Размисли за разни механики

В последно време се оказва, че почти всички механики са грешни. При липса на система имаме ниска преиграваемост. Не става.

Ако разнообразим с повечко шанс - пак не върви - не може съдбата на героя да се ръководи от зарове.

Ако сложим повечко умения - тогава се оказва че имаме преиграваемост, но пък "книгата играе теб".

Ако с решенията си печелиш някакви точки, това е хубаво. Но пък веднъж като знаеш как да ги получиш, губиш стимул да пробваш отново. И така се получава един омагьосан кръг.

Качеството на играта и възможностите за преиграване са две различни неща - свързани, но различни.
Смисълът от преиграване намалява при лесно запомнящи се верни избори и липса на алтерантивни пътища. Но една линейна книга-игра със съдържателни избори няма как да е слаба, независимо че няма да крие тайни за читателя след първото успешно изиграване - същественото е, че е въздействаща при първия прочит. Има и още един фактор: спомените избледняват с времето, така че от добре забравената книга може да излезе много добра игра - отново и отново.

Е, хайде,де! Пишете! И мен ме интересува мнението ви по тази тема!
Ако още не сте разбрали - Рони, та и аз едва ли не ви питаме - кажете каква точно механика на игра предпочитате та да заложим на сигурното.

На игрална механика. Ако още не сте го разбрали... няма да го обясняваме за 100тен път.

ПП: Утре ще го обясня и ще да собствените си разсъждения, защо се получи така напоследък. Но сега ми се спи.

Интересен пример за добра игрална механика с възможности за преиграване е "Крилете на проклятието". Имаш почти пълна свобода какво да правиш, откъде да минеш, по какъв ред да подредиш целите - следователно имаш и няколко пътя към победата. Има опции дори и за задължителните за всяка игра моменти - началното пътуване например. Други подобни книги, които ти дават известна свобода на начина на игра, са "Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса" и "Херкулес". Мисля, че схванахте идеята ми - имате точки А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и т.н., но не сте длъжни да ги вземете по азбучен ред

При Джонатън Харпър е псевдо свобода. Уж имаш 100 варианта, в крайна сметка има един и ако не го нацелиш - мреш. В Крилете на Проклятието хоръра ми идва малко множко, та за това не съм се преборил с нея.

Рони# Мейдей писа: писа:

Ако сложим повечко умения - тогава се оказва че имаме преиграваемост, но пък "книгата играе теб".

Що за изказване - книгата играе теб? Не помня Хлапето да ме е играло, не помня и В бездната сред мъртъвците да ме е играла...да не споменавам Пробивът
Имаме предварителен набор от статистики, после по време на игра трябва да се съобразяваме с тях и да вземаме адекватни за героя си решения. Какво не му е наред с това?

Цитатът е на Торо, коментар на Хуаранг и Кумихо. После добавя, че това, за негова изненада, не му пречи. Леидрин го споменава в темата за коментари на разказа-игра. Аз твърдя, че малко или много е системна слабост (която я има и в Бездната сред мъртъвците, Зелена Кръв и т.н.т).

Leidrin писа: писа:

Е, хайде,де! Пишете! И мен ме интересува мнението ви по тази тема!
Ако още не сте разбрали - Рони, та и аз едва ли не ви питаме - кажете каква точно механика на игра предпочитате та да заложим на сигурното.

Тук има някои коментари и анкета засягаща повечето начини за изпълнение на игра:

viewtopic.php?f=55&t=791

Естествено едва ли някой може да ти отговори колко подробна трябва да стане играта и кои ситуации да разработиш като избори.

Веднага ти казвам една примерна механика:

Ако с решенията си печелиш някакви точки, това е хубаво. Но пък веднъж като знаеш как да ги получиш, губиш стимул да пробваш отново. Затова ти не знаеш какви точки трябва да трупаш докато не стигнеш края.

Примерно героя трупа точки Сила, Бързина и Ловкост по време на своите пътешествия. Стига края на играта и иска да види оценка за действията си. Хвърля зар:

1-2 - Силата ще покаже колко добре си се представил
3-4 - Бързината ....
5-6 - Ловкостта ....

В самата игра ще има бегли подсказки кои точки е по-вероятно да се вземат под внимание при оценяването на играта. Но те не трябва да превишават 50 % сигурност, която да се формира в играчът.

Така никой никога няма да е на 100 % сигурен, за какво се бори в конкретното приключение, а само да има една цел - завършване на книгата.

Не е ли по-добре да трупаш сюжетни бонуси?
Не е ли по-добре книгата да ти представя неограничен брой преигравания, базирани на тонове начални конфогурации и максимален брой игрови такива?
Изобщо, защо когато стане дума за система, всички се сещате за ММ и трупане на точки. Poor mans choice, по мое мнение...

А защо всички отивате към система за трупане на точки?
Когато сюжетът е праволинеен, това няма да го спаси от четене еднодневка.

^ Че тия неща ги има в книги на ММ?

hameleona писа: писа:

Не е ли по-добре да трупаш сюжетни бонуси?
Не е ли по-добре книгата да ти представя неограничен брой преигравания, базирани на тонове начални конфогурации и максимален брой игрови такива?
Изобщо, защо когато стане дума за система, всички се сещате за ММ и трупане на точки. Poor mans choice, по мое мнение...

Не, когато стане дума за система, се сещам за Джордж М.Джордж / Силвестър Голд.
При него има изграждане на качествата на героя в хода на играта или поне свобода за първоначално създаване, но без цялата игра да е само трупане на точки; избори, обързани с тези качества и употреба на последните в различни комбинации; оценка на играта.