Книги-игри без шанс

Аз неведнъж съм се изказвал в полза на книгите-игри, в които няма нужда от хъврляне на зарове или посочване на случайни числа от таблица. Тези книги-игри имат множество предимства пред старомодните, основани на ролеви игри, писани като че ли за любители на таблата с наченки на интереси в областта на четенето. Средната старомодна книга-игра, обикновено с англоезично потекло, не е много повече от поредица хвърляния на зарове, както е в "Битки безброй".

Безшансовите образци в жанра си струват повече, дори при минимална игрална система (както в "Сянката на сатаната"), защото дават усещане за разумност и свобода. Било със списък предмети ("Древното зло", "Водопадът на дъгата"), или пък с циклични схеми ("Пари и гангстери 3", "Арена"), дали с логика и тактика ("Завръщането на наследника", "Немезис", "Легионът на отмъстителите"), дали с разклоняване на приключението според избрани първоначално умения ("Ново Поколение Книги-игри"), или пък с възможност за избор на система ("Проклятието на меча", "Надпреварата във Ф1", "Войната на Понтиак"), дали с различни показатели и с минимален шанс от типа "сляп избор" ("Крепост в облаците", "Крилата на проклятието", "Каджанга"), дали с ограничаване предимно до кодови думи ("Спасете "Титаник" !), или пък с трупане на точки ("Сенките на мрака"), а може и със съчетаване на множество различни игрални елементи ("Синът на пустинята"). Според мен този род книги-игри си остава актуален, дори на фона на компютърните.

Искам още сега да попитам Джордж М. Джордж как е решил да прави книги-игри без шанс, но с разнообразие от други похвати в системата. Мисля, че той беше първият, още преди да се заговори за "тактически книги-игри".

Единствените книги в които не съм виждал никакъв сляп избор/шанс са от преводната поредица "Виртуална реалност"/"Ново поколение книги-игри".

При Джордж почти навсякъде имаше избор от типа премини на *** или *** по твой избор, когато ситуацията става напечена за играча. Същото се отнася и за Майкъл - например в Дивия запад, която е тотално изчистена от шанс поредица имаше няколко "слепи" избора.

В ранните книги-игри на Джордж (преди "стратовете") шансът беше наистина минимален. Толкова минимален, че не разваляше системата, която си беше основно без зарове и таблици. А и ситуациите със сляп избор повечето пъти можеха и да се избегнат. Няколко слепи избора не могат да имат тежестта на двеста зара, нито като степен на влияние върху развоя на приключението, нито като фактор за влошаване на изживяването му.

В "Крепост в облаците" много свежо ми се стори как преди заключителната битка като вариатор се използват месец и ден, вместо обичайните похвати за шанс.

Същността на въпроса за мен е в това, че в посочените от мен примери шансът е по-скоро изключение от системата, отколкото правило.

Аз пак не виждам, как се прави бойна система без шанс.

hameleona писа: писа:

Аз пак не виждам, как се прави бойна система без шанс.

Ammo count wargame. Торнадо 6. Там шанса наистина беше сведен до минимум - трябваше само да си разгледаш картата и да си преброиш патроните.

Мм... можем да го приемем за бойна система.

vg писа: писа:

Аз неведнъж съм се изказвал в полза на книгите-игри, в които няма нужда от хъврляне на зарове или посочване на случайни числа от таблица. Тези книги-игри имат множество предимства пред старомодните, основани на ролеви игри, писани като че ли за любители на таблата с наченки на интереси в областта на четенето. Средната старомодна книга-игра, обикновено с англоезично потекло, не е много повече от поредица хвърляния на зарове, както е в "Битки безброй".

Кървав меч е писан за "любители на таблата с наченки на интереси в областта на четенето"? Губиш ме за това обсъждане.

Апропо, някои от най-уважаваните ролеви системи (Нобилис и Амбър, например) са без шанс им се основават точно на оценки и разход на ресурси, така че нещо се изказа неподготвен/а, май .

Хъм... Нобилис е нещо адски странно, а Амбър света по принцип е хъм... особен.
Най-яката бойна система за мен си остава тази на ТРоС, а тя е дайспуул

ПП: Всъщност аз мразя шанса, Асен може да потвърди, колко го ненавиждам. Просто не виждам, как може да се разкара напълно шанс успешно от система в която има някакъв тип битки и те да са интересни.

Нобилис е нещо адски красиво, което не си представям да имам групата с която да го играя о.о

А шансът като елемент който не зависи от теб добавя и преиграемост - в противният вариант имаш едното любопитство "какво, ако" - което не е малко, но. И още нещо - "тактическите" елементи не се изключват от шанса, дори обратното. Голяма част от тактиката идва от реалността, че не можеш да предвидиш всичко.

vg писа: писа:

Аз неведнъж съм се изказвал в полза на книгите-игри, в които няма нужда от хъврляне на зарове или посочване на случайни числа от таблица. Тези книги-игри имат множество предимства...

Здравейте,
Бях зает тия дни, но сега с голям интерес прочетох темата. Книгите игри, при които не се хвърлят зарчета винаги са ми харесвали повече. Причината е, че обичам да чета в леглото.

Предлагам да обсъдим избягването на случаен избор стъпка по стъпка. Моля да не спорим трябва или не трябва да има шанс, а да видим какво може да се направи за да бъде сведен до минимум. Предлагам заедно да напишем „Теория на игрите без шанс”. Ако цитирате опредлени книги-игри, пишете конкретно за какво става въпрос и как се вписва в общата теория.

Ето моето виждане:
1. Глобалното значение на шанса – възможността да се преиграва приключението. Какво може да се направи:
1.1.Пишат се наколко преплетени второстепенни сюжетни линии. Въпрос на търпение и обем е да се направят достатъчно самостоятелни и интересни. Трудното е, че читателя може да реши, че му се предлагат безмислени разклонения. Затова, по мое мнение, такива отклонения трябва да формират героя и обстановката по различен начин. В никакъв случай един такъв клон не трябва да бъде с фатален изход само защото играчът е избрал него. В идеалния случай сюжетните разклонениея би трябвало да имат „вход” от няколко места в играта, не само в началото.
1.2. Правят се самостоятелни приключения-задачи. Героят може да ги изпълнява в произволен ред или по алгоритъм заложен от автора. Всеки куест дава нещо: предмети, умения, точки т.е. не са просто мотаене. Добре е поне част от приключенията да не са „задължителни”. Може би някой да „дублират” намирането на важни предмети или информация.
1.3. Още в началото се въвежда някакъв независим от играча „вариатор”, записва се код или поредица кодове и после се играе според техните показания.

2. Стартегически избори в играта. Това означава, че играчът взима важен избор, който има значение за цялата игра. Понеже тук всичко зависи от сюжета ще дам пример.
2.1. Да предположим, че героя стига до кръстопът. Няма никаква сигурна информация кой път до къде ще го изведе. Няма кого да попита. Мислите ли, че слепия избор от рода на „ избери и продължи” може да се замени с някаква мъглява подсазка от автора. Нещо като: „хората говорят, че… имаш предчувствие… и т.н.”
2.2. Избор на екип, придружители, наемници – смятам, че тук няма нужда от случаен избор. Винаги може да се даде някаква информация. Затова пък направения избор ще бъде от съществено значение за развитието на приключението.

3. Тактически избор. Това е конкретна ситуация, в която развитието зависи не само от играча, но и от действията на опонента. (Изключваме „битките” на тях ще посветим отделна точка). Интересно ми е какво може да се направи за да се симулира някакъв „интелект” в играта (без водещ обаче), да няма случайни избори и взе пак действията на опонента да не са очевидни и лесно предвидими.
3.1. Най-лесно е да се използват кодове, няма значение дали са кръстени предмети, ключови думи, плаващи кодировки и т.н. по същество си е кодировка – ако си направили, взел, разговарял, случва се едно или ако не си – случва се друго.
3.2. Предварително зададен вариатор.
3.3. Замаскиран като „логика” сляп избор. Това обаче не е решение, а заобикаляне на въпроса.

4. Директни сблъсъци. Това са не само битки, може да се приложи и в спортна схема и в „търговска операция”. Сблъсъците са момент от играта, в който героя „си изяснява отношенията” с някой, който му се пречка. Изборът при „сблъсъск” може да бъде „тактически” – определя кой печели съответния рунд, или „стратегически” – има значение за изхода от ситуацията, че дори и на играта… Понеже поста стана много дълъг, ще оставя тази точка за по-късно...

Това е само една предварителна схема написана в моя стил на разсъждения. Ще е добре ако се включат още теоритици. Така де, нека не само да играем игри, дайте да си поиграем със самите игри…

Джордж, радвам се, че се включи и то с такова пространно разглеждане на въпроса.

Възможността за преиграване често се изтъква като основна роля на шанса. Това е в сила само донякъде. Зависи как е приложен шансът. Ако шансът поражда различни варианти на една и съща ситуация (например, какъв противник срещаш в даден момент), тогава това ще направи преиграването по-непредивидимо и по-интересно. Но ако шансът се свежда предимно до изчисления в рамките на един и същ епизод или цикъл, тогава възможността за преиграване си остава само в света на математиката, сюжетно всичко си остава същото и това не допринася за разнообразието на приключенията. За мен шансът има значение най-вече като вариатор, но не само числов, а събитиен, създаващ успоредни пътища в историята. Второстепенните сюжетни линии явно могат да се постигнат с избори, така че тази роля на шанса може да отпадне.

Независим от играча „вариатор” - според мен това е разрешението на глобалния въпрос. От доста години имам идеи в тази насока. Такъв метод не беше разгърнат цялостно в познатите ми книги-игри, но го има в наченки в някои от твоите (сега се сещам за кода вариатор в "Джонга"). Аз виждам потенциал във вариатора да създава различни паралелни ситуации. Различни изпитания или особености в даден момент. Не различни степени на слука (късмет, вървеж, облагодетелстваност), а различни по вид, описание и съдържание случки и обстоятелства, изискващи различни неща (избор; качество, предмет) за успех.

Много интересна тема и последно мнение на Джордж М. Джордж. Чакам с нетърпение продължението му.

vg, мисля че премахваш шанса с твърде лека ръка в тези разсъждения. Анализът на Джордж е точен, но: В книгата-игра като игрална система имаш точно една активна част, а имено Играчът или Четящият - и една пасивна, книгата, вече написаното от Автора. В абсолютно всяко положение в което нямаш никаква форма на шанс (бил той изразен в зарове, карти или псевдослучайност от сорта на "коя дата сме"), резултатът е че при едни и същи решения винаги имаш един и същ изход. Шахът, примерно, би бил адски скучен ако имаше един играч - той дори така е решима игра, само че безкрайно сложна. От друга страна, книгите игри са и литература освен игри - разбира се, така е. Работата е там, че без един независим елемент, който във всеки възможен случай би бил някаква инкарнация на шанса, това което ти остава за да не бъдеш предсказуем е да направиш сложна система от "псевдохаос" в който играчът ти не може да определи казуалността (но пак ще получава едни и същи резултати след едни и същи решения).

Трябва да отбележа, че аз не съм строг привърженик на шанса, но каквото си е такова, такова си е.

ШАНС = НЕОГРАНИЧЕН БРОЙ ОРИГИНАЛНИ ИЗИГРАВАНИЯ НА КНИГАТА

Текста без значение как е структуриран не може да Ви даде голяма оригиналност. Пример: В Хлапето Джо ти даваше паралелни мисии (разбирай сюжетни линии) - това променя играта, но само на две места. БИГ ДИЪЛ както казват американците - аз искам да има безброй много възможности. Това без ШАНС не става. ШАНСА е нужния вариатор, който неимоверно много разширява възможностите на една книга-игра.

Явно някои от моментите в разсъжденията на Джордж, а и най-вече моите, са останали недоразбрани. Може и аз да не съм бил съвсем ясен в изразите си. Иначе изобщо не държа да налагам вкуса си към определен вид книги-игри, а и не мога да кажа, че дадена книга-игра е лоша само заради това, че в нея се използват случайни числа.

Но принципно не е вярно, че вариациите могат да се постигнат само с шанс.

На мен лично не ми е интересно да преигравам книги-игри, в които шансът дава различни изходи от едни и същи битки в рамките на едни и същи епизоди, защото описанията на ситуациите, името и качествата на врага са пак същите. Така че чисто числовите разлики въз основа на шанса за мен не са истинско разнообразие.

Моментът с кода вараитор може би иска специални разяснения, примери, може би и кратък текст за онагледяване, защото не е нещо особено познато като похват. Но ще чакам Джордж пак да пусне мнение преди да допълня становището си по въпроса, тъй като явно идеята (поне засега) не вълнува другите изказали се тук.