Как си представям интерактивния роман

Може би именно личната ми асоциация какво трябва да е интерактивен роман изигра огромна роля в нехаресването ми на "Асасините на Персия", титулувана именно така. Аз си представям интерактивния роман по следния начин (ще го представя с един-единствен епизод; мисля, че ще е достатъчен, за да онагледи идеята ми):



1.
В крайна сметка истинският мъж винаги опира до чашата с алкохол. Дали, за да отпразнува хубав момент или да се скрие от лош.
Това си мислех, докато си сипвах трети джин. Харесваше ми подрънкването на леда в чашата, наслаждавах се как джинът покрива бледите кубчета, а после ги издига нагоре. Така за момент удържах лошите мисли настрани. Чашата с тоник оставих празна.
Да пиеш в лош момент е приятно. Парещата горчивина на алкохола ти харесва още от първата чаша. Съзерцаваш пращенето на леда при досега му с питието, харесваш студения допир на изпотената чаша в ръката си. Палиш цигара и се оставяш на удоволствието, с което замътеният ти вече ум избягва болката.
Жена ми ме напусна преди седмица. Не сме сключвали брак, но от пет години живеем заедно и...(живяхме заедно, ще трябва да свикна)... бях започнал да мисля за нея като „жена ми”. Вече месец обмислях как да й простя. И дали въобще мога. Опитвах, борех се с обидата. С онази първична ярост на мъжа, хванал жена си в изневяра. Животът е банален. И смотано еднакъв. Наистина исках да й простя. Да продължим. И все такива действия, изглеждащи като банални, когато ги говориш отстрани. Да мине време, да боли по-малко. Клишета, клишета...
Миналия петък тя ме изпревари. Изслушах куп обвинения как аз съм виновен за всичко. Каза, че не може повече така и замина. Може би при родителите си, може би при него.
Затова сега пиех трето питие, седнал на бар-стола на терасата. Лятната вечер се изпълваше от живи, градски звуци. Този бар-стол купих през февруари, когато небето изненадващо предложи две седмици слънце. Обичах да седя на терасата и да се радвам на ярките дни, настъпили внезапно след продължителния зимен сумрак. Сега, в средата на лятото, беше горещо, но източното изложение на терасата я правеше поносима за стоене.
Утре трябваше двамата да заминем на почивка. Планирахме морето отдавна. Но сега тя вероятно беше с онзи суховат инженер, обичащ да парадира с математическите си познания. А аз седях на любимия си стол, с любимото си питие и пушех с отпуснато изражение. Обикновено не пуша. Както и с пиенето, правя го само в моменти на голяма радост или силен стрес.
На четвъртия джин добих една приятна решителност. Решителност утре наистина да замина. Дали за морето, дали в друга посока, щях да го мисля на момента. Можех да прежаля капарото за хотела и да тръгна накъдето ми хрумне. Имах нужда от пътуването. От пътешествието. Вече почти на трийсет, от доста време бях заседнал в София, кроейки планове за бъдещето и спестявайки пари за него. Без пътувания, без почивки и екскурзии. Може би тази монотонност отблъсна и жена ми. Не дочакахме заедно планираното пътуване. Сега бях сам, имах достатъчно пари и свободни дни, а точно в момента бях и достатъчно пиян, за да почувствам облекчение от решението си. Облекчение за пръв път от месец насам. Утре тръгвах на пътешествие.
Влязох в стаята, за да си сипя още джин и да потърся раницата.

На сутринта ме измъчваше лек махмурлук. Не харесах лицето си – изопнато и бледо – на огледалото в банята. Но след две чаши кафе, солидна закуска и два аспирина, ми олекна. Погледнах към раницата, която пиян бях приготвил снощи. Усмихнах се, нарамих я и излязох.
Не бях пътувал с влак или на стоп от студентските си години. Междуградските автобуси въобще не обичах, заради сковаността на пътуването. В разрез с неписаните правила, влязох в последното от близката стоянка таксита.
- Към Централна гара. – мини на 2.
- По Цариградско, на изхода от София. – мини на 3.
Без излишни въпроси таксиметровият шофьор потегли апатично към поредния курс за деня.

Според мен са нужни повече епизоди, за да разбера какво имаш предвид. Интерактивността трябва да бъде показана.

Интерактивен роман за мен е нещо с дълги, литературни епизоди. Изборите са по-малко, но доста по-значителни от тези в книгите-игри. Дневника е опростен, шансът е намален до минимум. Вместо един-единствен герой, читателят може и да контролира самото действие на романа.

Ок. Ще доуточня. Имам предвид нормален съвременен градски роман. Само че с тази екстра тук там да има разклонения, които не пречи после отново да се събират. Зачиташ текста, героят е нещо изтерзан, решава да пътува - как ще пътува решава читателят.
Там историята се разклонява:
- тръгвайки на стоп от изхода на София, попада на ситуация 1
- тръгвайки с влак, попада на ситуация 2

Ситуации 1 и 2 са две съвсем независими повествования, истории. Конкретно по дадения пример - при ситуация 1 може да се качи на стоп при забавен чичка, който пътува за Костенец и там някаква интересна случка да последва. При ситуация 2 тръгва с влака и се запознава с яка мадама, която слиза на гара Септември и героят ще реши дали да я последва или не. Двете разклонения могат да се съберат в Пловдив, там да има нова история, последвана от нови разклонения.

Да уточня, макар да мисля, че става ясно - игра няма! Има интерактивност, доколкото читателят може да насочи героя нанякъде (предимно наслуки). И така се получават вариации на една история, на едно пътешествие, на един зарязан от жена си герой. Може да се чете 2-3-4 пъти, с минаване по различни пътища, и така се сглобяват 2-3-4-5-6 вариации на повествованието с едно начало, общи контролни(събирателни за повествованието точки, като Пловдив) и общ край или пък различни краища. Получават се 2-3-4 романа в един, което, разбира се, е супер обемно и трудоемко. Вероятно не би имало и реализация, но просто исках да покажа какво за мен би бил един истински интерактивен роман.

Има една такава игра - heavy Rain се казва, само че там гледаш какво става а изборите се правят в движение. Играта няма запис - сюжета постоянно дърпа напред с по-малки или по-големи разлконения в зависимост какво си решил а накрая има няколко независими възможни края и различни последствия.
За който се интересува ето как действа системата:

... re=related

Споделям виждането на invincible. Колкото до ХевиРейн - нея я определяха като "интерактивен филм" и съм склонен да приема и тази дефиниция. Примерът е подходящ, понеже идеята може да се адаптира към книга и да се получи нещо много хубаво. Ако някой има ПС3 и е пропуснал да я изиграе - да си я набави веднага, щом е на този форум ще я оцени подобаващо

Ами то всъщност ако се замислим логически сценаристите на heavy rain дефакто са писали книга-игра !
Тази книга- игра е взета от художниците, дизайнерите и програмистите и бил съотворен крайния продукт.

Не мога да открия един цитат на Джордж, в който и той подхвърля идеята на истински интерактивен роман. После някой (може би бях аз) измисли термина "слабо интерактивен" за да се разграничи по някакъв начин това, за което говориш и ти от по-интерактивната форма на Асасините.

С Джордж участвахме в конкурса именно с такива разкази-игри. Или "слабо интерактивни разкази".
Инвинсибъл, не разбрах съвсем дали гониш линейна история или силно разклонена. В началото идеята ми беше за разклонена, но ми се стори значително по-трудно и обемисто за изпълнение и минах на силно линейна.

Вече ми стана ясно какво имаш предвид invinciblе. Мерси за разяснението.

Рони# Мейдей писа: писа:

Инвинсибъл, не разбрах съвсем дали гониш линейна история или силно разклонена. В началото идеята ми беше за разклонена, но ми се стори значително по-трудно и обемисто за изпълнение и минах на силно линейна.

Като направим уговорката, че някакъв минимум на линейност няма как да бъде избегнат, разбира се, че разклонената история е по-добрия вариант. Но и в пъти по-труден като изпълнение. Там дебне опасността някое от разклоненията да е по-слабо (като стил, като атмосфера, като сюжет) и по този начин да компрометира цялото творение. Да се издържи цял "интерактивен роман" във всяка негова част да бъде с еднакво високо качество ще да е доста трудничко. Най-малкото, обемът труд ще е като да напишеш 4-5 нормални романа. Затова и разклонеността не би могла да бъде особено голяма, т.е. самите разклонения биха били относително линейни, а не на свой ред разклоняващи се на още по-дребни историйки и детайли.

Най-малкото, обемът труд ще е като да напишеш 4-5 нормални романа

Не съм убеден, че е задължително. Може да имаш някаква история, която нелинейно да побереш в 18 000 думи (ако не се лъжа, минимума за повест). Но, като измислиш 2-3 алтернативи, да ги докараш до 40 - 45 000 думи.