Приказка

На него това обаче това не му хареса в съзнанието му изникна проснатото на леглото до него голо тяло на бай Калистрат и той се съсредоточи върху пясъка.След малко отново беше сред дюните,а срещу него изскочи полугола жена.
-Аз съм Ракса -представи се тя.-Търся Самир.Като му казах,че ще става баща той обяви че отива да гони стареца от планината и оттогава не съм го виждала.

- Съжалявам, госпожице, не познавам вашият Самир - каза озадачен Евстати, но момичето вече се беше изпарило във въздуха, оставяйки след себе си единствено лек аромат на жасмин. Озадачен, той се огледа и осъзна, че морето също изчезнало, барабар с джунглата. Само пясъкът си беше още тук.
Намираше се съвсем самичък насред пустинята.

Пред него спря огромен танк, от чийто люк се подаде нахилен рус младеж с авиаторски очила.

- Да те бибипам у бибапния гражданин. Що щеш в тази бибипана пустиня?

Ченето на Евстати увисна. Само некакъв, качен на танк му липсваше.....

Евстати мълчеше и гледаше тъпо.
-Виждал ли си един тип с чалма наоколо-рече русия-Асан от пелерик му викат?
Евстати продължаваше да мълчи.
-Бибипан бибпец ей сега шми кацнеш на бибипа-измърмори танкиста и подкара танка към Евстати

Евстати се окопити и понечи да избяга. Напразно - танкиста центрира мерника върху него, тегли му една къса и натисна спусъка.
Снарядът се взриви и пръсна Евстати на метри околовръст, превръщайки го в кървави парчетии. Танкът мина върху тях и ги доразмаза по пясъка.
- Ше те бибипам у бибипеца недни - процеди русия и продължи.

И сега какво? Танкистът ли е новият герой на приказката? И без друго тоя Евстати достатъчно го измъчихме.


Обичаше си танка. Не трудно да намериш нещо успокояващо в дебелата около педя очукана броня, отделяща те от бибипаната кръвожадна, изпълнена с мутанти и пустинници пустош. А и климатикът е доста полезен в жегата.
Радиото мрънкаше нещо и танкистът усили звука с любопитство.

Оттам зазвуча най-новия хит на бат Сашо-Бор в задния двор.
-Баси-каза си Русия.Станал е известен,бяхме съученици.А аз кво стигнах само до редакторския пост на списание Пустинен живот.

Евстати се събуди паднал върху цимента, а около него вървяха хора - знаеше, че е мъртъв, така че вероятно беше в Раят. А Раят се оказа място наречено Белегаст. Забеляза две тълпи, които се насочваха в срещуположни посоки. Едната отиваше да гледа представление в някакъв цирк наречен Храма на Чудесата, а другата да се напие здраво в кръчмата Хиляда и Една Кули.

Беше ожаднял и си помисли, че половин бъчва тъмно белегастско пиво ще му дойде добре, затова се насочи към кръчмата. Когато отвори вратата на "1001 кули", Евстати видя как някакъв космат тип с размери три на три метра прави масите на трески, използвайки главите на клиентите.
- По-добре наистина да бях загинал в "Пъкъла", Димаре! - изхленчи Отмъстителят към сътрапезника си, преди Унк да им прекърши вратовете с яките си ръчища.

-Аюююл-изрева Унк и се хвърли към вратата.
Евстати изтръпна баси рая,но страхът му бързо се замени с изумление.Унк се беше насочил към материализиралата се незнайно как до него леля Недка.

"Трябваше да отида в "Куцото пиле", мислеше си Евстати, но вече бе късно.
"Наема!" - викаше леля Недка - "НА-Е-МА!"

Тогава дойдоха 20 двуметрови и над сто килограмови "горили" въоръжени с тояги. Те из-пребиха всичко живо и Унк и леля Недка и Евстати и всички останали в кръчмата, освен съдържателя й. Главатарят на "горилите" кимна на собственика на кръчмата и му каза:
- Съжалявам, че закъсняхме, но днес много работа, още две кръчми като твоите един куп проблеми, едната я нападнал Кинрод Лудия с бандата си, която бе увеличена до троен размер, насъбрал всичките отрепки из града - малко се поозорихме -а в другата пък някаква нова банда, малка, но достатъчна за да създаде проблеми...
- Разбирам - отвърна съдържателя.
Главатаря на "Сребърните Мечки" отново кимна след което той и останалите изхвърлиха пребитите тела извън кръчмата, а след това си тръгнаха.
Евстати лежеше потрошен на цимента, бавно започна да се влачи, опитвайки се да стигне незнайно къде...

- Казах ти аз да вървиш след мен, ама не ме слушаш! Гледай докъде си я докарал! - каза му внезапно-появилата се отнякъде бяла котка. На вратът и висеше едно малко буренце с грубо-нарисуван червен кръст. - Хайде, пий, че трябва да спасяваме вселената!

- Аз не бях ли, таковата... умрял? -плахо се осведоми Евстати, напълно изцелен от побоя, благодарение на фуул хийлинг поушъна.
- Поне шест пренареждания на пространствено-времевия континиум, а продължаваш да не разбираш! -завъртя очи котката. - Ти не си тук, ако става въпрос, ти не си и ти.
Половин час по-късно Евстати горе-долу беше схванал, че вселената има три принципа на управление и може да бъде поправена от всеки един от тях. Принципът на Реда, управляван от Графинята, Принципът на Хаоса, управляван (доколкото хаосът може да се управлява, както язвително каза бялата котка) от рижата котка. Някак без желание спътницата на Евстати спомена и трети принцип - на Мангустата.

В този момент се появи Боби яхнал един летящ мотор се приземи точно до Евстати върхуу.. котката,чу се само пльок.
-Айде пич качвай се,не се пули така,отиваме в Орм-каза той. Евстати нямаше какво да прави и се метна на мотора.Вселената щеше да почака.