Ледената цитадела (+ Пътуващият цирк) - общи коментари

По молба на първите читатели от форума, получили днес книгата, пускам коментарната тема. С какво е различна от темата за рецензии? Ами в тази тук може да се пише най-общо и свободно, независимо за кой елемент от цялото издание (корица, отделните материали и т н). Ако някой иска да опише по-пълно, точно и обосновано впечатленията си - да заповяда в темата за рецензии: viewtopic.php?f=148&t=4016

Няколко коментара на коментар-а, които тук им е мястото:

Ал Торо писа: писа:

Накратко за "Пътуващия Цирк":

С едно изречение - "Асасините на Персия" style.

Това си е част от Асасините на Персия като история - но като игра е доста различно. Няма нито един не-реален избор (както отгатващите избори в АнП1, да речем) - тук всички избори променят веднага действието.

Ал Торо писа: писа:

Геймплеят, както разбира се би следвало да е в такъв обем, е лишен от някаква система, а разклоненията се събират веднага, като правилнтие избори носят "точки", които са решаващи на 1-2 места за това дали ще минете или няма да минете играта.

Лишен от система? Така ли казваме вече на чистата тактика, която се смята за най-високото стъпало в КИ изборите?

Изборите не носят общи "точки", нямат общо с точките Опит в АнП1. Изборите АКУМУЛИРАТ резултатите си, за да дадат бърз и прецизен развой на конкретната ситуация.

Ал Торо писа: писа:

В общи линии ми беше по-интересно да си дочета историята, независимо как ще оцени решенията ми

Надявам се си се справил с двете мини-игри, които съставят основната част от играта (познаването на предмета и битката на кервана)? (и си превъртял разказа от първия път)

Ясно. Жалко, че не си успял във втората мини-игра. Първата имаше доста "предпазни пояси", един от които ти е помогнал. Втората - явно не, по-скоро разчитах на невисокия праг - но уви.

Иначе логиката си я има навсякъде, просто липсват обяснения в повечето епизоди от битката с цел краткост и непретрупаност. Може да се каже, че исках да тествам такъв един вариант на тази схема - ако има и други проблеми (така де) като твоите край тази битка, занапред ще включвам пълни обяснения в кратък текст във всеки епизод от битката. Хем по-добре за литературата, хем и за играта.

Ще дообсъдим наживо, мерси.

Много тактика, нестандартни ситуации, интересни избори, завладяващи герои!
В малък обем е събрана разнообразна игра. Историята не е нещо особено, но е разказана по интересен начин.
Мисля, че Пътуващият цирк е страхотно завръщане в света на АнП.
Готов съм за АнП2

На първо четене ми се набиха някои неща. Това са повърхностни впечатления, та да не ми се цупи някой...
За корицата няма да коментирам, досадно ми е вече, а и няма смисъл. Хората са я харесали, браво на тях. Аз не съм сред тях и толкова.

Илюстрациите са скромни, четири или пет, най вече разни пейзажчета. Красиви са, но нямат кой-знае каква връзка с историята, нито се връзват особено с тези на Иванчев от първата част. По-добре от нищо все пак.

Друго което не ми е по вкуса - странно е да се издава втора част на нещо излязло преди 20 години. Не се оплаквам, но ми е странно. Не можеше ли примерно да се съберат "Пиратите" и "Цитаделата" в един том? Вместо това имаме някакъв придатък за индиец-циркаджия. Не е на място, леко казано.

Самата "Ледена цитадела" има както плюсове, така и минуси. Като основен плюс е естествено стилът на Колин. Това беше главната причина да си взема книгата. Човекът просто знае как да пише едни такива леко наивни, но много приятни за разтуха книги. Героите са смели, злодеите са коварни, принцесите са принцеси - въобще онова приказно фентъзи, което обожавах като хлапе и все още ми стопля душата. Който е чел Колин знае какво може да очаква и няма да бъде разочарован откъм стил.

Шрифтът е подходящ, хартията е подобаващо дебела, та няма да се скъса на първия, нито на десетия прочит. Печатни грешки не видях, та браво.

Минуси...
Минуси също има обаче. Финалът идва доста бързо, докато се усети човек и се е оказва че чете последният епизод. Действието е доста претупано накрая и доста бързо приключват нещата. Епилогът си е съвсем назадоволителен. Пример - героят среща разни интересни хора в първата половина от книгата, дори им обещава това и онова ако спаси принцесата, а във втората даже авторът май ги е забравил, което си е срамота... Един истински епилог щеше да е на място.

Друг минус е липсата на логическите загадки и визуални "пъзели" от първата част. Сещате се - онова с луната, онова с тръбите и топчетата, онова с "познай шпионина по снимка". Има един-два момента които звучат като че е трябвало към тях да има подобни главоблъсканици - да кажем поправката на един сложен механизъм в началото, който сега се минава с помощта на умение и толкова.

Има и един момент който изобщо не ми се връзваше с историята

Но това са си бели кахъри.

Като цяло съм доволен от това, че тая книга ми е в ръцете и след толкова години най-сетне успях да дочета историята... Със сигурност е приятно четиво. С малко повече старание сигурно щеше да е шедьовър, но и така си струва. Ако имаше още 50-тина епизода, бяха добавени още някои елементи и беше малко по-разтеглена финалната част, сигурно щях да съм в еуфория, но какво да се прави.

Ами аз я минах два пъти книгата с различни типове герои. Раздвоен съм в мнението си. Положителните неща са, че Ледените пирати бяха довършени. Второто хубаво нещо е, че отново имаме шанс да почетем нещо ново на Колин. Стилът му на писане се усеща, в това спор няма. Изобщо в тези аспекти всички ще останат доволни. В някаква степен тази книга напомня на ледени пирати. Например че има много варианти да минеш разни ситуции. Така книгата свършва бързо и можеш да не попаднеш на всичко интересно първият път, но поне има място за преиграване. Книгата е доста трудна и си трябва голям късмет да попаднеш точно на сюжетната линия, която е подходяща за уменията на твоят герой. Аз също умрях 4-5 пъти докато я мина. По всичко друго обаче, ледените пирати е по-добра книга. Ако трябва да им дам оценки и първата има да кажем 9 от 10, тази ще е 6-7 максимум. Не знам може да е от носталгия, но първата книга наистина имаше много яки логически загадки и картинки. Още си спомням мишената на турнира по стрелба с лък. Изобщо много се забавлявах навремето като я четох. Така че смятам да ги мина отново двете, една след друга и да видя как си пасват. Има и още нещо. Макар стила на Колин да е як, сам по себе си той не е достатъчен. Сюжетът е много опростен и действително е правен за по-малки. Според мен новите книги трябва да се правят с една идея по за възрастни. Все пак всички знаем че аудиторията им е предимно от хора над 20-25 години. Примерно Съновидението доста ми допадна в това отношение, но за нея ще пиша отделно.

Доволен съм че не открих грешна препратка, обаче имаше на едно-две места печатни грешки. Липсваше ми в дневника графа за битки. Нямаше къде да записвам кръвта на противниците и трябваше да ги помня на ум. От илюстрациите.... айде мога да преглътна липсата на тези в стила на ледени пирати със загатките. Но толкова много ми се искаше да има илюстрация на машината която топлеше монаха. Звучеше много интересно като описание, грабна ми вниманието и съжалявам че не можах да си я представя.

Надявам се Ледената Цитадела на не е последната книга-игра на Любомир Николов. Да стане успешна и да го накара да напише още нещо. И да, ако бяха издадени двете заедно в томче като Патрул за Ада 2 в 1, щеше да е просто перфектно.

Книжката най-сетне пристигна и до мен. На живо си е доста обемна, като всички нови книги-игри де. В смисъл са по-големи като размери, нещо като първите издания на "Астрала", което не знам дали е плюс или минус, май повече бях свикнал с по-компактните габарити . Успях да изиграя "Пътуващия цирк" - не го намирам за нещо особено, но и със сигурност не е зле Не съм чел все още "Асасините..." и не разбрах дали имат връзка, но като цяло достави забавление. Обиколих нарочно дори всички разклонения да видя всичките възможни истории на помощните герои вметнати вътре Не разбирам защо беше включен тоя разказ в тая книга точно. Предполагам ще излиза друга част на "Асасините..." и там би се намерил по на място Но както и да е, утре ще се пробвам с Цитаделата

Пак ли се прочита за 20 минути книжката - ако е така ще я скипна. Това ми беше най-големия проблем с книгите игри.

Пак - като кое?

Не, трябват ти 2 часа поне да минеш книгата.

При по-линейни книги като Асасините - и ТРИ+ часа.

Като първата ледена цитадела която прочетох с победен край точно за 16 минути вчера. Което е несериозно за каквато и да е книга пък било и игра.

То за 16 минути само ще прочетеш правилата и ще си избереш герой. Но да кажем че ако имаш късмет да я минеш от първи път, може и да направиш час и половина, два. Но тя става и за още 1-2 преигравания, така че добави още 40 мин (вторият път като я четеш вече пропускаш половината четени епизоди) Според мен Wukong е донякъде прав и съвременните книги игри трябва да се правят по-дълги по всички възможни начини (дори с риск да са по-големи като обем и цена), за да задоволят сегашните читатели. Да се гонят минимум 3 часа.

То на правилата няма какво толкова да се чете. Всички, които си спомнят системата за битки от Замъкът на Таласъмите веднага ще прескочи тази част и ще отиде директно на избора на герой.
Там се сблъскваш с уменията на героя, чийто описания липсват. Така че избираш си герой, разпределяш набързо останалите точки, които са ти предоставени и започваш с играта.

Wukong писа: писа:

Като първата ледена цитадела която прочетох с победен край точно за 16 минути вчера. Което е несериозно за каквато и да е книга пък било и игра.

Имаш предвид Ледените Пирати. Да, един от многото минуси на старата книга е, че схемата й е чудовищно развлачена и като резултат, въпреки многото си епизоди, се минава много бързо - и нищо реално не се случва, просто един увод към истинското приключение, което предстои в Ледената Цитадела.

Новата книга (Цитаделата) е много по-добра от старата (Пиратите) във всяко възможно отношение. Иначе нямаше да я издаваме. Казах и че няма какво да й се чете толкова на пиратската стара, защо е по-намясто преразказана като увода какъвто се явява в началото на новата. Лично издателско мнение.