Новата КИ серия на Блонд и Уейн: предварителна тема

Валенс писа: писа:

Едно питане: защо "Блонд и Уейн", а не само Уейн ?

Предполагам, защото са писани и от двамата, поне до някъде.

Не, епизодите ги редя навсякъде през десет: примерно 123, 133, 143 и т.н. Мисля, че Майкъл го използваше навремето и е може би най-удобният начин за разбъркване на епизодите. Освен ако няма някъв софтуер, който да ми спести черната работа, ма ни ми се вярва.

Предвидимостта е само един от многото начини да откажа играча да бичи само една техника, за която са му най-силни коефициентите. По принцип е най-удачно да се комбинират (в комбота ). Друго хубаво е, че петте показателя (Сила, Ловкост, Бързина, Точност и Издръжливост) на всеки противник варират неимоверно, а и никога не се обявяват предварително. Разкриват се едва когато изпълни някоя от 12те техники - и то само двата показателя, които участват във формирането й. (Например Ловкост+Точност в атака ти дават Финт (заблуждаващ удар). Така че има много предвиждане и преценяване на противника, точно като в истинска битка. Едни са по-уязвими за едни техники, други - за други.

Защо и Боби, ами както казах имаме и общи неща сред незавършените ми. А точно тази серия я писахме заедно година-две (2005-2006та), като в доброто старо време. Сигурно съм ходил едно петдесетина пъти в мансардичката му в Лозенец за целта. Хубави времена бяха. Тва беше точно преди да го изтеглят в рекламата и да стане кариерист.

Уейн, това ще да ти свърши работа:
www.questml.com/

Добре, бойната система ще да е такава, каквато винаги съм искал.

А като ти кажа, че има и трупане на опит и прехвърлянето му от книга в книга? А той участва във всяка битка.

Точно в този случай е много удачно да са пряко свързани и на техническо ниво книгите, тъй като те не са просто поредни приключения ами направо съставните части на една цяла завършена история.

Върхът !

Като стана дума за пресмятания, дано Опитът да е сметнат по-добре, отколкото в "Сонора" (където максимумът, предвиден в правилата - май беше 40 - не можеше да се събере на практика). Вярно е, че Майндкрайм изпипваше сметките до съвършенство, но като изключим току-що споменатия пропуск, не помня в книгите на Уейн и Блонд да е имало някакви сериозни грешки в изчисленията.

А това, че няма ходене по картата, не е някакъв проблем.

Вилорп няма доверие на пишещите. Значи, по принцип, интелигентността не е строго ограничена в една област. Ако човек е достатъчно умен, за да може да пише добре (тва е МНОГО трудно, сигурно знаете), можете да очаквате да има поне елементарно разбиране за математика. Аз, в частност, до 8 клас ходех редовно на олимпиади по математика - и ги печелех. (Вярно, че после я оте*ах де, за да си гледам само английския.) И по принцип се разбирам добре с числата и логиката.

Освен тва системата, както казах, е гениално проста. Всичко, което и трябва е обстоен тест, за да се нагласят прецизно показателите на противниците. Но това така или иначе е задължително. Вече съжалявам, че не отмъкнах чифт зарове вчера от клуба.

Не знам защо Ендивал се е провалил в тва отношение. Защото Бейв и Ангел ли беше другия "гейм-дизайнер" (Каладър беше по арта), им е слабо математика-футо - или защото просто е била твърде сложна с-ма и не е била тествана достатъчно.

Ами аз ти ги дадох като подарък, защото това наистина са най-перфектните зарове, които имам. После обаче като ги преброих ти не си беше прибрал подаръка.
Сега единствено чакам с нетърпение да излезе не книгата, а поредицата, тъй като от това което спомена в клуба вярвам, че ще е нещо повече от епично.

ПП. Само ми кажи ако са ти свършили запасите от арабска митология. Мога да ти помогна.

Голяма съм шматка, нали? Изобщо не съм разбрал за заровете.

И най-смешното е, че прибирам се после у нас и по съвсем друг повод "ААААааа, защо нямам сега едни зарове да си наглася показателите на противниците в книгата?!?"

Е нищо, другата събота. Запази ми едни аметистови, с мише черепче в тях.

П.П.: Не помня и кво съм споменавал в клуба за "Асасините на Персия" (така се казва серията). Но за Арабската митология, честно, м/у 1998 и 2005 си бях направил чисто нова такава, от-до, като ДнД каталог, оригинални имена и всичко (150 оръжия, 100 класа, 200 същества и кво ли не още). Не за друго, ами оригиналната Арабска си е доста бедна всъщност, та се налагаше.

И по принцип се разбирам добре с числата и логиката.
Аз пък след като прочетох "Майстори на меча" и мислих върху нея внимателно, значително си подобрих знанията по комбинаторика.

ех, тази любима на всички комбинаторика

Да, това всъщност е може би най-сериозната тема, която касае книгите-игри (и игрите) въобще. Пълната противоположност (и взаимно изключване) на добър сюжет от една страна и добра интерактивност от друга. Повечето хора изобщо не си дават сметка за това. И са убедени, че любимите им игри имат добра история. И се тръшкат в неразбиращ ужас, когато при филмовите адаптации на любимите им игри се налага да се пише нов сценариий. Последният пример беше с Принцът на Персия. И няма как да обясниш на такъв човек защо никой освен нърд като него няма да гледа два часа сечене на пясъчни чудовища и бягане по стени само заради няква тъпа кът-сцена в края. (Сори. )

Ако и вие не вярвате, че е така, ще се опитам да го обясня по най-простия и необорим начин, с математика.

Какво е сюжетът? Действие. Какво го движи? Конфликтът. Точно толкова просто е.
Ако е само действие, ще се получи безсмислен хак енд слаш като в игрите. Това НЕ Е история. За да стане история, трябва да има конфликт (вътрешен, външен, а най-добре и двете), който да движи героите.
Това обаче не е всичко. За да оправдае един герой съществуването си и историята, която се върти около него, той трябва да прави ИЗБОРИ. Ето това е най-важното. И то, моля ви се, не избори като в Битки Безброй книга-игра - наляво по тунела или надясно по тунела. А истински, жизнеопределящи, морални избори. (Не гледай какво говори един човек, а какво върши.) Точно тези избори го правят герой, без тях няма даже да е човек - а няква парцалена кукла.

Значи, току що получихме, че хубавият сюжет се свежда до едно-единствено нещо. Изборите на героя.

Сега да припомним далеч по-ясното положение с игрите. На какво се основава хубавата интерактивност? Много просто. Изборите на ИГРАЧА! Колкото повече свобода имаш да определяш действията на героя си, токова по-добре.

Изборите на героя. Изборите на играча.

Ето, нагледно, защо сюжетът и интерактивността са напълно противоположни. Колкото повече свобода давате на играча, за да взема решенията ВМЕСТО героя, толкова повече героят се превръща в куха кукла, която не може да движи една истинска история. И обратното, в един силен сюжет героят сам си взема всички важни решения, така че за играча нищо съществено не остава.

Затова още 97-8ма спрях с книгите-игри и реших занапред да правя само романи - и то със силен акцент точно върху хубавата, напрегната, изненадваща оригинална история.

Но, писано било да видим все пак как такава история може да просъществува в книга-игра. Има си начини, и то много, както винаги. Но си е ходене по въже. Наведеш ли се повечко в едната посока - и си заминал. Трябват си непрекъснати компромиси за запазването на баланса.

П.П.: Торо, много добър съвет. Точно това е един от номерата. Много често в книги-игри изборите са фиктивни. Но дори в това си качество пак създават илюзията за избор и интерактивност. ЕХЕЕЕЙ, колко писачи като Симеца (Монт Диас и една камара още) са изградили цяла кариера на тази основа.

Аз обаче съм принципен и "не мога такива неща да правя". :geek: Пробвах - добре изглежда!! - но сърце не ми дава. Като знам, че няма никакво значение за играта, тъй като сюжетът вече е предопределен в тази си част.