Children of the Painted Apple

Започвам с това, че книгата е ОГРОМНА. Над 600 страници и близо 800 епизода, повечето от които са доста дълги. Четох я в електронен формат, но предполагам, че в хартиеното издание шрифтът е много дребен, за да може целият този текст да се побере. Ако целяха дебелина, то със сигурност можеше да бъде поне 800 стр.

Горното обаче за мен по-скоро е минус. В един момент книгата ме отегчи сериозно. Завърших я единствено благодарение на това, че е разделена на глави, които в голяма степен са абсолютно самостоятелни. Имам сериозно подозрение, че са били разкази, които впоследствие са преработени под формата на интерактивна литература. Четох я на части през големи интервали от време, което със сигурност не е най-добрият подход, тъй като се губи мотивация, но просто нямах времето и желанието, за да я мина в рамките на 2-3 дни.

В началото сюжетът леко ми напомни на X-men – създаден е кампус, в който биват събирани деца със специални способности, които са развити вследствие на това, че родителите им са се разболели след като териториите, на които са живеели са били пръскани със специални пестициди. Нашият герой се отличава с голям късмет Според мен това умение не е измислено добре, тъй като в самата игра на теория би трябвало да ти помага, но впоследствие все едно, че се забравя за тази особеност. Кампусът е с регулиран достъп и след дипломирането им възпитаниците му биват пренасочвани за работа на позиции, които се счита, че са подходящи за тях. За теб е преценено, че ще станеш добър полицай.

Системата за игра е лесна. Имате няколко показателя, които следите за всяка от полицейските мисии, на които бивате изпратени. Според това как сте се справили трупате точки Essence. Всъщност това е единственото нещо, което свързва в дългосрочен план отделните части на книгата и дава отражение за потенциално успешен финал. В началото на всяка мисия ви се дава списък на локациите, които може да посетите, както и някакви бегли подсказки какво може да очаквате за всяка от тях. Част са абсолютно фиктивни и на практика не се случва нищо. За повечето мисии имаш две локации, които наистина са от значение и една, която е задължителна и няма как да не минеш през нея.

На няколко места имах сериозен проблем с логиката в изборите. Това разбира се е субективно, но определено ми повлия на крайната оценка. Според мен авторът е имал написан текст и след това е вкарал някакви избори, които трябва да доведат до исканото от него развитие. Подразниха ме и „логическите задачи“, които бяха безумни – голяма част се състояха в проследяване на най-краткия път в нарисуван лабиринт, преброяване на звездички и т.н. Почти всичките бяха абсурдно лесни (дъщеричката ми решава подобни в първи клас), но пък времеотнемащи и непозволяващи да чийтнеш. Т.е. колкото и да ми бяха досадни трябваше да ги решавам

Като плюс трябва да изтъкна, че авторът пише приятно и сюжетът е интересен. Акцентирано е върху литературата, а не върху играта. Второто със сигурност не е от силните страни на автора. Ако обемът беше съкратен наполовина бих препоръчал книгата. В сегашния й вид по-скоро считам, че е за много запалени фенове с доста свободно време.

Видях, че същият автор (Dane Barrett) е публикувал и втора книга в рамките на миналата година. Това донякъде задълбочи подозренията ми, че поне тази е преработен сборник с разкази. Четох сериозни препоръки за новата му - The Mystery of Dracula. Като обем е почти двойно по-малка и мисля да й дам шанс, тъй като авторът определено има потенциал, който се надявам да е развил (или някой да му е помогнал с игровата част ).