Преигравате ли книгите-игри? Чийтвате ли?

(Тема #200 на форума )

Нека всеки сподели игралния си модел, предполагам, че силно варират. Темата ще е много полезна и чисто практически за мен като автор и (инш Аллах) бъдещ издател, за да мога да се съобразя с преобладаващите предпочитания.

Аз например ВИНАГИ първия път се опитвам да превъртя (100% честно) книгата. Това е едно от най-важните удоволствия, които предлагат КИ, защо да се лишавам от него като чийтя?

Ако ме убият по някое време, преценявам дали книгата има потенциал (дали има достатъчно неизвървени пътища и дали ми харесва като цяло) и ако има - пак почвам отначало, пак честно. Ако пък не ме кефи особено или ако е доста линейна и вече съм минал през повечето сюжетни разклонения, просто продължавам напред, за да видя края, като пътем вече проверявам и някои от разклоненията на изборите - и тва е. Не виждам смисъл да я играя пак.

Ако МНОГО ми харесва, я хващам и я "разкоствам" епизод по епизод, проверявайки всички избори и разклонения. Даже някои от най-любимите си съм ги минавал накрая и по реда на епизодите (123-124-125 и т.н.) като обикновена книга, да не би случайно да съм пропуснал нещо.

Това е при мен. Направило ми е впечатление обаче, че някои от вас, например, са преигравали по една камара пъти книги от типа на "точковите бонус системи на Майкъл", без да ги бърка, че четат едно и също нещо отново и отново, само за да изкарат по-висок резултат в точки. Това ме ужасява като читател, но като писател реших да се съобразя и вкарах в "Асасините на Персия" ТАКАВА система за натрупване на точки (най-различни), че да компенсира петкратно доста линейната й схема и да позволява и насърчава многократно преиграване. Естествено, точките при мен се отразяват много пряко и съдбоносно още по време на първото изиграване - иначе бих ги броил за "фиктивни избори", а аз такива не допускам.

Ще помоля пак всеки да спомене предпочитанията си към тип/стил на изиграване. Даже и анкета бих пуснал, ако имаше как. Приемете го за маркетингово проучване, ако трябва.

Аз ги чета точно като тебе

Първо гледам дали самата книга има таблица за попълване. Ако няма такава, тогава за малко време я оставям някъде отстрани и взимам някоя от книгите на Джордж, Майндкрайм или произволен Кървав Меч. След като се наиграя с много хвърляния на заровете и смятане, чак тогава взимам книгата и го преигравам на един дъх.
Ако ми е направило впечатление, го оставям някъде близо до мене и го преигравам пак след 1 или 2 часа, а ако не ми направи впечатление отива за размяна на книги.

"Кървав меч" го чийтвах винаги като играех сам. Не ми върви на зарове, затова
Но с приятели - не. Тогава честно и почтено загивахме целия отбор още на третата битка и почвахме отначало по няколко пъти.

Имаше едни много здрави книги-игри на Колин Уолъмбъри ("Конникът на Апокалипсиса" и "Сянката на Сатаната"), в които не се налагаше да чийтиш, за да превъртиш книгата. Искаше се малко акъл и съвсем малко късмет. Бяха за испанската Реконкиста, много здрави.

Първият път се стремя да играя честно. Но понякога се изкушавам да проверявам и другите (неизбрани) разклонения, за да видя какво се случва.

При прочит на книги-игри с посочване на числа от таблица маменето става и без да го искам - просто след около десет посочвания вече и със затворени очи мога да си избирам по-благоприятни за ситуацията числа. А идеята да използвам зарове, докато чета книга, сега ми се вижда безумна (освен "Кървав меч" в отборно приключение), не че не съм хвърлял прилежно в "Битки безброй", когато съм бил на 10-11. Понякога, когато играя книги-игри с шанс, предварително си избирам едно число (3 или 4) и винаги приемам, че се пада то.

Странно е, но при преиграването на една книга-игра всеки път се представям по-зле от преди. Това е "Пробив в NBA" на Майкъл. Просто познанията ми по темата избледняват все повече.

зависи от литературната част. подозирам, че ако е написана качествено и добре, много е вероятно да я изиграя честно. макар че ако съм някъде към края си позволявам леко и умерено да чийтвам. например с Кървав Меч няма как другояче освен да се чийтва. Да не говорим, че някъде имаше сгрешени епизоди и нямаше друг начин. просто ако ме кефи всичко написано дотук и човекът си е оставил сърцето остреща в това, което е написал, тогава я играя с кеф. така мога да го нарека.

Не мога да повярвам, че играеш кървавия меч с чиитване. Какво е сложното на тази книга да се чиитва. Битките ли са сложни? Трудни ли са за изиграване?

зависи как я играеш друже. аз съм я играл няколко пъти, но на моменти просто трябваше да знаеш какво да направиш. поне при първия случай не виждам начин. има брутални моменти. ако не преценяваш достатъчно си прецакван. така работят англичаните .

all the best
Elan Morin Tedronai

Книгите в които всичко е заложено на единично хвърлане на зар предразполагат към чийт. Блъскаш значи, цяла игра, и накрая 22-ро ниво Тариката ти опъва петалите щото на зара му е скимнало да се търкулне на 1 вместо на 2. Е как да не метнеш още веднъж-дваж, а за себе си да кажеш че първия път е било по-калъч!

При друг тип книги (примерно - повечето на Майндкрайм) ако се издъниш на епизода цедка значи си я карал много зле, ама отвсякъде, и наистина си струва да преиграеш от началото - като хората.

Ако Тарикатчето ти е 22 ниво, ше си носи зарче, дето пада на колкото трябва (май в една част имаше уточнение, че подменяш едни зарчета с фалшиви)

О, по едно време бях въвел правилото Тариката в отбора да мята зарчетата както му десницата позволява. Познай как падаха всеки път...

Измислих го! Плътно стограмово зарче от желязо. Държи се с желаната цифричка нагоре и се пуска от ниско. Гарантирано разгромява чудовища от всякакъв род и калибър - без излишни жертви. Не е баш като да чийтиш: ако стане лек земетръс и зарчето все пак се търгулне - значи шансът наистина не е бил на твоя страна.
Другият вариант е да играеш с разпечатана числова таблица - от втория път вече знаеш къде са цифрите. Викаха й Победоноска

Много ме дразни тва, за бога (само да кажа). Тва не е тест за интелигентност, памет или наблюдателност, че да се опитвате да запомните къде са цифрите. ТОЧНО ОБРАТНОТО!! Признак на интелигентност е да намерите начин да НЕ ги запомните. Аз например всеки път въртях страницата в различна посока преди да посоча. И работеше перфектно.

Ама сте ми и вие чийтърчета. Аз затва пуснах тая тема, да ви хвана в крачка.

Но друго си е със зарчета, де.

А има и много оригинален и удачен метод, който е БЕЗ зарчета, не заема една страница място като Таблицата - и е 100 пъти по-резултатен и удобен за ползване от нея.

Точно него ще използвам в Асасините.

Ще отпечаташ стилизирани зарчета на всяка страница като в "Магьосничества"? : :geek: