разкази-игри и книги-игри

В тази тема искам да поканя ММ на дискусия относно някои неща, които твърди за разказите-игри и книгите-игри.

Например - че в тези, които е чел няма игра. Нека да разгледаме един Р-И - на мен би ми било най-лесно да говоря за Пътят на Светлината (по разбираеми причини). Ако я сравним от гледна точка на игра на единица обем, не мисля, че тя е по-малко от Гневът на Викингите.

Може би е добре да започна с въпроса - какво е игра?

Разбирам, че авторите не приемат добре отрицателни мнения да произведенията си, особено преди да натрупали богат житейски опит.

Какво е дискусия?
Какви са целите, които трябва да постигне тази дискусия?
Нормално ли е инициаторът на една дискусия да започва с толкова постно и изпразнено от съдържание мнение?

Идеята ми е да науча нещо от популярен автор, не да се заяждам или да се оправдавам. Предполагам ще бъде интересно и аз другите прохождащи автори.

Началото е горе долу толкова постно, колкото и твоята реплика "в трите разказа-игри, които съм чел няма игра".
Ако искаш по-конкретен въпрос, нека да видим системата. В Нашествието имаш 4 показателя, от които мъдростта и славата са най-маловажни при разпределянето на началните точки (те са по-скоро оценка като използваната в Тъмната Страна на Земята).

При мен има 3 специализации, които са приблизително равностойни (за разлика от твоя пример, в който има по-правилен предигрови избор), както и точки благоразположение, болка и щети.

Не си мерете системите, мерете си играта.

Струва ми се, че една карта на разклоненията във въпросните разкази ще е доста полезна. Проблемът е обаче, че при кратките форми няма кой знае колко място за такива заради ограничения обем (открих топлата вода) - затова или са съдбовни (смърт), или се вливат обратно в първоначалния сюжет с някакво наказание или бонус (Асасините). Книгата дава повече свобода заради по-големия си обем (отново открих топлата вода) и авторът може да си позволи повече сюжетни линии/пътища към победата (Крилете на проклятието е с перфектната система за мен) или да се придържа към 1 линия с оценка на играта (някои от книгите на Мишо например - Хлапетата). Мисли по въпроса?

Bloucester писа: писа:

Струва ми се, че една карта на разклоненията във въпросните разкази ще е доста полезна. Проблемът е обаче, че при кратките форми няма кой знае колко място за такива заради ограничения обем (открих топлата вода) - затова или са съдбовни (смърт), или се вливат обратно в първоначалния сюжет с някакво наказание или бонус (Асасините). Книгата дава повече свобода заради по-големия си обем (отново открих топлата вода) и авторът може да си позволи повече сюжетни линии/пътища към победата (Крилете на проклятието е с перфектната система за мен) или да се придържа към 1 линия с оценка на играта (някои от книгите на Мишо например - Хлапетата). Мисли по въпроса?

Това е вярно. Именно за това посочвам Гневът, защото въпреки обема си е доста линейна. Разбира се, има едно пътуване с кораб, при което трябва да се посетят неколко обекта, което е изключение. Но, струва ми се, че не е толкова обемисто.

Рони# Мейдей, това е неправилен подход:

Началото е горе долу толкова постно, колкото и твоята реплика "в трите разказа-игри, които съм чел няма игра".

Моето е мнение, твоето е желание за дискусия. Несравними са.

Ако в разказ-игра наблъскаш 8 показателя за героя, докато в книга-игра са само 5, това не означава, че в разказа играта е по-добра.

За мен добра игра е да знаеш какво да очакваш и да може да се подготвиш - във Викингите автора справедливо те предупреждава какво ти трябва и вече си е до играча да го има предвид.

Разказа на Рони стигнах до някъде и умрях без право на обжалване защото не бях извадил късмет с началния избор.

Да, имам желание за дискусия, но явно нещо не се получава. Очаквах да пулуча твърдение от рода на: " В Гневът на Викингите играта е на добро ниво, защото... Тези неща ги няма в Пътят на Светлината / разказите-игри, които съм чел."

Ако те затруднявам, може да посочиш и друга твоя КИ... или на друг автор, примерно.

Greed писа: писа:

За мен добра игра е да знаеш какво да очакваш и да може да се подготвиш - във Викингите автора справедливо те предупреждава какво ти трябва и вече си е до играча да го има предвид.

Разказа на Рони стигнах до някъде и умрях без право на обжалване защото не бях извадил късмет с началния избор.

Не е възможно. Всяка една от специализациите дава предимство в дадена ситуация. Няма такава, която да не може да се мине (без значение какво си избрал в началото). Имам някои съмнения относно логичността на някои избори. Или това, че кодова дума "кал" в момента се взема на късмет. Но това е нещо различно, макар че сигурно има много общо с темата.

Добрата игра е наличието на добри тактически и стратегически избори, както и добра, балансирана и тематична система (ако има такава). В това отношение, за мен лично Викингите няма къде да се спори, че са по-добрата игра. Но не мога да кажа, че в разказа на ронина няма игра. Има, просто трябва да се пипне тук-там. И авторът да продължи да развива игровите възможности на произведенията си.

Писък съм едновременно с ронина, та:

1. В пътя на светлината стратегическите решения са слепи, във викингите са информирани.
2. В пътя на светлината има безсмислено трупане на кодови думи, за мен има безсмислено трупане на точки във викингите.
3. В пътя на светлината системата работи. Във викингите - също.
4. В пътя на светлината има известно количество разклонения на историята, но като цяло е линейна. Виингите са чиста железница.
5. Системата и на двете произведения не е балансирана добре. Във викингите стратегически (споменатия вече проблем с точките сила), в пътя на светлината също (някои специалности са по-полезни от други.
6. В пътя на светлината системата не ти помага да се вживееш в света на играта и историята й. Във викингите системата до известна степен постига това, но без да блести като нещо уникално.

Ронине, това стига ли ти?

Определено е стъпка в желаната от мен посока, благодаря!

1. В пътя на светлината стратегическите решения са слепи, във викингите са информирани.

Да, мисля, че това е слабото място, което посочих по-горе.

5. Системата и на двете произведения не е балансирана добре. Във викингите стратегически (споменатия вече проблем с точките сила), в пътя на светлината също (някои специалности са по-полезни от други.

Коя специализация смяташ, че има нужда да дава по-големи (или по-малки) облаги?

6. В пътя на светлината системата не ти помага да се вживееш в света на играта и историята й. Във викингите системата до известна степен постига това, но без да блести като нещо уникално.

Как си представяш достигането на тази цел.

Искам да отбележа, че в мнението на Хами никъде не се посочва обема като точка на разграничаване.

Да, имам желание за дискусия, но явно нещо не се получава. Очаквах да пулуча твърдение от рода на: " В Гневът на Викингите играта е на добро ниво, защото... Тези неща ги няма в Пътят на Светлината / разказите-игри, които съм чел."

Ти не си даваш хич зор, после искаш да се получи нещо. Да се беше потрудил поне да изложиш някаква теза. Все пак, нали не си плащаш за консултация, че да изискваш от мен да влагам многократно повече труд от теб?

5. Системата и на двете произведения не е балансирана добре. Във викингите стратегически (споменатия вече проблем с точките сила), в пътя на светлината също (някои специалности са по-полезни от други.

Балансирането на една система, в която няма проверки е малко заплетен момент, но до голяма степен най-голяма тежест идва, колко пъти се използва нещо. Ако умение Х се използва 3 пъти, Умение У - 3 пъти, а умение Z - веднъж - системата не е балансирана. Особено, ако играта може да се мине и без умение Z.

6. В пътя на светлината системата не ти помага да се вживееш в света на играта и историята й. Във викингите системата до известна степен постига това, но без да блести като нещо уникално.

Едва една на 100 системи успява да ти помогне в това. Трупането на точи отношения и щети ме избиваше моментално извън атмосферата. Сигурен съм, че можеше да е реализирано по различен начин.

И за да не съм голословен, директно ще ти отговоря - да, някой път трябва да пренапишеш 10 пъти един и същ игрови сегмент, за да стане добър.

Mindcrime писа: писа:

Да, имам желание за дискусия, но явно нещо не се получава. Очаквах да пулуча твърдение от рода на: " В Гневът на Викингите играта е на добро ниво, защото... Тези неща ги няма в Пътят на Светлината / разказите-игри, които съм чел."

Ти не си даваш хич зор, после искаш да се получи нещо. Да се беше потрудил поне да изложиш някаква теза. Все пак, нали не си плащаш за консултация, че да изискваш от мен да влагам многократно повече труд от теб?

Ти пък айде докажи тезата си, че в разказите няма игра, да те видим. Стига само си се моткал и говорил от високо.

Ами... когато аз съм подлагал нещо на дискусия, развивал съм си тезата и съм прилагал доказателства.
Струва ми се безсмислено да хвърлям поне 6-7 часа труд, за да свърша работата и на Рони в тази дискусия, която лично на мен нищо няма да ми донесе.

Със сигурност във Викингите има много слаби места. Вече съвсем не си ги спомням и не знам доколко историята е линейна. Но Викингите са писани преди повече от 15 години и съм си блъскал главата сам над много проблеми. Някаква еволюция все пак трябва да има, нали?

Какво е за мен добра игра и колко добре мога да пиша ще го покажа в новата си книга-игра. После тя може да бъде дискутирана. В дискусии за свои стари неща не обичам да се впускам, понеже в общия случай не искам да отделям време да ги чета и анализирам.

Това на Рони не е много разказ, половин книга си е на база брой епизоди. В разказите няма възможност да направиш сложна система, защото ако сложиш 10 умения, най-много по 1-2 пъти да можеш да употребиш всяко от тях. Няма и възможност за обосновани логически избори, пак защото мястото не стига. Пък когато и светът е един непознат и трябва да получаваш информация от автора, нещата съвсем умират.

Мишо, горе посочих моята позиция за нещата. Като за първо произведение, ронинът даже доста игра е успял да си набута в разказа (че е голям си прав, но като цяло част от споменатата от теб еволюция е точно и повишаването на обема). Та има разкази в списанието с игра в тях. Просто има още какво да се желае.