[Дискусия] За Шанса.

Радо писа: писа:

Не е вярно това за умение седем - пробвал съм леговището на снежната вещица и още в началото има серия от задължителни битки в които те сдухват неспасяемо.

Общо взето почти във всички имаше сблъсък срещу нещо с Умение 10 Издръжливост 10 (или подобни) на някой етап, който няма как да избегнеш. Върхът беше в онази, „Храмът на ужасите" май се казваше. Трябваше ти зъб от пясъчен червей, за да я минеш успешно, а въпросното добиче беше с У10 И20 и май без опция да го пречукаш с предмет. Успех с Умение 7. Лъжеха яко с това. С Умение под 10 и издръжливост под 20 не си струваше да се почват повечето от поредицата.

Обичам игрите, където се мятат зарове. Така за мене играта става доста интересна и да видя дали съдбата този ден ми е обърнала гръб.


- Шансът и битките - наложително е да го има във всяка една бойна система. Дори супер герои като Херкулес, Wolverine, Batman, He-man, Рахан и т.н. получават в битките рани. Дори и да умреш от някоя битка, това не значи, че героят ти е "сгънал багажника", просто правиш като във всяка друга книга, преминаваш все едно си победил въпросния противник.
- Шансът по време на игра - предпочитам да го има, но само когато може да разчупи геймплея. Давам пример с Принца на Алкирия, когато се пробваш в началото да избягате с млечния ти брат с лодка. Изведнъж те питат дали на лодкаря може да се има доверие и мяташ заровете да провериш дали е така.... Така ми хареса. Може и да е предател, но може и да ви симпатизира.
Другото по време на игра, когато се пробваш да минеш по едва крепящ се въжен мост, чиито дъски едвам се крепят (мисля че беше в Гората на Демона) и пак трябва да се хвърли шанс. В такива случай пак е наложително. Минавал съм по такива мостове и повярвайте ми повече не искам да го пробвам, тъй като след мене дъските се бяха напукали.
- Шансът и спортните игри - задължителен. Някой се беше изказал, че не трябва да го има, но за мене си трябва. Колко дузпи може да вкара един щатен изпълнител? А ако срещу него на вратата застане Ван дер Сар, с колко му се намалява шанса знаете ли? Същото е и при стрелбата от тройката - навремето рекорда ми беше от 20 изтрела да вкарам 18 без никой да ми пречи, но по време на игра, когато играят срещу тебе на лична защита с колко според вас ми се намалява шанса да го направя. Същото важи и за стрелбата от фал. Всеки може да си вкарва колкото си иска, но когато по време на мач напрежението ескалира на макс и си като гост. Публиката те освирква. Резултата е 1 точка преднина за опонента и предстоят да се изпълнят два фала.....

Шансът като цяло - просто си е наложителен за мене. Не трябва да го има като натрапващ се фактор в игрите, но пък не трябва и да бъде пренебрегнат, тъй като може да се направи като доста стабилен вариатор как да продължи дадено приключение или ако си пребил даден противник с него да получиш различен бонус от него.
То е като да отидеш в магазина за хляб, обаче някой да купи точно преди тебе последния самун. Същото е.

Това е от мене по тази тема......

ПП Съдбата не смее да ми обърне гръб

SatanicSlayer писа: писа:

- Шансът по време на игра - предпочитам да го има, но само когато може да разчупи геймплея. Давам пример с Принца на Алкирия, когато се пробваш в началото да избягате с млечния ти брат с лодка. Изведнъж те питат дали на лодкаря може да се има доверие и мяташ заровете да провериш дали е така.... Така ми хареса. Може и да е предател, но може и да ви симпатизира.

Ох, съжалявам, но примерът не е добър (нито точен). Това по-горе изобщо не е в моя стил. Моят стил е ВСИЧКО да зависи от играча - така че в горната сцена лодкарят не съществува в паралелни реалности (като при Сим и други от школата на неопределеността). Той не е достоен за доверие ИЛИ предател - а само едно от двете. И след като съм подсказал на играча достатъчно, за да може да вземе информирано (или поне интуитивно) решение, от него се очаква да направи правилната преценка.

Шанс използвах (и то рядко) само за събития, които не зависят от изборите на играча. В случая това е дали трима от Кожените маски, дегизирани като Речни пирати, ще нападнат лодката през нощта. Точно с този шанс се е заблудил Танер - просто исках да поясня принципно.

Може и от това да е, но си мисля че точно с лодкаря беше тази случка , но както и да е. Все пак такъв шанс искам също да има в някоя книга, така тя става доста по-забавна, тай като един път оня ще е гадняр, а в друг ще ти предложи бира и ако нямаш под ръка и ти се е допило бързо да отскочиш до някой денонощен магазин и......

ПП Сега видях че има също така и грешна препратка при сцената с Лодкаря на епизод 260, където те карат да си изпиташ шанса
при 350 е ок умираш си като пич,
но при 12 се биеш срещу нещо си

Явно гледаш старото издание. Моето е новото ('98ма) и там вече съм го оправил още навремето - на 121 е правилният преход (женицата на Плеяда, която е набирала машинописните ни страници на компа пак е изяла единичката. )

Но така вече се връзват нещата - явно всъщност точно този шанс те е заблудил. Но в него се решава (пояснявам за останалите) не дали лодкарят ще те предаде или не. Той и в двата случая се опитва да те спаси. Просто в единият случай номерът пред стражите не минава.

shayhiri писа: писа:

Явно гледаш старото издание. Моето е новото ('98ма) и там вече съм го оправил още навремето - на 121 е правилният преход (женицата на Плеяда, която е набирала машинописните ни страници на компа пак е изяла единичката. )

Точно си поправих изданието.
Уха, тия лелички прецакващи ръкописите! Това си е направо на Шанс - дали лелката ще сгафи нещо в текста или ще напише всичко както си е.
Шансът трябва да го има, но да не е вместо логичния избор в дадена ситуация.

Аз пък съм съгласен и с двама ви, и Танер, и Уейн .
Номерът е да имаш как да избегнеш зависимостта от шанса, или този шанс да не е еднократен и да решава всичко, на тази цел служат бойните системи. И да, в "синът на пустинята" беше забавно, но реално шанс има, защото има достатъчно фактори, които не отчитаме.
Ако говорим за решение на проблема "а какво правим, ако героя умре", най-доброто решение е на Колин с "В лабиринта на времето". За останалите КИ е по-трудно да се приложи, но ако няма време да се връщам, поне бих се върнал, за да опитам да избегна битката.

shayhiri писа: писа:

Явно гледаш старото издание. Моето е новото ('98ма) и там вече съм го оправил още навремето - на 121 е правилният преход (женицата на Плеяда, която е набирала машинописните ни страници на компа пак е изяла единичката. )

Това е за темата с грешните препратки .

Понякога, обаче наистина е до шанс дали ще живееш или умреш. Смисъл има го и в реалния живот, особено ако си приключенец тръгнал да спасява света от Трошача или нещо такова

Gravolez писа: писа:

Според мен шансът трябва да може да е фатален само в рамките на бойната система.
Извън нея, ролята му трябва да е сведена до минимум или да е сведена до избор на играча, комуто не е дадена достатъчно информация за да направи даден избор - така поне пак той решава съдбата си, а не някакви зарове.

Подкрепям това мнение относно използването на шанс в книга-игра, като само ще добавя, че самото използване на шанс в бойната система трябва да се прави в комбинация с дадено качество на героя. Така играта става по-разнообразна и битките не протичат винаги по един и същи начин. За пример мога да дам двете най-добри западни поредици според мен - Кървав меч и Пътя на Тигъра (в оригинал, не сгрешения БГ превод).

SatanicSlayer писа: писа:

- Шансът и спортните игри - задължителен. Някой се беше изказал, че не трябва да го има, но за мене си трябва. Колко дузпи може да вкара един щатен изпълнител? А ако срещу него на вратата застане Ван дер Сар, с колко му се намалява шанса знаете ли? Същото е и при стрелбата от тройката - навремето рекорда ми беше от 20 изтрела да вкарам 18 без никой да ми пречи, но по време на игра, когато играят срещу тебе на лична защита с колко според вас ми се намалява шанса да го направя. Същото важи и за стрелбата от фал. Всеки може да си вкарва колкото си иска, но когато по време на мач напрежението ескалира на макс и си като гост. Публиката те освирква. Резултата е 1 точка преднина за опонента и предстоят да се изпълнят два фала.....

На Ван дер Сар силата му изобщо не е в спасяването на дузпи. Всичко друго, но не и това.

Напрежението и съперникът не са случайни фактори, а такива които могат да се осмислят и представят в една логична книга-игра като закономерности. При решителен удар вместо да хвърляш зар може да ти се иска определена оценка за Психика.

Кога за последно си играл футбол? Или си правил спаринг? Или нещо друго, в което всичко се развива за стотни от секундата?

Няма начин без шанс. Шанс е дали ще има течение и иначе красивия ти замах ще се отклони леко и няма да мине точно извън обсега на противника, шанс е дали ще настъпиш камъче, дали ще се обади стара травма...
Дали ще се подхлъзнеш, дали няма да се подхлъзнеш, дали ще се напикаеш или само ще пуснеш една-две капки...

Изобщо, без шанс не може. Въпросът не е дали да го има или няма. Въпросът е колко да го има.

Синът на пустинята е леко скучен за преиграване. Точно, защото няма шанс а на втория път съм изтарашил всичко и всички.
Самотният вълк е отвратителен за преиграване, защото високото значение на шанса е отвратително.
Нужен е някакъв баланс и мисля, че Майндкрайм го посочи доста добре. Лично аз съм решил за себе си, колко шанс трябва да има в една КИ. И отговорът не е еднозначен.

Ако просто правя нещо линейно в стил Сина на Пустинята, шанса няма да е много голям.
Ако пиша нещо като Гората на Демона, шанса ще е почти нулев в изборите на играча и постоянен в битките (и най-вероятно ще ползвам система подобна на КМ).
Ако реша да се гавря със Сим и напиша Хамстера срещу Трошача - тогава няма да има никаква логичност и всичко ще е шанс.

Въпросът е изцяло, какво се цели. Но подкрепям преобладаващото мнение - играча трябва да може с добра игра да не хвърли нито един зар за да премине през историята. И в битките или спортните сблъсъци трябва да има шанс до дупка. Както е и в РИ, всъщност.

Шансът е безумие.

"Синът на пустинята" е върховна книга-игра. Разнищил съм моята бройка от преигравания.

Всъщност, точно Синът на Пустинята е доказателство, че от шанса няма как да се избяга.

hameleona писа: писа:

Всъщност, точно Синът на Пустинята е доказателство, че от шанса няма как да се избяга.

И как според теб си проличава нуждата от шанс в "Синът" ?

Ами, въпреки силното желание на Блонд, на едно място пак има шанс.