...само алтернативен край, но историите си заслужават. Препоръчвам на всеки да ги прочете:
Ужас в 4-то измерение - най-слабата (според мен) наистина класическа фантастика за пътуване във времето, основната линия се развива в Древен Рим, разклоненията са малко и само по един епизод, но то и обема на книжката е изключително малък. Единственото интересно е, че се дава версия за опожаряването на Рим от имп. Нерон.
Конкуест -2 - фантастика с черни дупки, паралелни вселени и апокалиптично бъдеще с елементи на лудост Краят (и двата) ми харесаха!
Островът на бродещите мъртви - Отмъщение, магии, зомбита... Новела-игра(ДА!), написана прекрасно!
Барабан на Смъртта - най-много ми допадна тази история. Криминална история, развиваща се на кораб! Мистериозни убийства и случки.

Препоръчвам книжките на Алан Шарп, четът се бързо и приятно, а историите са интересни! Не очаквайте някаква игра, наслаждавайте се на класически фантастични и приключенски сюжети!

Тъкмо дочетох "Островът на бродещите мъртви". Супер история и много добре разказана. Много малко книги-игри са написани в първо лице, а това за мен лично е пропуск. Мисля така се влиза много по-навътре в самия сюжет, прави те по-съпричастен с героя, влизаш му направо в кожата! Иначе в самата книга няма кой знае колко игра, доста е кратка и май е писана просто като разказ към който са прибавени 3-4 възможности за избор. За сметка на това е доста описателна, направо си представих, че съм на тоя остров . Криминален трилър с малко хорър елементи, кратък и интересен разказ-игра!

От Алан Шарп съм чел само още "Барабан на смъртта", макар и доста по-отдавна и не мога да кажа коя от двете книжки повече ми харесва. Историята там доколкото помня беше за едно убийство на кораб... по-точно няколко убийства, които винаги ставаха, когато удареше корабната камбана. Историята е едва ли не като от книга на Джеймс Фенимор Купър и е доста завладяваща. Особено с това първо лице, единствено число

С останалите две издадени в България книжки наскоро се сдобих и още не съм успял да ги мина, но ако са и наполовина толкова добри като ще съм доволен. Все пак се четат леко, бързо и са увлекателно четиво, макар и без особена игра.

Конкуест 2 - един свят сякаш излязъл от въображението на писатели като Айзък Азимов и Робърт Шекли. Като фен на научната фантастика тази малка книжка веднага си спечели място сред най-добрите (за мен) преводни книги-игри издадени в България.

Действието се развива във вече не чак толкова далечното бъдеще - 2066г. Намирам се на космическия кораб "Конкуест2" и се подготвяме за излизане в околоземна орбита. Взрив! Още един, по-силен... и вече си в играта... и в главата на главния герой. Атмосферата на безнадежното объркване е много добре пресъздадена. Объркващата самота, чувството, че "изперкваш"...

Историята не е особено оригинална. Сещам се за поне една книга и филм с подобен сюжет, както и епизод на "Стар Трек" - човек останал сам насред космоса с единствен (или не?) всезнаещ компютър за компаньон. Харесах дългите описателни епизоди, заигравката в края с вечната битка между Доброто и Злото, избора на един човек който да може да промени съдбата си (Фауст!), възможността да се поправи непоравимото....

Много, много ми хареса тази книга-игра, това невероятно приключение в едно апокалиптично бъдеще. За толкова малко епизоди и страници такава история. Сигурно съм прекалено пристрастен, но горещо я препоръчвам на всеки фен на научната фантастика!!!

А има ли реални избори в тези книги или говорим само за литература?

Чел съм ги навремето, но са ми смътни спомените.

Чел съм ги всичките без "Ужас в 4-тото измерение" и имам смътни, но прекрасни спомени от тях. Спомням си че атмосферата и в трите беше адски въздействаща и доста дълбоко се потапях в историите докато ги четях. Може би единствените книги-игри от старата вълна писани като за възрастни, а не като за деца. До колко изборите са били реални или фиктивни не мога да си спомня.

Ейдриън Уейн писа: писа:

А има ли реални избори в тези книги или говорим само за литература?

Литература е главно. За 45 епизода няма кой знае какво да се избира, има четири или пет завършека от които само един е добър. Но пак казвам това е една от книжките, които най-много ми харесаха в последните няколко месеца откакто възобнових интереса си към книгите-игри.

На английски поредицата се казва "Choose your own plot" - и не случайно. Има по няколко пътища, по които играча може да мине при преиграване, научавайки различни части от историята (прочел съм общо 7 или 8, всичките са конструирани така). Истински интерактивен роман.
Естествено, тук-там има избори които те пращат в началото (за всеки от вариантита), но в противен случай не би имало игра.

За 45 епизода чисто математически е невъзможно да има чак пък "няколко пътища" - освен ако не се превърта за десетина епизода книгата. Не е и интерактивен роман максимум интерактивна новела/разказ.

Като чета хвалбите тук - някой смята ли, че би чел нещо такова, ако пак се пише и издава?

Днес минах и "Ужасът в IV измерение" - разочароваща. След трите предишни книги това е огромно разочарование. Темата за пътуването във времето остава някак си непълна и недоразвита. Кратко и безинтересно... спокойно може и да се пропусне!

Ейдриън Уейн писа: писа:

За 45 епизода чисто математически е невъзможно да има чак пък "няколко пътища" - освен ако не се превърта за десетина епизода книгата. Не е и интерактивен роман максимум интерактивна новела/разказ.

Като чета хвалбите тук - някой смята ли, че би чел нещо такова, ако пак се пише и издава?

Ми зависи как го броиш - не е цяла алтернативна история, а отделни моменти, които могат да се развият различно. Биеш в десетката, не е роман а новела (или дори това по-малкото)

Кой да ти каже, байно? На практика схемите не са много различни от Убиеца на Дракони/Шоу на смъртта и т.н., но е напълно възможно нови такива издания да не бъдат приети в наше време.

Като стана на въпрос, ето една колекцийка:

https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xaf1/v/t1.0-9/s720x720/317391_592175104139648_2136600929_n.jpg?oh=ea67a125dd2b861eea75cd524f9a6fc0&oe=5443CF8D

Току що гледах един филм, който си бях пуснал за да се приспя. Доста ми хареса обаче и се насилих да го изгледам докрай. Странен е и вероятно няма да е по вкуса на всеки. Най-интересно, което е и причината да пиша в темата е, че се оказа, че сценаристът му е Алан Шарп. Не вярвам да е просто съвпадение на имената, защото стилът му се познава, независимо дали става дума за книга-игра или за филм, колкото и да е различна тематиката на филма от тези в книгите му. Определено вече съм му фен и в най-скоро време мисля да му прочета пак книжките, както и да потърся други филми правени по негов сценарий. Ето и филмчето: zamunda.net/browse.php?search=de ... field=name

Взех си двата омнибуса с черните корици от снимката в предходния пост - The Storytrails Book of Thrillers и The Storytrails Book of Science Fiction. Всеки съдържа по четири новели. Изданията са много качествени - малък формат, но с твърди корици, едър шрифт и хубави илюстрации (в този с трилърите са малко на брой, но във фантастичния са доста).

Днес прочетох Invitation to Murder. Сюжетът напомня "Десет малки негърчета" на Агата Кристи:

Криминалната загадка не е лесно да бъде решена. Аз стигнах до успешен край без особена трудност, но все пак не бях сигурен кой точно е убиецът.

Интерактивната новела е доста линейна. Изборите, които правите в повечето случаи ви дават различна информация, но въпреки това действието се придържа към една основна сюжетна линия. Произведението съдържа общо 37 епизода, като всеки от тях е на две страници. Прочетох алтернативните избори и стигнах до другите 5 възможни финали.

Новелата ми хареса, но не ме впечатли. Сюжетът е интересен, но на моменти историята беше съшита с бели конци и определено е насочена към по-малки и наивни читатели. Стилът на писане е много приятен, което е характерно за Алан Шарп. Поддържа се едно прилично ниво на напрежение през по-голямата част от времето, което дава стимул за проверка на алтернативните избори и гарантира, че няма да я зарежете недочетена.

В заключение - препоръчвам я на почитателите на добрата литература и интересни криминални истории, но не и на тези, които предпочитат фокусът да пада върху играта.

P.S. Може би прекалих леко със спойлър таговете, но книжката е толкова малка, че е много лесно да издадеш нещо, което да развали преживяването на читателя.