1-во Vs. 2-ро Vs. 3-то лице

Току що отворих Хлапето се Завръща. Имаме пролог в 3-то лице, основно повествование в 1-во и избори във 2-ро. 3 в 1 и не съм чул някой да се оплаква конкретно от това.

Специално при книгите-игри най-много ми допада второ лице, най-малко първо. Общо взето, с малко изключения, не харесвам книги написани в първо лице. Няма някаква конкретна причина. Въпрос на предпочитания.

При писането нещата са ми по-сложни. За книга-игра ми е много трудно да пиша първо или трето лице - навици може би. Така че "зомбитата" вероятно ще ви ги пробутам в "обичайното" второ лице, иначе ще стане голяма каша

Аз също бях привърженик на второто лице едно време. Миналата седмица седнах да пиша една малка игра за разгрявка и реших да е в първо лице. Дотук резултатът ми допада. Мисля, че мога да продължа с този стил и някой път да тествам и третото лице.

gbm писа: писа:

Специално при книгите-игри най-много ми допада второ лице, най-малко първо. Общо взето, с малко изключения, не харесвам книги написани в първо лице. Няма някаква конкретна причина. Въпрос на предпочитания.

При писането нещата са ми по-сложни. За книга-игра ми е много трудно да пиша първо или трето лице - навици може би. Така че "зомбитата" вероятно ще ви ги пробутам в "обичайното" второ лице, иначе ще стане голяма каша

Подкрепям ! Второто лице е сред няколкото съществени особености на повествованието в книгите-игри, които го отличават от "нормалните" четива. Естествено е то да е първи избор. Съчетанието между трето лице и минало време действа отчуждаващо: нещата вече са се случили на някого, аз просто проследявам историята с леки "изкривявания" на сюжетната линия. Освен това е някак си нелепо, когато изведнъж авторът ни пита в края на епизода "какво ще направиш ?" или ни казва "печелиш /губиш еди какво си". Трето лице за мен е оправдано само при няколко играчи или поне няколко герои, ръководени от един човек. При първото лице въпросът е доколко може читателят да се слее с Аза в текста, което е по-вероятно, отколкото при трето лице; но и тук поради миналото време, с което обичайно върви, се получава абсурдът на събития, които са се случили преди момента на говорене и преди нашия избор; върхът на абсурдността е когато нашият юнак разправя за собствената си смърт.

1во лице - някой ми разказва какво е правил
3то лице - някой ми разказва какво е правил друг.
2ро лице - някой ми разказва какво съм направил... за радост далечни, но все пак неприятни спомени за купони, водка и махмурлук се въртят в главата ми

В началото ме кефеше, когато авторът разказва във 2-ро лице. Тъй като повечето книги-игри бяха написани така, просто свикнах с това. Когато се появиха първите книги в 1-во и 3-то лице ме подразниха, тъй като трябваше тепърва да се настройвам към този начин на писане. Сега обаче определено 1-во лице ми допада най-много. Най-лесно ми е да се вживея в образа на героя. 3-то лице ме дистанцира прекалено много, а 2-ро ме дразни с това, че някой ми казва какво правя и как се чувствам.

Като читател, честно казано, било ми е все тая. Чак като реших да мина от другата страна започнах да си задавам въпроси и да търся отговори.

Всъщност, ако трябва да съм честен има си места, където второ лице не може да избяга. Примерно не виждам как ще се напише книга като КМ в първо или трето лице. Но за всичко, което не е частен случай, всичко във формата на роман и т.н. - първо или трето лице ми се струват най-удачни.

На мен ми е интересно съчетанието между първо лице и сегашно време. Не се сещам за книга-игра в такъв стил.

KirilS писа: писа:

Аз също бях привърженик на второто лице едно време. Миналата седмица седнах да пиша една малка игра за разгрявка и реших да е в първо лице. Дотук резултатът ми допада. Мисля, че мога да продължа с този стил и някой път да тествам и третото лице.

Слейтър, какво лице използваш, когато питаш читателя какво да избере? Пак 1-во (като Торо) или 2-ро (като Майкъл в Хлапето 4)?

Ro#i# писа: писа:

Слейтър, какво лице използваш, когато питаш читателя какво да избере? Пак 1-во (като Торо) или 2-ро (като Майкъл в Хлапето 4)?

Пак първо лице. В момента си играя тестово с различни начини за предлагане на избор. Ето извадката от първия случай, когато се налага да взимаш решение:

Капитан Уилямс изглежда не по-малко отегчена от мен. Може би не е лоша идея да я поразсея, като обсъдим новите рапорти – мини на 12.
Никога не се е случвало Енрикез да преувеличава. Пилотите не са от първостепенно значение за „Атлас” при настоящата ни задача, но това не ги прави маловажни. Хм, да потърся ли ескадронния командир – мини на 22.
Все някога трябва да разкарам психолога от главата си...Странна мисъл. Е, може и да отида да го видя – мини на 32.
Време за инспекционна обиколка. Мога да се стоваря като тон тухли върху някой некадърник или немирник – мини на 42.

Горният пример изглежда много добре с това сегашно време. Основният текст по същия начин ли е ?

Всъщност не. Ползвам минало време в следния стил:

- Мишка! – изврещя панически докторът. – Видяхме мишка! В лечебницата има мишка! Огромна! С уши!
- Моля? – присвих очи аз. – Какво си пил, човече? Сестра, да не си е инжектирал нещо по погрешка?
- Не, сър – отговори Мойланен. – Ситуацията е следната...
- Открих ги! – запъхтяно извика глас зад мен. Обърнах се и застанах лице в лице с втория от докторите ни. Носеше в ръце два защитни костюма. Разпозна ме и замръзна на място.
- Сър, как сте днес? – усмихна се насила той. – Аз, т.е. ние, амиии...
Очите му се бяха вперили в нещо зад гърба ми. Нямаше нужда да поглеждам, за да знам, че в момента се опитва да разгадае жестовата пантомима на колегата си.
- Хамстер! – почти позна най-накрая новопристигналият доктор. – Изпуснахме хамстера от клетката. Сега трябва да го изловим.

KirilS, какво пишеш? Ако си споменал някъде във форума, ми е убягнало. Харесва ми стила.

Да, наистина звучи като нещо леко и забавно. А в избора, който води към 22, героят направо си говори с читателя, което си е нововъведение .