Преигравате ли книгите-игри? Чийтвате ли?

На практика, да.

Макар че друго си е да има приложени бонус чифт истински (китайски ) зарчета в самото найлонче на книгата, какъвто е/беше първоначалният план.

Да - зарчетата не струват нищо, а хващат окото. Аз бих сложил зарчета - ще се продаде много по-добре. Пък и усещането от хвърляне на зарчета е яко - има си удоволствие в него. В разгръщането на книга или в посочването върху таблица слепешком - не.

Аз като чийтвах бях по-брутален, колеги. В смисъл, излиза ми насреща някакъв могъщ дзвер и вместо да хвърлям зарчета или да посочвам таблици - щраквам с пръсти и пуф! Врагът е разгромен и продължавам към победоносния епизод

Иначе преигравам книгите, които имат за избор на няколко героя. Все пак трябва да се види, с всички как се играе.
Освен това играта, която също не е линейно и има няколко подхода до финала също си плаче за преиграване.
Аз не чийтвам, защото без чийтването идва апетита на геймъра да пребори всяка една задача, всяка една задънена улица. Като преминеш през играта като парен локомотив - съветска гара, тогава можеш да почнеш с критиките. Ако си се затруднил значи всичко е нормално и по план...

shayhiri писа: писа:

Много ме дразни тва, за бога (само да кажа). Тва не е тест за интелигентност, памет или наблюдателност, че да се опитвате да запомните къде са цифрите. ТОЧНО ОБРАТНОТО!! Признак на интелигентност е да намерите начин да НЕ ги запомните. Аз например всеки път въртях страницата в различна посока преди да посоча. И работеше перфектно.

А аз разбих и горния метод, защото 12 се падаше само с около 10% по-рядко. Освен всичко, имам и координация между ръцете, дори движението да изглежда случайно .
Както казахме, точно за да не чийтвам, ползвах зарчета .
Апропо, радвам се да ти съобщя, че след две преигравания с разгръщане на страници, те ще се отварят произволно на 1 от 3 най-често срещани места. Поне като утешение, това може да не са най-добрите комбинации, но нали и за опонента трябва да "хвърляме"?
Поне може да стимулира продажбите на допълнителни бройки за хората, които не обичат да чийтят . Но за мен системата ще бъде или със зарчета, или с дайсролъра на ГСМ-а, когато съм навън . Книгите-игри ги протърквам достатъчно и без бонус-разгръщане .

Никога не съм разбирал това, че заради показанията на зара или просто защото съм избрал грешният епизод трябва да се върна отначалото на книгата. Уникална глупост просто. Това означава че трябва да почна пак да чета почти едно и също нещо два пъти То аз искам да се забавлявам с тази книга, а не да я научавам на изуст. Така че винаги съм чийтвал и никога не съм почвал да чета отначало книга само заради това че са ме убили. Отделно просто от любопитство преглеждам всички разклонения на епизодите

Аз съм горе-долу като featbeast. Почвам винаги с всички предполагаеми приготовления - молив, гума, зарчета и започвам така, както е имал предвид автора. Случи ли се засечка, всички канцеларски пособия отиват в небитието и книжката се преминава УСПЕШНО!

При мен много зависи от книгата. По принцип в 99% от случаите в началото играя сериозно. Ако умра почвам отначало, но има случаи в които книгата ме издразва, най- често при грешки в отметките или някакви много нелогични избори. В такива ситуации чиитя, ровя напред назад и т.н. В общи линии след като веднъж съм добутал да я мина, често я ровичкам, а ако много ме е впечатлила, започвам отначало и си я играя пак сериозно.

В интерес на истината ако ме убията в generic битка в КМ4 или КМ5 - просто почвам същата битка от начало. Свиди ми се да се връщам на първа книга... В други книги рядко губя, но иначе си умирам като пич и почвам от начало - иначе няма много сми...

Я кажете, правили ли сте си нещо като маркер на определени епизоди, на които ще правите някакъв по-важен избор, за да се върнете после и да пробвате по друг път? Едно време когато бях малък все исках едновременно да прочитам всички възможности, и на по-важни избори подпъхвах пръст в книгата, за да запомня на кой епизод да се върна. Ставаше адски забавно, когато на някои книги държах 5 пръста на лявата ръка забити на различни страници докато с дясната разлиствах, в един момент ставаше побъркващо

^ Абсолютно по същия начин съм играл!

Да едва ли има някой на който не му се е случвало да не чийтва в даден момент. Естествено при първото изиграване гледам да не го правя (освен ако не се гътна някъде). При мен е друго обаче. Ако има избор от 2 пътя по които да тръгнеш си избирам единия и после гледам и какво става на другия Просто защото ми е интересно иначе си продължавам по първоначалния епизод. За предиграването определено имам книги-игри преигравани по много пъти. Особено ако са нелинейни - примерно "Вълшебната тетива", "Кибернетични войни" и "Пътя на Дракона" на Джордж или "Лейн и Брайт" донякъде на Върджил или "Синът на пустинята" и "Пустинен Огън" на Блонд.

featbeast писа: писа:

Никога не съм разбирал това, че заради показанията на зара или просто защото съм избрал грешният епизод трябва да се върна отначалото на книгата. Уникална глупост просто. Това означава че трябва да почна пак да чета почти едно и също нещо два пъти То аз искам да се забавлявам с тази книга, а не да я научавам на изуст. Така че винаги съм чийтвал и никога не съм почвал да чета отначало книга само заради това че са ме убили. Отделно просто от любопитство преглеждам всички разклонения на епизодите

И аз съм на същото мнение и също правя като теб. И като малък винаги чийтвах и сега също. Сега поне си записвам, колко пъти съм умрял за да знам как съм се справил. Но едно и също по сто пъти, определено не ми се чете. Наскоро изчетох Господарят на Зверовете, накрая в битката с магьосника се превърнах в Лъв, а той в тигър и заради лош зар изгубих. Можех уж, да се спася само ако съм имал яйце от феникс и отидох на този епизод. Та на него имаше едно обяснение на Колин, че не можело да имам такова яйце ( което в действителност нямах) и как долен измамник като мен, небесата нямало да му позволят да живее още дълго и че съм се държал недостойно за Господар на формите-спуках се от хилеж, след което си намерих верният епизод.
Под, чийтване имам предвид само това, че не се връщам в началото на книгата. А, относно битките с хвърляне на зарчета, понякога ги изгиравам, понякога не. Като цяло не уважавам подобен тип системи за битки и не винаги проявявам търпимост към тях.

обикновено се старая да играя честно поне първите 2-3 игри. На първо изиграване действам като себе си, а на всяко следващо изръшквам останалите възможни избори по ред. Понякога имам навика да прехвърлям по някой и друг епизод в алтернативния избор, но само ако съм убедена, че води до смърт (не за друго, а зщото ми е интересно как е решил авторът да пукна).
Принципно обаче имам свой си начин за чийтване, който е свързан със една последователност, която се забелязва при някои автори (има я и в Асасините и донякъде в Котарака, но основно я забелязах в изданията на МЕГА), ако човек поразгледа малко цифровите комбинации при "уж случайната номерация" на епизодите ще види зависимостта. Не винаги я има и не винаги действа, но когато сериозно се колебая и заложа на нея, рядко умирам.
Иначе и аз си записвам епизодите с големи разклонения и на 2-ри прочит до тях чета малко през пръсти (не за друго, а защото рядко имам време и просто не винаги ми се отдава случай да си прочета с кеф литературната част за пореден път).

Мисля, че зарчетата по страниците на "Асасините" са добра идея, но имам 2 забележки по въпроса:
1) Зарчета има и на двете страници и ако някой реши да чийтва винаги ще си избира по-"благосклонната" страница.
2) Забелязах, че разпределението на сборовете 2D6 е равномерно (т.е. всеки възможен сбор от 2 до 13 е взет с еднаква вероятност), а трябва да е с нормално разпределение ако целта е да се имитира хвърлянето на истински зарове. Принципно при зарчета 2D6 статистически най-голям е шансът да се падне сбор 7, а най-малък да се паднат 2 или 13. Та май със зарчетата от книгата играчът е в по-добра позиция.

Играя по китайската система - "играта на петте пръста" - с лявата ръка си държа отворени епизодите разклонение за да се върна ако не ме изкефи.

Правилата на повечето книги игри и без това не ми харесваха (защото зависеха от късмет или бяха недонагласени) та си ги игнорирах с удоволствие.