Книгите на Алан Шарп

Конкуест 2
Започва интересно и успява да създаде атмосфера.
Завършва катастрофално зле, а повечето от интересните идеи остават като някакъв безличен фон. Не мога да кажа повече, без да издам нещо, но който я е чел, сигурно ще се сети какво имам предвид.

Ужас в IV измерение
Така и не разбрах къде е това четвърто измерение, но тази книжка също е доста зле. Претупано "камео" минаване през няколко времеви периода без почти никакви събития или избори, никаква интересна заигравка с пътуването във времето; няма дори особена цел, очаквания към или ефект от пътуването във времето на героя. "Здрасти, аз съм Нерон, чао; тук земята още я няма; тук земята вече я няма; тук минават гангстери; оп, върнахме се, КРАЙ".

И при двете книги ми се струва, че Шарп не е бил наясно какво иска да каже с тях и ми изглеждат на проекти, зародили се от мисъл от сорта на "Абе я да пробвам някаква фантастика, примерно за един ден какво ли мога да напишеш за пътуване във времето? Почвам, пък все някакви идеи ще ми дойдат". Единственото, което спасява книгите от пълния крах е приятният стил на писане на Шарп, но ако трябва да съдя по тези двете, фантастиката не е неговия жанр.

Invitation to Murder
Класическа криминална мистерия - главният герой и още шестима други се оказват примамени в отцепена от цивилизацията планинска хижа. Убийствата започват почти веднага и трябва да разкриете какво се случва, преди да сте се превърнали в следващата жетрва. Книгата има приятна атмосфера и стил. Това, което не ми допадна в нея, беше стандарните за жанра глупави решения за героите и никое от решенията ви не може да попречи на това - честно казано се издразних на третия път в който решиха, че най-добрата им стратегия е да се разделят. Така или иначе, ако си падате по кримита, историйката си е супер и е най-атмосферичната книга от четирите в Thriller сборника. Нареждам я на второ място след М-р Щастие, а предполагам доста хора ще я сложат и на първо.

The Eye of Heaven
Далеч най-завързаната история в сборника - героят е служител на реда в отдел за сигурност и се опитва да разплете и да намери връзката между половин дузина странни случки/убийства. Персонажите също са най-добре развити и интересни. Същевременно обаче има две големи слабости, които ми намалиха удоволствието. Първата е, че няма никаква връзка между изборите и последствията и като играч се чувствах съвсем на сляпо. Примерно изборът ми е дали да пренощувам някъде или не; в зависимост от него после се случват различни неща, но няма как да ги предвидя от този избор и просто се пускам по пързалката "наляво или надясно". Това не е нетипично за Шарп, но в тази книга ме подразни, защото негативните финали са кофти - не разбираш нищо от историята в тях, всички нишки си остават заплетени и прочитът е безсмислен. Вторият проблем е, че историята е прекалено сложна за предаване в 45 епизода и половината от нишките се разплитат в тежък инфо-дъмп при положителния край и то без никакво участие на играча - в стил "Това се оказа еди си какво, другото е оказа еди си що". Ами... мерси, щеше да е хубаво "пушката на стената да гръмне", като ще е част от книгата. Това внася доза реализъм и на някого може да допадне - наистина в живота не всичко се оказва свързано или се научава навреме, но просто ми се струва, че имаше прекалено много зелен хайвер и "недостижимо съдържание".
Въпреки че на мен The Eye ми допадна най-малко ме зариби достатъчно да прочета всичките ѝ епизоди. Нищо чудно да се хареса най-много от сборника на част от читателите, има си неоспорими качества и ако беше 100-тина епизода да може да се разгърне Шарп, щеше да му е сред най-добрите неща. Но явно твърдият лимит от 45 епизода на 90 малки страници му е изиграл лоша шега.

The Tomb of Amenosis
Въпреки че започва с лека мистерия, това приключение в Египет много бързо отива в посока шпионски екшън, много подобен на М-р Щастие.

На мен ми липсва леко cool-фактора от аналогичното приключение и не виждам началната част да изгражда особоно много втората половина от приключението, но ми беше интересна и има готини сцени. Египетската атмосфера също не е особено изградена и потапяща, но и не пречи. Книгата е прилична, макар и литературно най-слаба от четирите.

Относно "Злодеянията на г-н Щастие"

shin писа: писа:

Всичко което бях чел на Алан Шарп досега ми е харесвало, но този разказ беше голямо разочарование. Дори ми беше трудно да повярвам, че е писано от него.
Плосък сюжет и посредствено писане. Изборите са доста неинформирани, като повечето от тях водят само до сюжетно разклонение без реално да ти носят някаква полза или загуба. Финалните избори водят до успех или неуспех в мисията, но играчът ги прави напълно на сляпо или поне аз не видях никаква подсказка кой от изборите е верният и кой грешният.
Друг голям минус е че въпреки скромния си обем разказът изобилства от напълно ненужни салами, които ако се съберат в по един епизод, цялото произведение вероятно ще стане двайсет и няколко епизода.

В интерес на истината, изключайше сюжетът и писането, които са субективни фактори и е нормално да са различни, предвид жанровата разлика с другите му произведения, всичко изброено е 1:1 с останалите книги на Шарп - неинформирани избори, салами, обемът е винаги еднакъв, финалните избори водят до (относително) добър или лош край. Трябва да са ти доста мъгляви спомените, за да усещаш разлика точно в тези отношения - много са характерни за автора.

Иначе и за мен книгите му са на двата полюса - фантастиките му са потресаващо слаби, Барабана и Острова са страхотни, криминалните ("thrillers" колекцията) са по-скоро посредата, но ми допада много как влиза в cheesy стила и наивните сюжети, характерни за класиките в жанра - сигурен съм, съвсем осъзнато; разбирам и защо на някои не им харесват тези елементи.

Тая корица изглежда готина за разлика то предходната. Името на автора малко се губи в крачола ама бели кахъри са това във времената на ръчния набор.
Кой е художника пише ли вътре?