[Дискусия] За Шанса.

Сега, Шанса е неизбежен и си е важна част от КИ. Но идва едн момент с въпроса, колко да е?

Има ли смисъл да има 50 епизода, на които ако метнеш четно число да умираш? Или както в самотния вълк, където имаше един момент, в който метнеш ли 9 - умираш без право на обжалване и няма, просто няма начин да ти се размине. Сега, питам от "професионален" интерес и всъщност ми се иска някой сериозно разсъждавал по въпроса да си напише мнението. И някой любител на шанса, ако може да го защити, също ще е добре.

Според мен всичко зависи от целта на автора. Не може без шанс, ако искаш да вкараш тръпка в играта. Но аз бих използвал шанс примерно така (опростена схема):
- героят минава през поредица от 10 случки, като в 4 от тях е 50/50 дали ще му се случи добро или лошо, а в другите 6 случки трябва да направи верни логически избори.
- ако и в 4-те случая му се падне лошото (малко над 6% вероятност), трябва да направи 6 правилни логически избора, за да се спаси.
- ако в 3 от 4-те случая му се падне лошото, после има възможност с поне 4 от 6 правилни логически избора да се върне към живот.
- ако в половината от случаите има лош късмет, дори 3 правилни избора го спасяват.
- ако само веднъж изтегли лош късмет, оцелява и само с два правилни избора.
- ако е щастливец и в четирите случая да изтегли доброто, дори един правилен избор го спасява.
- умира безпощадно само при 6 грешни логически избора.
Тези 10 случки определят дали героя стига до края. Освен това има отделна оценка за игра, която отчита как си стигнал до добрия край и ти дава по-висока оценка при повече правилни логически избори. Така любителите на истории загърбват оценката и се радват, че са стигнали до края, а точкогонците имат стимула на по-високата оценка.

В една по-сложна схема авторът би следвало да принуждава героя да рискува при нужда - понякога да го вкарва в ситуация, когато само с консервативна игра не може да спечели. Повечето добри игри със зар наблягат на тази точна преценка кога и какъв риск си заслужава да поеме човек.

Според мен шансът трябва да може да е фатален само в рамките на бойната система.
Извън нея, ролята му трябва да е сведена до минимум или да е сведена до избор на играча, комуто не е дадена достатъчно информация за да направи даден избор - така поне пак той решава съдбата си, а не някакви зарове.

Според мен е хубаво шансът да оказва влияние. Стига да не е прекалено. Просто така е по- реалистично, но наистина е тъпо на 20 места в книгата всичко да се решава от падането на точния зар. Но на 1-2 места е логично и това да оказва влияние. Както в живота...

Хм, трябва да го има, но поне на мен ми е допадало, когато липсата му води до някакъв проблем, който може да ти коства жизнени точки или да увеличи проблемите ти, но не е директно смъртоносен.

Трябва да си има и шансче. Не много - малко, но да присъства.

Всеки автор си има предпочитания. За мен чистият шанс няма място извън битките (дори и оттам го бях изхвърлил по едно време, но размислих ). А дори когато го има извън битките, в никакъв случай не трябва да е от очевидния и натрапчив "хвърли зар" тип. Има толкова по-елегантни начини. Аз го използвам в чист вид само в ситуации с три избора, да речем (най-грешен, най-правилен и среден) - когато героят е избрал средния и трябва да го пренасоча към някой от другите два изхода.

Darth Sparhawk писа: писа:

Хм, трябва да го има, но поне на мен ми е допадало, когато липсата му води до някакъв проблем, който може да ти коства жизнени точки или да увеличи проблемите ти, но не е директно смъртоносен.

Споделям. Би било добре да го има, но да не е смъртоносен или поне да не се налага да минеш през максимум един подобен епизод до успешен край - като в Синът на пустинята (е, не съвсем - там беше ясно кой е правилният епизод). Наистина, подобен елемент прави играта по-реалистична, но в крайна сметка къде е казано, че КИ трябва да са такива? Честото умиране поради шанс само стимулира играчите (без най-големите фенове) да чийтват. А иначе за феновете винаги може да се използва ниво на трудност и на високите нива (който е мераклия) да мре на поразия от лош късмет.

Момента с шанса е много тънък. По мое мнение трябва да се използва само ако структурата на книгата е направена така че да се използва често. Примерно - Битки Безброй. Или Кървав Меч.
Ако на "епизода - цедка" имаш еднократен шанс, който ти решава книгата е леко тъпо.

Долу шанса ! Дразни ме дори и в спортните книги-игри, да не говорим за "Битки безброй", "Кървав меч" и тям подобните. Тъкмо шансът е онова, което не ми допада в по-ранните книги-игри, където употребата му е прекалена. Хвала на Джордж М. Джордж, че пръв от българските писачи го извади от играта. Има други, по-умни начини да се направи играта разнообразна.

Шанс трябва да има и Майкъл мисля че добре го обясни в една от книгите си. Майкъл Джордан не се вдига над 50 процента, това е привилегия на центровете като Шакил да кажем, който стига 60. Кажи ми как в книгата игра от едно твоя вярно решение Еър Джордан да вкара като успеваемостта е такава. Шанса е единствения начин да се изравнят нещата. Той е задължителен в спортните книги игри.

Ще си позволя да обобщя.
1. Шанса не трябва да се използва в ключов преход или с фатален изход. Това дразни всички.
2. Шансът служи за вариатор на играта. Приключението може да се преиграва при нови условия.
3. Избора на играча трябва да допълва и компенсира шанса.
4. Добрия автор използва шанса за да побутва играча към определени сюжетни линии.

Препоръчвам втория пост, перфектно обяснение от Майкъл Майндкрайм.

Mindcrime писа: писа:

Според мен всичко зависи от целта на автора. Не може без шанс, ако искаш да вкараш тръпка в играта. Но аз бих използвал шанс примерно така (опростена схема):...и т.н.
В една по-сложна схема авторът би следвало да принуждава героя да рискува при нужда - понякога да го вкарва в ситуация, когато само с консервативна игра не може да спечели. Повечето добри игри със зар наблягат на тази точна преценка кога и какъв риск си заслужава да поеме човек.

Предполагам vg има предвид, че аз опитвах да използвам шанса като вариатор, а не като ключов преход. Да не говорим за ранните игри където слагахме една "таблица за случайни числа". Голяма отврат беше.

Moore писа: писа:

Шанс трябва да има и Майкъл мисля че добре го обясни в една от книгите си. Майкъл Джордан не се вдига над 50 процента, това е привилегия на центровете като Шакил да кажем, който стига 60. Кажи ми как в книгата игра от едно твоя вярно решение Еър Джордан да вкара като успеваемостта е такава. Шанса е единствения начин да се изравнят нещата. Той е задължителен в спортните книги игри.

Не е нужно нещата да се изравняват с шанс. Изобщо не е нужно да се изравняват. Пример за книга-игра с много малко шанс е "Гоол! Българи - юнаци !"; там шанс има при дузпите след равенство в редовното време, но нормалните ситуации се решават без шанс. В "Надпреварата във Формула 1" (която дори Майкъл одобри !) имаше две успоредни сиситеми за игра - без шанс и с шанс. Преигравал съм я десетина пъти без шанс и тръпката не се губеше.

gbm писа: писа:

Ще си позволя да обобщя.
1. Шанса не трябва да се използва в ключов преход или с фатален изход. Това дразни всички.
2. Шансът служи за вариатор на играта. Приключението може да се преиграва при нови условия.
3. Избора на играча трябва да допълва и компенсира шанса.
4. Добрия автор използва шанса за да побутва играча към определени сюжетни линии.

Препоръчвам втория пост, перфектно обяснение от Майкъл Майндкрайм.

Mindcrime писа: писа:

Според мен всичко зависи от целта на автора. Не може без шанс, ако искаш да вкараш тръпка в играта. Но аз бих използвал шанс примерно така (опростена схема):...и т.н.
В една по-сложна схема авторът би следвало да принуждава героя да рискува при нужда - понякога да го вкарва в ситуация, когато само с консервативна игра не може да спечели. Повечето добри игри със зар наблягат на тази точна преценка кога и какъв риск си заслужава да поеме човек.

Предполагам vg има предвид, че аз опитвах да използвам шанса като вариатор, а не като ключов преход. Да не говорим за ранните игри където слагахме една "таблица за случайни числа". Голяма отврат беше.

Да, голяма отврат. Трябваше да се махнат. Затова и "Древното зло", да речем, ми се стори добра едно време. Казах си, аха, ето го авторът с логичните книги-игри.

В много малко случаи шансът спомага за по-интересна игра. И то когато се използва много рядко. Добри примери са книгите на Мандкрайм за викингите. Лошите примери са поне стотина.

Лош пример за книга-игра без шанс на основен автор няма.

Да, употребата на шанса като вариатор имаше по-положителна роля, но все пак аз ценя повече книгите-игри на Джордж М. Джордж без шанс (или с възможност за игра без шанс или с шанс по избор). Употребата на сляп избор на епизод в циклична схема (последната битка в "Крепост в облаците") обаче беше по-скоро несполучлива.

На мен на адаша "шансът" ми харесва повече и ми се струва по-справедлив. В индианските му книги (последните, които съм препрочел наскоро) има: "избери епизод 190 или 192". Аз,бтв, и без това си правех така...