Cult of the Pajoli (от поредицата Arcane Rites) - Simon Birks

Сдобих се с Cult of the Pajoli след участие в Кикстартър кампанията на автора:
www.kickstarter.com/projects/simonbirks/...aph-fantasy-gamebook

Благодарение на участието си в кампанията получих освен книгата две черно-червени обикновени зарчета, отбелязка за книгата (удобна и приятна на вид) и подложка за чаша с илюстрации от книгата (много добра идея, приятно съм впечатлен).

На пръв поглед самата книга е с доволен обем (официални параметри: 350+ страници, 700 епизода), може би колкото едно от по-кратките Призвания, което за самостоятелно приключение е супер. Разстоянието между редовете и в края на страниците обаче е доста щедро, така че количеството текст всъщност не е чак толкова много. Отне ми може би около час и половина, максимум два, за да я изиграя. Разклоненията не са малко, мисля, че от тях може да се "изцеди" още около час игра.

Сюжетът и историята са класически: приключенец влиза на самоубийствена мисия в дънджън пълен с чудовища, като накрая го чакат не един, а няколко магьосника. По-конкретно става дума за главната героиня Дерилиън, която като малко момиче печели доверието на стара тайнствена жена в селото си, която ѝ предава знанията и уменията си. Дерилиън се превръща в нещо средно между ловец и приключенец. Преди да напусне селото си, получава от жената подарък - щит, който се казва Волков (да, не се шегувам) и който при произнасянето на името му излъчва светлина, която ще се окаже полезна в по-нататъшното тъмницолазене. Не е много ясно какво се случва после, но историята загатва, че Дерилиън скита, ловува, краде, убива и приключенства известен брой години. Илюстрацията на рицар в броня на корицата, както и фактът, че Дерилиън носи със себе си щит не се връзват с образа на ловец, като какъвто текстът на много места я описва. Абсурдният начин, по който звучи историята дотук, отговаря на логиката на цялостното повествование.

Истинското приключение започва, когато Дерилиън намира момичето Обишаа и го взима със себе си за паж/помощничка/ученичка. Обишаа бива отвлечена и разбира се, Дерилиън тръгва да я търси. В близкото селце, състоящо се от три (!) колибки, една жена ѝ казва, че Обишаа е отвлечена най-вероятно от Култа на Пайоли (нямам представа дали това би бил най-добрият превод за името, асоциацията ми беше през цялото време ту с пържоли, ту със соса айоли) и завлечена в близките пещери. Дерилиън влиза в пещерите и се почва тъмницолазенето.

Следват чудовище след чудовище, капан след капан, стая след стая. Приключението силно ми напомняше обикалянето из тъмниците на Диабло 1 и Магьосникът от Огнената планина. Въпреки че всеки около трети-четвърти избор е напред/наляво/надясно, не мисля, че е точно лабиринт, защото стигнах до края без да ми се налага да чертая карта.

Чудовищата са доста оригинални и може би най-силната страна на книгата, като класическите елфи, джуджета и тролове са сравнително малко на брой. Повечето са чудовища, които е явно, че авторът си е измислил (или поне аз не съм ги чувал преди). Илюстрациите са доста, според официалните данни над 40, като наистина имаше по една илюстрация за почти всяко чудовище и почти всяка ситуация, в която попаднах. Качеството им е сравнително добро, вкарват атмосфера и са приятни. Някои са даже доста яки, други са по-скоро задоволителни.

Стилът на писане, както и повечето избори, са сравнително наивни. Телеграфен стил на писане, който предразполага по-скоро към по-нататъшно изследване на пещерите и по-малко потапяне в атмосферата. Няколкото момента, в които авторът описва емоционалните състояния на Дерилиън, ми стояха изкуствено и насилено, но поради малкия си брой не успяваха да счупят играта. В повечето ситуации срещаш някакво чудовище, с което или директно влизаш в битка, или пък първо трябва да се отървеш от капана, който то ти е заложило. Евентуално имаш опция за разговор със създанието, което може да ти поиска предмет или да изпълниш някакъв негов куест, като тук изпълнението е доста простичко (имаш ли тоя камък? а, ок, на ти тогава тоя ключ) и има според мен много изпуснат потенциал.

Битките се състоят основно от мятане на зарчета, а "тактическите" избори се броят на пръсти. Уменията ми се струват леко небалансирани, а трудността леко завишена. Чийтнах само на последната битка, която беше някакво безумие, и завърших на -4 живот, като сигурно щях да бъда и по-зле, ако не бях прескочил последната битка. Апропо, последната битка. Освен че тя е безумно трудна, краят на книгата е доста слаб. Освен че ми стои доста претупан, той свършва в нищото, обещавайки по-нататъшно развитие на приключението в следващата книга от поредицата. Около 60% от предметите, които събрах, не ми свършиха работа и не разбрах къде се използват.

Накратко, ако търсите нелош тъмницолаз, наподобяващ донякъде Магьосникът от Огнената Планина, и не сте изобщо претенциозни към литературата, историята и изборите, а по-скоро искате да мятате зарчета, да се наслаждавате на приятните илюстрации и да прекарате един-два часа в хартиения вариант на убиване на време, както и да имате яка подложка за бира, това е вашата книга (подложката за книга обаче е само от кампанията).

Благодаря за мнението, сериозно се колебая дали да я потърся. Ако някои има още детайли, които иска да сподели, ще ми бъде по-лесно да преценя.