Обща тема за любителските КИ

Направи ми впечатление една тенденция в любителски разкази-игри.
Става въпрос за "Люлката", "Затворените ангели" и "Изкуплението". Книгата игра за възрастни на Ze BG също ми създава подобно усещане, макар че за там не може да се каже много. Имат следните сходства:

- развиват се в алтернативна реалност, усещане за сюрреализъм
- тежката атмосфера, неприятна, объркана, демонична, кървава, мистериозна; това усещане за атмосфера при тях е може би най-основното, по-важно от геймплея и историята им (от първото със сигурност)
- залагат на литературни епизоди, а изборите са абстрактни; играта е на заден план, а целта е правенето на няколко на брой разкрития, комбинацията от които води до сполучлив изход

Според мен този тип атмосфера е много пипкав и изискванията му за литературност са много по-високи, тъй като тук геймплея е много второстепенен и трябва литературата и историята да изнесат цялата книга/разказ-игра. Всъщност ако трябва да разширим темата на "атмосфера + история > геймплей", бих казал, че "Хуаранг и Кумихо" и "Пътят на Светлината" влизат доста директно в тази категория (а те двете имат също огромни сходства като структура и баланс на горните компоненти, стил на геймплея и дори механики на играта).
Как ви се струва тази девиация? Лично аз клоня повече към формулата на Кумихо и Светлината, в другите ми идва прекалена липсата на геймплей, отчитайки че сюрреализма и прави субективна стойността на така или иначе малкото избори, а литературността, въпреки добра за любителско ниво, не достига нивото сама по себе си да компенсира тази липса.

Тъй като е намесен ник-а ми ще взема да се обадя. На мен "Изкуплението" и "Люлката" не ми харесаха (ангелите не съм ги чел), без разбира се изобщо да искам да обиждам авторите. В този ред на мисли силно се надявам моето нещо да се получава по-добро.

Първо: Неприятно впечатление ми направи в споменатите произведения, че въпреки че те уж би трябвало да предадат атмосфера на сюреализъм, ужасното е един вид банално и очаквано. Трябва да чета за кървища и вътрешности или пък разхождайки се в съзнанието на предполагаемо душевно болен се натъквам на обичайни сцени от живота, вместо на фоерверки от абстракции (за сравнение "Клетката", от която сигурно е повлиян разказа).

Второ: Макар и откъса, който беше пуснат от "ВЛЕЗ" да е пример за точно такива избори, за каквито говори Торо - "изборите са абстрактни; играта е на заден план, а целта е правенето на няколко на брой разкрития, комбинацията от които води до сполучлив изход" - в цялото произведение те са сигурно не повече от 15%-20%. Горе-долу мисля, че около 35% са логически избори, 15% морални избори, 15% на късмет и 15% зависят от наличието на предходно събитие, така че - не, тази тенденция за твърде абстрактни избори не ми допада особено, тъй като оставя играча с усещане, че действието се развива по някаква непонятна за него логика и той няма пряк контрол.

Тъй като виждам сериозен интерес в Сашо, ако иска мога да му изпратя написаното до момента за по сериозен анализ.

[offtopic]ПП: Коблина ме изпревари докато си пишех километричния пост и каза същото сбито и съдържателно. Мисля че заслужава бан, тук 30 минути пиша... Така или иначе:[/offtopic]

kiril_ps писа: писа:

Първо трябва да се погледне фактът, че говорим за РАЗКАЗ-игра, а не за Книга-игра. Много е трудно да създадеш работеща игрова механика в ограничен брой епизоди, затова и е адекватно решение да увеличиш литературата, иначе ще се получи.... Редникът от трета рота .
Бягството, Реката, Тъмната страна са примери от Мейнстрийма - повече литература, по-слаба игрова част.

Въобще не съм съгласен
Ще започна от горните примери (за щастие имам до себе си мегаигри от 1 до 5). Реката - увод и 68 епизода на 13-тина страници. Много избори, добра литература, атмосфера. Тъмната страна - част 1-ва: карта, умения на нива, предмети, 71 епизода на 11 страници. Много избори, добра литература, атмосфера.
Други примери за сериозен геймплей в разкази-игри - Торнадо, Тревожно обаждане и т.н.
Т.е. разказите-игри могат да имат много добра игрална част, включително по-сложни системи и това да работи съвсем успешно.

Нека да уточним - липсата на сложна система не означава слаб или ограничен геймплей. Той може да е достатъчно силен и без тях, ако акцентира на логически избори и разклоненост. Моралните такива дават по-скоро възможност на играча да си изгради героя си както иска. Каквато и да е по качество литература не обяснява и не налага липсата на геймплей (дори да я компенсира), просто понякога авторите имат какво да дадат като история и атмосфера, но нямат какво да дадат като игра.

Определям гореспоменатите любителски разкази за имащи слаб геймплей, защото на малка част от изборите се замислям и по-скоро те ме играят, отколкото аз да играя тях. Струва ми се, че самите автори не са искали и целели да създадат геймплей, а просто искат да ни разкажат историите си. И то не се фокусират върху една, а вкарват по няколко истории в произведенията си (yoyovec - работи по външния свят и войните му, легендарния меч, света на чистилището и ни залива с кръв и черва за атмосфера; gamebooker ни разказва едновременно историята на главния герой, на страничния герой, чието подсъзнание е цял втори свят и малко за основния си свят и инквизициоподобната управляваща структура, съставена от Рониноподобни свещеници и демонолози; тук атмосферата залага на мистика, сюрреализъм и детски викове).
Докъде може да се стигне при това - тези автори дават произведения с усещане за игра, които няма защо да ограничавам като сравнения с Колин и Майндкрайм например. Трябва да ги сравня с Кинг, Кунц и Лъвкрафт, защото ако търся разказ, история и атмосфера, а не разказ-игра, излизаме от жанровите рамки. Ясно е, че много трудно може да се предложи нещо съпоставимо и летвата се вдига много високо.
Изводът ми до този момент е, че ако геймплея се пренебрегне, нещата отиват на зле. И геймплей не означава некачествена литература или епизоди по 10 думи. Не пречи да са по половин страница или една.

[offtopic]Допълнително , не ми е идеята да давам оценки на разкази и автори, затова ще пропусна мнението си за горните, само ще кажа, че не е едностранчиво - има неща, които харесвам и не харесвам в тях.

za BG, абсолютно приемам, че дискусията в тази тема може да се допира много слабо при твоята книга и връзката се базира само на начални впечатления, които не са определящи;
Бих прочел какво си написал, но по мое мнение ще ти направя лоша услуга ако го направя преди да е завършена и мисля не трябва да търсиш мнение докато си насредата й - може да те направи неуверен, прекалено уверен или, най-вероятното, да промени по някакъв начин погледа ти върху това, което пишеш и да направи книгата нехомогенна.[/offtopic]

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Много избори... в сравнение с коя игра? На "Реката" висока интерактивност не може да се вмени по никой начин, "сполучливи" избори е различно от "много" избори.

Сравнение с любителските разкази от новата вълна, choose your adventures книгите, гримоар, Черният Нарцис, Асасините на персия... не знам какво питаш всъщност. Ако го сравниш с "Демоните в НБА" вероятно ще има по-малко избори на единица обем. 34 избора и 6 на късмет.
Не е слабо интерактивна в абсолютна стойност, в относителна си прав, че са размити нещата.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Не означава задължително слаб, но при всички случаи означава по-ограничен на база на същата игра с по-сложна система. Тук не става въпрос за самоцелното набиване на голям дневник, количественото оразмеряване на ред показатели свързани с играта дават повече възможности за детаилизиране на действието.

Какво значи "ограничен" и каква стойност носи?