Приказка

-Така и така си дошъл, влез да пием по едно. Аз съм сам от оня ден, леля ти Недка замина на село с щерката. - тежката миньорска ръка плесна момъка между плешките и направи възраженията безмислени.
Главата на Евстати забръмча. На село? От оня ден?!
-Влизай де! Ко сидиш там, като някой... - цветистото определение на Калистрат извади момчето от ступора.

И наш Евстати неуверено пристъпи в апартамента на леля Недка побутван от нетърпеливия Калистрат.
- Давай, давай, че съм жабясал вече! Ей, мангуста, я бързо ела тука, да налееш по едно, че гост имаме!

Вътре ги чакаше нова изненада. На дивана седеше костюмиран тип, с чаша червено божоле в едната ръка и дебела пура в другата.
- К'ъв си па ти бе? - попита Калистрат и стисна юмруци.

- Споко, чичка. Дошъл съм по бизнес - рече костюмарят, сръбвайки безгрижно.
- К'ъв бизнес бе, туй да н' ти й пазар!
- Глей ся, аз правя филми - авангардни. Тия бюфети от времето на баба ми и избелелите фототапети много ме кефят. Наемам жилището за снимки, плащам в зелено.

- Лъжеш! - извика Евстати и сам се учуди от думите си.
Непознатият се усмихна хищнически и кимна.
- Естествено. Дошъл съм за душата ти.

Евстати стоеше, оцъклил очи, мъчейки се да събере мислите си и да се метне, поне в последния вагон на бясно прелитащата покрай него действителност.
-Хе-хе-хе-кхе-кхе! - дочу, сякаш от три милиона километра, смеха на хазяина си. -Малък, да н' пусна в гащити, ве?! Туй е Мангустата, голем пич! Сядай, ще гледаме мача, 'неска е финала, играят наще.
Гласът от телевизора затвърди убеждението на Евстати, че е попаднал в някаква парадоксална реалност.
-Очакваме пряко включване от стадиона в Мадрид, остават 15 минути до началото на двубоя между "Миньор" Перник и "Реал" Мадрид...

Евстати, като бивша футболна звезда в местния селски отбор харесваше и обичаше да гледа футбол, но не можеше да издържи и 5 минути в подобна компания. Чувстваше се някак си не на място. Трябваше спешно да измисли начин да се махне от там...

... но нямаше как да избяга защото бай Калистрат го натисна да седне на един стол и му тикна бутилка шуменско в ръката.В този момент отборите излязоха на терена водени от .... леля Надка облечена в прозрачна черна нощница.

Точно преди Евстати да припадне от потресаващата гледа, токът спря!

- Да им таковам и на Енергото! - разкрещя се Калистат, докато търсеше по шкафовете къде леля Недка си държи ароматните фън-шуй свещи.

Евстати реши да използва момента да се изниже, но не и без да си вземе току-що отворената двулитровка Шуменско.

Успя някак пипнешком да си намърда в апартамента си, старателно заключи вратата и застопори парче тоалетна хартия в звънеца. Не искаше вече никой да вижда тази нощ - ни калистрати, ни мангусти, ни нищо. Просто да довърши шуменското и да легне да спи.
Не бе познал. Тъкмо влезе в хола и търсеше опипом свещите, които пазеше за подобни случаи в най-долното ляво чекмедже на скрина, когато някой драсна клечка кибрит.
- Очаквах те.

- Загазихме, Евстати! - обяви костюмаря, същия като онзи долу, но в светъл костюм. - Пространствено-времевия континуум претърпя пробив, в трета зона, ново осем, сектор единайсет.
-Ъ?!? - разбиращо измуча Стати.
- Реалността се скапа - поясни онзи.
- Ъм - добави Евстати, а клечката кибрит продължаваше да си гори в ръката на надувкото. Не трябваше ли проклетата клечка да е изгоряла?
- Нямам много време...защото времето в момента е непредвидимо понятие.
Клечката беше изгоряла! Пламъка гореше на върха на пръста на онзи!
- Следвай бялата котка, Евстати! От теб зависи...
Шум от телевизор предаващ на снежинки. Тъмнина.
- Какво? Кво зависи от мен, бе? А бе тва да не е някво скапано риалити? Къде си бе, ненормалнико?!
Паниката победи Евстати и той подбели очи.
Тъмнина. Шум от тропане по входната врата.

Акхъ!

Shin писа: писа:

ПРАВИЛА:
Всеки има право да напише до 3 изречения на включване.

Вилорп писа: писа:

Графинята бе стройна жена, добре сложена и още по-добре запазена за възрастта си. Макар че живееше в отсрещната кооперация и имаше много имена, никой не я наричаше иначе, освен Графинята - в нейно присъствие.
- Време е да е да си признаеш, че нямаш глаокома Евстатенце! - изрече тя със зловеща усмивка в момента в който клечката догоря, а косъмчетата по врата му настръхнаха.


Опа, Светльо е писъл.
По коя сюжетна линия продължаваме? И нека не се стремим всеки пост да вкарва обрат някакъв.

По сюжетната на Светльо. Карай, нищо че е надхвърлил лимита :geek:

В предния пост на Бранко можем да сложим избор:

Какво да се случи?
- Появява се графинята
- Нещо странно

Но ще стане мазало.

Иначе обратите са хубави, защото всеки дърпа за негова интерпретация. Може да се получи добре, но има и опасност от зацикляне.