Докъде трябва да стига играта...

Не, мисля, че ако героят ти е пушач, то той ще запали цигара.
Виж сега, всичко си е до точно определен случай, но като цяло микро-избори рядко съм виждал да се инфилтрират добре в КИ. Сърце от камък беше... добре, ако помня правилно, макар да има какво да се желае още, поне според мен. Но, дори тогава...

Като съм бесен си пускам блек-метъл, като съм тъжен - балади. Шанса да направя нещо друго е 1:10 000. Повечето хора са така. Не мисля, че трябва да се губи обем и да се трупат показатели за тоя дето духа. По-скоро изборът трябва да е: "Дали да послушам музика (на Х)? Или по-добре да си пусна филм (на У)?"

Мда, мисля че си прав - раздробяването на изборите късаещи разни странични подробности разводнява играта. Да се върнем на "разбивките" ако става въпрос за разиграване на конкретна ситуация.

Ми, тъй като съм добре в битките най-вече, ще говоря за тях.

Няма голяма логика, да предложите на играча да самоубие героя си (примерно да атакува дракон с ножче или щом искаш микро-избори... да се пробва да хване куршум). Ако героят има зададени умения (т.е. ако примерно е повтаряно и уточнено, че героят ви не може да се бори, но е много добър с ръце и крака), то предлагането на избор за нестандартно решение (в примера - да влезе на борба на 130 килограмова мутра) е грешка от мета-игрова гледна точка - играчът ЗНАЕ, че героят ви не може да се бори и предполага, че този избор е там, защото е всъщност неуспешно замаскиран бонус.

В битките микро-изборите също могат да стигнат до кретенщина. Ако героят ми може да се бие (или не може) той ще заеме нужната стойка (или няма, каквото и да прави). Избор може да има, ако героят ми е умел в два-три вида бойни изкуства. Иначе ще върви с най-удобната си стойка. И няма да влиза в гард, докато стреля. А ако героят ми не може да се бие... какъв изобщо е смисъла да му се дават избори? Той ще загуби при всички случаи, ако не промени съотношението на силите (вземайки тръба, например).

Също така е добре авторът да описва само най-общо, каква стратегия предлага. Иначе може да се получи като мен в Синът на Пустинята, където се пуках от смях на това, как некъв с камичка скача на хора с по два ятагана. И че противници заемат Чаплата в тръстиката (който е чел колелото ще разбере) в бойна ситуация, ОТ КОЯТО ЗАВИСИ изборът ми. Айде не.

Нека изборите са по-общи, а не специфични. Ако ми дадеш избор "за да замахнеш в широка дъга с меча - мини на Х, за да се опиташ да промушиш противника си в корема - мини на У, а ако искаш да изчакаш той да те атакува - мини на ХХХ" и правилния избор е само първия... айде не. Или поне трябва МНОГО ясно да е определено какъв е сетинга.

Мога да говоря още много, но като цяло искам да кажа следното - микро изборите с под-избори и под-под-под-избори залагат на това играчът да разсъждава по същия начин, като авторът. Което е пълна кретения, поне според мен.

... до играчът.

P.S. Ни повече, ни по-малко.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Още си спомням "Сърце от Камък" - епизода, в който играча трябва да избира дали Лари Стоун да си пуска музика или да спи, като има няколко специфични избора в първия вариант, всеки от който може да доведе до съвсем различно развитие на ситуацията.

Доста... странно.
Не съм чел тази игра, но... На човек или му се слуша музика, или му се спи. Не може и двете едновременно, или поне при мен е така. Ако очите ми се затварят, лягам и заспивам като труп. Не мога нито да обърна внимание на музиката, нито да й се насладя.
А това да избираш каква музика да си пусне героят вече ми се вижда пълна тъпотия. Какво значение има дали от касетофона му бучи Judas Priest или Iron Maiden? Да не би при звука на Халфорд и компания, примерно, крадците, нападащи дома му, ще решат, че всъщност им е себеподобен и могат да бъдат приятели, а при гласа на Дикинсън да решат не просто да го оберат, но и да го изкормят и да украсят простора за прането с карантиите му?
Доста тъпо.

На принципно ниво тези микроскопични изборчета, за които говорите, винаги са ме дразнили, особено ако става дума за битка.
Когато човек се бие, не мисли. Кой ще ти седне да умува дали ще удари с юмрук противника в носа или в окото? Всеки боец дава най-качествената атака, на която е способен. Ако седне да мисли по време на битката, този отсреща ще го накълца на жартиери.
(Тук е добре да се каже, че, все пак, има изключения - "Реката..." на Колин Уолъмбъри е добър пример. Там наистина беше важно дали сечеш с меча или пробождаш, помните защо.)
Още повече, че на моменти доста яко се усеща, че авторът в действителност не е имал особено понятие от водене на бой. Пример - "Хлапето с револвера" и двубоя с Били Кокили.
При положение, че си някакъв дванайсет-тринайсетгодишен сополанко без достатъчно сериозен опит в боя(или поне това е информацията, с която читателят разполага), би било просто малоумно да очакваш В такъв случай е правилното решение. Оказва се, обаче, че авторът е бил на друго мнение.
Подобни примери има и в други игри, но далеч не са главното. Нека ако се предполага да съм опитен боец, да не ми се налага да правя елементарни избори, а направо да атакувам както си трябва.
Това, естествено, важи за игри, които не са центрирани изцяло върху сложната бойна система, нали...
Ако, обаче, фокусът е върху някакво по-цялостно приключение, маловажните избори отвличат вниманието.