Зайци, убийства, милост и любов...

Ок, напоследък ми се струва, че имаме нужда от нова дискусия по въпроса. Я си кажете мнението по следния въпрос...

Ронин подхвърли веднъж, че хората би ги накефило да играят зъл герой. Аз не съм съгласен. Най-малкото, защото за мен "зло" не е нещо строго определено. За 99.99999% от хората, да убиеш бебе е "зло". Ако бебето се казва Йозеф Менгеле - само ми го подайте. Ще спя като бебе и съм сигурен, че съм извършил добро.

Та, след лиричното отклонение...

Ако искаме да дадем свобода на хората да играят, каквото искат... не трябва ли да им дадем възможностите за секс, наркотици и да сеят смърт? Или трябва да се мъчим да ги образоваме в пътя на "Светлата страна на Силата?" Знам, че е обемна задача да се правят такива книги... но... говоря теоретично. Трябва ли да оставяме играча да определя пътя на героя от-до? Или да му налагаме стереотип - бъди добър, защото... защо всъщност? Ако ставаше дума за КИ за малки деца - да, трябва да изключваме някои теми - изнасилване, мъчения, наркотици... по-точно не трябва да ги представяме в добра светлина - изнасилиш ли, ще страдаш, измъчваш ли - ще съжаляваш, друсаш ли се... еми, ще пукнеш.

Само че светът не действа така. Над 75% от изнасилвачите се измъкват, мъченията се прилагат по-често, отколкото ще си признаем, а наркоманите не винаги умират. Искаме реализъм или идеализъм?

За чудещите се - просто ми е любопитно, какво мислите

Аз бих играла със социопат, но предпочитам да е сив герой - т.е. да не е от типа "зъл като от анимационно филмче". (За справка - вижте тук .) Може да е някоя голяма гадина към подчинените си примерно, но много да уважава родителите си. Или да трепе богаташите, а да харесва дечицата.
Изобщо, злите герои ме кефят много, но злото трябва да е с мярка и балансирано, понеже иначе ти писва от глупостите, които героя прави (или иска да направи).

Не напразно на анимационните злодеи им вика stupid evil

Аз лично си имам теория за причините и последствията. Всяко действие носи някакви последствия и те могат да са добри или лоши, независимо дали самото действие е добро или лошо - просто ситуацията и контекста определят последиците, а не намеренията.
Та мисълта ми е... понякога доброто не остава ненаказано, а лошото печели, а понякога наистина всичко се връща - и добро и лошо... Няма рецепта - истината е, че в живота всяко решение има позитиви и негативи и винаги е въпрос на избор.

В действителност човек сам си решава за себе си дали да е добър или лош и в кой момент да прояви едното или другото и с кои последствия е по-лесно да се справи.
Съвсем отделен е въпросът, че хората имат различни дефиниции за добро и лошо.
Мен примерно биха ме анатемосали, вкарали в затвора и проклели за вечни времена ако приложа към всички личния си морален кодекс... и то не само защото ще има гори от бесилки и морета от кръв...

Реално всеки се мисли за "добър" спрямо собствените си представи. Просто преценяваме с кои позитиви ни е по-добре и кои негативи можем да преживеем.
Ако човек прави нещо, което определя като "лошо" започва да го гризе съвестта и рано или късно стига до депресия и самоубийство.

В интерес на истината с определено разбиране към мотивите нито злото е напълно зло, нито доброто е напълно добро. За това ако са Custom опция би било интересно и реалистично.

Както обикновено, който е чел много Хайнлайн, много философства (не ми вярвате - елате ми на гости да видите баща ми). Въпроса е в това, че обществото има определени възгледи за това какво е добро и какво е зло. Аз също съм своего рода социопат и би ми харесало да се пробвам с такъв герой. Писна ми от добрички-добрички герои, които и муха не смеят да наранят и от това тяхно "несмеене" накрая измира цял град (примерно). Злите поне си имат определена цел и си я следват, а като се провалят, знаят че те са виновни, а не някой друг.

Хайнлайн или Пратчет - ефекта е еднакъв.

За сега имаме превес на мнението: "Аман от герои-душички." или Аман от ДнД паладини, кой-както предпочита

[offtopic]

Jane Undead писа: писа:

Както обикновено, който е чел много Хайнлайн, много философства (не ми вярвате - елате ми на гости да видите баща ми).

Мерси за комплимента, че съм чела достатъчно Хайнлайн. Въпреки, че за философстване трябва повечко акъл от моя...[/offtopic]

Иначе не съм съгласна, че "обществото" има каквито и да е възгледи - просто се ръководи от "стадно чувство", което често е в ущърб на отделния индивид и спъва неговите индивидуални възгледи.
Дори да приемем, че има такова животно, наречено "обществен морал", то в никакъв случай не е полезно или логично, да не говорим за смислено.
И социопат принципно означава някой, който никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.
Я сега смени "социопат" с "общество" и познай какво получаваш?

Това че нашето общество няма особени възгледи, не означава че обществото по принцип не би следвало да има. Например в цивилизованите страни се смята за лошо да отрепеш човек на публично място, да вдигаш шум нощно време, да си зарежеш кучето на улицата. Изобщо, обществото е изградено от система от правила, казващи ти кое е добро и кое зло. Ти може да ги приемаш или не, но тях все пак ги има. Доста от тях са лицемерни, настина, някои от тях си противоречат.
И като цитираш страница от уикипедия, цитирай я цялата:

[offtopic]Социопат е разновидност на психопат, човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност дори към близките си. Такъв индивид е неспособен на уважение и не спазва общоприетите норми на поведение. Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.

Обикновено социопатите нямат стойностна система и се отнасят с пренебрежение към такава, както и към цената на човешкия живот. Напълно егоистично, те се опитват да задоволят всяка своя духовна или физическа нужда и потребност. Те лесно изпадат в състояния на гняв или ярост, трудно се владеят, лесно избухват и тази тяхна проява има признаците на обикновена психоза.[/offtopic]

Та аз съм си социопат, женски нърд, ако щеш. Но да оставим моята личност настрани.
По темата - бих играла с герой, който върши злини от гледна точка на обществото и ще се радвам някой да ми препоръча нещо такова за четене.

Не си социопат. Нито си нърд - момичетата не сме нърдове, понеже сме момичета... май това е достатъчно условие за ненърдърство... не знам де...
Както и да е.
Цитирах само тази част от статията в която "Социопат" се припокрива с "общество".
И принципно това с правилата пак е въпрос на избор - следваш ги, заобикаляш ги или ги нарушаваш - и в трите случая си понасяш последиците.
И все пак правилата не са моите правила - ако примерно някой идиот си зареже кучето бих прибрала кучето и заклала идиота по особено мъчителен начин, пък било то и на публично място и после с удоволствие ще си излежа присъдата.
Това не се вписва в "правилата" или в приетото от "обществото" - било то диво и тъмно балканско или изтънчено и цивилизовано европейско.
А иначе един дефиниран като "зъл" герой вероятно би ми паснал по-добре на характера от "добричкия".

[offtopic]Не мога да не се развикам Cat fight! Cat fight! [/offtopic]

[offtopic]

hameleona писа: писа:

[offtopic]Не мога да не се развикам Cat fight! Cat fight! [/offtopic]

[offtopic]Ние не се караме. Много си се обичаме даже - с Джейн се знаем от 9-ти клас и сме си другарчета...
Тоя спор го водим парелелно и по Skype. Но темата малко заприлича на соц. диспут, та трябва да се върнем към идеята за героите в КИ. Отклонението май стана по моя вина, за което се извинявам.[/offtopic]

Е, аз също имам вина, защото се отплеснах да се обяснявам какво се има предвид под добър и зъл, също така и под социопат.
Но бас държа, че това е единствената тема във форума, в която женското присъствие превишава мъжкото с 1/3, поне засега.
Много ми е любопитно какво ще кажат другите по тази тема, но това вероятно ще стане сутринта, след като си изпият кафенцето.

Дефинициите за "добър" и "зъл" които съм приел:
-"добър" - герой, чието мисия е да подобрява живота на хората. Идеален стереотип - монах лечител, социален работник в нарко комуна. Би нанесъл щети нарочно, само ако е противниците му са демони или немъртви. Хм, някой сеща ли се за такъв герой? По принцип такава ми беше идеята за брат Джейкъб...

-"почти-добър" - горе-долу като "добър", но не би се отказал да отърве света от лошковците. Идеален стереотип - войнствен паладин.

-"почти-лош" - харесва ми дефиницията на ДнД за "лош"- герой, който поставя собствените си интереси над тези на другите, когато собственото удоволствие значи чуждо страдание (май не беше точно така, моля Хами да ме коригира)

-"лош" - с една дума - садист. Като Хлапето в 4-тата книга

Ако искаме да дадем свобода на хората да играят, каквото искат... не трябва ли да им дадем възможностите за секс, наркотици и да сеят смърт?

Технически погледнато, зависи дали такива избори се връзват с характера на героя, който се "пилотира" от читателя.

Морално погледнато...три пъти се опитвам да напиша нещо смислено, но не стигам до никъде и затривам.

Не, бъзиках се с ДнД и паладините. Истината е, че при определено тълкуване (макар и не баш вярно) паладина от 3.5 пасва точно да определението ти за добър герой.

Прав си за част от лошите. Технически погледнато lawful evil може и да не действа за своя изгода само. Сложно е. Хаотично злия обаче си е хаотично тъп и отива в класацията - анимационен злодей.

Не, говорех, ако искаме да им дадем да играят каквото искат - т.е. тогава героя няма как да е зададен по подразбиране.

Морално... ако си изкажа мнението НСБОП ще направят акция Хамелеоните

Най-накрая успях да си формулирам какво мисля. Горещите сцени ме дразнят дотолкова, доколкото ги свързвам с НЛП (нервно лингвистично програмиране; не обичам да ми прилагат такива прийоми).

Пример: 1. Главният герой има "зешко" приживяване ->2. Много му е гот ->3. На мен ми е гот да чета за това -> 4. Гот ми е да чета книгата

Дано да не прозвучи като заяждане с Ал и неговата КИ. В нея има много причини да стигнеш до състояние 4 без да минаваш през 1.