Книги-игри без шанс

gbm писа: писа:

aз обаче не се отказвам и ще направя игра с всички хитрини, които измислихме. Вече съм готов със сюжета и схемата...

Супер, ще чакаме с нетърпение

Не ми омръзна, а "само" не можех да си вляза в профила на форума .
Кажи сега за репликаторите. А аз от най-приятелски чувства ще се опитам да ги "счупя", за да видим дали ще станат предвидими !

Важеше за всички ни.

Джордж, директно го заявявам - не съм фен на този тип добавяне на възможности за преиграване. Предпочитам да набутам повече възможности, локации и противници, отколкото да променям старите за следващото изиграване. Идеята е добра, но лично на мен не ми харесва особено. Но пък и аз съм човек, който мрази повишаващата се трудност, която да ти крие част от съдържанието.

Асен писа: писа:

... за репликаторите. А аз от най-приятелски чувства ще се опитам да ги "счупя", за да видим дали ще станат предвидими !

Не се и съмнявам, че ще успееш И преди съм си мислил, че съм направил "непобедим" противник. Тия кодовете не са за "неразгадаемост", а за избягване на повторения.

Вилорп писа: писа:

Ами те кодовете както ги описа Джордж би трябвало да са персонални за играча и като пръвъртиш веднъж книжката да ти се каже добави +1 към кодовете от А до Д и +2 към кодовете от Е до Й.

Остава проблемът с голямата разклоненост, за да псе проверяват кодовете и тове че често трябва да питаш играча какъв код има. Принципно е добре но повече от 3 пътя за една и съща ситуация ще дигнат страшно много обема. Предполагам че може да се направи и след първата битка с кикимората да ти кажат добави си +1 към персоналния Д код и при преиграването ако Д-то ти е 2, тя да не ти скочи от дървото, а да пусне мрежа от горе ти. Ако пак я победиш добаяш още +1 и при третото ти минаване кода ти е Д3, което те праща на епизод в който чуваш уплашено квичене и някой бяга през гората.

Конкретно това което аз драскутя ситуацията се определя от наличието на разни спътници в отбора ти. Ако Жоро и Гошо са с теб мини на 12, ако е само Гошо мини на 13, ако нямаш нито един от двамата на 14. Преиграването идва от възможността да направиш друг отбор...

И по трите точки - не е толкова опростено и няма да се пита чак толкова често. Да кажем в единия случай четеш една поредица епизод в следващия друга. В началото споменах за пресичащи се и разделящи се сюжетни линии.

hameleona писа: писа:

В...Но пък и аз съм човек, който мрази повишаващата се трудност, която да ти крие част от съдържанието.

Ами то аз мислих да повишавам трудността като добавям съдържание, не като крия част от информацията. Затова кръстих последните кодове "репликатори" Става по-обемно, но не е трудно за прследяване, взел съм си бележка от "чудовищата", които пишех. Точно добавяне на ситуации имах предвид. Кодът "отключва" новата възможност.

И накрая, разбира се нямам предвид да набутам накуп всичко в една книга и да се мъча да направя "приказки безкрай". Различните възможности могат да се използват умерено и само при подходящ случай.
Вече работя по книга-игра с разните му там кодове. Даже и вариант със зарче има - само за ценители! Май ще си е повече игра, отколкото книга . Смятам да я напрая в електронен формат, като обикновен сайт. Така няма да има проблеми с обема и сметките.

Моят акаунт също беше неизползваем за форума няколко дни

И ето как аз бих изпълнил "усложняването" след нова игра, интегрирано с "кода вариатор", без да създава повече и по-сложни проверки, отколкото е имало в началото, и като добавя минимум епизоди, които няма да значат нищо при първото изиграване (когато не си записал никакви модифициращи кодове). Извинявам се, че отново ще го вкарам в моя модел - не е като да изтъквам някакви специални предимства, просто по тази тема мозъкът ми си хареса да работи така. Принципът може да бъде изнесен от него и използван по друг начин, защото ключовото у него е простотата - това че се базира на заместване, а не на добавяне на елементи.

А именно: Ако при първото играене съставяш вариатора си като пермутация на АБВГД и успееш да минеш играта, при следващото, по-сложно, махаш А и добавяш Ж (съставяш вариатора си от БВГДЖ). Проверките, които са те питали дали имаш Ж някъде, водят към по-сложни разклонения - тоест, по време на приключението ти се случват някакви препятствия които а) не си виждал със сигурност б) изискват повече проява на акъл от твоя страна и/или в) изхабяват много повече от твоите ресурси, вкарвайки те в по-сложни тактически избори занапред (или чисто и просто те прецакват, защото вече нямаш тези ресурси в края на играта). Но именно защото вкарваш Ж като част от модела, а не като втора система за модификация, промените от него са разпръснати по време на цялото приключение - може да ти е във втора позиция и да значи че новопоявилите се в историята гоблини са изяли готвача, може да ти е в четвърта и да значи че са изяли краля. Тук е важно да отбележа, че Ж по идея не отрязва литературното и игрово разнообразие - нищо не пречи проверката на много места да е била "А или Ж" или просто в разклоненията на Ж да се случват нещата и от А.

Абсолютно същият принцип може да се използва за "прицелени" промени. Ако при горното принципът е след изиграване на книгата трудността да се премести една степен "нагоре" и влиянието на новите символи да е също толкова глобално колкото това на старите, тази заигравка с кода е различна: При случването на специфично събитие по време на игра, получаваш знака (по някой от използваните начини тип "запиши си за след играта" или косвено"погледни указание 15 след игра") да замениш някой от кодовите символи с нов - например Б с Я - което по време на следващата игра ще сътвори специфична желана промяна в игровия свят - поява на нов герой, срутване на ключов мост и т.н. Ако новият код има толкова тясно значение - например разклоненията на Я се различават от тези на А само в 2 точки от историята, може да се наложи да се използват няколко не до толкова "фалшиви", по-скоро "козметични" отклонения, за да се подържа хаосът и да не е съвсем еднозначно като "Ахаа, Я означава че има нов кибермаг на 35-ти етаж" - макар че това така или иначе ще стане ясно след още две-три изигравания

Аз винаги съм предпочитал книгите-игри без шанс и битките в тях винаги са ми били по-интересни. В "Синът на Пустинята" и "Небето ви Чака" например битките са ми много по-интересни отколкото например във 'Вампирите на Флавия" или дори "Кървав Меч". Ако не бяха книги-игри като "Синът на Пустинята" можеше и да зарежа този жанр, именно защото съм върл противник на хвърлянето на зарчета и това да се разчита на шанс изобщо. "Синът на Пустинята", "Небето ви Чака", "Майстори на Меча"- това за мен са книги-игри с интересни и готини бойни системи.