Ледената цитадела (+ Пътуващият цирк) - общи коментари

Ето и моите коментари след няколко преигравания с различни герои:

- стилът е същият хубав както от едно време - сякаш времето не е оставило отпечатъка си - топъл, романтичен, на моменти избързващ и леко суров
- различните видове герои предполагат различни варианти за преиграване и стъобразяване с техните силни и слаби страни - тук критикита ми е относно системата и дали някои герои ( професии ) не са предпочетени пред други ? кой ли е най-слабият персонаж с който може да се изиграе книгата ?
- в доста от съвременните игрални системи има т.н. achievements ( или постижения ) - успешно приложени в "Да намериш дракон" мисля, че и тук могат да се използват - примерно в началото така и не можех да открия този отец Малвино, а исках да проследя и това възможно разклонение на приключението
- бойната система ми хареса и пасва на книгата добре - бърза и неангажираща е - просто мяташ зарове и гледаш таблицата
- краят на книгата ми се стори малко набързо приключен - ядваха се малко повече описания, малко напрежение, ефект на изненада, че това всъщност е космически кораб - мисля, че можеше малко по-добре и повече епизоди да има в пиратската цитадела

Относно "Пътуващият цирк"

- хареса ми този разказ-игра - много добро изпълнение и като стил ( типичен за АнП ) и като сюжет ( добри описания и обрати-изненади в текста )
- макар, че липсва бойна система с точки и зарове това, което е вложено в играта е много добро
- изборите се базират на логиката и няма нищо случайно - човек трябва да помисли преди да реши какво да направи

Истински се забавлявах с книгата - чакам за още ...

Допълнение към "Ледената цитадела":

- щеше да е наистина хубаво да има страничено приключение/задача/изпитание/разклонение на сюжета за всеки различен тип герой като професия; а така като няма и разликата е само в точките някак си се губи пълнежът ...
- ледените пирати, капитанът на ледените пирати, великанът с който се биеш - никой няма име, няма история, няма вдъхнат живот на противника ( да не говорим за многопластов герой )

Ето и на Ал Торо мнението за книжката, което не може да пусне заради творческия си бан:

"Изиграх я за около 30 минути с разглеждане тук там на страничните опции, като я минах почти честно, при това с Механик (с максната бяла магия, обаче). Финалната битка ме провали, но вече знам как може да се мине с този герой - просто в началото трябва да игнорира човек това, което уменията му казват (макар да не е логично) и да вземе един важен предмет.
Мисля че всичко на всичко минах през 4 сцени (малко по-общо казано).

Книжката е готина, приятна като литература, "класическа" като КИ приключение от едно време, по-скоро детска и приказно-наивна, без това да я разваля.
Системата ми се стори добра, макар и не напълно елегантна с тези таблици. Правенето на герой определено ми хареса, балансът по-скоро не - някои герои са почти обречени да загинат в първите избори, я застреляни, я загубени и т.н. Битките са една идея по-сложни от необходимото, но пък готини и в тази си форма, много по-добри от скучното "противникът губи 2 живот". Като най-голям минус бих определил това, че огромната част от gameplay-а е проверка на умения, а изборите, независещи от умения, са почти липсващи. Има и много произвол, което е характерно за автора, но това не ме подразни."

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

само аз ли забелязах, че джуджетата са три?

Джуджетата не са три. Ето значи два забавни въпроса за отгатване.

1. Колко на брой са дребните (на фона на Огъра) хора на предната корица?
2. Каква е животинката на задната корица?

Правенето на герой определено ми хареса, балансът по-скоро не - някои герои са почти обречени да загинат в първите избори, я застреляни, я загубени и т.н.

Не знаех, че в геймдизайн науката се работи "почти"-та. Мислех, че или нещо е възможно, или не е.

"Изиграх я за около 30 минути с разглеждане тук там на страничните опции, като я минах почти честно, при това с Механик (с максната бяла магия, обаче). Финалната битка ме провали, но вече знам как може да се мине с този герой - просто в началото трябва да игнорира човек това, което уменията му казват (макар да не е логично) и да вземе един важен предмет.
Мисля че всичко на всичко минах през 4 сцени (малко по-общо казано).

Мисля, че СИЛНО се преувеличава тук, не знам с каква цел, сигурно случайна грешка. Иначе бих заявил, че горните две твърдения са си чиста лъжа. ЛЦ е със стандартния за новите КИ обем от 40+ хиляди думи (Пътуващият Цирк е БОНУС от 9х. думи.) Може би си я разцъкал набързо през обедната си почивка (което тя не заслужава), но дори така няма как да я минеш за по-малко от час, и това е само четенето без играта. Фактите: дори най-краткият възможен път е над 12х думи, което е една четвърт роман и е поне един час само четене. Сцените през които се минава, са над десет: от 12 до 15 в зависимост от пътя.

Иначе - няма проблем, а и едва ли ни се различават особено мненията по тези въпроси. Но съм длъжен да изяснявам кое от казваното тук е вярно и кое не е.

Мнението на Ал Торо е подвеждащо и съдържа значителни неточности. Май не е чел внимателно. Аз (като редактор на „Ледената цитадела”) съм запознат задълбочено със цялостната схема и с отделните моменти от играта, затова ще го поправя. Ето как стоят нещата всъщност.

При едно изиграване на „Ледената цитадела” по най-прекия (но не непременно най-добрия) път с професия механик, каквато си е избрал Торо, се изчитат 12 000 думи – от въведението до успешения край – което прави 30% от общия обем на текста. Подчертавам, тук говорим за най-краткия път. И това никак не е малко, особено като се има предвид прилично разклонената схема на играта. Само в съвсем линейни игри може да се изчете значително по-голям дял от текста, но както и Джордж беше писал едно време, обикновено от една книга-игра се прочита до около 1/3. А със своите близо 40 000 думи (колкото има и в „Ледените пирати”) „Ледената цитадела” е по-обемна от повечето български книги-игри, така че и един неин прочит няма как да е по-краткотраен от обичайното.

Сега относно баланса. Не е вярно, че някои професии са „почти обречени”. Напротив, Цитаделата може да се изиграе успешно с всички, ако действате разумно, дори с уж най-слабите. Всички ситуации могат да се преминат успешно поне от няколко типа герои, а има и такива, в които уж най-силните професии са в най-неблагоприятно положение, докато уж по-слабите имат значително предимство. Всяка ситуация може да се мине успешно поне по два начина, често по три или повече, да не говорим, че при сполучливи решения може и да не попаднете в нея. При това проверките на уменията са съобразени както с първоначалното разпределение на допълнителни точки, така и с възможните загуби на 1 или 2 точки за тях поради спадане на ЖИВОТА.

Ето един красноречив пример. В битката с първия „бос” има цели девет начина за победа. Освен това има пет начина тя да се избегне и още един начин за спасение след загуба. Това прави общо 15 (!) варианта само в тази част от играта. Такова огромно разнообразие със сигурност се среща в твърде малко книги-игри, ако изобщо го има другаде.

При система с цели 16 умения няма как голяма част от изборите да не са свързани с тях, но въпреки това изборите имат смисъл и сами по себе си и употребата на уменията е съгласувана с вътрешната логика на ситауциите. Също така всички умения са полезни – по различни начини, в различни случаи и в различна степен, което е напълно закономерно. За разлика от „Ледените пирати”, в „Ледената цитадела” всички умения се използват поне по няколко пъти.

И още нещо: никакъв произвол няма в тази игра – можете да победите и без нито веднъж да прибягвате до заровете. Шансът се намесва само в битки и то ако способностите и изборите ви не са достатъчно добри.

Стандартният минимум при четене с разбиране, който се предполага, че трябва да покрива студент-първокурсник, е 400 думи в минута. За човек, завършил висше образование, нормалното средно количество е 575. Ако най-прекият път наистина е 12,000 думи, дори читател, който още не е развил уменията си, спокойно може да го изчете за половин час. Смятам, че Торо чете доста по-бързо, така че не виждам никакво противоречие.

Anardil писа: писа:

Стандартният минимум при четене с разбиране, който се предполага, че трябва да покрива студент-първокурсник, е 400 думи в минута. За човек, завършил висше образование, нормалното средно количество е 575. Ако най-прекият път наистина е 12,000 думи, дори читател, който още не е развил уменията си, спокойно може да го изчете за половин час. Смятам, че Торо чете доста по-бързо, така че не виждам никакво противоречие.

А, значи Торо е "читател, който още не е развил уменията си", щом е прочел книгата за половин час. Ти го каза. Разберете се с него за това.

Но въпросът е, че мнението на Торо внушава, че "Ледената цитадела" е кратка книга-игра, което определено не е вярно.

Юри - еми тогава да изчете Котарака 1 също толкова припряно и да засече с хронометъра и да обяви резултата. Или която и да е от досега излезлите книги. След като обемът им е еднакъв - и резултатът ще е.

Аз също мога да чета светкавично - когато съм зубрил два семестъра материали в нощта преди изпита, съм покривал и 1000 страници за една нощ.

Но когато чета за кеф хубава КИ, обичам да се настаня удобно, да чета внимателно и да мисля преди да избирам.

Не мисля, че това е тема, в която се разисква Котарака за колко се изчита, така че ако може по темата.

Ледената цитадела се чете за:
- 2 минути ако не си чел Ледените пирати (въведение -1-134-117)
- 30 секунди ако си чел Ледени пирати (1-134-117)

vg писа: писа:

При едно изиграване на „Ледената цитадела” по най-прекия (но не непременно най-добрия) път с професия механик, каквато си е избрал Торо, се изчитат 12 000 думи – от въведението до успешения край – което прави 30% от общия обем на текста. Подчертавам, тук говорим за най-краткия път. И това никак не е малко, особено като се има предвид прилично разклонената схема на играта.

Торо:

"Прочит 1 - 54 от 325 епизода и 2 битки със зарове, 1 мин дневник на лист и правене на герой (механик + бяла магия)

1 - 143 - 134 - 112 - 97
136 - 69 -155 - 6 - 138
146 - 39 - 115 - 89 - 130
104 - 119 - 29 - 11 - 149
145 - 107 - 116 - 126 - 140
122 - 84 - 93 - 19 - 114
35 - 62 - 92 - 54 - 80
65 - 101 - 17 - 118 - 159
200 - 210 - 230 - 240 - 324
234 - 257 - 323 - 227 - 315
300 - 290 - 215 - 325"

nixata писа: писа:

Ледената цитадела се чете за:
- 2 минути ако не си чел Ледените пирати (въведение -1-134-117)
- 30 секунди ако си чел Ледени пирати (1-134-117)

П.П. Само на мен ли прави впечатление, че всяка дори и най-малко критично мнение към ЛЦ се приема на нож от издателя и се благодари само за изцяло положителни мнения Странно ми е и нелепото агресивно мнение на същия по адрес на Торо. Ама все пак е нормално да има и авторова завист. Все пак Торо е на светлинни години напред по отношение на разбираме на гейм механика, а и по умения за създаване на смислен текст.

Пълни глупости, както обикновено - а и изцяло несвързани с темата.

А личното си мнение (ако изобщо си вярваш ти самият) колко по-напред бил Торо от Колин, по-добре си го пази за себе си. Съветче.

В този пост трябваше да е мнението ти за новата книга - ама на, нещо не ти върви приказката по тази тема.

nixata писа: писа:

Ледената цитадела се чете за:
- 2 минути ако не си чел Ледените пирати (въведение -1-134-117)
- 30 секунди ако си чел Ледени пирати (1-134-117)

Ти толкова си прочел, защото си загинал набързо, след като не си си направил труда да се замислиш и за миг. С такова "постижение" официално си най-слабият играч.

Мога да повярвам, че Торо може да изчете подобно количество текст за половин час, но ако беше обикновена книга. Все пак в КИ трябва да се отделя време за прелистване (1 - 112 - 23), за обмисляне на изборите и за писане на статовете (които в ЛЦ не са малко). Така че не вярвам, Торо да е изчел и ИЗИГРАЛ ЛЦ за толкова време, освен ако не го е давал като мен по време на битките (хич не им обръщах внимание) .