Проклятието на Мъгливите острови (игра)

Гледам, че има сайт за книги-игри, има форум за книги-игри и според мен тези придобивки трябва да бъдат максимално експлоатирани.
Да си направим една форумна книга-игра, в която всички участници са автори и играчи едновременно. Идеята е всеки да пише по една глава от книгата като в края дава вариантите за избор. Следващият избира един от вариантите, пише нов епизод и накрая дава нови варианти за избор. Предлагам авторите да не се увличат много откъм обем ако наистина не се налага.

Който ще отговаря трябва да пусне едно мнение, с което си резервира правото на отговор, а после в рамките на 20-30 минути написва новия епизод и го публикува. Така ще се избегне възможността няколко човека едновременно да започнат отговор на един и същ епизод.

Ще стартирам аз.

===========================

Място на действието: Мъгливите острови

Намират се насред безкраен и бурен океан в един стандартен фентъзи свят, който е населен с най-различни обитатели. Налице са купища интересни същества, като в това число влизат листоглавите нарголи – еднометрови хуманоидни същества с четири ръце, два крака и глава, обсипана с листа, които менят цвета си според сезона; сивите железояди – мъдри гиганти, които са много космати, хранят се с желязна руда и са се посветили в търсене на познанието; снаглите – изключително добри крадци, които се придвижват на четири крака, но при нужда могат да се изправят за кратко; шамусите – двуметрови всеядни същества, които са изключително интелигентни, но и много мързеливи; хората – надменна раса, която си мисли, че управлява останалите, но всъщност само лежи на стари лаври; блъбите – морска раса, която живее във водните пространства между островите и се занимава основно с търговия, като доставя редки продукти на сухоземните същества; плаквите – крехки и ефирни създания, които могат да летят, да ходят, както и да се гмуркат дълбоко под водата.

Островите са стотици на брой и са свързани помежду си с масивни мраморни мостове, които са били построени от отдавна изчезнала древна раса. Всеки остров притежава свой главен град, който е независим и се ръководи от съвет, съставен от представители на съществата, живеещи в града. Обитателите на Мъгливите острови живеят в мир от незапомнени времена и почти не познават войната. Това обаче скоро ще се промени, тъй като някой е успял да прозре старата истина, че уплашените са по-склонни да се подчиняват, отколкото живеещите щастливо.

=========================

Мрян препускаше диво в нощта и пореше солените мъгливи облаци, които се носеха около него. Той знаеше колко важно е да стигне навреме до покрайнините на Кражион, затова пришпорваше максимално мъгливото хъски, което беше яхнал. Плаквите бяха леки, но въпреки това кучето вече показваше първи признаци на умора и отговаряше малко по-вяло от обичайното на командите, които му подаваше Мрян с тънките юзди. Въпреки това той не отслаби темпото. Задачата, която му беше поставена трябваше да бъде изпълнена без забавяне. Мрян още не можеше да си прости, че позволи крилото му да бъде ранено при схватка с листоглавите нарголи преди седмица. Те му бяха устроили засада в една горичка и той се беше заканил да им го върне тъпкано когато има възможност. Щеше да мине още малко време преди да възстанови способността си да лети както трябва и дотогава трябваше да се задоволи с яздене на обикновени транспортни кучета. Превързаното крило леко го наболяваше, но вече показваше първи признаци на оздравяване и до десет дни щеше да е като ново.

Тънките ръце на Мрян стискаха здраво юздите, докато хъскито препускаше с изплезен език в мрака. В околностите на черния път се мяркаха все повече скали и Мрян разбра, че наближава към поредния планински проход. Ненадейно нощната тишина беше нарушена от шумът на свличащи се камъни някъде напред. Лепкавата мъгла приглушаваше звуците, но нямаше съмнение, че става нещо необичайно за това време на денонощието.

Какво трябва да направи Мрян?

1. Да спре кучето и да се промъкне напред сам за да види какво става.

2. Да слезе от хъскито и да го инструктира да продължи малко напред само, а после да се върне при него.

3. Да продължи напред без да предприема нищо.

3. Да продължи напред без да предприема нищо.

Мрян реши да продължи напред без забавяне. Мисията му беше прекалено важна за да си позволи туткане при всяко малко съмнение. Не след дълго от мъглата се разкри странна гледка. Група човеци разбиваха камъни на близкия склон, а в ръцете им имаше кирки*, които вибрираха по много странен начин.

"Хмм! Кирки.", помисли си Мрян.
"Хмм! Мрян.", помислиха си кирките.

Ездачът реши да се презастрахова като пришпори юздите на кучето на максимум. Хъскито буквално полетя в мрака. Мрян тъкмо си помисли, че е минал твърде безпрепятствено покрай причудливата групичка когато земята вдясно от него просветна и от нея се вдигна прах. Във въздуха се чу глухо свистене, което наподобяваше звука от пускането на стрела, но не точно. Мрян се огледа и видя странен човек да се подава иззад една скала. Той имаше шлем с рога на главата си, засукани мустачки и държеше странен лъскав предмет в едната си ръка.

Мрян тъкмо опитваше да проумее какво по дяволите става, когато от лъскавия предмет се отдели концентриран светлинен лъч, който профуча покрай ухото му и се разби в близкия сипей, предизвиквайки нов облак от прах и малки камъчета. Мрян не беше виждал нещо подобно никога през живота си, но бързо схвана, че става въпрос за някакво оръжие, срещу което е неравностоен и е най-добре да се омете от прохода по възможно най-бързия начин.

Какво трябва да предприеме Мрян сега?

1. Да пришпори хъскито и да напусне бойното поле на зиг заг.

2. Да се придвижи към най-близката канара и да се скрие зад нея.

3. Да опита да отнеме някоя виброкирка от близката групичка хора и да атакува с нея нападателя си.
_______________________________
*виброкирки - Powered by Вилорп

SecondShoe писа: писа:

3. Да опита да отнеме някоя виброкирка от близката групичка хора и да атакува с нея нападателя си.

_______________________________

ето това е нашия герой
www.4shared.com/photo/yLGjatlO/ Мрян.html
опитах се да вмъкна картинката ама не се получи.

„Абе аз плакв ли съм или плужек!” каза си Мрян и се надъха допълнително като си помисли какъв герой ще бъде, ако отнеме една виброкирка и я занесе на старейшините в Кражион. Може би виброкирките бяха онова тайнствено оръжие, за което беше чул. Във всеки случай тия с кирките си бяха подозрителни. Не беше сигурен какъв беше обхватът на виброкирките и реши да не рискува бягането на зиг-заг. Да се скрие противоречеше на гордия му дух. А хората бяха достатъчно близо до него, докато онзи отдясно беше поне на двайсетина метра. Освен това те не бяха му обърнали внимание, явно заради шума, който вдигаха.
В следващите секунди в главата на Мрян се оформи план. Той се свърза телепатично с хъскито (да плаквите умееха да контактуват телепатично с всякакви животни), което услужливо му каза, че се казва Уелингтън, но тъпите човеци му викали Тъпчо, защото не разбирали обясненията му. Мрян му обясни идеята си и Уелингтън се ентусиазира. Това, което плаквът искаше от него напомняше на номерата в цирка.
Хъскито се обърна обратно и се затича към хората, които бяха подминали, а Мрян се изправи на гърба му като акробат, ползвайки юздите за опора. Когато беше на няколко крачки от тях кучето се закова, а Мрян пусна юздите и повлечен от инерцията полетя към хората. Вярно беше, че крилото му беше ранено, но той беше лек като перце, а инерцията му даде скорост. Хората все още не го бяха забелязали. Отзад се чуваше познатото свистене от неизвестния му нападател, но това засега не го тревожеше, беше защитен от камънаците на сипея – това беше част от плана. За нападателя му щеше да е изключително трудно да го види в тъмното, какво остава да го уцели.
Полетът му завърши върху кратуната на най-близкия човек. Онзи изсумтя шумно и се свлече на земята. Без забавяне Мрян грабна виброкирката му, която се оказа изненадващо лека, и се спусна надолу по склона, преди хората да го докопат. Хъскито се беше изпокрило, както се бяха разбрали затова се наложи да го повика телепатично.
След малко Уелингтън се появи запъхтян, защото лукавият враг стреляше по него със своята виброкирка. Мрян усети как се ядосва на дръзкия непознат и реши да не проявява милост. Скочи ловко на гърба на кучето и се извърна, отразявайки следващия светлинен удар с кирката си. В изблик на безумна смелост подкара Уелингтън към оня, водейки се от светлинните снопи.

Сега е момента да изясним правилата на битката.
Точки на Мрян Сила: 2 зара.
Издръжливост: 3 зара.

Точки на Нападателят Сила: 2 зара
Издръжливост: 3 зара

Играеш по рундове:
Изчисляване на Атака
1. хвърляш зар за Мрян и го прибавяш към Силата му = това е атаката.
2. правиш същото и за Нападателя
3. сравняваш двете суми. От по-голямата вадиш по-малката и ...
4. ако твоята Атака е по-малка, вадиш точките от своята Издръжливост
5. ако неговата е по-малка, вадиш точките от неговата Издръжливост
6. повтаряш докато някой умре.

Ако победиш имаш няколко избора
1. Да пребъркаш врага – какво намираш? После продължаваш към Кражион.
2. Да не го пребъркваш и да продължиш към Кражион.
3. Да не го преджобиш и да се върнеш да хвърлиш поглед на хората.

3. Да не го преджобиш и да се върнеш да хвърлиш поглед на хората.

Решаваш, че имаш време да провериш какво става с човеците. Оставяш тялото на непознатия под зоркия поглед на хъскито и се насочваш към работниците. Решаваш да вземеш и виброкирката. Човеците продължават със шумните си занимания и не ти обръщат каквото и да е внимание. На земята все още лежи поваленият от теб, напълно неподвижен. Дали не си го убил, помисляш си. Приклякаш над едрата, тромава фигура и забелязваш нещо наистина странно - въпрерки съмнителните ти познания по човешка анатомия, си сигурен че хората не са направени от метал и стъкло. Автоматон. Копието е доста добро, като се изключат разликите в материалите. Чувал си за тия неща. Нещо като големи, но задвижвани не от магия, а от часовников механизъм. Едно от изгубените чудеса на Мъгливите, древната цивилизация създала мраморните мостове свързващи Островите, Зимните Градини на Таралеск и Ковачницата на Бел'Шамус. Само, че защо и как тия митични създания са тук след толкова хилядолетия? И дали това е свързано с мисията ти?

Какво сега...

1. Решаваш, че тия създания са опасни и по-нанатъшният контакт само ще застраши мисията и живота ти. Захвърляш виброкирката и се мяташ на хъскито.
2. Ще използваш виброкирката за да откъртиш главата на неподвижния автоматон.
3. Ще приближиш останалите и ще се опиташ да говориш с тях.

2. Ще използваш виброкирката за да откъртиш главата на неподвижния автоматон.

Мрян се доближи до неподвижната фигура и залости единия край на виброкирката в сгъвката на врата й. Пулсациите автоматично се повишиха когато сензорите на кирката усетиха съпротивление и острието си запробива път през синтетичната материя. Вътрешността беше изпълнена с малки метални части, парчета фибростъкло и някаква мазна безцветна течност, която вероятно служеше за смазка. Не след дълго главата увисна, тъй като вече се държеше само на на част от чарколяците, които се ракриваха под синтетичната кожа. Изведнъж кирката сякаш задра и срещна сравнително голямо съпротивление. Мрян я измъкна от тялото и се наведе да види каква е причината. От отверстието започна да излиза леко зеленикаво сияние, а някъде отвътре сякаш се долавяше странен звук.

"Наподобява песента на горските птички, но звучи някак изкуствено.", помисли си Мрян.

Това, което не знаеше е, че звукът всъщност беше писукане, издавано от електронен предупредителен механизъм. След няколко секунди от отворената част на тялото започнаха да прехвърчат искри, които напомняха пукането на мокри цепеници в разпалена камина. Мрян смръщи вежди и реши да усуче главата в опит да я отдели окончателно от тялото, защото му омръзна да дълбае с виброкирката. Той подхвана главата на автоматона, завъртя я с половин оборот и...

Един селски пияница излезе залитайки от кръчмата на Долно Мъглотръново, селото което се намираше на около 15 километра от прохода. Той се затътри към колибата си, но за негова изненада небето изведнъж се озари от ослепителна светлина, секунди по-късно се чу оглушителен грохот, а от близката планина се надигна облак, който бързо прие формата на гъба.

"Брей! Знаех си, че не трябваше да пия от онова вино. Прекалено резливо беше, а и кой знае какви билки е имало в него за да се прикрие вкусът на развалата.", помисли си пияницата.

Той отново се затътри на зиг заг към колибата си, като същевременно разтъркваше очи, надявайки се така да премахне цветните петна, които кръжаха пред погледа му.

КРАЙ

---

Върни се към предходния епизод и избери един от двата останали варианти:

1. Решаваш, че тия създания са опасни и по-нанатъшният контакт само ще застраши мисията и живота ти. Захвърляш виброкирката и се мяташ на хъскито.
2. Ще използваш виброкирката за да откъртиш главата на неподвижния автоматон.
3. Ще приближиш останалите и ще се опиташ да говориш с тях.

SecondShoe писа: писа:

1. Решаваш, че тия създания са опасни и по-нанатъшният контакт само ще застраши мисията и живота ти. Захвърляш виброкирката и се мяташ на хъскито.

Сега ако това беше сага за Ринг, в нашия случай Мрян, щеше да има коментар.

Коментар на Редж:
Е, браво бе, успя да бастисаш главния ни герой, барабар с хъскито (заради последното извади 2 точки от Оценката си). И то след първата спечелена битка. Но от мен да мине.

Мрян се замисли и реши, че няма смисъл да се прави на герой, защото героите не живееха много. Чакаха го и за момента най-важното беше да се прибере жив и задължително цял. Ако се забавеше да поговори с онези странни "човеци" с кирките, можеше да бъде атакуван от още един автоматон или от по-силен враг. Освен това битката го беше изтощила. От друга страна досега не беше срещал автоматон и нямаше представа дали това създание, макар и победено, не е опасно. А и както беше открил - то не беше живо, значи не беше точно мъртво. Може би мъдреците щяха да го просветлят.
Мрян реши да се откаже и от кирката и я метна надалеч. Точно щеше да се качва на гърба на Уелингтън (хъскито), когато той го спря: "Мирише много странно, я му обърни джобовете."
Плавкът се върна при победения враг и внимателно му пребърка джобовете. Намери малка кристална сфера, блещукаща в зелено. Бързо я пъхна в своя джоб. Но миризмата не идваше от нея, а от падналия автоматон. Някаква зеленикава течност се стичаше от там, където беше пробил - сърцето. Мрян прецени, че не е безопасно да остава, затова побърза да се върне при Уелингтън и хъскито доволно препусна напред.
До края на пътуването до Кражион не срещна повече неприятности. Направи няколко почивки, за да се подкрепи с храна и да поразгледа странната сфера, която намери в дрехите на автоматона.
По залез слънце на другия ден кулите на града изникнаха пред него. Окъпани в червеновиолетово и забулени във вечната мъгла, характерна за Островите.
Мрян заведе хъскито в оборите за хъскита на транспортната бригада и го остави там, след като се погрижи за храната и водата му.
В обора срещна своя приятел Крънч и светлокосия плавк го поздрави с махване.
- Хайде бе, Мрян, какво се тътрузиш - старейшините те чакаха още вчера! Даже тъкмо щях да тръгвам да те търся.
- Ами, такова, имах проблеми по пътя. - и Мрян му разказа всичко.
- Автоматон казваш... - цъкаше с език Крънч по време на разказа. - Ами отивай при старейшините и им кажи. Тия автоматони са голяма гад, помня аз веднъж се бих с един...
Крънч се отплесна в спомени, а Мрян побърза да се изниже, усмихвайки се извинително.

1. Отиваш веднага при старейшините и им казваш всичко, показваш им и сферата.
2. Отиваш веднага при старейшините и им казваш всичко, но не им показваш сферата.
3. Решаваш да не ходиш веднага при старейшините, а да си хапнеш и починеш/ да се видиш с приятели/друго ...

1. Отиваш веднага при старейшините и им казваш всичко, показваш им и сферата.

Последните слънчеви лъчи започваха да се оттеглят и Мрян се затича. Улиците бяха почти празни в този час, но все пак събра погледите на не един от жителите на града. Беше си гледка, признаваше Мрян. Не всеки ден виждаш плакв на земята, а още по рядко - бягащ вечер по улиците.
Но нямаше избор - беше изгубил твърде много време. Сякаш си нямаше дстатъчно главоболия без автоматоните и сферите. Старейшините щяха да му скъсат крилете заради това забавяне, но това бледнееше пред факта че успеха на мисията му определяше целият му живот.
Най-накрая, останъл без дъх, Мрян достигна основата на стъпалата водещи към входа на Цитателата на Съдбата. Тук, от хилядолетия се изпълняваше най-важният ритуал за народа на Мрян. На всеки 300 години имаше период от три дни. Съдбовните дни, както бяха познати на плаквите. Само тогава, звездите заставаха в правилна позиция и Старейшините позволяваха на един млад плавк да погледне Отвъд.
Мрян бе този плавк. Ако не го убиеше, ритуала щеше да покаже съдбата му. Въпреки, че Съдбоносците бяха рядкост - последния бе умрял преди хиляда години, а тримата избранници след него бяха умряли опитващи се да прозрат съдбата си - Мрян бе решен да опита.
Докато изкачваше древните мраморни стъпала, страхът и съмнението пърхаха в стомаха му. Цитаделата нямаше порти и той се забърза между високите колони. Старейшините го очакваха изправени пред олтара - шест плакви, пазители на познанието и с обща възраст около хиляда години. Крилете им зад тях блестяха разпънати на светлината на свещите. Мрян спря на няколко крачки, преви коляно и наведе глава. Съдбовните дни завършваха след няколко часа, а с това и единственият шанс на Мрян да изпълни ритуала. От друга страна, автоматоните и сферата също бяха нещо наистина важно.

Решавай:
1. Ще започнеш ритуала незабавно
2. Или мислиш че е по добре първо да им покажеш сферата и да им разкажеш за странната си среща с автоматоните.

Coblin King писа: писа:

2. Или мислиш че е по добре първо да им покажеш сферата и да им разкажеш за странната си среща с автоматоните.

Над главата му се чу звънтенето на крила, цепещи въздуха. Както бе навел глава нямаше как да види кой го приближава.

- Ех, младеж, младеж... – изрече старейшината Груч, висок и жилест плакв с цианови прозирни крила. Макар и на почти 200 г., гласът му звънтеше като бистър ручей, а кожата на лицето му беше гладка и опъната, само очите издаваха вековната му възраст. Груч, подобно на останалите старейшините, беше облечен в сребротъкани дрехи и излъчваше сияние. Затова и на повечето плакви не бе разрешено да гледат старейшините в лицето, за да не ослепеят. – Ако ние по твое време бяхме толкова мудни, Великата цивилизация на Плаквите никога нямаще да я бъде. Но какво пък, нали най-накрая си тук... Хайде, заеми мястото си и да почваме с ритуала...

За секунда се Мрян се поколеба, ритуалът не само щеше да покаже съдбата му, щеше да му обясни и неща, които не разбираше. Щеше да му обясни защо понякога не се чувства на мястото си сред другите плакви. Въздъхна в себе си, осъзнавайки, че щеше да направи огромна саможертва.

- Участието ми в ритуала е нещото, което желая най-много на света. – започна младият плакв. – Но със сърцето си усещам, че някаква незнайна опасност е надвиснала над нашия славен град Кражион. За съжаление не знам каква е, но усещам, че е свързана с причината за моето закъснение.

Мрян се изправи бавно и бръкна в джоба си. Извади малката кристална сфера, блещукаща в зелено. Подаде я на Груч, който я загледа с проницателните си цианови очи, и заразказва.
- ... сферата беше в автоматона. Не знам за какво беше всичко, дори незнам за какво служи тя.

Изминаха няколко минути, докато всичките шест старейшини разгледат сферата. След това разноцветните им очи се впиха в него. Мрян усети, че му е неудобно. Не само, че не бе получавал подобно внимание преди, но и имаше чувството, че тези очи му правят дисекция: ровейки за нещо, сякаш търсеха някакво потвърждение. Старейшината Илирион присви виолетовите си ромбоидни очи и каза, сякаш на себе си:
- Да и аз мисля така...

Говореше се, че шестимата общуват телепатично, дори че имат общо съзнание. Винаги говореше само един от тях.

- Остави ни сами. – кимна му Груч и му обърна гръб. – По-късно ще те повикаме.

Мрян се обърна и закрачи към дома си. Знаеше, че е постъпил правилно. Но това, че не разбираше какво става, много му тежеше.

Мини нататък...

Тази история съвсем умря, ако някой има идея какво става после да драсне няколко реда.

Това съвсем го забравих. Сега ми хрумна нещо...

Един от старейшините (Илирион, може би?) тайно е разгадал мистериите на Мъгливите и техните машини и използва автоматоните и други забравени механични чудеса за да придобие някаква власт. Мрян, подобно на останалите избрани да участват в ритуала е трябвало да бъде спрян и убит по пътя за да не види бъдещето и да не разбере за плановете на Илирион. Само че нашето момче се справи със засадата и създаде доста проблеми. Предполагам, че сега старейшината ще е принуден да убие останалите петима в кървав преврат използвайки някаква армия от автоматони и Мрян ще трябва да се измъкне и да търси помощ от останалите раси(?).

Или нещо съвсем различно, идея си нямам.