Пътя на тигъра [играта]

26

До обед на следващият ден Аквамарин загърбва островът на богинята, а пред вас изплува образът на Големия континент. Корабът плавно извива на север покрай скалистите му брегове и така сред спокойни води и без други инциденти изминават следващите няколко дни, а ти можеш да възстановиш 10 точки издържливост докато си почиваш и се наслаждаваш на пейзажа. От небето започва да се сипе ситен дъждец, когато корабът, следвайки бреговата линия, навлиза в широк залив на мястото където река Сивокосттка се влива в морето. Глайвас идва да говори с теб, като ти разказва, че неговият роден град Тор е построен на бреговете на тази река. Питаш го дали в градът има храм на Куон, но той поклаща глава, и ти обяснява че техния бог покровител е Всемирната Майка, Защитницата на живота. Подпитваш го за други градове, освен Тор, който се намират по бреговете на Сивокосттка, а по лицето му преминава сянка на безмерна тъга.

- Позволи вместо това да ти разкажа защо ползваме град Погибел за наш пристан - моли той. - Той е един от най-големите градове в Човешките предели, може би наброява повече от четиристотин хиляди души и е управляван от Легиона на Меча на Обречените. Повечето хора плюят като чуят името им, но те са една от най-добрите и организирани армии на Орб. Те се кланят на Войнът, Ваш-Ро, Този който сее за да пожъне, и видът им всява страх по време на битките. В града има храмове и на други богове, но те дори не могат да се сравняват с катедралата на Войнът. Пълководец на Меча на обречените е Честникс, с черно сърце, нивгаш не узнал вкусът на загубата в битка. За него казват, че веднъж убил, буреносен гигант само с една ръка. Той несъмнено е най-добрия фехтовач раждал се някога.
Орденът на Алената Богомолка също има храм в града. Те пращат своите следовници в Отвъден Снегоград, където те принудително привикват към трудностите - от всякакво естество. Яемон е най-великият войн който някога ги е предвождал. Те използват кръста на Въплатения, Най-висшия добродетел, като свой символ, но със два дракона увити около него. По този начин може да се разпознаят.

На следващият ден пред очите ти се разкриват крепостните стени на Погибел опасващи дори пристанището. Два кораба от черно дърво се устремяват към вас, за да ви пресрещнат. Те плават под знамената на Барбикан, флотата на Погибел. Захождайки към Аквамарин на борда на единият от корабите се появява висок мъж в черно, който ви нарежда да спрете. Капитана се подчинява, като смъква платната и корабът се забавя. Капитанът отговаря на множество въпроси, но когато морският офицер го пита по каква работа идвате в града, той нервно облизва устни поглеждайки Глайвас. Глайвас пък спокойно отговаря, че е дошъл, за да продава роби за галерите.
- Щах да конфискувам корабът ви, но вие явно водите мъже от които имаме нужда - казва с усмивка командирът. - Може да преминете през Барбикан.
С това пътят ви напред е свободен.
Барбикан всъщност е огромна морска порта, затваряща пристана и свързана с навлизащите в залива дъги на градските крепостни стени. Корабът се плъзга под нея е не след дълго акостира на кея на града. Ти благодариш на Глайвас за помощта и скачаш леко на земята. Той поема към Тор, за да организира защитните сили награда в случай, че твоята мисия се провали. Преди това обаче ти подхвърля кесия с десет късчета злато казвайки ти:
- Ще се нуждаеш от това. Дори и Шакти да не ти се усмихва, няма да ти навредят. Желая ти успех, нинджа.
Ти закачаш кесията на колана си и се оправяш към града.

До вътрешния град може да се стигне през две порти, който са застанали една до друга на градската стена. По-голямата е под арка направена от обсидиан* и сякаш поглъщаща светлината със своята чернота. Другата е доста по-малка и между две мраморни колони, а над нея думите „Портал на боговете” са изписани с позлата.
През коя порта ще влезеш в града, през Обсидиановата (мини на 6) или през Портата на боговете ( прекрачи на 208)?

*вулканично стъкло

i29.tinypic.com/k02h48.jpg

i28.tinypic.com/bbmag.jpg

208

Когато пристъпваш между колоните от бял мрамор ти се струва, че чуваш глас, който сякаш идва от тях: „Добре дошъл в светилището свободно от оръжия”. Не виждаш никой наоколо, но пред теб, грамаден млад войн облечен в червеникавокафяво и сиво с усилие пълзи по стъпалата на храма. Един монах в жълта тога излиза да му помогне, но в момента който той се навежда от храма изскача рицар, с черна туника върху бронята, възседнал кон и с един замах леко навеждайки се от седлото отсича главата на монаха. Друг свещеник размахва чевръсто ръце и освобождава някакво заклинание, което кара конят за се изправи на задните си крака отстъпвайки назад. Миг по късно се появяват още два конници със същия герб на гърдите, сребърен мач висящ от сребърна нишка на черен фон, като улавят юздите на своя приятел. Той сипе проклятия по адрес на младежа, но изглежда безпомощен докато те го издърпват покрай теб и след това в галоп преминават през мраморната порта. Свещениците внасят обезглавения си събрат и младия войн, оставил кървава диря по стъпалата, в храмът.
Между временно един сбръчкан и прегърбен старец започва да вие и грачи тръскайки кристалната си броеница: „Предсказах това, но не обърнахте внимание на Пророкис! Не! Искате ли още от усмивките на Ковън Свободния, лъже жреци?”. Той се обръща и затътря към малък дървен параклис. Умития свещеник бе служител на Ковън, чиито последователи се стремят да се доближат до рая, като посвещават живота си вършенето на добрини и отхвърляйки всички закони ограничаващи свободния дух. Какво ще направиш ти?

Ще последваш свещениците в храма на Ковън Свободния? (като отидеш на 196)
Ще зарежеш храмовия комплекс и е минеш през обсидиановата порта? (това ще те отведе на 6)
Ще последваш стареца наричащ се Пророкис? (за това е нужно да преминеш на 36)

196

Изкачваш се по стъпалата на храма и влизаш в него след монасите. Дървените пейки из вътрешността на храма изглежда са разположени без никакъв ред, а светлината влизаща през розовите стъкла изграждащи куполът на храма му придават ведър и жизнерадостен вид. Няколко кристали са подредени пред една картина така, че да събират и отразяват светлината върху нея. Там е изобразен разрушен замък, а на поляната пред него група войници и селяци пеят и танцуват. Оглеждаш се но никъде не виждаш и помен от обезглавения монах или младия войн. Един от свещениците се приближава до теб и ти го питаш дали може да ти даде някаква информация. Той те поглежда, но преди да отговори те пита дали си поклонник на Ковън.
На кой Бог ще кажеш че си последовател?
Ще си кажеш че служиш на Куон (признай чистосърдечно на 183), или на пък на Всемирната Майка (което не е баш лъжа на 46), можеш и без да ти мигне окото да заявиш че си поклонник на Ковън (за това на 56). Вариант е и да зарежеш храма и да потърсиш старчокът Пророкис (него ще откриеш на 36).

46
- Разбира се ние винаги сме готови да помогнем на някой от следовниците на Защитничката на живота – благо се отзовава свещеникът.
Ти директно минаваш на въпросът като го питаш дали знае в Погибел да се подвизава монах на име Яемон, който е следовник на Вайл. Той ти споделя човекът за който питаш е разговарял с Честнолюбикс, Армейски Генерал на Легиона на меча на обречените преди десетина дни, точно когато се е канил да поведе армията срещу съседите от Спиралата на Предзнаменованието. После допълва:
- Не знам защо така скоропостижно напусна града, но трябва да е е била заради нещо изключително важно.
- Да де, ама с Яемон какво стана? - питаш леко изнервено.
- А да, така, монасите от Алената Богомолка много отдавана са в добри отношения със следовниците на Ваш-Ро – Войнът, та Яемон тръгна с него по пътя за Мартавалон.
Тъй като той не може да ти каже нищо повече освен това, че са тръгнали сами, ти му благодариш и пускайки благословия от Всемирната майка напускаш храма. А сега ще:
...влезеш в града през Обсидиановата порта (право на 6)?
...ще излезеш от външния град през морската порта и ще тръгнеш по пътя водещ към Мортавалон (за това мини на 65)?

6
Минаваш под арката от лилаво-черно стъкло и пристъпваш в град Погибел. Не си спомняш някога да си виждал толкова много сгради, те са масивни и високи, а покривите им не са сламени, а покрити с плочи. Навсякъде са пръснатите сергии, където продават риба, вино, зърно... има дори пазар за роби! Близко до Обсидиановата порта един глашатай започва да бие своят звънец за да привлече вниманието на околните. Облечен в оранжево и зелено, за да привлича внимание, той започва да крещи вресливо за някакъв смел приключенец, който живял в Погибел и щедро възнаграждение като намерил таен път през града на мъртвите Мортавалон, проникнал там през пещера в хълмовете, които обграждат града и която преминавала под този град. След това той разтръбява шумно, че армията плащала добре на новобранците, че нямало война, но били нужни хора за маневри по Полето на захарта.
Забелязваш, че постройките на казармата са недалеч от пристанището затова:

Решаващ да постъпиш в армията, за да видиш каква информация ще получиш? Обърни на 16.
Ще игнорираш глашатая и ще се разходиш из града? Отиди на 408.

408
Докато вървиш покрай пазарът за роби мярваш капитан от Легионът на меча на обречените да наддава за мъже обявени за продан като отлични гребци, явно за да попълни свободните скамейки по корабите на Барбиканк – военноморските сили на Погибел. Изглежда, че повечето жители на града се стремят да те отбягват, ако не могат да профучат възможно най-бързо покрай теб. Крачките ти те отвеждат пред най голямата сграда в града и и когато вдигаш глава в опит да видиш върхът и зяпваш от изумление. Като се замисляш стигаш до извода, че това не може да е друго освен храмът на Ваш-Ро. Огромна катедрала, изградена от масивни и черни като нощта базалтови блокове. Квадратната ѝ кула съвършена и без излишна украса се издига на почти шестдесет метра над околните сгради. Там се помещават и покоите на Честолюбикс, а цялото място прилича повече на крепост отколкото на дворец. Ти продължаваш към една гостилница на чиято табела са изобразени войници с кръгли щитове преклонили се пред висящ във въздуха черен меч. Входът не е на централния площад а от към една уличка водеща на вътре в града, щом навлизаш между сградите мерваш в дясно от теб масивна сграда построена от черен камък и с яркочервени капаци на прозорците. Това може да бъде само храм на Вейл, извергнатия брат на твоя Бог Куон. Дали пък Яемон не е тук? Ти ще...:

...се мушнеш в гостилницата, за да поразпиташ (за клюките мини на 307)?
...се пробваш да се промъкнеш в храма, евентуално и да задигнеш нещо (тихичко към 273)?

273
Когато минаваш покрай гостилницата врата се отваря рязко и от вътре те поздравяват ругатни воня на пот и застояло. Изчакваш малко за да може изхвърленият от мелето да се надигне на крака и да се вре вътре след което продължаваш към храмът обикаляйки го с незаинтересован вид. Красивите кули и арки се допълват от декоративни шипове по покрива, който не изглеждат толкова декоративни. Патрулиращите монаси говорят за добра охрана, макар и те да изглеждан небрежно разхождащи се точна като теб. Зад храмът са разположени спалните помещения и трапезарията. Решаваш че уменията ти на нинджа ще ти помогнат да се промъкнеш през нощта и да се добереш до някаква информация. Запитваш се дали пък Яемон не е някъде вътре в този момент.
Ще продължиш да слухтиш около манастира за да намериш най-сигурният начин за проникване в него (за пусията на 323) или ще потърсиш евтина страноприемница където да поупражняваш малко уменията си то Пътя на тигъра (за това мини на 303)?

323
Вадиш от едни джоб чифт едри и шлайфани рибени люспи и си го поставяш на очите. През тях не се вижда особено добре, но пък те ти придават вид на слепец. Курдисваш се за просия близко до входа на храма и по това което дочуваш подозренията ти, че поклонниците на Вейл са пропити със зло, се затвърждават напълно. Една жена с черно наметало покрито с мотиви от зелени паяжини привлича вниманието ти. Тя върви към манастира, придружена встрани от двама монаси в алено, и изглежда, че спорят за нещо. Жената се пазари за цената на някакво заклинание, което монасите настоявт тя да положи в Залата с паяжините. Магьосницата се опитва да им разясни, че ако става дума за защита срещу шпиони при коридора, който свързва столовата със спалните помещения, то тогава се нуждаят от магията Мрежата на Нулаг и това удоволствие ще им струва поне триста златни къса. Ти взимаш шапката си от земята прибирайки няколкото медни монети хвърлени в нея и се отправяш бавно към някое местенце, където може да полегнеш чакайки падането на мрака. Убеден си, че имаш приемущество знаейки, че Залата с паяжините има една единствена клопка, това са мрежите на вещицата, която видя преди малко.
Имаш ли умението катерене? Ако е така мини на 414. Ако го нямаш или предпочиташ да си спестиш катеренето твоя епизод е 314.


314
Мушваш се в една странична уличка която ще те изведе от към гърба на Залата на паяжината. След това червръсто се намъкваш в своя нинджа костюм покривайки се в черно то глава до пети и потъваш в нощта тих като мишка. Наближавайки храмът спираш забелязвайки един монах да излиза от там и лежерно тръгва в твоята посока. След малко обаче той също спира на няколко метра от теб все едно е усетил опасност.
Можеш ли да използваш отровни игли? Ако си го изучавал и би желал да ползваш една от тях мини на 329. Иначе изчакай събитията на 334.

329
Свиваш езика си на тръбичка и с отработено прецизно движение поставяш там отровната игла и издишвайки я изстрелваш. Иглата се забива в окото на монаха и преди още да е разбрал какво става отровата започва да действа. Той се превива на две започвайки да се гърчи конвулсивно по средата на калната улица и след секунди умира. Не губиш нито миг, бързо смъкваш алените му, вече доста мръсни, одежди и ге навличаш над своя нинджа костюм. След малко със спокойна и уверена крачка и по-важното необезпокояван влизаш във спалните помещения на манастирчето. От там пък директно се отправяш към Залата на паяжината на 368.

368
До Залата на паяжината се стига по дъгообразен коридор, като гърбав мост, почващ от горния етаж на спалните помещения и минаващ над трапезарията. Вратата в началото му се отваря леко и ти разкрива едва осветена продълговата стая само с две потрепващи от течението запалени свещи.
Знаещ какво да търсиш погледа ти лесно открива изключително тънките сребристи нишки оплетени като мрежа на паяк малко над пода на помещението. Допирът до някоя от тях вероятно ще предупреди монасите или пък направо ще ту убие. Навеждаш се опирайки ръце между влакната и се изправяш на тях, като се придвижваш внимателно взирайки се в пода търсейки да съзреш опасните нишки на паяжината. Докато стоиш само на една ръка другата ти внимателно се плъзга по пода за да токрие това което не си могъл да съзреш. За да изминеш тези няколко метра по коридорът-мост ти отнема повече от половин час, но накрая успяваш без да скъсаш нито една нишка. Стигайки до вратата от другата страна ти чевръсто се превърташ отново стъпвайки на крака разтръсквайки уморените си ръце, преди да я отвориш безшумно. Излизаш на балконче над трапезарията и приклякайки в нощта надаваш ухо за приказките на монасите. Оказва се, че Яемон е тръгнал за Мартъвалон заедно с Честолюбикс, Армейски Генерал на Легиона на меча на обречените, преди има няма десетина дни.
Преди да си тръгнеш разглеждаш един свитък с обяснения за техниките от пътя на Богомолката, стилът използват от монасите кланящи се на Веил. Можеш да увеличиш модификатора си за удар с ръка с единица, заради заучените нови техники. Следовниците на Алената богомолка са специализирани в юмручните удари и забелязваш че нямат адекватна техника за защита от Тръсеща светкавица. Това определено може да ти е полезно да го знаеш, ако ти се наложи да се изправиш срещу някой следовник на Вейл.
Успяваш да се измъкнеш по начина по който дойде без никакви трудности и до зазоряване подремваш в една запустяла фурна. На сутринта загърбаш Погибел с намерението да настигнеш Яемон и другарчето му Честолюбикс. Давай към 65.

65
Докато оставяш далеч зад гърба си крепостните стени на Погибел слънцето започва своя път по небосклона. Вървиш през отрупани с плод поля, а вятърът пее между листата на царевицата и ечемикът. Полетата скоро свършват и ти до стигаш до ниска равнина, Полетата на Захарта, където няколко хиляди войни от Легиона на меча на обречените тренират и упражняват различни маневри подготвяйки се за предстоящата война. Тактиките изглеждат плашещо умни и ефективни. Равнината постепенно отстъпва място на огромни лозови масиви и гъсти гори.
Ще продължиш ли по пътя за Мартавалън през равнината (придвижи се на 212) или ще поемеш на север от пътя през пущинаците (на 235)?

212
Подтичваш по пътя, като от време на време се разминаваш я с пътник, я с конник, дори изпреварваш един търговски керван. Привечер събираш малко горски плодове растящи край пътя, намираш и хралупа с лешници. С тази засищаща вечеря лягаш да поспиш недалеч то пътя. Можеш да възстановиш 2 точки издържливост, а на сутринта продължаваш напред, като по план трябва да достигнеш целта си преди мръкване днес.
Пътят лъкатуши нагоре между хълмовете в околията на Мортавалон. Вече преваля обяд когато из зад един завой напред дочуваш странно съскани и писък. Промъкваш се предпазливо напред и виждаш едър чернокож с дълга шия и глава на кобра, вързан за открит фургон на който е качена голяма клетка. Змиеустия е хванал малко момче и изглежда, че всеки момент ще го убие. Двамата мъже, който седят на капрата на фургона са направо парализирани от ужас.
Ти ще оставиш момчето на неговата съдба (което ще те отведе на 357), или ще притичаш и изриташ змиеглавия изрод (за това решение прочети епизод 315)?

315
Змиеглавиия се извръща към теб изпускайки момчето в момента в който ти тъкмо отскачаш от земята опитвайки се да го удариш с тигров скок. Люспестия е бърз като змия, но срещу твоя ритник защитата му е само 6. Ако успееш да го удариш обърни на 227. Ако обаче пропуснеш... Докато ритника ти профучава на милиметри от главата на звярът, той се извръща и захапва глезена ти, като можеш да усетиш как отровата плъзва по тялото ти и ако нямаш Устойчивост на торови умираш в адски мъки и гърчове. Да речем че оцелееш от ухапването, тогава очите на мъжете върху капрата на фургона стават като чаени чиниики, когато вадиш отчупилите се отровни зъби от крака си, докато момчето изпълзява на сигурно под форгона. Хайде, мини сега на 227.

Вашия зар каза: 1d6+1d6=3 -1=2<6
Тъй де умирате в гърчове.

Връщаме малко времето на зад с пясъците взети от някакъв парцалив арапин и 1d6+1d6=9 -1=8>6

227
Змиеглавия изсъсква насреща ти и опъва веригата около вратът си в опит да те докопа, а момчето се измъква докато той е разсеян. Двамата бабаити, едри почти колкото волът впрегнат да тегли фургонът, ти казват, че карат пленника си към зоопарка на Мортавалон.
- Уловихме го в една пещера, където живееше сам, недалеч то тук – казва единия сочейки към тъмна дупка високо в скалите надвиснали над пътя. - Не посмяхме да влезем твърде навътре, но съм сигурен, че слуховете за съкровище там са верни. Другарят му изплющява с камшика прекъсвайки разговорът ви и подкарва волската кола влачейки дърпащия се нещастник с глава на кобра след себе си.
- Благодаря че ме спаси – подвиква момчето седнало отзад във фургона и добавя – Не се ръкувай с младия магьосник. Коларите се засмиват и те оставят да мислиш за смисъла на страните му думи. Можеш да настигнеш колата и заедно с нея да отидеш направо в Мортавалон мини на 283, ако пък решиш да влезеш в пещерата историята ще те отведе на 275.

275

Пещерата е тъмна, но през тясна пукнатина на тавана се процежда светлина. Докато се промъкваш, по неравния под зад себе си долавяш стъпки и бързо се впускаш навътре в мрака. Тунелът води надолу и докато слизаш, дочуваш странен звук като от стържене на метални зъби някъде над теб. Внезапно сякаш цяла река е решила да те подгони и водната стихия те тласка в пълния мрак, единственото което смогваш да направиш е да докосваш стената с ръка за ориентация. Скоро си затънал до коленете и започваш да се чудиш дали въобще има какъвто и да е изход в края на тунела, когато изведнъж зад теб с трясък се стоварва желязна решетка. (*portcullis - подвижна вертикална решетка на крепостна врата - бел. пр.) Нивото на водата спада и ти се оказваш затворен в желязна клетка. Няма начин да се измъкнеш затова просто киснеш няколко часа в нея, използвайки времето за медитация и почивка. Внезапно се отваря врата в края на тунела и клетката се изпълва със светлина. Намираш се под трибуните в огромна амфитеатрална арена, която бавно се пълни с хора. Тълпата избухва във възгласи и ръкопляскания, когато се разнася звук от тромпет и едната стена на клетката пада на арената. Група войници минават от задната част на клетката и започват да те избутват с копия към арената, мушкайки остриетата през решетката.
- Съдбата може да ви се усмихне - прогърмява глас над трибуните, - но само един може да стана владетел на замъка и да остане жив.
Прекрачваш напред излизайки под слънчевата светлина и зад теб отново пада решетка преграждайки ти пътя за отстъпление, физиономията ти явно развеселява тълпата, тъй че премижаваш срещу слънцето и се оглеждаш наоколо. Мини на 261.

i28.tinypic.com/mt8614.jpg

261
Настилката на арената и е разделена на различни сектори. В средата е разположен миниатюрен замък обграден от голям ров, а на върхът му огромен хобгоблин размахва предизвикателно тризъбеца си. Кръгът извън ровът е разделен на четири зони разделени с огради от железни щипове. Теб са те изкарали на високо платформа между два от секторите. Зоната която ти се пада в ляво е покрита от обикновена трева, а на тази в дясно ще ти е трудно да се задържиш прав заради замръзналото езеро което я покрива, вероятно създадено с магия. Отсреща до сектора с тревата е поставан такъв с зловещо зелено мочурище. Между блатото и леда пък има една мини пустиня с пясъчни дюни.
На срещуположния ти кай на арената върху подобна платформа е е застанал човек със сребърни доспехи, а лицето му е скрито от забралото на шлема. Между двама ви, в твое ляво, е изправен тъмен елф надигнал предизвикателно меч от черна стомана. Насреща му пък, от твоята дясна страна отново върху платформа се е изправил младеж облечен в роба преливаща в синьо и златно. Насред леденото езеро е застанал снежен гигант, като височината му надхвърля 3 метра, ревът на единия от двата лъва вървящи през тревистата равнина отклонява вниманието ти от чудовището. В блато успяваш да мернеш само някаква лодка, а в пустинният сектор има някакъв човек с глава на кобра. Докато се оглеждаш платформата започва неумолимо да се снижава и съвсем скоро ще си в обсега на лъвовете или на на снежния гигант. Всъщност когато платформите достигнат земята зверовете ще могат де се придвижват на всякъде. Хвърляш един поглед към стените на арената, но те са доста стръмни, а и на края им чакат войници с копия. Човекът с бронята скача ловко сред дюните, а тъмния елф нагазва в тресавището. Мъжът със синьо-златните дрехи все още чака. Ти ще...
...скочиш сред тревата да опиташ шансовете си с лъвовете (ми на 243).
...се спуснеш на леда срещу един противник (един огромен противник на 252).

i27.tinypic.com/aa86lx.jpg

252
Ледът е коварен и само дългогодишно тренираното ти чувството за баланс ти позволява да ходиш стабилно колкото снежния гигант, който се спуска насреща ти размахвайки черните си нокти. Не можеш да видиш очите му, но ако съдиш по агресивното му поведение битката с снежнобелия космат великан няма да ти се размине.
...се хвърлиш в краката му плъзгайки се по леда в опит да приложиш хвърляне тип драконова опашка (за това смело решение мини на 202).
...се стрелнеш напред като стрела вкарвайки в действие железните си юмруци (епизодът ти е 160).
...се опиташ да му приложиш серия шутове с търсеща светкавица (за да го нариташ обърни на 184).

202
Тълпата затаява дъх когато се плъзваш под замахът на косматкото и усукваш крака около неговите, а после извиваш тялото си в опит да го хвърлиш на земята... тъй де на леда. Благодарение на големите си ноктести крака, широки почти колкото гърдите ти, снежните гиганти са изключително стабилни на такава повърхност. Това обаче не ги спасява от случайни (и не само) подхлъзвания.

Снежен гигант
Защита срещу хвърляне драконова опашка: 6
Издържливост: 22
Нанасяни щети: 1 зар +3

Ако хвърлянето ти е било успешно можеш да използваш железен юмрук (цапни го на 160) или търсеща светкавица (ритай го докато е паднал на 184), като добавиш +3 към модификатора си за ритник или удар само за тази атака, тъй като след хватката си се озовал отгоре му. Ако не си успял да хвърлиш гиганта той се опитва да размаже главата ти, но в последния момент успяваш да се извъртиш настрана. Звярът на свой ред се хвърля към краката ти, като твоята защита срещу ноктестите му лапи е 7 и нямаш време за блок ако ти се наложи. В случай че оцелееш можеш да използваш железен юмрук (цапни го на 160) или търсеща светкавица (ритай на 184).

Понеже онлайн метачката не работи ще ползвам тая от нашия си сайт: 1+1=2<6 неуспех
Атака на дзверо: 2+3=5<7 неуспех
Минаваме на юмручен удар, че търсещата светкавица е на един крак върху лед...

160
Големия космат великан, се опитва да те помете на земята с огромните си извити нокти. Ти обаче с гмуркаш под тромавият му замах и вкарваш един железен юмрук в слабините му.

Снежен гигант
Защита срещу търсеща светкавица: 5
Издържливост: 22
Нанасяни щети: 1 зар +3

Ако бастиса снежния гигант мини на 111. В противен случай той се пробва да издере лицето ти. Защитата ти, докато се стремиш и да пазиш равновесие на леда е само 6. Ако все още си жив, можеш да опиташ да се плъзнеш по леда и да му приложиш драконова опашка (за тома прочети епизод 202), вероятно би могъл и просто да да му пуснеш една серия ритници – търсеща светкавица (на епизод 184), ако пък прецениш, че юмруците сати най-оферта се върни в началото на епизода.

1. Наша атака: 3+2=5(зар)+1(модификdтар)=6>5 успех
щета: 4 22-4=18 ТЖ за гиганта
1.1. Негова атака: 5+6=11>6 успех - блок 5+6=11>6 неуспех
щета: 1+3=4 20-4=16 ТЖ нинджа
2. Наша атака: 6+6=12(зар)-2+1(модификdтар)=9>5 успех
щета: 1 18-1=17 ТЖ за гиганта
2.1. Негова атака: 1+2=3<6 неуспех
3. Наша атака: 3+5+1=9>5 успех
щета: 1 17-1=16 ТЖ за гиганта
3.1. Негова атака: 6+2=8>6 успех - блок 2+2=4<6 успех
4. Наша атака: 5+5+1-2=7>5 успех
щета: 4 16-4=12 ТЖ за гиганта
4.1. Негова атака: 1+1=2<6 неуспех
5. Прехвърляме се на 202 и пробваме хвърляне: 4+3=7>6 успех (+2щета +3 атака)
5.1. Наша атака за удар с ръка: 3+1(зар)+1(модиф.)+3(бонус)=8>5 успех
щета: 6+2(хвърл.)=8 12-8=4ТЖ за гиганта
5.2. Негова атака: 3+4=7>6 блок 1+4=5<6 успех
6. Наша атака: 2+2+1-2=3<5 неуспех
6.1. Негова атака: 2+2=4<6 неуспех
7. Наша атака: 2+3+1=6>5 успех
щета: 6 4-6=-2 ТЖ за гиганта Победа!