Ню Лърк най-сетне на път - Играта 2

В помещението има долап добре зареден с храна - сушени плодове и месо, сирене, дори няколко корави самуна хляб.
Като изключим странните машинарии, част от които са потрошени друго впечатляващо в стайчето липсва.
Стареца едва помръдва премръзнали устни:
- Аз съм монах Василий от църквата на третото пришествие. Нападнаха ме ледени пирати и разбиха индукционния конвектомат. И ме пребиха, когато не отриха никакви ценности и оръжия. Моля помогнете, вече почти не си чувствам крайниците.
Неща които стават за горене са дрехите ви, стените на колибата и ледената шейна от вън. Кълбото което виси от тавана също изглежда доста топло, така че ако го откъснете от там и и го доближите до стареца може и да се постопли.

На въпроса на Лорда кое точно е конвектомата монах Василии кима към купчината разпарчетосана машинария, която определено не работи и по-конкретно не топли.

В момента в който лорда откъсна кълбото от тавана между него и лозата на която бе окачено проблесна мълния и то угасна*. Разминаха се с пълния мрак заради огъня който бе успял да накладе Дечото изкъртвайки няколко от дъскине на колибата. Да през тях нахлу вледеняващ вятър, но лорда струпа малко чаркуляци и ламарини пред пролуките и намали силата на поривите му. Междувременно дали от огъня или то топлината на Рахвин човечеца живна малко от малко. Макар и все още да изглеждаше страшно изтощен.
- Благодаря ви, че се погрижихте за мен. Със сигурност вървите по праведния път на третото пришествие! Не ми е останало нищо друго за споделяна освен храната, така че моля вземете колкото ви е необходимо.
Стареца няма вид на някой който би оцелял в тази зачукана в нищото колиба ако бъде оставен сам.

На сутринта се спускате по склона до леданата шейна и с много усилия помагате на отец Василий да се намъкне в нея.
- Ама сте упорити вие младите. И оставете тоя стар меч. Защо сте ги помъкнали, малко ли тежа аз самия - кима той към стария церемониален меч който Дечо е измъкнал скривалището в пода.
- Че за къде е монах войн без оръжие. Като оздравееш ще ти трябва пак, а тук намери ли ги някой... - отвръща тракиеца докато лорда стяга такелажа.
- Ох, чул те Бог. А, знаеш ли този меч не е обикновен, в толкова битки съм влизал в него, никога не се е нащърбил дори и на йота. Удариш ли силно с него разсичаш и най-здравите брони. Случвало ми се е с един удар да разсека дори противниково острие. Като бях млад де. Някога свалих на гръб едни ранен овчар от Сноудонките възвишения, Еръри демек. Беше счупил и двата си крака и ако не му бях помогнал нямаше да остане жив. После забравих за него, но се оказа че той не е забравил за мен и един ден връщайки се от манастира си го намерих да ме чака. Носеше този меч. „Вземете го“ - каза ми той. Предавал се бил в семейството му от незапомнени времена въпреки, че не били войни. Легендата твърдяла, че е изкова не от изкопано от земята желязо, а от запазен небесен камък и че няма да има на света втори меч като него.
- От тогава ходя с този меч и той никога не ме е подвеждал. Много ли тежа?
- Абе не особено - отговаря лорда въпреки, че шейната едва крета по леда.
До Ню лък има поне още 6 дни, но монахът ви казва че само на ден път на североизток има селище на снежни ловци - бивши рибари които са се преорентирали към лова след отдръпването на океана. Всъщност отеца се оказва доста начетен и споменава, ако се отдалечите от сушата може да се хване стария гълфстриим. Наистина би блио рисковано заради тънкия лед, но вятъра там ще съкрати времето ви за път наполовина.

Шейната тромаво се тътри по леда. Отец Василий от време навреме поглежда към слънцето, мърмори нещо тихичко наум и понякога махва на лорда да коригира посоката.
- Аз съм отчелник от църквата на третото пришествие както казах. Преди бях монах войн и участвах в група за агресивно покръстване на неверниците и унищожаване на демоничните създания които се пръкнаха след Деня на пришествието. Един ден след като бяхме пушили дяволска трева сам Той ми проговори и рече че това що сторвам е грешно. Тогава намерих онзи заслон в който ме открихте, прогоних демоните които го обитаваха и се отдадох на пост и молитва за душите на хората. Мислех че ще остана там до края на дните си, за да изкупя греховете на човечеството, но тогава ме нападнаха ледените пирати и... знаете историята натам.
- Като гледам облаците от запад се задава буря, а вие не сте далече от селото. С по-малко товар вероятно ще успеете да я изпреварите...
- Кажи за селото! - прекъсва го лорда.
- Ами хората там са страшно недружелюбни към пришълците. Не веднъж са били ограбвани и затова подозират всеки за всичко. Първия път когато минах покрай тях едва не ме убиха - въпреки расото ми. После станахме приятели, започнах да кръщавам децата им и се оказаха много верни и честни хора.
Отвсякъде ви обгражда лед и сняг но отеца някак си разпознава колко път сте изминали и накъде се движите.
- Ако продължаваме с това темпо до час два ще сме пристигнали. Ама признавам му на момчето добре се справя с управлението на тая пущина.