Преигравате ли книгите-игри? Чийтвате ли?

SilverWolf писа: писа:

Принципно обаче имам свой си начин за чийтване, който е свързан със една последователност, която се забелязва при някои автори (има я и в Асасините и донякъде в Котарака, но основно я забелязах в изданията на МЕГА), ако човек поразгледа малко цифровите комбинации при "уж случайната номерация" на епизодите ще види зависимостта. Не винаги я има и не винаги действа, но когато сериозно се колебая и заложа на нея, рядко умирам.

Съветче: недей (поне в мои книги). Метагейминг от такъв тип не бих допуснал (освен донякъде в битките, но след 1ва книга едва ли и там). Просто като видя, пишейки, че може да се намери някаква зависимост в номерацията или подредбата на изборите, веднага почвам да вървя наопаки на нея.

Но пък ако наистина го използваш само когато нямаш и най-малката идея какво да решиш - тогава да, нищо не губиш.

Ейдриън Уейн писа: писа:

SilverWolf писа: писа:

Принципно обаче имам свой си начин за чийтване, който е свързан със една последователност, която се забелязва при някои автори (има я и в Асасините и донякъде в Котарака, но основно я забелязах в изданията на МЕГА), ако човек поразгледа малко цифровите комбинации при "уж случайната номерация" на епизодите ще види зависимостта. Не винаги я има и не винаги действа, но когато сериозно се колебая и заложа на нея, рядко умирам.

Съветче: недей (поне в мои книги). Метагейминг от такъв тип не бих допуснал (освен донякъде в битките, но след 1ва книга едва ли и там). Просто като видя, пишейки, че може да се намери някаква зависимост в номерацията или подредбата на изборите, веднага почвам да вървя наопаки на нея.

Но пък ако наистина го използваш само когато нямаш и най-малката идея какво да решиш - тогава да, нищо не губиш.

Ако мислех да си я крия, едва ли щях да я напиша, нали?
Ако я няма тази зависимост няма и да се чийтва, а доколкото схващам идеята на темата е да се споделят чийтърски практики и да се намери противодействие за тях. Един генератор на случайни числа лесно може да скапе зависимостта и да не може да се чийтва вече. А дали се прилага в твои книги или не си зависи от теб - не я допускай и няма да може да се прилага.
Но или не забелязваш всеки път когато има зависимост или вървенето "наопаки" запазва шаблонът.
Честно казано в "Асасините" не ми се е налагоало да чийтвам, но все пак на 2-ри прочит хванах зависимост на 1-2 места. Ако не ме мързи тия дни ще прегледам даже точно къде е.

Честно си казвам, че не винаги ми се преиграва отначалото - но пък си броя умиранията

Трики кВесчон.

По-принцип винаги съм склонен на мамене, особено като се ползват зарчета за битки и т.н. - това ми е все едно да играя шах сам със себе си, да не говорим, че вкарването на много късмет е дразнещо. Точно за това обичам КИ от типа на "Пътят на тигъра" (примерно, защото там също има зарове, най-вече ако сбъркаш с типа удар който нанасяш) или на Майкъл "Тъмната половина", "Пустинен огън" на Блонд, като дори "Майстори на меча" на Уейн най-ми се доближава до представата за това как трябва да се развива една КИ - с повече логика и по-малко (или хич) късмет с хвърляне, посочване и т.н. Не изключвам прости математически сметки, но зарове... това е за "Не се сърди човече". Идва моментът и, че като поемеш по един път... ами досадно е да се връщаш съвсем отначало да четеш всичко наново, за да стигнеш до него (и да се "спънеш" заради келяв зар) - все пак искам и да прочета историята, което важи с особена сила за първи (в някои КИ и втори-трети) прочит, а не да се въртя като гламав и да чета едно и също по десет пъти... особено като съм сам.

С една хубаво изработена бойна система можеш да направиш чудеса в това да зарибиш играча да преиграва играта, особено когато има и две-три разклонения по които да стигнеш до края на историята ("Пътят на тигъра", "Пустинен огън"). А не заради пусти зарове да се приема, че си качил цифра нива вече и босовете ги биеш накуп с една ръка завързана зад гърба - система с някакво точкуване е наистина най-удачното нещо - заровете... meeeh.

Синът на Пустинята пропускаш, там изобщо нямаше зарове, битките се основаваха на истинска логика и бяха с литературен текст.

Е сега ако трябва да седна да изброявам всяка една книга-игра без зарове... се'ш се.

За преиграване - преигравам, ако играта ми хареса, дори и да не е особено интерактивна.
По отношение на чийтването - приветствам го и го практикувам с удоволствие, особено ако стана жертва на късмета. Тоест, ако хвърляне на зар или нещо от рода на "сега избери дали да продължиш на 15 или на 125" трябва да реши да продължавам ли напред или да умра, проверявам на кой епизод ще живея и директно отивам там.
В края на "Леговището на Снежната вещица" се оказва, че за да завърша играта, по начало е трябвало с помощта на зарове да получа поне 11 точки умение. Иначе вещицата ме убиваше задължително или нещо от тоя род. Мисля, че именно заради тази книга-игра започнах в поредицата "Битки безброй" направо да си записвам максимален брой точки по всички показатели, вместо да разчитам на зарчетата. Да не говорим, че това да ме гътне някакъв звяр след като съм се трепал половин-един или дори два часа, никога не ми е било приятно и никога не ме е карало да се връщам в началото. На принципно ниво безкрайното хвърляне на зарове винаги ми е било неприятно, поради което твърде често направо приемам, че съм спечелил битката.
Понякога си правя и "сейфове" на по-важните избори - т.е. записвам си на кой епизод съм, преди да продължа, и ако взема, че пукясам заради лош избор, се връщам там. Алтернативата е да започна отначало и да тръгна по абсолютно същия път, по който съм вървял до момента, което е скучно, дори и играта да е била велика... Ако я почвам отначало, е за ново преиграване.
Иначе ако трябваше да изпитвам уменията си с помощта на таблицата на шанса, изпитвах уменията си в посочване на точното число, което ми трябваше. Със затворени очи, нали, ама...

Напълно съм съгласен с основното послание в последните няколко мнения - Шансът не помага с нищо за наслада от играта, само пречи. Имаше доста ожесточени обсъждания на този въпрос преди няколко месеца. Аз съм непримирим противник на употребата на зарове (допустимо изключение би било само, ако самият герой играе на зарове в приключението). В същото време сметките в книги-игри без много шанс никога не са ме плашели, дори намирам, че могат да увеличат интереса към преиграване. Ако не ми стигаха точки в ключов момент, често започвах наново. Вярно, с леко раздразнение, но все пак със съзнанието, че някъде съм сбъркал и със стремеж да направя верните избори, за да спечеля убедително.

Вероятно ще ви се стори странно, но аз не мамя в хода на действията. Значението на книгите-игри е по-скоро да се забавляваш със страниците, които жадно разгръщаш една след друга в търсене на отговори и приключения, отколкото да спечелиш на всяка цена. Изградил съм личен стандарт, според който не преигравам книгите в крайно ранен етап след прочитането им. Победата ще е прекалено лесна, а аз обожавам трудностите. Попринцип предпочитам да не се впускам по сто пъти в едни и същи опасности.

Meloman № 1 писа: писа:

Значението на книгите-игри е по-скоро да се забавляваш със страниците, които жадно разгръщаш една след друга в търсене на отговори и приключения, отколкото да спечелиш на всяка цена.

Това е много точно казано... ама като нямам търпение да видя какво ще стане Така, че аз си мамя най-безстрмно... първо опитвам да изграя книгата по всички правила (най-често се провалям) и после минавам с "неубиваем герой" по всички разклонения. На мен ми е по-интересно да следя модела на автора не толкова да "успея" в играта.
Помня например "Огнената пустиня". Като направих един бърз преглед установих колко е полезен "Сребърния кинжал" и после в екипировката ми тия кинжали все не се свършваха

При мен нещата вървят на обратно - преди бях с пръсти между страниците и гледах как да развия перфектно историята за максимален резултат. Сега играя по правилата и пускам книгата ако стигна до смърт дори и автора да ми дава шанс да продължа по някакъв начин. Дори съм стигнал до един момент сам да си усложнявам книгите. Например ранните книги на Плеяда ги играя със зар там където ме пита кой от двата епизода избираш. В някой книги това си е направо избор между живота или смъртта.