Новата КИ серия на Блонд и Уейн: предварителна тема

Оф, добрЕ! Ше вкарам избори. Аман.

В началото тва. То там си е прието да има едно количество текст (бил той разграфен в поредни епизоди или преди да са започнали), но сега ми хрумна как може да се разнообрази с няколко НЕфиктивни! избора.

Обаче в другия случай, дето е в средата на книгата, няма как да стане. По-простата причина, че там епизодите са във флешбек. И ше се получи като онази любима моя гавра в Патрула. Сещате ли се? В епизод 1 Тоби Джърк трябва да се спасява от две ядрени торпеда, които летят към него, 5, 4, 3, 2, катерът чак тогава запалва и така нататък. И като се измъква, следващият епизод почва с "Няколко часа по-рано". Заблеяният читател изобщо не обръща внимание и когато епизод-два по-късно Полковник излага офертата си на Джърки и го пита ще приеме ли, има избор да или не. Блейката си мисли, че тва е реален избор и ако избере "Не", го чака "Я не се прави на интересен, много добре знаеш, че вече си приел - нали досега преживяваше последствията от съгласието си да приемеш мисията!" (По-смешно беше, ма не помня.)

На всичкото отгоре въпросният флешбек в "Персия" дори не е на главния герой. Просто докато него го гърчат в някво сайд-куестче, най-добрият му приятел (един огромен викинг с ОЩЕ по-голяма уста) седи в покоите му С ГАДЖЕТО МУ на главния герой, и й разказва, моля ви се, надълго и нашироко как са се запознали с приятеля й и кви са ги вършили всичките тия години преди. Звучи много нестандартно, но точно тва му е хубавото. А и се казват (и то по забавен начин) много важни неща, както за героя, така и за викинга - така и за цялата ситуация в столицата на Персийската империя.

А иначе седнах и нарочно преброих епизодите на аналогични места в Сонора. За да ви (си!) докажа, че не само че е правено, ми и се е получило. Значи, в началото са цели 13 поредни епизода без избори, и то длъжки! Към края пък, при бягството с Хелън до вилата, е поредица от цели 15 епизода, прекъснати от един единствен мъничък полуфиктивен избор. А не съм чул някой да се оплаква специално, обратното. Ако има такъв, кажете си.

Иначе винаги може да се фърли и некоя битчица - особено с такава блага семи-тактическа бойна система.

Но не и във флешбек.

Аз харесвам литературността в книгите и смятам, че тя е нещото, което прави книгата-игра. Играта е повече като бонус, понеже ако се търси тя - има далеч по-добри избори като компютърни, бордови игри и т.н. Така че, по-добре е сюжетът да е на ниво и да имаш 10 избора, отколкото непрекъснато да се избира нещо, да се хвърлят зарове и накрая в това да няма смисъл.

Абе аз бях голям фен и на играта точно, ма видяхте като задълбах в тактическите кво стана. Всичко с мярка трябва да е.

В "Коприна в Нощта" хем бях вкарал избор от ПЕТ НЕЗАВИСИМИ напълно различни (и противоположни като умения и боен стил) героя, хем държах 100% тактическа игра без нито един Шанс/зар. Ми много ясно, че цяла 450 епизода книга доникъде няма да ми стигне с историята. Не съм проверявал, но при толкова разклонения, сигурно може да се превърти за 60-70 (кратки) епизода - от 450!! Някак си предпочитам варианта 250 (половината от които дълги) от 500. Сигурно ще се съгласите с мен.

Иначе мене от горните изказвания най-ме притеснява това: ...но само със 7-8 избора в цялата книжка, които да ги "маскират" като книга-игра.
И особено изразът „маскират”. Лошо няма в роман с алтернативен сюжет ама да не се окаже като история за двама шахматисти, а книгата да се казва „Кървави битки в четвъртото измерение” или нещо от сорта.

Ъ-ъ, говорех за Олтара и Убиеца, не за новите книги, Вилорпе. И точно аз си ги критикувам, не някой друг. Знаеш, че повечето хора ги харесват въпреки изтъкнатите от мен "недостатъци".

А ако новите книги - при 400 и повече епизода, една камара полу-тактически битки и НИТО един фиктивен избор - не ти се класират за книга-игра... ми, не знам.

Тука пък аз бих те посъветвал в обратната посока. Първо, че преходите СЪЩО създават илюзия за движение и интерактивност, дори да са само "Мини на". Второ, МНОГО по-важно: големите блокове текст са ужасяващи за повечето читатели - особено в книги-игри са съвсем неправомерни. Така че в такива случаи аз използвам всяка възможност, за да напиша Мини на. Особено ако има клифхенгърче.

Аз съм си и пристрАстен в това отношение. Дори в романите ми стилът ми е максимално лаконичен и филмов и всичките ми глави са по 3 или 4 страници, без изключения. Красота. Един роман ми излиза към 75 глави, може и повече. Почти всички от които завършват с клифхенгър (изненада, напрежение).

Разбира се.

Колкото до споменатия случай, нито едно от обичайните решения не работи, тъй като разказващият "дори не е главният герой". Но решение винаги има - и то обикновено елегантно.

На всичкото отгоре въпросният флешбек в "Персия" дори не е на главния герой. Просто докато него го гърчат в някво сайд-куестче, най-добрият му приятел (един огромен викинг с ОЩЕ по-голяма уста) седи в покоите му С ГАДЖЕТО МУ на главния герой, и й разказва, моля ви се, надълго и нашироко как са се запознали с приятеля й и кви са ги вършили всичките тия години преди.

Просто ще редувам двете. Флешбека/разказ на викинга и реалното действие/игра в момента с главния герой. Даже става още по-интересно така.

Вилорп, да, точно ДНК си е. Ако не се лъжа, Майкъл (зарежи другите) използваше в повечето си книги точно такава игрова схема. Повечето от разклоненията около основната му линия нямаха никакъв реален ефект (което много ме дразнеше навремето) - но той се измъкваше от това, като даваше възможност да се трупат някакви поощрителни точки, май, така че целта ти да е не само да превъртиш играта, ми и да спечелиш възможно най-много точки междувременно.

Това всъщност е МНОГО добра идея, най-малкото защото много от фиктивните избори спират да са такива. Особено, както при мен сега, когато точките, които печелиш, не са какви да е, ами точки Опит, които имат универсално приложение (шанс, битки) и влизат в работа ВЕДНАГА (дават ти бонус още от следващата битка). И можеш да си ги трупаш като истински пауър-плей играч и даже да си пренесеш натрупаното в следващата книга (ако си оцелял) - за безбрежен кеф на Валенс.

Второ, МНОГО по-важно: големите блокове текст са ужасяващи за повечето читатели - особено в книги-игри са съвсем неправомерни. Така че в такива случаи аз използвам всяка възможност, за да напиша Мини на. Особено ако има клифхенгърче.

Имам някакъв спомен от "Сонора", че всъщност се намираха големи блокове текст разделени в няколко последователни епизода. Нещо като глави. Според мен стои по-прегледно така.

Аз чакам тийзър корица или поне илюстрацийка

А аз чакам Уейн да каже, че се шегува и само си чеше езика с цялата тема.
Има втора възможност: да се гаври с аудиторията.
И трета: наистина да си вярва.

Е-е, аз пък тъкмо щях да ти предлагам да направим заедно една бойна система - ей така, за доброто старо време.

Ама явно хич не ти се занимава.

Що така убиваш цялата еуфоричност, Майндкрайм? Вместо да вземеш пример от добрия Уейн, който милее за книгите-игри...

ПС: Майндкрайм успя да ме изплаши. Ами ако наистина Уейн се гаври с изстрадалите си почитатели?

Споко.

Просто с Майкъл вероятно имаме много различни очаквания, подходи и цели. Поне това разбирам от другите му постове.

И това е добре. Точно различните обстоятелства пораждат различните възможности.