Докъде трябва да стига играта...

В "Синът на пустинята" много ми допадна движението от един град до друг по карта, като в определени сектори Авторът те прехвърля в епизоди от книгата. Страхотна идея, не знам дали Блонд я е измислил, но е готино.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Ква "Тетрадка" бе мен...

Мани го Вилорпа, само се заяжда (уж случайно).

За "Коприна в нощта / Новите приказки от 1001 нощ" иде реч.

Па то щото не е тетрадка, нали?

Проблемът с мини-игрите е факта, че заемат доста обем и ако не ти се занимава с тях ще изпуснеш бая игра.

Ем до 1001 нощ не съм стигнал още, не мога да кажа.

Проблемът с мини-игрите е факта, че заемат доста обем и ако не ти се занимава с тях ще изпуснеш бая игра.

Ми ако се използват активно циклични схеми е възможно да се натъпче МНОГО игра в малко обем, тогава мисля че мини-игрите няма да са драма. Е, драма ще е ако ги има, ама не са интересни за играча, моя случай с играта с карти в "Старата република"

Това е типичен пример за "Sandbox game", което не е нещо ново в компюторните игри, даже първите модели мисля че предшестват тези КИ.

Специално "Синът на Пустинята" може да послужи като пример в който е натъпкан с всякакви игрови елементи, и то по успешен начин. Даже "букета" е толкова "пъстър" че е трудно да се отсеят всички елементи - преговори (на нива), ръкопашни схватки с тактически елемент (пак на нива), сенд-бокс шляене по картата, абордаж на вража гемия...

Книгата е много успешна, но на моменти играта ми беше малко "пресолена" с разнообразие.

Пълна противоположност например е "Торнадо 6" - дават ти картата с целите, една оръжейна с патрони, вървиш, стреляш и броиш.

На няколко места в Синът ми се струваше, че трябва да има повече история. Като танцуващите прицрази, примерно. Стана ми интерсно какви са, защо се държат така и т.н.

Пешка, преди време някой спомена за твоя КИ по Пришълеца. Има ли такова нещо?

Anardil писа: писа:

Сетих се, че Майндкрайм имаше интересни разсъждения за геймплея, които е възможно да сте пропуснали: mindcrimeprojectinfo.com/about_the_good_game/ .

В статията Мишо действително засяга до голяма степен темата, която се опитвам да формулирам, но не се спира на това доколко подробна може да стане играта. А ми е интересно в кой момент взирането в детайла на детайла, така да го нарека може да пресоли манджата, ако мога така да кажа.

Но това също е различно от подробните сюжетни разклонения, за които говорих в първия пост и посочих като пример "Сърце от Камък".

Подробна разбивка на играта може да има и по отношение на сюжета (нещо честно казано рядко срещано в КИ), така и по отношение на игрова ситуация.

Ок, моите пет стотинки:

Ако пишеш книгата, за да бъде просто събиране на точки (т.е. железница) - можеш да ги правиш колкото си искаш раздробени и/или оедрени ситуациите. От игрова гледна точка няма разлика, няма разлика и от сюжетна (нали пишеш железница, все пак). Добри примери за това са Викингите на ММ, а и много други КИ на ММ. Не казвам, че са лоши книги, не. Просто няма кой знае какъв смисъл от мислене върху това къде и какви ще са изборите.

Ако обаче искаш книгата да се разклонява и т.н... сложно е. Пъро виждаш мащаба на историята - ако обхваща няколко часа, то изборите ще са всякакви - от "ще ядеш ли сега" до "може би все пак трябва да сменя стратегията си".

Пр*#$@#ш нещата, в момента, в който зачукваш 10 поредни избора от рода на:

Ще станеш ли?
Ще си измиеш ли зъбите?
Ще се избръснеш ли?
Ще си врътнеш ли ...?
Ще си изрежеш ли ноктите?
Ще се облечеш ли?
Какво ще пиеш - кафе или чай?
Ще запалиш ли цигара?

и т.н. Това вече може да доведе играча до безумие.

hameleona писа: писа:

Пр*#$@#ш нещата, в момента, в който зачукваш 10 поредни избора от рода на:

Ще станеш ли?
Ще си измиеш ли зъбите?
Ще се избръснеш ли?
Ще си врътнеш ли ...?
Ще си изрежеш ли ноктите?
Ще се облечеш ли?
Какво ще пиеш - кафе или чай?
Ще запалиш ли цигара?

и т.н. Това вече може да доведе играча до безумие.

Е да де. Подобни поредици има в "Сърце от камък" - сцената в "Палмите", после и в нощния бар, но там поредиците от подробни избори водеха до нещо, всъщност.

В "Черното огледало" също имаш опцията да изпълниш разни ей-такива неща в началото на играта, като след третия избор времето ти свършва и не е все едно какво си избрал.
Независимо дали е върволица от избори, или само един на ключово разклонение - ако не е поставен логично би било безмислено да го има.

Но ако имаме игра в която първо автора те кара да минеш през редица сложни преговори с цитирани диалози, а после в престрелката я минаваш без оглед на тактическа ситуация, умение или вид на оръжието- това е подробна игра в един аспект, за сметка на друг аспект.

Пешка, брат, четеш ли, какво пиша?

Пр*#$@#ш нещата, в момента, в който зачукваш 10 поредни избора от рода на:
...

Логично е, че 3 избора не е ужас - може пък да е важно, дали ще си $#@# $#@# или не сутринта. Може да е важно ще си измиеш ли зъбите. Признавам, че е важно, дали ще ядеш нещо и че може да бъде важно, дали палиш цигара, но като цяло това са просто тегави неща. Все едно да питаш героя "Ще отидеш ли до тоалетна, преди да излезеш?"

Е, не говорим за безмислени избори - говорим за ситуации в които се влиза в големи подробности за иначе важни неща - и резултата от микро-изборите се отразява на играта.

Тогава... мога само да се чудя на цялостния замисъл.

Не знам, за мен микро-изборите винаги са били начин за изкуствено разтягане на действието. Играчът няма нужда да знае как да изкове меч. Ако героят му знае - няма нужда да го питаш за това, колко сол точно се слага във водата, кога се закалява, защо имаш и зехтин и т.н. Ако не знае - и само бог да му е на помощ, пак нема да успее.

Но това е моето виждане де. За мен героите трябва да имат личност и същност, а не да са кухи черупки, както едно време. Героят трябва да иска да запали цигара или да не запали. Героят трябва да знае, какво му се слуша - ти можеш само да го подтикнеш към едно или друго. За това и мисля микро изборите за слаб похват. Дават огромно предимство на мислещия като автора играч и пре#$%@ват останалите.

Е може микроизбора да е под опция на друга опция само за конкретна ситуация. А както ти го описваш - интересно е дали историята може да се запази при прекалено "опционализиране" на героя. :

Опционализиране ли?

Да си избираш дали да палиш цигара, какво да слушаш и т.н. Мислиш ли че пречи на изграждането на героя - според мен в "Сърце от камък" нямаше проблем (поне в това отношение ).